РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Русе, VІ състав
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря Диана Михайлова като разгледа докладваното
от съдията Димитрова адм. дело № 119
по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.156 от ДОПК и чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на А.Г.Ч. ***, с
която се оспорва Акт за установяване на задължения № АУЗ-1642-1/14.11.2022г. на
главен инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“ при Община Русе, издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, с който на жалбоподателката
са установени публични задължения за ДНИ и ТБО за периода 2020-2022г. поради
невнасяне на дължимите суми, потвърден мълчаливо от горестоящия административен
орган - директор на Дирекция „МДТ“ при Община Русе
С акта определените задължения за ДНИ
и ТБО и лихви за просрочие за периода 2020-2022г. са за имоти: 1./ с д. п/да №
6012275495002 въз основа на ДД вх. № 2-5975/22.03.1998 г.; 2/ с д. п/да с №
6012275495005 въз основа на ДД вх.№ ДК14007880/ 18.09.2019г., 3./ с д.
п/да с № 8009285296001, открита въз основа на ДД с вх. №
**********/07.11.2011 г.; 4./ с д.
п/да с № 8009285296002 въз основа на ДД вх. № **********/07.11.2011 г.; 5./с д.
п/да с № 8009285296003, открита въз основа на ДД вх. №
**********/07.11.2011 г., и са в общ размер на довнасяне и лихви към 14.11.2022г.
: за ДНИ –главница от 740лв. и лихва в размер на 78,33лв., както и за ТБО
главница 862,73лв. и лихва в размер на 103,52лв. или общо в размер на
1785,06лв.
Според оспорващата АУЗ е частично
нищожен и неправилен поради начислените в него суми, част от които вече били
заплатени, както и за които дейностите по сметосъбиране и извозване до
регламентирано сметище били извършени изцяло за собствена сметка. Счита, че АУЗ
е издаден при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила.
В
жалбата се развиват подробни съображения за оспорване на дължимостта на ДНИ и ТБО за
2021г. за имот п/да № 6012275495002/ позиция 1 и 3 от акта/ като се твърди, че
сумата е внесена на 13.01.2022г. и начисленото се явава недължимо вкл.и лихвите.
Оспорва се дължимостта на ТБО за 2020г. за имот п/да с № 6012275495005 /
позиция 7 от акта/ включително и относно минималните промили, като се твърди че
е било установено нерегламентирано изсипване в имота на строителни и други
отпадъци, които били събрани и извозени за собствена сметка, т.е собствениците
сами са осъществили действията по „ сметосъбиране „ и „ сметоизвозване“.Тези
аргументи се отнасят и към позиции 13,19 и 25 за ТБО за 2020г. за имоти с
партидни номера 8009285296001,
8009285296002, 8009285296003. Оспорват се в условията на евентуалност и
частично по размер начислените ТБО за 2021 и 2022г. / позиции 8,9,14,15,20,21,25,26,27/
за нежилищните имоти за вече посочените компоненти, като твърди, че тези имоти
не се ползват и поради което претендира нищожност на така начислените суми . От
съдържанието на жалбата е видно, че не се оспорва размера на ДНИ по позиции 2,5,6,10-13,16-18,22-24.
Общия оспорен размер по заявените позиции е 909,65лв
Претендира се обявяване на
нищожността на АУЗ, а в условията на алтернативност – отмяната му като
незаконосъобразен в оспорените части по подробно наведените доводи в жалбата и
се претендират разноски.
Ответникът по делото – Директор
Дирекция „МДТ“ при Община Русе, лично в писмено становище с вх.№
1908/10.05.2023г./л.52/ и чрез процесуален представител, развива съображения за
частична неоснователност на жалбата. В представени по делото писмени бележки и
в хода на съдебното производство е налично признание за частичната основателност
на жалбата досежно определените по пункт 7 и 8 от АУЗ главници и съответно
лихви за ТБО. В останалата част намира жалбата за неоснователна и се
претендират разноски за юрисконсулско възнаграждение по представен списък.
Съдът
след като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и
след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, приема за
установено следното:
С
оспорения по делото Акт за установяване на задължения № АУЗ-1642-1/14.11.2022г.
