Решение по дело №561/2018 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 161/05.12.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми ноември, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 561/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.К.В. *** срещу решение № 944/30.05.2018 г. по гр.д.№ 2716/17 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е осъдена да заплати на Т.Б.К. сумата от 286100 лева, представляваща заплатената част от цената по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 29.05.2013 г., получена на отпаднало основание след развалянето му, считано от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва, с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето и чл.87 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

          След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

          Предявени са искове от Т.Б.К. против Т.К.В.,*** за: сумата от 285100 лева   представляваща заплатена част от цената по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.05.2013 г., получена на отпаднало основание след развалянето му, считано от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва, с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето, вр. с чл.87 от ЗЗД; сумата от 9779.15 лева – левовата равностойност на уговорена между страните неустойка, с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. Предмет на въззивното производство е решението в осъдителните му части. В отхвърлителната му част, решението е влязло в сила.

          Твърденията в исковата молба са, че на 29.05.2013 г. между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на  недвижим имот за сумата от 160000 евро. Страните са постигнали съгласие относно начина и сроковете за плащане и за сключване до  15.07.2013 г. на окончателен договор. Тъй като ответницата не е изпълнила задължението си да заличи вписаната върху имота ипотека преди изповядването на сделката в нотариална форма, макар ищецът да е заплатил сумата от 286100 лева като част от продажната цена, се иска разваляне на предварителния договор по чл.11 и връщане на заплатените суми. Твърденията са, че забавата е повече от 4 години и към момента няма интерес от изпълнение на договора.

          Оспорвайки иска, ответницата твърди неизправност на ищеца като страна по договора, тъй като не е заплатил пълния размер на цената до 15.07.2013 г.; изразява готовност да изпълни задължението си за прехвърляне собствеността при условие, че ищецът заплати еднократно  остатъка от продажната цена; твърди, че купувачът не е дал подходящ срок за изпълнение; счита, че не е налице хипотезата на чл. 55 ЗЗД.

          Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че на 29.05.2013 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в договора за сумата от 160000 евро, като е постигнато съгласие за сроковете и начина на плащане. Договорено е сключване на окончателен договор не по-късно от 15.07.2013 г., когато да бъде прехвърлено владението върху имота; ответницата се е задълженила да заличи вещните тежести, наложени от „Банка Пиреос България“ АД „преди нотариалната сделка“. Безспорно е, че в изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ищецът е платил сумата от 286100 лева, а остатъкът от уговорената продажна цена в размер на 13277 евро е следвало да плати на 15.07.2013 г. - при нотариалното изповядване на сделката.

          В т.12 от предварителния договор ответницата се е задължила да заличи вписаната върху имота ипотека преди нотариалната сделка, т.е. преди 15.07.2013 г. Видно от представената справка от СВ, тежестта върху имота вписана на 28.12.2007 г., н.а. № 10/2007 г. не е заличена.

          Правилен е извода на съда, че неплащането от купувача на част от цената по договора не го прави неизправна страна, тъй като задължението е за плащане до датата на падежа, съвпадаща с датата на изповядване на сделката. Сделката не е могла да бъде изповядана поради неизпълнение от  продавача на задължението му да заличи ипотеката „преди нотариалната сделка“. Следователно, плащането на цялата цена и заличаване на ипотеката, макар да се дължат в един и същ срок – до 15.07.2013 г., са в поредност – заличаване на ипотеката и последващо плащане на остатъка от цената, с нотариално изповядване на сделката. Тъй като последните две действия са с краен срок, заличаването на ипотеката е следвало да се осъществи преди настъпването на този срок. Неоснователно е възражението на ответницата, че тези действия е следвало да се извършат едновременно, както и това, че купувачът е следвало първи да плати остатъка, а след това тя да поиска заличаване на ипотеката. Задължение в този смисъл не е формулирано в договора.

          Изводът на съда за неизправност на ответницата към 15.07.2013 г. и към датата на предявяване на иска е правилен, което поражда право за ищеца да иска разваляне на договора и връщане на даденото по него, на основание чл.55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Предвид наличието на доказателства за размера на платената сума – 286100 лева, същата подлежи на връщане на посоченото основание. Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

          Изразеното от въззиваемия становище, че предвид продължителния срок – четири години на забавата, същият няма интерес от реално изпълнение, обосновава извода на съда за липса на предпоставки за определяне на срок за изпълнение.   

          Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивницата  заплати на въззиваемия разноски за настоящата инстанция в размер на 7400 лева, съобразно приложен списък и доказателства за плащането им. Неоснователно – предвид размера на иска е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

          По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                      Р       Е       Ш      И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 944/30.05.2018 г. по гр.д.№ 2716/17 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната му част. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

          ОСЪЖДА Т.К.В., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на Т.Б.К., ЕГН ********** *** сумата от 7400 лева,  разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.