Решение по дело №157/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 74
Дата: 10 юли 2024 г.
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20233200900157
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. гр. Добрич, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20233200900157 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „А.“ ООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, Западна
крайградска зона, ул.**** срещу „А. С. Ж.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Б., ж.к.“Б.“ бл.****, ап.15 искове за заплащане на
следните суми: 78183,79 лв. - стойност на закупени движими вещи и
предоставени услуги, в т.ч. 67409,88 лв. по договор №****г. и фактура №****
г.; 9353,15 лв. по Договор №****г. и фактура №**/25.11.2020г. и 1420,76 лв. по
фактура №**********/23.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 13711,66 лв. -
обезщетение за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до
предявяване на иска, в т.ч. 13392,14 лв. върху сумата от 67409,88 лв. за
периода от 20.12.2021г. до 12.10.2023г.; 2,32 лв. върху сумата от 9353,15 лв. за
периода от 20.09.2023г. до 12.10.2023г. и 317,20 лв. върху сумата от 1420,76
лв. за периода от 23.08.2021г. до 12.10.2023г.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства: Предметът на дейност на „А.“ ООД е продажба на
резервни части за земеделска техника, ремонт на земеделска техника, както и
продажба на селскостопански машини и съоръжения.
1
Ответникът като клиент е закупил от ищеца следните селскостопански
машини: По Договор за осигуряване, доставка и закупуване на
селскостопанско оборудване № **** г.: Колело за напояване **, модел **,
серия № **, ведно с колесар, за предаването на която машина е подписан
между страните Приемо-предавателен протокол от 22.12.2021 г., и издадена
фактура за извършената покупка № **** г. на стойност 70 409.88 лева. По
Договор за осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско
оборудване № **** г.: Торачка Е., модел **, серия № **, за предаването на
която машина е подписан между страните Приемо- предавателен протокол от
21.01.2021 г. и издадена фактура за извършената покупка № **/25.11.2020 г. на
стойност 15 600 лева. По Договор за осигуряване, доставка и закупуване на
селскостопанско оборудване № А-002/18.02.2020 г.: Култиватор компак. Нав. ,
модел ****, за предаването на която машина е подписан между страните
Приемо-предавателен протокол от 20.02.2020 г. и издадена фактура за
извършената покупка № **/21.02.2020 г. на стойност 12 000 лева.
Ремонтирана била и земеделска техника на ответника в базата на „А." ООД,
както и същият е закупувал резервни части, за което са издадени фактури №№
**********/23.08.2021 г. на стойност 1420.76 лева и **********/24.09.2020 г.
на стойност 3741.60 лв.
Всичко заявено от ответника е доставено или ремонтирано от ищеца,
съответно е прието без възражения. Като за извършения ремонт има работна
карта № ********** и складова разписка № 24420/13.08.2021 г.
Ответникът е платил частично втората и третата машина, а първата не е
платил. Видно от справката от счетоводството на „А." ООД за култиватора
(машина № 3) са платени 8000 лева, като дължимият остатък е 4000 лева,
последното плащане е било на 12.05.2022 г. За машина № 2 (торачка) са
платени 2500 лева, остават дължими 13 100 лева. Последното плащане е на
07.04.2021 г. По фактура **********/24.09.2020 г. на стойност 3741.60 лв. са
платени 1214.52 лева. на 30.11.2020г.
След издаване на обезпечителната заповед по ч.т.д. № 138/2023 г.
ответникът е заплатил сумата от 20 600 лева, с която са погасени
задълженията му, както следва: Сума по фактура № **/21.02.2020 г. на
стойност 4000 лева, както и обезщетение за забава в размер на 601.91 лева,
считано от 12.05.2022 г. до подаване на молбата по ч.т.д.; Сума по фактура №
**********/24.09.2020 г. на стойност 2 527.08 лв., както и обезщетение за
2
забава в размер на 750.94 лева, считано от 30.11.2022 г. до подаване на молбата
по ч.т.д.; За задължението по фактура № **/25.11.2020 г. на стойност 13 100
лева е погасено обезщетението за забава в размер на 3426.92 лева, считано от
07.04.2021 г. до подаване на молбата по ч.т.д. и частично е погасена сумата по
фактурата, като остатъкът за плащане е 9353.15 лева; Ответникът е платил и
3000 лева, с които е погасено част от задължението му фактура за
извършената покупка № **** г. на стойност 70 409.88 лева, като остатъкът за
плашане по нея става 67 409.88 лева.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
по делото. В хода на делото ответникът, чрез упълномощения адв.Д.С. оспорва
исковата претенция по основание и размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, във връзка с
чл.327 от ТЗ и чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест
на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, точно изпълнение на
задълженията си по договора, така също и размера на дължимото. В тежест на
ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения за
плащане на уговорената цена или други правопогасяващи, правоизключващи
или правоунищожаващи възражения.
С оглед така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковата
претенция за основателна по следните съображения: Като писмени
доказателства по делото са приети договор за осигуряване, доставка и
закупуване на селскостопанско оборудване № **** г.: Колело за напояване **,
модел **, серия № **, ведно с колесар, Приемо-предавателен протокол от
22.12.2021 г., фактура № **** г. на стойност 70 409.88 лева; договор за
осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № **** г.:
Торачка Е., модел **, серия № **, Приемо- предавателен протокол от
21.01.2021 г., фактура **/25.11.2020 г. на стойност 15 600 лева, фактура №
3
**********/23.08.2021 г. на стойност 1420.76 лева, работна карта №
********** и складова разписка № 24420/13.08.2021 г.
Съдът намира, че ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника
писмени доказателства мотивират обоснован извод за наличие на двустранна
възмездна облигационна връзка между тях, по силата на сключените договори
за търговска продажба. Същевременно предаването на уговорената стока по
всеки от договорите е отразено в двустранно подписани приемо-предватални
протоколи. Предаването е извършено в рамките на предвидените в договорите
срокове за изпълнение на това задължение. Посочените писмени
доказателства са представени с исковата молба и не са били оспорени в срока
за отговор, поради което следва да се приемат за автентични и като такива се
ползват с формална доказателствена сила. Доколкото са подписани от
ответника без забележки, същите представляват частни свидетелстващи
документи с материалната доказателствена сила, която обвързва съда да
приеме за установени удостоверените в тях неизгодни за ответника факти и
по-конкретно факта, че е получил точно в количествено, качествено и времево
отношение изпълнение по договорите.
Съответно, за ответника възниква задължение да заплати продажната цена
при постигнато съгласие между страните за продажба на конкретен вид и
количество стока и при осъщественото й предаване съгласно чл.327, ал.1 ТЗ.
Вземанията са изискуеми и дължими, настъпил е падежа за плащане.
Ответната страна не въвежда в процеса твърдение за заплащане на дължимите
суми. Ищецът признава погасяване на част от задължението по договор №
**** г. и фактура № **** г. (в размер от 3000 лв. ) и по договор № **** г. и
фактура **/25.11.2020 г. (в размер от 6246,85 лв.). Следва да се посочи, че по
искане на ищеца с определение от 05.04.2024г. е допусната ССчЕ, като
същата не е изготвена от вещото лице с оглед непредоставянето от ответното
дружество на необходимите документи и достъп до счетоводството за даване
на отговор на поставените задачи. При това следва да се приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и да се приемат за доказани твърденията на
ищеца за непогасено задължение на ответника по процесните фактури.
Поради това, искът за главница в общ размер от 78183,79 лв. е основателен и
доказан по размер и следва да бъде уважен.
Като законна последица и тъй като ответното дружество е в забава, то
дължи и законна лихва върху дължимата сума за цена на доставената стока,
4
считано от изтичане на срока по чл.303а, ал.3 и ал.4 от ТЗ до датата на
исковата молба, в размер установен по делото на основание чл.162 от ГПК,
както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски.
В случая са налице доказателства за сторени от ищеца в настоящото
производство разноски в размер на 11975,05 лв. (3763,05 лв.– заплатена
държавна такса, 112 лв. – депозит ССчЕ и 8100 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение). В полза на ищеца, съгласно заявеното искане, следва да се
присъдят и сторените в обезпечителното производство по ч.т.д.№138/2023г. по
описа на ДОС разноски: 40 лв. – действително дължима и заплатена държавна
такса и 5050 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът не представя
доказателства за сторените от него разноски по изп.д.№928/2023г. по описа на
ЧСИ Л. Т. в размер на 1525,68 лв., при което претенцията за присъждането им
е неоснователна.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. С. Ж.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Б., ж.к.“Б.“ бл.****, ап.15 да заплати на „А.“ ООД, ЕИК****, със седалище
и адрес на управление гр.Добрич, Западна крайградска зона, ул.****, на
основание чл.79, ал.1, пр.1, във връзка с чл.327 от ТЗ и чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми: 78183,79 лв. - стойност на закупени
движими вещи и предоставени услуги, в т.ч. 67409,88 лв. по договор №****г.
и фактура №**** г.; 9353,15 лв. по Договор №****г. и фактура
№**/25.11.2020г. и 1420,76 лв. по фактура №**********/23.08.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.10.2023г. до
окончателното изплащане на задължението и 13711,66 лв. - обезщетение за
забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до предявяване на иска, в
т.ч. 13392,14 лв. върху сумата от 67409,88 лв. за периода от 20.12.2021г. до
12.10.2023г.; 2,32 лв. върху сумата от 9353,15 лв. за периода от 20.09.2023г. до
12.10.2023г. и 317,20 лв. върху сумата от 1420,76 лв. за периода от 23.08.2021г.
до 12.10.2023г., както и сторените по делото разноски в размер на 17065,05
лева.
5
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната
посочена от ищеца банкова сметка: IBAN ****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
6