на главен инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“ при Община Русе, издаден
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, потвърден
мълчаливо от горестоящия административен орган - директор на Дирекция „МДТ“ при
Община Русе, на жалбоподателката са установени публични задължения за ДНИ и ТБО
за периода 2020-2022г.поради невнасяне на дължимите суми, за следните имоти,
находящи се на територията на Община Русе /със съответни партиди/, като в
табличен вид в акта са посочени периода/ите за всеки имот и съответните размери
на ДНИ и ТБО и дължимите лихви за забавата на публичното задължение към
14.11.2022г.:
Имот
№1 по АУЗ - д. п/да с № 6012275495002
открита въз основа на ДД с вх. № 2-5975/22.03.1998. за декларирана собственост
върху жилищен недвижим имот с адрес: ул. БОРИСОВА №87, бл. Лeрмонтов, ет.10 ап.4 в гр. Русе, общ.
Русе, представляващ: жилище с година на построяване 1971г. с МЗ – Масивна
монолитна конструкция и с РЗП: 97.24 кв./м., РЗП на Мазе: 8.61 кв./м., РЗП на
Обект: 88.63 кв./м., с облагаема основа за ДНИ към 2022г. 46829.50 лв., за ТБО:
46829.50 лв. от притежаваните от лицето 1/1 ид.ч. декларирана от лицето в
качеството си на собственик.
ДНИ по декларация за 2021г. е в
размер на 93,66лв.,внесена сума от 88,35лв, дължима главница 5,31лв и лихва от 1,41лв , общо
дължимо 6,72лв./ пункт 1/
ТБО за 2021г. в размер на 64,62лв.,
внесена сума 60,96лв., остатък главница 3,66лв, дължима лихва 0,97лв ,общо
дължимо 4,63лв./ пункт 3/
ДНИ по декларация за 2022. е в размер
на 93,66лв, невнесен ,дължима лихва 1,96лв., общо дължима сума 95,62лв./ пункт
2/
ТБО за 2022г. –дължима главница
64,62лв. и лихва в размер на 1,36лв или общо дължимо :65,98лв./ пункт 4/
Имот
№2 по АУЗ д. п/да с № 6012275495005 въз основа на ДД вх.№ ДК14007880/
18.09.2019г. за придобита по наследство собственост върху нежилищен недвижим
имот с адрес: ул. ТРАКЦИЯ № 20 / гр. РУСЕ общ. РУСЕ, представляващ: УПИ ІІІ-437
АУПИ /парцел/ в строителните граници с площ: 1200 кв./м., с облагаема основа за
ДНИ: 18458.30 лв., за ТБО: 18458.30 лв. 2022 г. от притежаваните от лицето 1/1
с идеална част придобити от лицето в качеството на собственик.
ДНИ по декларация за 2021г. е в
размер на 36,92лв.,внесена сума от 34,82лв, дължима главница 2,10 лв и лихва от 0,56лв , общо
дължимо 2,66лв./ пункт 5/
ДНИ по декларация за 2022г. е в
размер на 36,92лв.и лихва от 0,77лв , общо дължимо 37,69лв./ пункт 6/
ТБО за имота за 2020г. и за 2021г. в
размер на 77,52лв. и следващите се лихви, съответно 17,32лв и 9,47 лв. / пункт
7 и 8/
ТБО за имота за 2022г. в размер на
36,92лв и лихва от 0,77лв./ пункт 9/.
Имот
№ 3 д. п/да с № 8009285296001 открита въз основа на ДД с вх. № **********/07.11.2011.
за декларирана собственост върху нежилищен недвижим имот с адрес: ул. ТРАКЦИЯ
№20 / гр. РУСЕ общ. РУСЕ, представляващ: УПИ /парцел/ в строителните граници с
площ: 10268.00 кв./м., с облагаема основа за ДНИ: 51347.20 лв., за ТБО:
51347.20 лв. към 15.06.2020 г. от притежаваните от лицето 0.3333 с идеална част
декларирана от лицето в качеството си на собственик
ДНИ за 2020, 2021,2022г. в размер на
102,69лв и следващите се лихви/ пункт 10-12 от АУЗ/
ТБО за 2020, 2021,2022г. в размер на
102,69лв и следващите се лихви/ пункт 13-15 от АУЗ/
Имот
№ 4 по АУЗ партд № 8009285296002 открита въз основа на ДД с вх. №
**********/07.11.2011. за декларирана собственост върху нежилищен недвижим имот
с адрес: ул. ТРАКЦИЯ №20 / гр. РУСЕ общ. РУСЕ, представляващ: УПИ /парцел/ в строителните граници
с площ: 3171.00 кв./м., с облагаема основа за ДНИ: 15857.23 лв., за ТБО:
15857.23 лв. към 2022 г. от притежаваните от лицето 0.3333 с идеална част
декларирана от лицето в качеството на собственик
ДНИ за 2020, 2021,2022г. в размер на 31,71лв
и следващите се лихви/ пункт 16-18 от АУЗ/
ТБО за 2020, 2021,2022г. в размер на 31,71лв
и следващите се лихви/ пункт 19-21 от АУЗ/
Имот
№5 по АУЗ - д. п/да с № 8009285296003 открита въз основа на ДД с вх. №
**********/07.11.2011 за декларирана собственост върху нежилищен недвижим имот
с адрес: ул. ТРАКЦИЯ №20, гр. Русе, общ. Русе, представляващи УПИ /парцел/ в
строителните граници с площ: 6642.00 кв.м., с облагаема основа за ДНИ: 33214.63
лв., за ТБО: 33214.63 лв. от
притежаваните от лицето 0.3333 с идеална част декларирана от лицето в
качеството си на собственик
ДНИ за 2020, 2021,2022г. в размер на
66,43лв и следващите се лихви/ пункт 22-24 от АУЗ/
ТБО за 2020, 2021,2022г. в размер на 66,43лв
и следващите се лихви/ пункт 25-27 от АУЗ/
В акта се твърди, че по
посочените данъчни партиди на база декларациите по чл.14 ЗМДТ/ приложени по
преписката/ се отчитат неплатени задължения по ЗМДТ – за ДНИ и ТБО на
посочените по-горе имоти за периода 2020-2022г.
Изпратено е съобщение до А.Ч.
№ 1282 за задълженията към 29.08.2022г. /л.10-13/ върнато като непотърсено
Приложена е
кореспонденция за погасяване на задължения по АУОПВ № СУД001831/26.08.2019г. с
приложени документи за плащане от 13.09.2022г.,в което писмо ,изпратено по
ел.поща се иска преизчисляване на дължимите ТБО и ДНИ за 2022г.в имотите в
ИПЗ-Русе
Изпратено е съобщение изх.№
94 А-10892-4#1/ 21.09.2022г. за дължимите публични задължения към Община Русе по
ЗМДТ за периода 2020-2022г.вкл. с указания за сроковете за заплащане на ДНИ по
чл.28 ЗМДТ и ТБО съгласно чл.17 от наредба № 6 на ОбС-Русе, и следващите се
лихви съгласно чл.4 ал.2 и чл.9б ЗМДТ, с което се уведомява Ч., че започва
установитено производство по чл.107 ал.3 ДОПК , подадено и получено по ел.път/
л.17-18/.
Актът №
АУЗ-1642-1/14.11.2022г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“
при Община Русе е съобщен на жалбоподателката по ел.поща същия ден и на 28.11.2022г.
по пощата е изпратена жалба по адм.ред ,с който акта е оспорен изцяло. Жалбата
е заведена на 30.11.2022г.
По делото липсват данни за
изрично произнасяне на директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе.
На 21.02.2023 г. е подадена
жалба до настоящия съд, чрез директора на Дирекция МДТ при Община Русе, срещу
издадения АУЗ, заведена на 23.02.2023г.
Към жалбата са приложени доказателства за извършено плащане на 13.01.2022г. за ДНИ
за имот п/да с № 6012275495005 за 2020г. в размер на 40,66лв. и 2021г. в
размер на 37,24лв., и за имот п/да с № 6012275495002 – ДНИ и ТБО за 2020г и
2021г., съответно ДНИ за 2020г.- 103,14лв. ТБО-71,16лв., ДНИ за
2021г.-94,47лв., ТБО за 2021г.-65,18лв. и уведомления и предписания от Община
Русе към жалбоподателката да извърши почистване на поземлените имоти на
ул.Тракция № 20 от строителни и битови отпадъци, поради установено
нерегламентирано замърсяване със смесени битови и строителни отпадъци с краен
срок 23.04.2021г.
По преписката са представени
заповеди за определяне на границите на районите ,в които през 2020г., 2021г. и
2022г. с които са определени границите на районите в които Община Русе
организира услугите по събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на
битовите отпадъци в депа, поддържане на чистотата за обществено ползване в
населените места /л.45-53 от преписката/.
