№ 510
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000502978 по описа за 2023 година
С решение № 4583 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 9767/2020 г., СГС, І-6 с-
в, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД и чл. 86, л.1 ЗЗД, Първа
специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение "Света
София" ЕАД, да заплати на М. С. Г. сумата от 60 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на детето му С. М. Г., причинена поради
виновно и противоправно поведение на д-р М. Р. - П., лекар в болницата,
изразяващо се в пропуски при проследяване бременността на майката на
детето, в резултат на което бебето било родено с увреждания, несъвместими с
живота и починало, ведно със законната лихва от 21.04.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и в частта, с която се
търси обезщетение за неимуществени вреди от нехуманно отношение на
лекаря, като неоснователни.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
от Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение
"Света София" ЕАД. Твърди, че д-р П. не е обективирала противоправно
поведение, положила е дължимата грижа и е извършила всичко необходимо.
1
Счита, че не се касае до високо рискова бременност. Твърди, че е направено
изследване за фетална морфология в 21 г.с. Поддържа, че съдът е формирал
неправилен извод, че бебето С. е родено без бъбреци, тъй като това не е
отразено в никое доказателство по делото. Подчертава, че за да се направи
такъв извод следва да се констатира, че обема на околоплодните води е
намалял, а това не е установено (видно от КСМЕ). Изтъква, че според
експертите установяването на малформации е много трудно тъй като органите
са частично развити. Счита за неправилно формирането на изводите на съда
само въз основа на епикриза от СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“
ЕАД. Подчертава, че аутопсия не е правена, но се установява, че бебето е
страдало от многобройни малформации и аномалии на отделителната
система, които не могат да се проследят по време на бременност. Претендира
да се провери чрез нова СМЕ въпросът дали е възможно организмът да
произвежда урина, която да се събира в пикочния мехур, ако липсват
бъбреци, както и каква би била продължителността на живота след раждането
ако в организма на бебето липсват формирани бъбреци. Счита, че ако
родителите са били взели решение да се прекъсне бременността за единия
близнак, то това неминуемо е щяло да доведе до загиване и на другия, а
понастоящем той е жив. Оспорва размера на присъденото обезщетение, като
счита, че връзката между дете и родител не се е изградила за краткия период
от 10 дни. Моли да се отмени решението или да се намали размера на
обезщетението.
Ответникът М. С. Г. в писмен отговор оспорва въззивната жалба.
Твърди, че изследването за фетална морфология не е било провеждано и
гинекологът е подценил ситуацията, въпреки че бременността се е
характеризирал с особености, имайки се предвид, че родилката вече е имала
един спонтанен аборт и е износвала близнаци. Подчертава, че не само
починалото бебе, но и преживялото, са с тежки малформации на
отделителната система, което не е било установена от наблюдаващия
гинеколог, не е потърсено мнение на тесен специалист, не са информирани
родителите за възможността да се прекъсне бременността за единият или и за
двата плода (селективна редукция), нито те са били подготвени за раждането
на бебета с увреждания. Твърди, че нарушен се явява принципа на
адекватните очаквания (от надлежна медицинска дейност), на
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, нарушени
2
са правата на родителите да имат достъп до информация за здравословното
състояние и метод за лечение – чл. 81, ал. 2, т. 1, т. 8, чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 88,
ал. 1 и 2 ЗЗ. Счита, че за да се извърши наблюдение на органите е достатъчен
и обикновен ехограф. Оспорва показанията, дадени от д-р М. П., като ги
намира за неверни и заинтересовани. Поддържа се, че бащата е преживял
тежко загубата на детето си и моли решението да се потвърди, като се
присъдят разноски по чл. 38 ЗА.
Третото лице помагач на страната на ответника – „ЗД Евроинс“ АД се
присъединява към изложеното във въззивната жалба.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът М. С. Г. твърди, че с М. А. В. очаквали еднояйчни близнаци,
като бременността на майката била проследявана от д-р П. от ПСАГБАЛ
"Света София" ЕАД. Сочи, че на всеки две седмици било провеждано
ултразвуково проследяване и винаги били уверявани от лекарката, че
бебетата са добре и всичко си имали. На 11.04.2018 г. били родени две
момичета С. и К., но два дни след това били информирани, че С. не може да
уринира, а по-късно било установено, че бебето е без бъбреци. Поради тези
малформации детето починало на 21.04.2018 г. Счита, че малформациите е
можело да се открият при полагане на дължимата грижа от проследяващия
лекар, като подчертава, че майката не е била насочена и не е било проведено
изследване фетална морфология, както и че не е извършено ултразвуково
наблюдение с апаратура, с която болницата е разполагала. Счита още за
пропуск и това, че наблюдаващия лекар не е потърсил консултация с друг
тесен специалист. Намира, че на родителите е отнето правото им да вземат
информирано решение - да прекъснат бременността или да я запазят. Загубата
на детето била непреодолима за ищеца – той често плачел, не можел да спи,
изпитвал чувство за вина, изолирал се, станал раздразнителен и нямал
желание за други деца, тъй като се опасявали, че проблемите могат да се
повторят, още повече, че оцелелият близнак също бил с тежки увреждания и
се страхували за живота му. Претендира от ответното болнично заведение да
получи обезщетение на неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.,
дължими ведно с лихва за забава от датата, на която е починало бебе.
3
Ответникът Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение "Света София" ЕАД оспорва исковата претенция. Твърди, че
не е надлежен ответник по така предявения иск, тъй като се твърдят вреди от
доболнична помощ - женска консултация, проведена от д-р П., която е била
осъществена в качеството й на лекар на граждански договор в МЦ
"ПСАГБАЛ "Света София" ЕООД. Евентуално твърди, че не е налице
допусната от нея лекарска грешка при проследяване на бременността, тъй
като са извършени всички необходими изследвания, които се покриват от
НЗОК, измежду които изследването фетална морфология не е, както и че
обективно не е било възможно да се установят малформациите при тези
близнаци, тъй като са споделяли един околоплоден мехур и една плацента,
при което трудно било наблюдаването на процеса на формиране на органите
при липса на данни от клиничните изследвания за проблеми в развитието им.
Конкретно сочи, че при този вид двуплодна бременност проблеми с
бъбреците можело да се установят при намалена околоплодна течност, за
което нямало данни при правените прегледи, а правилното функциониране на
тези органи се проявявало едва след раждането на близнаците. Намира, че
вродените малформации на плода не е можело да се отстранят, дори и при
установяването им пренатално. Оспорва размера на обезщетението.
Третото лице помагач на страната на ответника "ЗД Еворинс" АД
оспорва исковата претенция. Счита, че не носи отговорност като
застраховател, ако се установи, че е допусната груба небрежност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
В обжалваното решение подробно и детайлно са разгледани и описани
събраните доказателства - експертизи, свидетелски показания и пр., като в
тази част, настоящото решение препраща към мотивите на СГС.
Няма спор, че д-р М. П. е имала трудово правоотношение с ответната
болница и договор с дъщерното й дружество (медицински център) към
момента на спорните отношения, като Началник отделение по патология на
бременността, като пред настоящата инстанция няма разногласия по въпроса,
че д-р П. е от категорията лица, на които по смисъла на чл. 49 ЗЗД е
възложено от болничното заведение извършването на определена
4
специализирана медицинска дейност.
Установява се, че в периода 09.10.2017 г. - 12.10.2017 г. майката М. е
била хоспитализирана поради риск от аборт, а в последствие при прегледи на
26.10.2017 г., 14.11.2017 г., 30.11.2017 г., 20.12.2017 г., 03.01.2018 г.,
02.02.2018 г. и 13.03.2018 г. на майката са били провеждани ултразвукови
изследвания, без да са констатирани отклонения в развитието на
бременността. За времето от 15.02.2018 г. - 19.02.2018 г. майката е била
приета в болница поради лъжливо раждане, като в епикризата е посочено, че
пациентът е хоспитализиран за стационарни грижи при бременност с
повишен риск. Ново лъжливо раждане е отразено в амбулаторен лист от
04.04.2018 г., като е установено с ултразвукова диагностика, че близнаците се
развиват в отделни сакове (МСДА). В същото време – в декларация за
информирано съгласие от същата дата е посочено, че децата са МСМА - имат
обща плацента и общ амниотичен сак.
С цезарово сечение е осъществено раждане на близнаците на 11.04.2018
г. с оператор д-р М. П.. Видно от епикриза от ПСАГБАЛ "Света София" ЕАД
детето С. е с остра бъбречна недостатъчност, не отделя урина и е с
генерализирана оточност. В епикризата на СБАЛ по детски болести „Проф. И.
Митев" ЕАД, е вписано, че бебето е преведено на 13.04.2018 г. с основна
диагноза остра бъбречна недостатъчност, други вродени аномалии на
отделителната система, полималформативен синдром, белодробен оток и
кръвоизлив, като още при постъпването е установено общо увредено
състояние, оточно, с дисморфичен фациес - коси очни цепки, ниско
разположени и лошо моделирани ушни миди, челюстна деформация, къса
шия, тяло и крайници, камбановиден гръден кош, посиняване, анурия,
полупрешлени на ниво Тх1-Тх6. При преглед с УЗД не е открита бъбречна
структура, нито уретрален отвор. На 21.04.2018 г. бебето е починало.
Няма спор, че другият близнак – К. също е била преведена за
специализирано лечение в увредено състояние - асфикция.
Приета е СМЕ на д-р Е. Ч. – И., която е дала заключение, че бъбреците
на фетуса могат да се визуализират при ехографско изследване още в 9
гестационна седмица, в нормалната си позиция те могат да бъдат установени
с такова изследване в 14 г.с., а в 20 г.с. са вече лесно видими. Ето защо,
подобно изследване за установяване наличието им и оформянето им е удачно
5
да се направи след 16 г.с. Пояснява, че бъбреците са функционално незрели
през целия фетален живот, както и че количеството на околоплодната течност
е в пряка зависимост от функцията на феталния бъбрек, поради което
намаленото или завишено количество спрямо стандарта е признак за проблем
в отделителната система на плода. В заключението е посочено, че феталната
морфология представлява високоспециализирано УЗИ за подробен анализ на
структурата и функционалното състоянието на всички органи и системи на
плода, с цел отхвърляне на отклонения в развитието, поради което е
препоръчителна при всяка бременност. Пояснява, че такава се извършва
между 11-13 г.с. (ранна фетална морфология), с която се цели да се отхвърлят
анатомични дефекти, между 18-23 г.с., когато органите на плода са развити и
позволяват задълбоченото им изследване, както и между 28-32 г.с., когато се
търсят аномалии с късно начало, измежду които не са малформациите на
бъбрека. Сочи, че в медицината не съществува метод за вътреутробно
стимулиране развитието на органите на плода.
По делото е допусната и изслушана тройна КСМЕ (д-р П. Ч., д-р В. С. и
д-р Л. Д.), които потвърждават, че феталната морфология през 18-23 г.с. е
препоръчителна, когато може прецизно да се изследва анатомията на плода и
да се диагностицират вродени структурни аномалии. Считат, че има данни за
проведено такова изследване в 21 г.с., като няма данни за констатирани
отклонения. Поясняват, че при два фетуса, при които единият отделя урина, е
възможно да няма отклонения в количеството околоплодна течност и по този
начин да не се установи по този признак отклонение във вътреутробното
развитие на бъбреците на втория плод. Категорични са при отговор на
въпроси, че близнаците са споделяли една плацента и един амниотичен сак,
като отбелязването в част от медицинската документация на две плаценти е
свързано със спецификата й при този вид двуплодна бременност. Поддържат,
че при констатирани малформации на единия плод, може със съгласие на
родителите да се осъществи селективна редукция на засегнатия фетус с риск
за загуба и на втория плод. Обосновават извод, че в конкретния случай е
възможно диагностициране, макар и трудно, на вродените аномалии най-рано
след 18-19 г.с., когато селективната редукция не би била в полза на здравия
плод.
Разпитана като свидетел е родилката М. А. В., разказва, че след всеки
преглед били уверявани от д-р М. П., че всичко е наред и бременността
6
протичала нормално. Провеждани били ултразвукови изследвания, а лекарят
никога не е съобщавал за аномалии в развитието на плода и не я е изпращал
при други лекари за консултация. Когато след раждането се установил
проблем с бебето д-р П. ги уверила, че това се дължало на спазъм и всичко
ще бъде наред. В последствие обаче убеждавала родителите да се откажат от
бебето, да забременее отново и че този път вече всичко щяло да бъде наред.
Не усетила никаква подкрепа от лекаря. В очакване на децата родителите
били много щастливи и се подготвяли, но след смъртта на С. бащата М. се
променил - станал раздразнителен, затворен, разстроен, плачел, често ходели
на гроба на детето и не можели да преживеят загубата, като болката се
подсилвала от факта, че другия близнак е с вродена бъбречна недостатъчност,
тъй като е само с десен бъбрек с хидронефроза и мега уретер. Потвърждава,
че д-р П. не й е споменала за малформации на децата и дори твърдяла, че не
ги е видяла.
Св. Е. М. Е., съжителстваща с брата на ищеца, разказва, че тя също е
била наблюдавана от д-р П.. М. не е била изпращана за консултации при
други специалисти по време на бременността. Всички се радвали много, че
ще имат близнаци, но след смъртта на бебето М. се затворил в себе си,
престанал да общува с приятели, станал раздразнителен и тревожен, плачел,
когато говорили за проблема, често посещавал гроба на детето и не е
преживявал загубата.
Разпитан е свидетеля К. Н. Б., брат на ищеца, потвърждава, че след
загубата на бебето брат му изпаднал в депресия, прекъснал контакти с
приятели, не спял, понякога говорили по цели нощи, самообвинявал се за
случилото се, не можел да преживее загубата.
Св. Т. Г. П., Началник на Диагностично-консултативен блок в
болницата-ответник, потвърждава, че извънболничната помощ на родилки,
т.е. проследяване на бременността им, се извършва в МЦ, който е в същата
сграда, но е отделна структура със свое ръководство. Лекарите на ПСАГБАЛ
"Света София" ЕАД имали договори за извършване на прегледи на пациенти
на МЦ, както и самият свидетел, която работа осъществявали в извънработно
време.
Разпитан като свидетел е и М. Р. - П., лекар със специалност АГ в
ПСАГБАЛ "Света OT" ЕАД, като работи също така и в МЦ към болницата и в
7
МЦ на бул. "България". За бременността на М. сочи, че била патологична, тъй
като носила близнаци, които споделяли обща плацента и общ сак, установено
от нея с УЗИ и потвърдено при раждането. Не е установила отклонения в
развитието на двете деца. Заявява, че е извършвала УЗИ при прегледите,
както и фетална морфология между 20-23 гестационна седмица в МЦ на бул.
"България". Уточнява, че отклонения в развитието на отделителната система
могат да бъдат установени при такова изследване, т.е. при т.нар. втора
фетална морфология.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. В
случая не се спори, че ищецът е баща на бебето близнак С., което е
наблюдавано и родено при лекар, на който ответната болница е възложила
извършването на медицинска дейност. За да се ангажира отговорността на
лечебното заведение следва да се установи дали негов служители е
обективирал противоправно поведение, в резултат на което в нарушение на
медицински правила и стандарти, на ищецът Г. (като баща на починалото
дете) са причинени физически и психически болки и страдания, твърдени в
исковата молба. Няма спор и с оглед позоваването и на СГС на т. 3 от
Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, както и според
Решение по дело С-882/19 от 06.10.2021 г. и Решението на СЕС от 26.11.2013
г. по дело C‑50/12 Kendrion, отговорността на възложителя е налице и когато
работата се извършва от служители на предприятието-подизпълнител – в
случая Медицински център като еднолично ООД, дъщерно за ответника
ПСАГБАЛ „Света София" ЕАД.
Според чл. 79 от ЗЗдр., медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологии. Качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации
на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ). В чл. 81, ал. 2 от
ЗЗ са установени основните принципи на правото на медицинска помощ -
8
своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ,
равнопоставеност, сътрудничество, последователност и координираност на
дейностите между лечебните заведения, зачитане на правата на пациента
(последните визирани в чл. 86).
За да бъде поведението на конкретния служител противоправно (и за да
се ангажира отговорността на болницата), следва да се приеме, че той е
извършил действия или обективирал бездействия, като не е съобразил с
посочените по-горе норми, респ. не е спазил утвърдени методи и стандарти,
както и посочените основни принципи. Отнесено конкретно към настоящото
дело, във връзка с оплакванията във въззивната жалба, за изпълнението на
посочените по-горе правила се налагат следните изводи:
Според практиката на ВКС (Решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. №
2956/2016 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС, решение № 273 от 17.11.2017 г. по гр. д. №
4347/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 2 от 06.01.2020 г. по гр. д.
№ 2059/2019 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и пр.) съдът следва да прецени както
действията (респ. бездействията) на медицинските специалисти, така и да
съобрази дали същите съответстват на дължимото според утвърдените
медицински изисквания, като съобрази налице ли са (респ. какви са)
нарушения на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите
медицински практики.
Установява се от експертните становища, че около 20 г.с. бъбреците на
плода са вече достатъчно оформени и могат да бъдат обект на изследване за
тяхната завършеност с ултразвук. Дори и да се приеме, че такова изследване е
проведено, не съответства на ясно установените данни по делото изводът на
наблюдаващия гинеколог, че при ембрионите няма отклонения от правилното
развитие – по делото несъмнено е доказано, че фетусите са били с различно
от нормалното развитие на тези органи - преживелият близка е с един бъбрек,
а починалата не е имала оформени такива. Според становищата на
експертизите в тази гестационна възраст би следвало да се наблюдават ясно
бъбреците. След като, както твърди наблюдаващият лекар, надлежното
визуално изследване е проведено, то безспорно се касае до неточна
диагностика и пропуск да се установи, че в случая ембрионите имат
неразвитост на жизнено важни органи. Това налага категоричният извод, че
се касае до допусната грешка при провеждането на скрининг на органите на
9
бебетата, в частност на починалата С. (по делото няма спор пред настоящата
инстанция, че именно малформациите в отделителната система на бебето са
довели до неговия летален край).
Следва да се отбележи, че самата д-р П. е заявила при разпита й, че
многоплодната бременност е патологична, тъй като се касае за най-тежката
форма на близнаци – с една плацента и един мехур (л.595), което е
потвърдено като обективно състояние и от КСМЕ. В същото време обаче в
медицинската документация е вписвана последователно различна
информация, което при всички случаи е нарушило правото на пациента да
получава ясна и достъпна информация за здравословното състояние (на
децата му) и методите за евентуалното лечение – нарушение на т. 8 от чл. 86
ЗЗ. Това на свой ред е довело да ограничаване на правата, гарантирани в т. 11
от същия текст, тъй като е осуетило възможността на родителите да потърсят
и да се възползват от достъп до модерни методи на лечение (респ. на
диагностика). Така те са били лишени от правото си да направят информиран
избор относно развитието на бременност, нейното проследяване, евентуално
преустановяване, както и не са имали възможността да се подготвят и да
потърсят предварително начин за съхраняване на здравето на единият или на
двата плода след тяхното раждане.
По делото няма данни тежката патология на процесната бременност да е
отбелязана в съпровождащата медицинска документация по начин, по който
да послужи за заостряне на вниманието върху факта, че се касае до
специфична хипотеза, изискваща диференциран и детайлизиран скрининг с
оглед игнориране на рискове както за плодовете, така и за родилката. Освен
че не е отбелязано, по делото няма и данни на родителите да е било разяснено
за рисковете от тази патологична бременност. Ако това е било сторено, както
вече се посочи, те са можели да разполагат с възможност за информиран
избор как да подходят при проследяването и наблюдението на самата
бременност, а така също и да подберат (вкл. и по свой избор) съответен набор
от изследвания и скрининг, с който да установят, евентуално и да игнорират,
наличието на неблагоприятни за развитието на ембрионите фактори. Така е
било нарушено правото им по чл. 86, т. 4 ЗЗ, който им дава възможност да
потърсят повече от едно медицинско становище относно диагнозата,
лечението и прогнозата на дадено медицинско състояние.
10
От събраните гласни доказателства безспорно се установява, че ищецът
и родилката са очаквали радостното събитие, но след раждането и загубата на
едното бебе бащата е изпаднал в депресия, изолирал се, обвинявал се, плачел,
често говорел за нещастието, посещавал гроба на детето. Трагичното събитие
е нанесло неимуществени вреди на родителя не само поради загубата на
очаквано (в случая – дори с особено желание, поради една неуспешна
бременност) дето, но и поради факта, че на родителя не е предоставена
възможност да се информира за всички фактори на протичащата бременност
и за предстоящото раждане на дете с увреда. Ако тази информация е била
предоставена на ищеца и майката, те са можели да обмислят и преценят
вероятните изходи от ситуацията, да са наясно с факта, че детето ще се роди с
голям риск за живота, да се подготвят за това, или да вземат решение за
прекъсване на бременността за единият или и за двата близнака. Вярно е, че
отстраняването на единият близнак по време на бременността е било рисково,
но летален изход за другия не е задължителен и категоричен. Родителите са
имали право да им бъдат разяснени всички факти и данни, касаещи
развитието на ембрионите и въз основа на пълните данни за състоянието на
бебетата да вземат решение за продължаване или преустановяване на
бременността за всеки от фетусите. От нарушение на този принцип, касаещ
информираност, ищецът-баща е поставен в ситуация, в която изпитва
угризения, че не е съумял да вземе най-доброто решение и да предвиди изход
от нещастната ситуация.
Съдът след като взе предвид обема от търпени вреди, депресивното
състояние, болката от загубата на дългоочаквано дете, преживения шок от
контраста на очакване на радостно събитие и фаталното развитие на
събитията след раждането, приема, че определеният размер на обезвреда от
60 000 лв. е съответен на принципа на справедливост. Не може да се редуцира
сумата поради възражението, че само за 10 дни, връзка между бащата и
детето не е изградена. Категорично и житейски обосновано е заключението,
че родителят е понесъл тежък удар в психо-емоционален аспект от
неочакваната смърт на близначката, което му се е отразило изключително
стресиращо и депресивно.
(Изводите на съда са в унисон с влязло в сила решение № 108 от
27.01.2022 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г., САС, постановено по иск на майката).
11
За пълнота следва да се посочи, че съдът не възприема развиваните от
жалбоподателя защитни тези, за установяването на които е поискано
събиране на доказателства (СМЕ). Вярно е, че сигнал за нарушение на
бъбречните функции на фетуса е промяна в нивото на околоплодните води.
Експертите обаче са посочили, че при два пода, при които единият отделя
урина, е възможно да няма отклонения в количеството околоплодна течност и
по този начин да не се установи по този признак отклонение във
вътреутробното развитие на бъбреците на втория плод. При такава
възможност за наблюдаващия лекар е било налице задължение да проследи
детайлно формиращата се отделителна система на всеки от двамата близнаци.
В този смисъл ирелевантно е искането за СМЕ, която да установи възможно
ли е произвеждане на урина без бъбреци. Също без значение за съществото на
спора и за относимите факти е да се проверява каква би била
продължитеността на живота на бебето, родено без бъбреци. Както се посочи,
бъбрекът на единият близнак е изпълнявал сам функциите на отделителната
система за двата плода, докато те са се намирали в една плацента и в един
сак. След раждането и отделянето на близнаците, липсата на бъбреци при С. и
неразвитата отделителна система е довела да летален край.
Предвид всички изложение мотиви решението на СГС, в частта, в която
исковете са уважени подлежи на потвърждаване. При този изход на спора на
представителя на жалбоподателя се следват разноски в размер на 5000 лв. на
основание чл. 38 ЗА.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4583 от 21.08.2023 г. по гр. д. №
9767/2020 г., СГС, І-6 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл.
49 вр.чл. 45 ЗЗД и чл. 86, л.1 ЗЗД, Първа специализирана акушеро-
гинекологична болница за активно лечение "Света София" ЕАД, да
заплати на М. С. Г. сумата от 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на детето му С. М. Г., ведно със законната лихва от
21.04.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение "Света София" ЕАД да заплати на адв. Т. П.
12
възнаграждение по чр. 38 ЗА в размер на 5000 лв.
Решението е постановено при участие в производството на третите
лица-помагачи на страната на ответника ЗД "Еворинс" АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13