РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч,14.10.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадсет
и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 224 по описа за 2022 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 122, ал. 2
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр.
с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Административното дело е образувано по жалба от С.Л.Б. с ЕГН: ********** *** понастоящем в Затвора гр. Ловеч, 1-ва група, килия 312, срещу
Заповед № Л-523 от 07.06.2022 год. на Началника на Затвора Ловеч,
с която е наредил на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 и
чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС и дисциплинарна
преписка вх. № ДЗ-265/30.05.2022г. отнемане от обв. Б. в полза на държавата
собствеността върху иззетите на 27.05.2022 г. 2 бр. бързовар и разпоредено средствата да се внесат в полза
на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО”.
В жалбата се твърди, че отнетите бързовари
попадат сред разрешените за ползване и притежание вещи съгласно заповед от
28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, като в този смисъл счита
обжалваната заповед за незаконосъобразна. Моли за отмяна на същата.
В съдебно заседание оспорващият лично
поддържа жалбата и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед. Излагат
се подробни съображения и в писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът по
жалбата – Началникът на Затвора Ловеч, не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Счита процесната заповед за правилна и законосъобразна и
моли същата да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на разноски
съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с приложимия закон - ЗИНЗС, административния акт - предмет на
съдебен контрол, и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От доказателствата по делото се установява /л.
41/, че жалбоподателят С.Л.Б. *** на 23.12.2020 г. като подсъдим по НОХД №
410/2021 г. на Районен съд – Велико Търново и е настанен в първа затворническа
група.
Видно
от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване на основание чл. 92 от ЗИНЗС /л. 14/, при претърсването на килия № 312, в която бил настанен Б., на
27.05.2022 г. са намерени и иззети 2 бр.
бързовари. В дадено обяснение от същата дата /л. 12/ Б. е заявил, че бързоварът
е бил закупен от лавката на затвора миналата година, като към онзи момент не са
се изисквали бележки за това. От С.И.Н. – другият настанен в същата килия № 312
също е дадено писмено обяснение на 27.05.2022 г. /л. 13/.
До Началника на Затвора Ловеч била
изготвена докладна записка с № ДЗ-265/30.05.2022 г. от извършилия обиска
служител /л. 11/, в която е отразено, че не е представен документ за двата
бързовара, намерени при претърсването.
Относно тази докладна записка било
изготвено и становище от ИСДВР 1-ва
група до Началника на Затвора Ловеч, в което се сочи, че след извършена проверка, не са установени
издадени служебни бележки за притежанието на тези вещи. Направена е препратка към заповед № Л-266/04.03.2021г., с която е определен списък на вещите, за които на л. св. и
задържани лица се издава документ за собственост - служебна бележка. Била извършена проверка и извадена справка от ДП „ФЗД“ на пазаруваното от обв. Б. за целия му престой в
Затвора гр. Ловеч до момента.
Въз основа на дисципилинарната
преписка с вх. № ДЗ-265/30.05.2022 г., Началникът на Затвора Ловеч издал
оспорената заповед № Л-523/07.06.2022 г. /л. 10/, с която е отнета от обв. С.Л.Б.
в полза на държавата собствеността върху иззетите на 27.05.2022 г. 2 бр.
бързовари, като е разпоредено средствата да се внесат в полза на ДП „ФОНД
ЗАТВОРНО ДЕЛО“. Като правни
основания за издаване на заповедта са посочени чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 122,
ал. 2 от ЗИНЗС.
От извършените справки за пазаруване на
жалбоподателя от лавката на затвора /л. 16 и следв., л. 89 и следв./ не се
установява същият да е закупувал бързовар.
Като доказателства по делото е вложена и Заповед
№ ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, ведно с утвърдения с
нея списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта
места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития
и арестите в затворите /л. 83-87/. Видно от т. 5, буква „к“ от тази заповед,
срез позволените вещи попада и малък бързовар (стандартен) до 500 W.
От Заповед
№ Л-5358/27.12.2018 г. на Главния директор на ГДИН /л.133-135/ се установява,
че към датата на издаването са определени задължителните видове документи,
водени от надзорно-охранителния състав на затворите и арестите към затворите.
Сред утвърдените с тази заповед образци е и служебна бележка, с която е предоставена
възможност за вписване на внесените от лишените от свобода разрешени вещи.
От ответника е представена и Заповед №
Л-266/04.03.2021 г. на Началника на Затвора Ловеч, с която е определен списък
на вещите, за които на лишените от свобода и задържаните лица се издава
документ за собственост – служебна бележка /л. 88/, като в т. 10 от същата
фигурира „малък бързовар – до 500 вата“.
По делото е разпитан като свидетел л. св. Р.К.,***, посочен от
жалбоподателя в молба с вх. № 2887/18.08.2022 г. в АдмС Ловеч. От изложеното
пред съда от свидетеля се установява, че през 2021 г. е бил преместен в Затвора Ловеч, 1-ва
група, като при настаняването му към онзи момент в килия с жалбоподателя са се
ползвали 2 бр. бързовари, с които се е греела вода, като сочи, че бързоварите
са били на Б.. Излага още, че дори той самият ги е ползвал, като предварително
е попитал чии са и след като му отговорили, че същите са на жалбоподателя, си
приготвил кафе с тях.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно
компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация, в срока за обжалване, установен от чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото писмени и гласни доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Оспорената заповед е
постановена от материално и териториално компетентен административен орган. Видно от приложената по делото
Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието /л. 29/, гл.
инспектор Р.Г.е преназначена на длъжност Началник на Затвора гр. Ловеч, като е
заемала тази длъжност и към момента на издаване на процесната заповед. Съобразно
чл. 122, ал. 2, изр. 2-ро от ЗИНЗС, именно на началника на затвора е вменена
компетентността по издаването на заповедите, с които се отнема собствеността
върху вещите, които не са разрешени с утвърдения от Министъра на правосъдието
списък или чиято собственост не е установена.
Оспорената заповед е постановена и в предвидената от закона
писмена форма, като в
нея са посочени относимите нормативни разпоредби от ЗИНЗС. Основана е на
установената от служителите
на Затвора Ловеч
фактическа обстановка, обективирана в дисциплинарна преписка вх. № ДЗ-265/30.05.2022 г.
Не се установиха допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила в производството по
издаване на обжалваната заповед на Началника на Затвора Ловеч. Административният
орган е събрал необходимите и относими доказателства по преписката, предоставил
е възможност на жалбоподателя да даде своите обяснения /л. 12/, с оглед на
което не е било накърнено правото му на защита. Спазено е и изискването по чл. 103 от
Правилника за прилагането на ЗИНЗС - налице е протокол за изземване на вещите, които не е
установено чия собственост са /л. 14/.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието
утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните
по реда на НПК лица,
настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат
да държат при себе си и да ползват. Съобразно императивната разпоредба на ал. 2 от същия
член, предметите и парите,
държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се
изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ със
заповед на началника на затвора.
Като доказателство по делото
е приета Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на
Министъра на правосъдието /л. 83-87/. С тази заповед на основание чл. 10, ал.
1, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от Правилника за
прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/ е утвърден списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите.
Съгласно чл. 28, ал. 2 от
ППЗИНЗС личните вещи на новопостъпилия се описват. Описите се изготвят в три
екземпляра - един за лишения от свобода, един за затворническото досие и един
за склада на затвора или поправителния дом. Според ал. 3 от същия член, неразрешените вещи и предмети
се изземват с протокол и се предават за съхранение в склада, а парите и
ценностите - в касата на затвора или поправителния дом. Съгласно чл. 87,
ал. 1 и ал. 3 от ППЗИНЗС,
при проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от
служителите, които са я извършили, независимо дали са намерени или не неразрешени
вещи и предмети. Намерените вещи,
чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват
в протокола и се изземват.
От анализа на цитираните нормативни
разпоредби може да се направи извод, че установяването на
собствеността става с представяне на съставените при получаването на вещите
описи и издаваните на лишения от свобода служебни бележки.
На 04.03.2021 г. е издадена и Заповед № Л-266 от Началник
на Затвора Ловеч /л.
88/,
в която са
посочени изрично вещи, за които на лишените от свобода се издават служебни
бележки. Вещите, които са отнети
с оспорената заповед, са посочени в този списък. С оглед на което, жалбоподателят е разполагал
с възможност да се снабди със служебна бележка въз основа на тази заповед за единия от бързоварите, доколкото съобразно тази заповед,
както и съобразно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на
правосъдието /л. 83-87/, на която се позовава и самият Б., е разрешено притежанието
на 1 бр. малък бързовар до 500 вата.
Липсват представени доказателства за собствеността на жалбоподателя
върху иззетите вещи.
Твърдението, че бързоварите са закупени от лавката на затвора от една страна не
се подкрепя от извършените справки за пазаруване на жалбоподателя от лавката на
затвора /л. 16 и следв., л. 89 и следв./, тъй като в тях не е отразено
закупуването на бързовар, а от друга - противоречи на изложеното от самия Б., че същите са внесени от него още при
постъпването му в Затвора Ловеч. Отделно се установява, че иззетите вещи надвишават разрешения
брой, тъй като както
вече се спомена, съгласно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието
/л. 83-87/, е разрешено притежанието на 1 бр. малък бързовар до 500 вата.
Твърденията
на оспорващия,
изложени в жалбата до съда и в съдебно заседание, че към момента на постъпването му
в Затвора Ловеч на 23.12.2020 г. не е имало изискване за деклариране на
собствеността върху бързоварите и съответно не са се изисквали служебни бележки
за това, е неоснователно и не се подкрепя от събраните доказателства по делото.
Видно от Заповед № Л-5358/27.12.2018 г. на Главния директор на ГДИН /л.133-135/,
към датата на издаването й още през 2018 г. /преди постъпването на Б. *** през
2020 г./ са определени задължителните видове документи, водени от
надзорно-охранителния състав на затворите и арестите към затворите. Сред
утвърдените с тази заповед образци е и служебна бележка, с която е предоставена
възможност за вписване на внесените от лишените от свобода разрешени вещи. С
оглед на което, към 23.12.2020 г. – привеждането на жалбоподателя в Затвора
Ловеч, ако същият е притежавал разрешени вещи, какъвто безспорно е 1 бр.
бързовар, то по отношение на същия е съществувала възможност да бъде деклариран
пред затворническата администрация и да бъде издадена съответната служебна
бележка, удостоверяваща собствеността върху тази вещ.
Неоснователни са и наведените от
жалбоподателя доводи досежно притежанието на единия от бързоварите от лицето С.Н..
Така изложеното е защитна теза на жалбоподателя, която освен, че не кореспондира
с всички останали доказателства, събрани
по делото, е и в противоречие с другите твърдения на жалбоподателя. Дори от
разпита на св. К., който самият жалбоподател е поискал да бъде разпитан, се
установява, че двата бързовара били на Б.. Сам последният е заявил
неколкократно това обстоятелство, както в депозираната жалба до Административен
съд Ловеч, така и в съдебно заседание, посочвайки, че на 23.12.2020 г. е бил
приведен в Затвора Ловеч „заедно с двата бързовара“.
Задължение и отговорност на задържания, респективно лишения
от свобода, е да съхранява издадените му служебни бележки при внасяне на
позволени вещи и предмети в затвора, както и да декларира тези вещи, за да бъде снабден със
съответните документи. Установени в мястото за лишаване от свобода вещи с
неизяснена и недоказана собственост се отнемат точно на това основание,
независимо кой е бил държателят им и дори дали е имало такъв към момента на
установяването им.
Съдът не установи за иззетите със
заповедта вещи да са представени доказателства за собствеността на
жалбоподателя, нито да съответстват на разрешеното количество. С чл. 122, ал.
2, изречение първо от ЗИНЗС е
въведено задължение за изземване на предметите, които не е установено чия
собственост са. Съгласно чл. 122, ал. 2, изречение второ от ЗИНЗС, на основание протокола
за изземването им, за началника на затвора е възникнало задължение, в условията
на обвързана компетентност, да отнеме собствеността им в полза на Фонд „Затворно дело“, като издаде заповед за това. За да бъдат иззети вещи,
държането на които не е разрешено, е достатъчно само да бъдат установени видът
и броят на вещите, и констатацията, че държането им е забранено – поради
липсата на доказателства за собствеността, поради броя им или поради др. причини. В случая е
безспорно, че се касае за вещи, които от една страна превишават определения брой съгласно
утвърдения списък на разрешените вещи, и от друга - за тях жалбоподателят не е представил
документ, доказващ собствеността им и законосъобразното им внасяне в Затвора Ловеч.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, като в този случай, в съответствие с
чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, съдът с решението си следва да потвърди същата.
От страна на процесуалния представител на
ответника е направено своевременно искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. С оглед изхода на спора, същото се явява основателно, но съдът счита, че
е прекомерно, доколкото разглеждането на делото е приключило в едно открито
съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради което
в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чиято териториална
служба е Затвора Ловеч съгл. чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимум, а именно – 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 122, ал. 3
във вр. с чл. 111, ал. 6, т. 1 и ал. 7 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд,
четвърти административен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Заповед № Л-523 от 07.06.2022 год. на Началника на Затвора Ловеч, с която е наредено на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС и дисциплинарна
преписка вх. № ДЗ-265/30.05.2022г. отнемане от С.Л.Б. в полза на държавата собствеността върху иззетите на 27.05.2022 г. 2бр. бързовар и е разпоредено
средствата да се внесат в полза на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО”.
ОСЪЖДА
С.Л.Б. с ЕГН: ********** *** понастоящем в Затвора гр. Ловеч, 1-ва група, килия 312, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав
на Административен съд Ловеч.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.