По делото са представени с
писмо вх.№ 2071/18.05.2023г. от ответната страна по опис заверени преписи от
поднормативните актове ,определящи дължимостта на ДНИ и ТБО на територията на
Община Русе и договорите ,с които са възложени всички видове услуги по ТБО /
л.72-331 от делото/.
Представено е становище от
ответника, ведно с приложени към него писмени доказателства- платежни
нареждания от програмен продукт МАТЕУС вх.№ 1908/10.05.2023г. за имот п.№ 6012275495002 за извършено разпределение на
постъпилата сума
По
допустимостта:
Съгласно нормите на чл. 4, ал. 1
и чл. 9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК.Поради
препратката от горецитираните разпоредби от ЗМДТ към ДОПК и приложимостта на
разпоредбите на кодекса, за допустимостта на съдебното производство е от
значение проведено ли е задължителното оспорване на АУЗ по чл.107 ал.3 вр.ал.4 ДОПК по
административен ред пред директора на дирекция „МДТ“ при Община Русе в 14
дневен срок от получаването му и в срок ли е подадена жалбата до съда.
Приложимата норма на чл. 155, ал.
1 ДОПК регламентира, че решаващият орган разглежда жалбата по
същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на
срока по чл. 146
от
кодекса, съгласно който текст в 7-дневен срок от получаването на жалбата
органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я
изпрати на компетентния за решаването й орган. В разпоредбата на чл. 156, ал.
1 ДОПК е предвидено че ревизионният акт в частта, която не е
отменена с решението по чл. 155 ДОПК, може да се
обжалва чрез решаващия орган пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на
решението. В нормата на чл. 156, ал.
4 ДОПК е регламентирано че непроизнасянето на решаващия орган в
срока по чл. 155, ал.
1 ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в
обжалваната част, като в тези случаи жалбата до съда против ревизионния акт
може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне /чл. 156, ал.
5 ДОПК/. Всички
горецитирани процесуални норми са приложими за разглеждания случай.
С оглед цитираните по-горе дати жалбата е
подадена в срок, изхожда от процесуално легитимирано лице – адресат на акта, за
който е проведено задължителното оспорване по административен ред, като е
налице мълчаливо потвърждаване. Жалбата е процесуално
допустима.
По съществото на спора.
По отношение
на претендираната нищожност на оспорения акт или по-скоро претендираната такава
„ частичност“ поради неправилно начислени суми поради липса на реално
предоставени услуги :
Понятията нищожност и унищожаемост на административните
актове не са законово определени, а са установени от административно-правната
теория. Съдебната практика е приела, че нищожен е само този акт, който е
засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Съгласно константната съдебна
практика, липсата на компетентност на органа при издаване на акта, както и
неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта,
докато нарушението на процесуалните правила и материалния закон, както и
неспазването на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен
случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния
орган.
Нищожен е актът, който не е
издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява
по материя, по място и по степен.
Служител на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на
орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3
и ал.4 ЗМДТ, приложим и за местните такси по силата на чл. 9б ЗМДТ, е
компетентният орган за издаване на АУЗ по чл.107 ал.3 ДОПК.
Съгласно чл.
107, ал. 3 от ДОПК, акт за установяване на задължение по данни от
декларации е орган по приходите и в случаите, когато задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия / настоящия такъв/.
От представената с
административната преписка Заповед №
РД-01-3030/28.09.2022г.и Заповед №РД-01-129/17.01.2022 г. на Кмет на Община
Русе /стр. 65 от преписката/, Светлина Илиева Николова , издателя на оспорения
акт, е определена като служител с права на орган по приходите. Следователно
оспорения АУЗ от 14.11.2022г. е издаден от компетентен орган, съобразно
неговите териториални и материални компетенции, като към момента на издаването
му, с оглед присъствения график същата е изпълнявала реално функциите си, тъй
като не е спорно местонахождението на имотите на територията на Община Русе.
Формата на акта е
самостоятелно основание за валидно му действие и неспазването й води до
недействителност на акта - нищожност или унищожаемост, които се определят от
степента на порока. В настоящия случай е спазена изискуемата писмена форма,
посочени са фактически и правни основания. В акта и с оглед приложеното към
него съобщение изх.№ 94 А-10892-4#1/ 21.09.2022г. за
дължимите публични задължения към Община Русе по ЗМДТ за периода
2020-2022г.вкл. с указания за сроковете за заплащане на ДНИ по чл.28 ЗМДТ и ТБО
съгласно чл.17 от наредба № 6 на ОбС-Русе, и следващите се лихви съгласно чл.4
ал.2 и чл.9б ЗМДТ, с което се уведомява Ч., че започва установитено
производство по чл.107 ал.3 ДОПК,административният орган изрично се е позовал
на законовите разпоредби от ЗМДТ, решения на Общинския съвет-Русе и приложимите
подзаконови административни актове.
Установените задължения
са надлежно посочени в табличен вид по размер на данъка, таксата битови
отпадъци, данъчните партиди, годините на възникването им, размер на главниците
и лихви, начислени към датата на издаване на акта. Предвид това, не е налице
порок във формата.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са
толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. При
издаване на оспорения АУЗ не се
установява подобен порок.
Неоснователно се явява възражението
на жалбоподателката по т.3 от жалбата й , че не е надлежно уведомявана за
размера на дължимите от нея ДНИ и ТБО, установени с оспорения АУЗ относно
начина на изчисляване или извършените прихващания на платени или недължими
задължения или конкретната методика, поради което била лишена от възможността
да разполага с информация за реалните размери на задълженията си.
Срокът за плащане на задълженията за ДНИ и ТБО
е определен от закона, респ. приложения подзаконов нормативен акт на ОбС-Русе
по изрична законова делегация, и неговото започване, респ. изтичане, не е
поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг
служител на общинската администрация. Съобщението, било то по чл. 23
или чл. 69, ал. 2
от ЗМДТ, не е предпоставка
за възникване на задължението както за ДНИ и ТБО, така и на акцесорното
за лихви при забава на плащането, макар, че такова е изготвено и изпратено, но
върнато като непотърсено касаещо 2022г. Все пак е налично изпратено и получено
по ел.път съобщение за започване на
установителното производство по чл.107 ал.3 ДОПК с оглед на установените
публични задължения към Община Русе / л.17-18 от преписката/.
Падежите на отделните вноски за погасяване на
основното задължение за ДНИ са определени в закона -чл. 28 от ЗМДТ и не са обвързани със съобщението по чл. 23 ЗМДТ,
респ. тези за ТБО са определени с приетата по законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ
Наредба на ОбС-Русе и също не е обвързано с получаването на уведомлението по чл. 69, ал. 2
от ЗМДТ. Въпросното съобщаване има само уведомителен характер,
същото не е юридическият факт, с който се свързва изискуемостта и ликвидността
на съответното по вид публично задължение. Принципно неизвършването на такова
уведомяване на задълженото лице не рефлектира върху законовия статут на издадения АУЗ, противно доводите на
оспорващата страна.
Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което, нищожен или с претенцията за „ частично нищожен“ би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е
основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание, би довело до нищожност. Такава не е налице. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1
и ал. 3 от ЗМДТ
е предвидено, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят. Следователно, актът е издаден при съществуващо законово основание,
срещу лице – определено от закона като адресат на такъв акт и на посоченото
основание по чл.107 ал.3 ДОПК, след извършена проверка е установено невнасяне
на дължими суми за данъци по ЗМДТ и ТБО, определени с приложените общински
наредби -чл. 15, ал. 1 от Наредба № 20 на
ОбС Русе и Решение № 44, прието с протокол № 4/29.12.2011
г. на ОбС Русе, които размери, на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, се прилагат
за всеки следващ данъчен период след 2012 г. до 2022 г. вкл. От Приложение № 2
към това решение е видно, че за нежилищните имоти в гр. Русе ОбС Русе е
определил размер за такса обществена хигиена в размер на 2 промила върху данъчната
оценка на имота или общ промил 4,20 за трите компонента. Данък върху
недвижимите имоти също е в размер на 2 промила върху данъчната оценка на имота
съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 20 на ОбС Русе.
Съдът не установява основания за
прогласяване на нищожността на оспорения АУЗ.
Претендираната „ частична нищожност“ касае преценка за материалната
законосъобразност на АУЗ относно определените задължения за ДНИ и ТБО.
От оспорващата страна конкретни
съображения по жалбата са изложени само досежно определените размери за
довнасяне на ДНИ и ТБО по пунктове/ позиции/ №№ 1,3,7,13,19 и 25
от мълчаливо потвърдения оспорен АУЗ. Доколкото с жалбата се оспорва размера
в АУЗ за начислените ДНИ/ дължимостта им с оглед данните за извършено плащане/,без
изрично да се оспорва размера на определения ДНИ за имотите, и ТБО за 2020,2021-2022г.
на нежилищните имоти досежно включените
компоненти „ сметосъбиране“ и „ сметоизвозване“ , съдът дължи произнасяне по
съответствието на акта с материалния закон в
частта му относно определения за довнасяне данък върху недвижимите имоти за
посочените в жалбата имоти и размера на ТБО досежно предмета и частта на
оспорване-липсата на два от компонентите, или изначалната недължимост с оглед
твърдяното отстраняване за собствена сметка на нерегламентирани отпадъци в
нежилищните имоти на ул.Тракция 20
От
съдържанието на жалбата е видно, че не се оспорва размера на ДНИ по позиции
2,6,10-13,16-18,22-24.
Съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и
поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и
селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
С разпоредбата на чл. 11, ал. 1
и ал. 3 от ЗМДТ е
предвидено, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят.
Няма спор за качеството на
жалбоподателката, че е собственик на посочените имоти, както и органът е взел предвид
притежаваните от нея идеални части от нежилищните недв.имоти и на тази база при
неоспорената данъчна оценка е определил и данъчната основа за облагане с ДНИ и
ТБО
За всички горепосочени имоти в АУЗ и
най-вече за оспорените приходният орган правилно е определил задължения за ДНИ
при спазване на
разпоредбите на чл. 10
и чл. 11 ЗМДТ
и при съобразяване на годишния размер на ДНИ за граждани, определен в чл.15 от
Наредба №20 за определянето и
администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на
Община Русе, приета от ОбС-Русе, според приложимата за съответния период
редакция на текста от Наредбата, съответно за 2016 г.- размерът на данъка е 2,0
промила /справка на интернет страницата на Община Русе и приложените Наредба
№20 и Решение №401 на ОбС-Русе, прието по Протокол №16/15.12.2016 г. за
изменението на чл.15,ал.1 от Наредба №20, считано от 01.01.2017 г., изм.с
Решение 231 по Протокол 0 11/31.07.2020г./ и с приложеното Решение №
44, прието с протокол № 4/29.12.2011 г. на ОбС Русе. (т.18 от придружителното
писмо към жалбата с вх.№ 918/02.03.2023 г. на АС Русе,л. 55 и сл. от
преписката) които размери, на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, се прилагат за
всеки следващ данъчен период след 2012 г. до 2022 г. вкл. От Приложение № 2 към
това решение е видно, че за нежилищните имоти в гр. Русе ОбС Русе е определил
размер за такса обществена хигиена в размер на 2 промила върху данъчната оценка
на имота, данък върху недвижимите имоти също е в размер на 2 промила върху
данъчната оценка на имота съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 20 на ОбС Русе.
В хода на съдебното производство
жалбоподателката не оспори, че е собственик на процесните имоти, както и че
дължимият ДНИ не е бил платен от нея към датата на издаване на процесния акт
касателно позиции 2, 6,10,11,12,16,17,18,22,23,24. Пред съда не е формиран спор
и относно размера на установения ДНИ за всеки от периодите
Срокът за плащане на задълженията за
ДНИ е установен от закона – чл.23 ЗМДТ и при
забавата за плащане на главниците се дължат и определените с акта
акцесорни задължения за лихви. Срокът за заплащане на ТБО е определен в чл.17
ал.1 от Наредба 16 на ОбС-Русе , а именно ½ до 30.06. и ½ до
31.10. за съответната година.
С придружително
писмо вх. № 1908/10.05.2023 г. от ответника е изяснен въпросът с издължаването
на сумите за ДНИ и ТБО за 2021 г. за имот с партиден **********/002,ведно с
платежни нареждания, заведени в програмен продукт МАТЕУС с №
**********/14.01.2022 г. за ДНИ и № **********/14.01.2022 г. за ТБО/ л.52 – 54
от делото/.Няма спор ,че сумите са постъпили след законовоопределените срокове
за издължаване на ДНИ по чл.28 от ЗМДТ и чл.17 ал.1 от Наредба № 16 на ОбС-Русе
за ТБО, и разпределението на постъпилите суми е по реда на чл.169 ДОПК за стари
задължения за 2020 и 2021г.-главница и лихви, което е видно и от приложеното
разпределение от програмния продукт МАТЕУС. Позиция № 5 за Имот №2 по АУЗ д. п/да с № 6012275495005 не е оспорена, като не е оспорена и
позиция № 2 и 4 за ДНИ и ТБО за 2022г. за имот
с д. п/да с № 6012275495002, но горните изводи се отнасят и към
внесеното извън срока задължение за ДНИ
В
заключение на гореизложеното съдът намира, че оспореният АУЗ, в частта на
определените задължения за ДНИ и лихви/ позиция № 1/, и за ТБО по отношение на
оспорената позиция № 3 от акта е законосъобразен, а жалбата срещу него в тази
част – неоснователна.
Жалбата се явава частично
основателна за имот по ул.
„Тракция" № 20 на гр. Русе, дан. парт. № 6012275495005 само за начислените в пълен размер
задължения за ТБО (т.7 и т.8 на стр.2 от акта) и в този смисъл е направеното
признание на процесуалния представител на ответната страна за неправилното определяне
на 4,2 промила –общ промил за нежилищни имоти по приложение№ 2 към Решение № 44, прието с протокол №
4/29.12.2011 г. на ОбС Русе, вместо приложимия 2 промила за обществена хигиена,
а в останалата част по отношение на начислените ТБО за нежилищните имоти е
неоснователна/ т.2 от жалбата/.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови
отпадъци е три компонентна и се заплаща за извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината. От изявлението на ответника в
с.з. и от представените писмени
доказателства в този район задължените лица заплащат ТБО в частта по т. 3 от
посочената правна норма, а именно поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Също
така за други три имота на посочения адрес с партидни номера **********/001,
/002 и /003 органът по приходите е определил задължения единствено за
компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на гр.
Русе. Това е с оглед на вече цитираното Решение № 44, прието с протокол № 4/29.12.2011
г. на ОбС Русе, които размери, на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, се прилагат
за всеки следващ данъчен период след 2012 г. до 2022 г. вкл. От Приложение № 2
към това решение е видно, че за нежилищните имоти в гр. Русе ОбС Русе е определил
размер за такса обществена хигиена в размер на 2 промила върху данъчната оценка
на имота, какъвто е и размера на ДНИ съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 20 на ОбС
Русе. От това следва, че задълженията за ДНИ и ТБО за всеки отделен имот на
адрес гр. Русе, ул. Тракция № 20, трябва да са равни, както е посочено в акта:
от т.10 до т.15 за партиден номер **********/001, от т.16 до т.21 за партиден
номер **********/002 и от т.22 до т.27 за партиден номер **********/003.
По изложеното, определените в позиция
7 и позиция 8 главници за ТБО следва да се намалят вместо посочените в акта
77,52 лв. за 2020 г. и 2021 г. и да се изравнят с правилно посочените в т.5,
т.6 и т.9 главници 36,92лв. за всяка година. В резултат следва да се намалят
лихвите за 2020 г. на 8,25 лв. вместо 17,32 лв. (36,92:77,52x17,32=8,25лв.) и
за 2021 г. на 4,51 лв. вместо начислените 9,47 лв. (36,92:77,52x9,47=4,51лв.)
Общо следва да се отменят начислени задължения за
ТБО в размер на 95,23лв. (деветдесет и пет лева двадесет и три
ст.) в т.ч. 81,20 лв. главници и 14,03 лв. лихви, изчислени към датата на
издаване на процесния акт - 14.11.2022 г. или в обобщен вид, актът следва да се
отмени в частта над 871,02 лв. до 966,25лв. общо задължения за ТБО, в т.ч. над
781,53 лв. до 862,73лв за главници и над 89,49 лв. до 103,52 за лихви (т.2
стр.4 от акта).
В останалата част жалбата относно
размера на начислените ТБО е неоснователна с оглед на определения промил от 2
на хиляда само за третия компонент за нежилищните имоти на ул.Тракция 20.
Твърдението за изначална недължимост
на ТБО за 2020г. по позиция 7 за имот
п/да с № 6012275495005, дори и в минималния
размер на 2 промила, поради изпълнения на предписания на Община Русе за
почистване на установено в имота нерегламентирано изсипване на строителни и
други отпадъци / л.24-26 от делото/ ,
в резултат на което на жалбоподателката, като притежател на отпадъци, се е
наложило почистване, е неотносимо към настоящия спор. Това е така, защото се
дължи компонента „поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината“, като за чистотата в самия личен имот отговорността е
на собствениците.
Съгласно трайната съдебна практика
услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и
обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване,
необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя
включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване
/по аргументи и от на чл. 66, ал. 1, т.
4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за
обществено ползване в населеното място. В този смисъл независимо от
неизползването на собствения имот и извършените дейности по изпълнения на
предписания за почистване на отпадъци вътре в имота, таксата за компонента се
дължи след като по делото се установява от приложените от ответната страна
множество писмени доказателства / вх.№ 2071/18.05.2023г. ,л. 72-381 от делото/
за сключени договори за реално предоставяни услугите по поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване за 2019-2022 г. Особеното правило на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ
определя, че по отношение на услугата поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места не е налице възможност предварително да
се декларира неползване. С оглед на това дори и да се установи, че от
съответното лице е подадена декларация за броя и вида на съдовете, необходими
му за сметосъбиране и сметоизвозване, а този факт се признава от ответната
страна, както и се признава, че сметосъбиране и сметоизвозване не е извършвано
в имота, този факт е ирелевантен за определяне на
размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. За нейното определяне законодателят въвежда изрично правило – в
левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет, с оглед вече на посоченото решение № 44, прието с протокол №
4/29.12.2011 г. на ОбС Русе.
С препратката към вече изложените
съображения от съда за дължимостта на такса за третия компонент на ТБО -
чистота на териториите за обществено ползване, дори и при неползване на имота
или непредоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, съдът намира,
че заплащането за третия компонент се дължи след като от доказателствения
материал се установи, че Община Русе е поддържала чистотата на териториите за
обществено ползване за релевантния за спора период, а отговорност на
собственика за почистването се дължи на база ЗУО.
С
оглед изхода на спора и установената частична основателност на жалбата в
оспорените части на АУЗ / частично само по позиции 7 и 8/ и неоснователност в
останалите оспорени части на основание чл. 161, ал.
1, изр. второ от ДОПК, на ответната страна се дължат разноски
съобразно отхвърлената част на жалбата
Общо
обжалваната част от акта е в размер на 909,65лв. /от общо 1785,06лв./.
Уважената
част от жалбата касае само тази по отношение на ТБО за сумата над 871,02 лв. до
966,25лв. общо задължения за ТБО или за сумата от 95,23лв е основателна, а
отхвърлената с оглед искането за прогласяване на нищожност на АУЗ или
евентуалната му отмяна в оспорените части е в размер на 814,42 лв /от общо
1785,06лв./ и съобразно материалния интерес по делото с оглед на отхвърлената
част от жалбата размерът на
възнаграждението на юрисконсулта на ответника попада в хипотезата на чл. 8, ал.
1,вр.чл.7ал. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - при интерес до 1000 – 400
лв. и съдът определя юрисконсулско
възнаграждение в размер на 357 по компенсация от 1 лв
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване задължение № АУЗ-1642-1/14.11.2022г. на главен инспектор
в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“ при Община Русе, издаден на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, с който А.Г.Ч. са установени публични
задължения за ДНИ и ТБО за периода 2020-2022г. поради невнасяне на дължимите
суми, потвърден мълчаливо от горестоящия административен орган - директор на
Дирекция „МДТ“ при Община Русе, само
в частта за определени задължения за ТБО за 2020 и 2021г за имот партида с № 6012275495005 за размера на ТБО - над 95,23лв. (деветдесет и пет лева двадесет и
три ст.) в т.ч. 81,20 лв. главници и 14,03 лв. лихви, изчислени към датата на
издаване на процесния акт - 14.11.2022 г. или общо в частта над 781,53 лв. до
862,73лв за главници и над 89,49 лв. до 103,52 за лихви/ общо задължение вкл и
лихви над 871,02 лв. до 966,25лв. общо задължения за ТБО/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Ч. *** по искането за
обявяване нищожността, а в условията на алтернативност - отмяната на Акт за
установяване задължение №
АУЗ-1642-1/14.11.2022г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“
при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор на Дирекция „МДТ“ при Община
Русе, в частта на определени задължения
в общ размер за ДНИ в оспорената част главница 5,31 лв и лихва 1,14лв или общо
6,72лв за 2020г за имот с д. п/да № 6012275495002 , както и в частта на определени задължения за ТБО за общия размер
над 871,02 лв. до 966,25лв. –в това число за главница над 781,53 лв. до
862,73лв и над 89,49 лв. до 103,52 за лихви
ОСЪЖДА А.Г.Ч., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Община Русе сумата от 357лв,
представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: