Р Е Ш Е Н И Е
№ …… , 02.2022г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- двадесет и втори състав,
в публично заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
Председател: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при секретаря
Калинка Ковачева и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева
адм. дело N 2117 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производство по реда
на Глава Единадесета от АПК, във връзка с
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова
молба от М.Л.Ж.,***, срещу Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" гр. София.
В исковата молба се
поддържа, че Ж. е настанен в пенитенциарната система от 2005 г. В периода от
м.10.2006 г. до 9.09.2021 г. изтърпява наказание "лишаване от свобода без
замяна" в затвора Варна. Настанен е в зона с повишена сигурност, в
постоянно заключено помещение, няма право да осъществява трудова дейност, от
която да реализира доходи. По личната му партида постъпвали малки суми, за
закупуване на вещи от първа необходимост, свързани с личната хигиена, санитарни
материали, фонокарти от затворническата лавка. На 10.09.2018 г. от продавача в
затворническата лавка Ж. разбрал, че не може да използва изпратения му пощенски
запис от 30 лв., тъй като има наложен запор. Това затруднило ежедневието му и
възможността да си закупува тоалетни материали, самобръсначка, паста за
бръстене, чатка и паста за зъби и др. Ж. отправил молба с рег. №
1131/31.12.2018 г. до МП с искане да му бъдат отпуснати средства за посрещане
на ежедневните му нужди от първа необходимост, да му бъдат предоставени вещи в
натура. Получил отговор, че искането му е неоснователно. Счита, че с
поведението си затворническата администрация е нарушила правата му, поставила
го
е в положението на "жертва", по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 13 ал.2 т.1 от ЗИНЗС Главния
директор на ГДИН ръководи, координира и отговаря за дейността на дирекцията и
службите й, в т.2 от същата норма е разписано задължението му да планира,
разпределя и контролира бюджетните средства. В разрез с разпоредбата на чл. 508
от ГПК началникът на затвора Варна не е изпълнил задължението си по информиране
на съдебния изпълнител в едномесечен срок от съобщението относно невъзможността
да бъде изпълнен запора и да бъдат задържани суми по вземанията му, тай като с
това се нарушава забраната за нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл. 3 от ЗИНЗС. Счита, че са нарушени конституционно гарантирани права на чест
и достойнство, поддържане на психическото и физическото здраве, съгласно чл.
401 ал.2 т.1 от ЗИНЗС и ППЗИНЗС при изпълнение на наказанието, стимулиране от
страна на пенитенциарното заведение на лишените от свобода да поддържат връзка
с близки и роднини, възможността за контакт с адвокати по отношение на
реализиране на защита в нарушение на чл. 76 ал.2 от ЗИНЗС. Твърди нарушение на
чл. 86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС , регламентираща правото на лишените от свобода да притежават
лични средства, както и чл. 86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС - с която е създадена
възможност за телефонна връзка по ред и начин, определени от ГДИН. Счита, че
администрацията на затвора е нарушила и чл. 151 от ЗИНЗС да осигури възможност
за задоволяване на основни хигиенни потребности, свързани със санитарния
минимум. С непредоставянето на средства, които да осъществят елементарните му
битови потребности, администрацията е лишила от доходи ищеца, който доход
представлява несеквестируем и гарантиран от нормите на чл. 446 и 446а от ГПК.
Наложения запор на парични средства е по повод инициирано изпълнително
производство от ответника. Това поведение води
до извод за действия, с които умишлено Ж. е поставен в положението на
жертва от страна на ответника. По изложените доводи, счита, че пряка и
непосредствена последица от поведението на ответника, а именно да му откаже
предоставянето на средства от бюджета на ЮЛ, в качеството му на лице което не
притежава парични постъпления и е в невъзможност да закупува разрешените вещи
от определеното за целта място, през периода от 10.08.2018 г. до 9.09.2021 г. е поставен в изключително унизително
и жестоко положение и е лишен от възможност да си осигури сам и за своя сметка
необходимите вещи за обикновено потребление и хигиена. Отказът да му бъдат предоставени вещи в натура в определено количество и вид,
необходими за обичайно потребление го поставя в безизходно състояние. По този
начин предела на допустимост на суровостта на наложеното наказание довело до
изпитване на страх и притеснение за съществуването му в среда на пристойност, чистота
и достойнство. Загубил надежда и доверие в институциите. Това наложило да моли
други лица да му осигурят санитарни и хигиенни материали. Изпитал негативни
преживявания страх, безсъние, главоболие. Не желаел да общува с останалите
лишени от свобода, защото се чувствал унизен,
не можел да си закупи необходимите стоки. Прави искане да се осъди
ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, съставляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, тревожност, страх, безпокойство, вследствие на бездействието на
ответника да осъществи фактически действия по отношение на осигуряването на
средства за предоставяне на необходимия санитарен и хигиенни минимум от
санитарни материали - тоалетна хартия, перилни и почистващи препарати, тоалетни
принадлежности - четка и паста за зъби, самобръсначка, паста за бръснене,
шампоан, тоалетен сапун, топли освежаващи
напитки, фонокарти и др. свързани с обикновено битово потребление и лична
хигиена, социални комуникации с близки, роднини адвокати за периода от
10.08.2018 г. до 9.09.2021 г. В с.з. процесуалния представител на ищеца моли да
се уважи иска. В резултат на наложен запор на личната му сметка в Затвора Варна
Ж. е бил лишен от възможността да си закупи вещи от първа необходимост. От събраните по делото доказателства е
установено, че такива вещи могат да се закупят само от лавката на затвора, но
сметката му е била запорирана по изп. дело от държавен съдебен изпълнител.
Ищеца е предявил писмено искане до МП да бъде вдигнат запора на личната сметка
и да му бъда осигурени средства за закупуване на хигиенни принадлежности и
средство за комуникация, но е получил отказ. В резултат на бездействието на
затворническата администрация е бил поставен в унизително положение, което му е
причинило болки и страдания. налице са данни за здравословни проблеми на Ж.,
кървене на венците, което му е пречило да се храни нормално, но не били
предприети действия в тази насока. Със заповед от 28.11.2028 г. на МП е
утвърден списък с разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат лишените от свобода, тоалетни
принадлежности могат да бъдат осигурени само от лавката на затвора. В затвора
Варна няма предвидени средства от бюджетната издръжка за всеки лишен от свобода
за нужди от първа необходимост. От
представените списъци за получени вещи се установява, че ищецът е следвало да
поддържа лична хигиена с 2 сапуна. Провеждането на телефонни разговори става
само чрез фонокарти, които се закупуват от затворническата лавка, като
заплащането става от средствата по личната сметка на лишения от свобода, като
ищеца е лишен от тази възможност. От разпита на сестрата на Ж. се установява,
че на същия са му липсвали вещи от първа необходимост – кафе, захар и др.
поради наложения му запор на сметката, а няма възможност такива вещи да бъдат
внесени при свиждане. Венците му кървели, поради консумация на твърди продукти.
Унизителното положение на ищеца е установено и чрез показанията на другия
свидетел. По делото Н. и др. срещу България е коментиран и доклад на КПИ, в
който е указано на Варненския затвор да вземе мерки за осигуряване за всички
лишени от свобода на достъп до основни хигиенни продукти и предоставяне на
материали за почистване на килиите им. Всички европейски институции включително
ЕСПЧ приема липсата на средства за лична хигиена, както и липсата на средство
за връзка с близки като нарушение на абсолютната забрана за подлагане на
осъдените на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Адв. А. поддържа, че
негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца,
надвишава неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от
свобода. По изложените доводи моли да се уважи иска, по отношение на размера,
счита, че следва да се вземе предвид продължителността на изтърпяните от ищеца
унижения, както и доказаното им въздействие върху психическото и дори
физическото състояние на ищеца. С молба депозирана в с.з. ищецът възразява
срещу искането на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, счита,
че не са приложени доказателства за заплащане на възнаграждението, липсва и
списък, поради което не следва да се присъждат претендираните разноски.
Ответникът ГДИН –
София, представляван от юрисконсулт С. в депозиран отговор по исковата молба
сочи, че иска е частично недопустим, поради
влязло в сила решение по адм.д. № 2249/2019 г. по описа на АС - Варна с
идентичен предмет и основание, като част от процесния период съвпада с периода
предмет на посоченото дело, а именно периода от 10.09.2018 г. до 10.08.2019 г.
Иска в останалата част е неоснователен и недоказан. Ищеца не е установил
кумулативното наличие на основните елементи от фактическия състав на чл. 3 от ЗИНЗС. Вземането предмет на принудително изпълнение не е несеквестируемо, то не
попада в хипотезите на чл. 446 и чл. 446 а от ГПК, не се касае нито за трудово
възнаграждение, нито за пенсия, получавана
от длъжника. Основните вещи за задоволяване на нужди от първа необходимост са
осигурени на Ж. от Държавата, чрез съответните бюджетни средства на МП.
Ограниченията и неудобствата, които Ж. търпи са пряка и непосредствена
последица от наложеното му наказание, спрямо наложения запор Затвора - Варна се
явява трето лице, а не вследствие на незачитане на правата на Ж.. В депозирани
писмени бележки поддържа, че иска е
частично недопустим, а в останалата част неоснователен. Разпоредбата на чл. 151
от ЗИНЗС не поставя задължение пред затворническата администрация да осигурява
безплатно на лишените от свобода паста за зъби. Съгласно чл. 86 от ЗИНЗС
лишените от свобода имат право на престой на открито, свиждане не по-малко от
два пъти месечно, кореспонденция, парични суми за задоволяване на лични нужди,
телефонна връзка по реда и начина, определени от Директора на ГДИН, с
разпоредбата не е регламентирана възможност за предоставяне на безплатни карти
за телефонни връзки. ППЗИНЗС дава
възможност на лишените от свобода да провеждат телефонни разговори за своя
сметка, чрез телефонен апарат от доставчик на тел. услуги, по изключение е
предвидено с разрешение на началника да се предостави безвъзмезден достъп до
служебен телефон, във връзка с тежки семейни проблеми, при спешни правни основания, като разрешението за
използване на служебен телефон се записва в специален дневник. Не е предвидено задължение за ответника да осигури
безплатни консумативи, предоставяне на безплатни карти. По изложените доводи
моли да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Задължително
участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище
за частична недопустимост на иска, за
периода от 10.09.2018 г. до 10.08.2019 г., а в останалата част поддържа, че
иска е неоснователен. По делото не са събрани категорични доказателства
установяващи незаконосъобразни действия на служители на ответника, както и
такива осъществяващи нарушения по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, които могат да
послужат като основание за ангажиране отговорността на Държавата.
Административният съд,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От писмо вх. № 16690/12.11.2021г. от Съдебно изпълнителна
служба при ВРС се установява, че е образувано изп.д. № 20183110406100 въз основа на изпълнителен лист издаден по
адм.д. 11234/2015 г. на АС - Варна, със страни взискател - Министерство на
правосъдието, длъжник - М.Ж., за сумата от 400 лв. Дължимата сума по изпълнителното дело е 41
229.83 лв., включваща освен изпълнителния лист издаден на МП и разноски от
36.44 лв. към 10.11.2021 г., както и дълг към присъединения взискател НАП -
Варна, за публични задължения към 22.05.2019 г. в размер на 37 793,79 лв. и
пропорционална такса по чл. 53 за ВРС в размер на 3009.60 лв., към 10.11.2019
г. По молба на взискателя МП е наложен запор на личната партида на длъжника в
затвора Варна с разпореждане на държавен съдебен изпълнител от 6.07.2018 г.,
във връзка с наложения запор по делото е събрана сумата от 34 лв., преведена от
Затвора - Варна на 13.09.2018 г., по изпълнителното дело няма събрани други
суми.
В писмо вх. №
17502/26.11.2021 г. депозирано от Началника на затвора Варна е посочено,
че Ж. търпи наказание доживотен затвор без замяна в затвора Варна, при
първоначален специален режим. Специалният режим е от 30.03.2010 г., като на
5.10.2016 г. Ж. е поставен на строг режим. За периода от 10.08.2019 г. до
9.09.2021 г. са постъпили суми по личната партида на Ж. в размер на 38.99 лв.,
от заплати и пощенски записи. Посочено
е, че в затвора Варна ежегодно се предвиждат средства от бюджета на ГДИН за
закупуване и предоставяне на вещи в натура на лишени от свобода, които не
разполагат с възможност да си набавят за своя сметка санитарни и хигиенни
материали, тоалетни принадлежности. За периода от 10.08.2018 г. до 9.09.2021 г.
след приключен основен ремонт през 2017 г. корпуса на затвора – Варна „Зоната
за повишена сигурност“ Ж. е бил настанен самостоятелно в спално помещение №
135, където се намира и до настоящия момент.
Със заповед № 215/2020 г. е определен редът за предоставяне на облекла,
обувки, консумативи за лична хигиена и други вещи на социално слаби лишени от
свобода, като съгласно т.2 от заповедта
се подава молба/заявление до Началника на затвора за вида на вещите, от които
имат нужда. За периода от 10.08.2018 г. до 9.09.2021 г. Ж. не е подавал молба
до администрацията на затвора за получаване на тоалетна хартия, четка за зъби,
паста за зъби, самобръсначки и др. На лишените от свобода се осигуряват чрез
коридорните отговорници почистващи и хигиенизиращи препарати, за почистване на
спални помещения и общи части. Ежегодно се предвиждат необходимите средства за
задоволяване на нужди от първа необходимост на лишените от свобода, на осн. чл.
84 ал.2 т.3 и чл. 151 ал.1 от ЗИНЗС и със заповед № 215/2.04.2020 г. съгласно която е опреден
реда за предоставяне на облекла, обувки, консумативи за лична хигиена и др.
вещи. Лишения от свобода И.Р. е преведен
от затвора Плевен в затвора Варна на 18.01.2018 г. и е настанен в зона със
засилен надзор на 24.01.2018 г. самостоятелно в 127 спално помещение, където е
пребивавал до преместването му на 5.08.2021 г.
Представен е регистър за завеждане на молби и жалби от
лишени от свобода за периода м.07-м.12.2018 г., видно от който на 31.12.2018 г.
Ж. е депозирал молба да му бъда отпуснати средства за ежедневни нужди, която е
препратена на МП на 31.12.2018 г. От регистър за завеждане на молби и жалби от
лишени от свобода за периода от 2.01.2019 г. до 8.07.2019 г. е видно, че Ж. е
депозирал жалба срещу решение по изп.д. № 20183110406100/2018 г. и жалба срещу
задълженията установени му по изп.д. № **********/2012 г., които са изпратени
съответно на МП и на ВРС.
Във връзка с депозирана жалба от Ж. до МП е изготвено
отговор до Началника на Затвора Варна от Главния директор на ГДИН, съгласно
който по твърденията на Ж., че е обречен на глад и мизерия, поради запор върху
средствата получавани от негови близки, ограничаване на пазаруването и др. е установено, че по жалба с идентично
съдържание е извършена проверка от ГДИН и за резултата Ж. е уведомен с писмо от
11.01.2019 г.
Със заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 г. на Министъра на
правосъдието е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си лишените от
свобода.
По делото е представено и съобщение, с което Началника на
Затвора Варна е уведомен, че запорът наложен от ДСИ не е върху трудовото възнаграждение на Ж., а върху
средства, които получава от роднини по личната му сметка. Представена е и
справка за движението на парични средства по сметката на Ж., видно от която
приходите са в малки размери, повечето от заплати, като е налице само един
приход от 30 лв. от запис с дата 11.09.2018 г.
Съгласно писмо изх. № 11-01-84/21.12.2021 г. МП с изпълнителен
лист, издаден от АС – Варна, ГДИН е осъден да заплати на Ж. сумата от 300 лв.,
законна лихва в размер на 79.75 лв. На 14.06.2017 г. е получен и изпълнителен
лист, съгласно който Ж. е осъден да заплати на МП сумата от 350 лв., извършено
е прихващане, при което на Ж. с банково бордеро от 2018 г. е преведена сумата
от 29.75 лв.
Представена е молба депозирана от Ж. на 31.12.2018 г. и
входирана в МП на 8.01.2019 г. , с която ищеца прави искане да му бъдат
отпуснати финансови средства в размер на 50 лв. за посрещане на ежедневни
нужди.
Представена е молба, депозирана от Ж. на 24.06.2019 г.
срещу репресивни действия на съдебен изпълнител. От МП е изготвен отговор до Ж..
С писмо вх. № 19035/30.12.2021 г. от МП е уточнено, че по счетоводни данни за периода
от 1.01.2018 г. до 15.12.2021 г. от МП не са извършвани разплащания и няма
постъпили суми от лишения от свобода Ж..
Видно от писмо на
Директора на Затвора Варна рег.№ 12100 от 2021 г., съгласно изп. лист изх. №
102/2017 г. ГДИН е осъдена да заплати на Ж. сумата от 300 лв. и законна лихва в
размер на 79.75 лв. На 14.06.2017 г. в деловодството на Затвора Варна е получен
изпълнителен лист, по силата на който Ж. е осъден да заплати на МП сумата от
350 лв. Извършено е прихващане от дължимата на Ж. сума, като разликата е
преведена на Ж. с банково бордеро от 19.05.2017 г. Молба на Ж. с изх. № 1130/31.12.2018 г. по
описа на затвора Варна е постъпила и заведена в МП с рег. № 94-М-9/8.01.2019
г., същата е препратена в ГДИН и заведена с № Ж-33/11.01.2019 г. С писмо рег. №
752/25.01.2019 г. по описа на ГДИН е изпратено писмо до Началника на затвора
Варна, с указания да уведоми Ж., че жалбата е оставена без разглеждане на осн. чл. 90 ал.5 от ЗИНЗС.
Представени са два броя изпълнителни листи и бордеро, с което на Ж. е преведена
сумата от 29.75 лв.
По делото е представено Решение № 399/5.03.2020 г.,
постановено по адм.д. № 2249/2019 г. по описа на АС – Варна, с което е осъдена
ГДИН да заплати на Ж. сумата от 330 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /причинени болки и страдания, унижение и др./ в
следствие противоправно бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД
„ИН“ в Затвора Варна, в периода 10.09.2018г.-10.08.2019г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2019г.
до окончателното изплащане на главницата. Иска е отхвърлен в останалата част. С
решение № 1204/18.08.2020 г. постановено по к.адм.д.№ 1330/2020 г. по описа на
АС – Варна, съдът е отменил Решение № 399/05.03.2020г. по адм.д. № 2242/2019г.,
с което е осъдена ГДИН да заплати на Ж., сумата от 330 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /причинени болки и страдания,
унижение и др./ в следствие противоправно бездействие на длъжностни лица от
администрацията на ГД „ИН“ в Затвора Варна, в периода
10.09.2018г.-10.08.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата
и вместо него е отхвърлил изцяло исковата претенция.
От получена справка от Български пощи е видно, че за
периода 01.2018 г. до 10.09.2018 г. Ж. е получил 11 превода, които са
изплатени. През м.08.2018 г. Ж. е получил сумата от 40 лв., а през м.09.2018 г.
сумата от 30 лв., която е запорирана от ДСИ.
По делото са представени
протоколи за периода м.01.2018 г. до м.09.2021 г. изготвени от домакина на затвора Варна за предоставяне
на материали за хигиенн-битови нужди на лишените от свобода, по групи. Видно от
същите ежемесечно се предоставят 2 бр. веро, 2 кг. прах, 2 бр. метли.
Материалите са предоставяни на отговорниците по групи, приложен е и списък на
лишените от свобода които срещу подпис са получили материалите, сред тях е и Ж..
По делото е разпитана свид. Г.М. - сестра на ищеца. Видно
от показанията и в затвора е разрешено да се внасят плодове и колбаси.
Депозирала е молба до ГДИН за осигуряване на принадлежности на Ж., но я
уведомили, че такива са му осигурени. Вещи можели да се набавят от лавката, на
едно от свижданията на брат й не била предоставена възможност да предаде
документ на М., който трябвало да предаде на адвокат. Ищеца споделял, че му е
трудно да дъвче храната, а не се допускало внасянето в затвора на малотраен
колбас. М. го виждала неизбръснат, изпращала му от личните си средства, но по
време на свиждане не можела да предаде самобръсначка, четка и паста за зъби.
Връзката между свидетелката и Ж. била много силна, но не можели да се чуват по
телефона. След като изпратения от М. запис от 30 лв. бил иззет тя се чувствала
ограбена. След като ищеца бил наказан, че е получил чрез друг лишен от свобода
средства, той станал изнервен и избухлив. С наложения запор се прекъснала
връзката между ищеца и роднините му, защото ищеца не можел да си закупи
фонокарта, не се допускало и внасянето и в затвора по време на свиждане.
От разпита на свид. Н. А. се установява, че работи като
социален работник в затвора Варна. А. посещавал ищеца почти всеки ден, но няма
спомен да е получавал оплаквания от Ж., обикновено бил чист и спретнат, в
приличен вид. А. изготвил предупредителен протокол на ищеца, защото е влязъл в нерегламентирани
отношения с друг лишен от свобода, като близките на Ж. изпращали средства по
партидата на другото лице, което да му пазарува от лавката. Ако лишения от
свобода няма средства, не може да си закупи фонокарта. Свидетелят сочи, че през
2020 г. е имало дарения на вещи за затвора, сред които имало и пасти за зъби.
Видно от разпита на
свид. И.Р.,*** заедно с ищеца в периода от 18.01.2018 г. до 6.08.2021 г., всеки
месец получавали по два сапуна, прах за пране. Тоалетна хартия, четка за зъби и
принадлежности можело да се закупят от лавката. Ищеца имал наложени запори, не
постъпвали суми по личната му сметка, свидетеля му помагал да си набави
тоалетна хартия, четка, паста и др. за което бил санкциониран. Р. видял как
ищеца взел от кош за боклук зацапана ролка тоалетна хартия, тъй като нямал средства.
Р. получил по личната си сметка суми от близки на ищеца, но за това бил
санкциониран. След това ищеца бил умислен и загрижен.
С оглед така
събраните доказателства, съдът прецени следното: по допустимостта на исковете:
Съдът намира, че предявения
иск за периода от 10.09.2018 г. до 10.08.2019 г. е недопустим. От приложеното по делото решение № 399/5.03.2020
г. по адм.д. № 2242/2019 г. на АС-Варна и решение №1204/18.08.2020 г.по к.адм.д. № 1330/2020
г. на АС - Варна се установява, че за същия период, по същите искови претенции
е налице влязъл в сила съдебен акт. Обективните предели на силата на присъдено
нещо изключват възможността за пререшаване на спор между същите страни и на
същото основание въз основа на факти, възникнали и съществували преди влизането
в сила на съдебния акт. Предвид забраната посочена в чл. 299, ал. 1 от ГПК за
пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, исковата молба в тази част е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
По исковата претенция за периода от 10.08.2018 г. до 9.09.2018 г., както и от 11.08.2019 г. до 9.09.2021 г. съдът прецени следното:
По аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС по предявеният иск родово и местно
компетентен е да се произнесе Административен съд – Варна. По аргумент от чл.
205 от АПК вр. с чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно
легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който
са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто
длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ – юридическо лице към
министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните
домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са
териториални служби на ГДИН. Дейността
на администрацията на затвора, респективно – на затворническото общежитие към
него, е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията "лишаване от свобода" и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са
предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в
настоящото производство исков период ГДИН притежава необходимата пасивна
процесуална легитимация.
По изложените съображения искът е процесуално допустим.
По основателността на иска:
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за
ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2. вреди,
причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл. 3. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
(в относимата за първия период на исковата претенция) осъдените не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, а според
последващата редакция на нормата осъдените не могат да бъдат подлагани и на
унизително отношение. В ал. 2 на същия член (редакция на нормата от 2009 г.) е
посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Член 3, ал. 3 от ЗИНЗС (редакцията от 2009 г.)
регламентира, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат
действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от
всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или
мълчаливо съгласие. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
В случая ищецът е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му
достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни
условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация да осигури на ищеца хигиенни материали, четка,
паста за зъби, самобръсначка, тоалетна хартия, фонокарта. Незаконосъобразно
бездействие на административен орган или длъжностно лице има във всички случаи
на неизпълнение на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от
нормативен акт.
Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват
условия за поддържане на косата и бръснене, хигиена на ръцете и краката, къпане
- по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. По делото са
представени доказателства за предоставяне перилни и миещи препарати в затвора
Варна, не се оспорва от ищеца и факта, че е получавал прах за пране, веро и 2
бр. сапуни. Действително ползването на
четка и паста за зъби, принадлежности за бръснене и тоалетна хартия са продукти от първа необходимост. Не е спорно
между страните, че тези вещи не могат да бъдат внасяни при свиждане на лишените
от свобода, а единствения начин да бъдат набавени е при закупуването им от
лавката, само със средства от личната сметка на съответния затворник, без да е
възможно предоставянето му на пари в брой, респ. заплащане по този начин. От събраните по делото доказателства се
установи, че фонокарта също може да бъде закупена само от лавката, не и внесена
при свиждане, като отново закупуването и е със средства от личната сметка на
лишения от свобода. От приложените по делото писмени доказателства се установи,
че използването на телефон в Затвора
Варна става с карти с предплатени импулси, продавани в лавката на затвора.
Нормата на чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода
на телефонна връзка, като редът и начинът на осъществяването й следва да се
определят от главния директор на ГДИН. Целта на телефонната връзка е
формулирана в чл. 72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните
връзки и контакти с външния свят. В чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС
регламентира, че правото на телефонни разговори се осъществява чрез фонокарти,
закупувани от лишените от свобода, като е необходимо подаване на заявка до
началника на затвора, в която да се посочат лицата, с които лишеният от свобода
иска да провежда разговори.
При тази правна регламентация, съдът приема, че разпоредбата на чл. 151 от ЗИНЗС не поставя
задължение пред затворническата администрация да осигурява безплатно на
лишените от свобода лица четка и паста за зъби, принадлежности за бръснене,
тоалетна хартия, в каквато насока са твърденията на ищеца. Задълженията на затворническата администрация
са изчерпателно изброени в нормата на чл. 151 от ЗИНЗС и не включват твърдяните
от ищеца задължения.
Разпоредбата на чл. 86 от ЗИНЗС не
дава право на безплатни карти / платени от затворническата администрация/ за
телефонна връзка на лишените от свобода. Задължение на затворническата
администрация за предоставяне на безплатни фонокарти за провеждане на телефонни
разговори на лишените от свобода не се извлича и от разпоредбата на чл. 72 от
ППЗИНЗС. Следва да се посочи, че чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС предвижда, че
лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен
апарат от доставчик на телефонни услуги. В разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от
ППЗИНЗС е предвидено по изключение с разрешение на началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от свобода да се
предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни
проблеми или спешни правни основания, като разрешението за използване на служебен
телефон се записва в специален дневник. От ищеца не се твърди, че са били
налице условията на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС за осигуряване на безвъзмезден
достъп до служебен телефон.
От анализа на разпоредбата на чл. 151 на ЗИНЗС и чл. 86 от ЗИНЗС вр. чл.
79, ал. 1 и ал. 3 от ППЗИНЗС се констатира, че в закона не е предвидено
задължение на затворническата администрация да осигурява на лишените от свобода
лица безплатни четка, паста за зъби, самобръсначка, тоалетна хартия и безплатни
фонокарти.
Не следва чрез разширително
тълкуване на разпоредбата да се извличат задължения на администрацията, каквито
не са й вменени от закона и да се установява, че администрацията не ги е
изпълнила с цел удовлетворяване на исковата претенция на ищеца Ж..
Следва да се посочи, че в приложена по делото справка с.д. №
17502/26.11.2021 г. от Началника на затвора Варна е посочено, че със заповед №
215/2.04.2020 г. е определен ред за предоставяне на облекла, обувки,
консумативи за лична хигиена и др. вещи на социално слаби лишени от свобода. За
получаване на вещи от тази категория лица е необходимо продаване на нарочна
молба. По делото не се установи Ж. да е депозирал молба за получаване на
тоалетна хартия, четка, паста за зъби, самобръсначка и др. по делото е представена молба от 31.12.2018
г., адресирана до МП за предоставяне на средства за посрещане на ежедневни
нужди, но тази молба е подадена в период
различен от процесния, а за процесния не се установи да е депозирал молба за
предоставяне на консумативи за лична хигиена и да е получавал отказ за това. Не
са ангажирани доказателства за процесния период Ж. да е правил искане за
предоставяне на средства, както и за предоставяне на вещи полагащи се на
социално слаби лишени от свобода. Видно от писмо вх. № 17502/2022 г. в затвора
Варна се предвиждат средства от бюджета на ГДИН за закупуване и предоставяне на
вещи в натура на лишени от свобода, които не разполагат с възможност за това,
като предоставянето на тези вещи става по ред определен със заповед.
По релевираните доводи на ищеца, че е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
предвид факта, че е наложен запор на личната му сметка в затвора Варна, съдът
прецени следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че с разпореждане на
държавен съдебен изпълнител от 6.07.2018 г. е наложен запор на личната партида
на длъжника в затвора Варна. В случая наложения запор не представлява акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, а е наложен в хода на
изпълнително производство, по което Ж. е длъжник за сума над 40 000 лв.
Ищеца като страна в изпълнителното производство има право да обжалва действията
на съдебния изпълнител, в случая не затворническата администрация е поставила в
невъзможност ищеца да ползва личната си сметка в затвора, а самия той, предвид
наличието на задължения. Отделно от това
от приложените по делото справки за постъпления по партидата/сметката на Ж. се
установи, че са налице постъпления на парични средства, макар и в малки
размери, които са от трудови възнаграждения и липсват данни да са предмет на
наложения запор, като тези макар и малки суми могат да послужат за задоволяване
на нуждите му от закупуване на четка,
паста за зъби и др.
Изложеното обосновава извод, че следва да се отхвърли искът за периода от
10.08.2018 г. до 9.09.2018 г. включително и от 11.08.2019 г. до 9.09.2021 г.
включително, тъй като не се установява
първият елемент от отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно наличието
на твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Варна
за периода по отношение осигуряването на четка, паста за зъби, самобръсначка,
тоалетна хартия и фонокарта и др., което бездействие да обосновава нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС, респ. по аргумент от противното на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не
се предполага настъпването на твърдените неимуществени вреди, доколкото е
оборена законовата презумпция.
При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на
страните по делото.
Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ГДИН искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 286, ал.
2 и ал. 3 от ЗИНЗС, приповтаряща разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено
категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за
възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил
възможността в полза на ответника в производството по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв
е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на
специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на
разноски, регламентиран в ГПК и АПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 285, ал.
1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Л.Ж.,***,
иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., за понесени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания, поради противоправно бездействие
на администрацията на Затвора Варна да осигури полагащите се на ищеца хигиенни
и санитарни материали – четки, пасти за зъби, тоалетна хартия, принадлежности
за бръснене, фонокарти, предоставяне на средства и др. за периода от
10.08.2018 г. до 9.09.2018 г. и за периода от 11.08.2019 г. до 9.09.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред Административен съд –
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.Л.Ж.,***, иск срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лв., за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, поради противоправно бездействие на
администрацията на Затвора Варна да осигури полагащите се на ищеца хигиенни и
санитарни материали – четки, пасти за зъби, тоалетна хартия, принадлежности за
бръснене, фонокарти, предоставяне на средства и др. за периода от 10.09.2018
г. до 10.08.2019 г., като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 2117/2021 г. по описа на Административен съд - Варна в тази му част.
Решението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване
с частна жалба в 7–дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: