Мотиви
по НОХД № 923/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Срещу подсъдимия Г.М.С. е внесено
обвинение за извършено престъпление по
чл. 249 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК затова, че на ***.2012 г. в гр.
П., на ул. *** на АТМ устройство /банкомат/ № 361 на Банка *** АД, при
условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент –
кредитна карта с № *** издадена от Банка ***АД, без съгласието на титуляра В.Н.К.,
както следва:
-
в 20,09
часа е изтеглил пари на стойност 100 лева;
-
в 20,10
часа е изтеглил пари на стойност 100 лева;
-
в 20,11
часа е изтеглил пари на стойност 20 лева;
-
в 20,12
часа е изтеглил пари на стойност 10 лева
като
общо изтеглената сума е в размер на 230 лева и деянието не съставлява по –
тежко престъпление.
Пострадалата В.К. не пожела да
упражни правото си да участва в съдебното производство като страна, въпреки
предоставената възможност.
По искане на подсъдимия С. и представляващия
го служебен защитник, съдебното следствие се проведе по реда на визираната в
чл. 371 т. 2 от НПК на Глава ХХVІІ от НПК диференцирана процедура.
Представителят на държавното
обвинение счита, че направеното от подсъдимия признание на фактите, въз основа
на които е изградена обвинителната теза, кореспондира с информацията, съдържаща
се в останалите събрани в хода на разследването писмени и гласни доказателства,
като позволява на съда да направи изискуемия несъмнен и категоричен извод по
смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК относно механизма на извършване на деянието и
негово авторство. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му се определи наказание при условията на чл.
54 от НК при балансиращи отговорността обстоятелства, чийто размер да се
редуцира по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58А ал.1 от НК. На
становище е, че предвиденото в закона кумулативно по – леко наказание – Глоба
следва да бъде определено в максималния двоен размер. Акцент поставя върху
високата лична степен на обществена опасност на подсъдимия С., изведена от
данните за предходните му осъждания и липсата на превъзпитателно въздействие от
изтърпените до момента наказания, с оглед кратките периоди между осъжданията, в
рамките на които подсъдимият е пребивавал извън пенитенциарно заведение. Счита,
че наложеното на С. наказание Лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият Г.С. признава вината си
по повдигнатото му обвинение. Призна и описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, въз основа на които е изградена обвинителната теза,
като се съгласи в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тях. Изрази съжаление за извършеното, обяснявайки поредното си престъпно
посегателство с невъзможността да се реализира на пазара на труда, поради
предходните си осъждания. Моли съда за снизхождение.
Защитата на подсъдимия не оспорва
фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителната теза. Счита обаче, че при
определяне размера на наказанието съдът следва да даде превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно – незначителният размер на причинената
вреда от деянието; изразеното критично отношение към извършеното; причините за
извършване на деянието – невъзможността, с оглед тежките икономически условия в
страната, подсъдимият да се реализира на пазара на труда след изтърпяване на
наложените му предходни наказания, което фактически го лишава от реален шанс да
осигури необходимите му средства за препитание по различен от престъпния начин;
необходимостта от осигуряване на възможност за ресоциализация на подсъдимия в
обществото, която не би могла да се постигне с продължителното му лишаване от
свобода.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди приложените в
хода на досъдебното производство доказателства, в контекста на направеното от
подсъдимия признание, по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, на описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, взе предвид и становището на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.М.С. е роден на *** ***,
жител и живущ ***. Той е българин, български гражданин. Има завършено основно
образование. Не е женен. Не е трудово ангажиран. Осъждан е многократно на
Лишаване от свобода за престъпления против собствеността, преобладаващата част,
от които е изтърпял в условията на пенитенциарни заведения. Тези наказания обаче
нямат отношение към правната квалификация на вмененото му във вина престъпление
в настоящото наказателно производство.
Към момента на постановяване на присъдата подсъдимият
С. изтърпява наказание Лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца,
наложено му с влезлия в законна сила на 15.04.2013 г. съдебен акт по НОХД №
1643/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н. с., за извършено в
периода 05.11.2012г. – 15.12.2012г., при условията на продължавано престъпление,
деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т.3 и т. 4 във вр. с чл.
194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК.
Пострадалата свид. В.К. /л. 12 от ДП/ сключила на ***.2007 г. Договор за кредитна
линия с *** АД /л.46
от ДП/, съгласно който банката
й предоставя банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален
кредитен лимит от 1 000 лева. За целта й е издадена банкова платежна карта
№ ***, чрез която свидетелката можела да тегли пари в брой до размера на
разрешената й кредитна линия от АТМ и ПОС устройства на ***АД на територията на
страната.
На ***.2012г. около 18,00 часа свид.
К. излязла от дома си - горния етаж от
къща, находяща се на ул. *** в гр. П.. Прибрала се около 20,30 часа. В периода
между 18,00 часа и 18,30 часа в жилището й проникнало неустановено в хода на
разследването лице и й отнело лични вещи – пари на стойност 30 лева, тефтерче,
съдържащо документи и банкови карти, сред които била и издадената й по Договора
от ***.2007г. с ***АД кредитна карта № ***, както и ПИН кода за нея. В хода на
разследването не е установен начинът, по който кредитната карта на свид. К. и
ПИН кода за нея попаднали във владение на подсъдимия С., но това се случило
непосредствено след отнемането. Въпреки, че ясно съзнавал, че не е титуляр на
сумите по сметката, обслужвана чрез банковия платежен инструмент, подсъдимият С.
решил да я използва по предназначение.
В този момент – между 18,30ч. –
19,00 ч. позвънил на познатия си от Затвора – Пловдив – свид. Д.Д. /л. 16 и л. 18 – 19 от ДП/ и го помолил да го вземе от прелеза в кв. ***
на гр. П., в близост до който двамата се разделили само час по – рано. Свид. Д. се съгласил и около 19,00 часа
отишъл с автомобила на майка си - „Опел Омега” с ДК № *** до уговореното място.
По искане на подс. С. се отправили към най – близкия банкомат, който се намирал
до завод ***. Подсъдимият слязъл от автомобила и отишъл сам до банкомата, но не
след дълго се върнал и казал, че нещо не може да се оправи. Когато двамата със свид.Д.
се върнали до АТМ устройството установили, че картата, която подс. С. поставил
в него, с намерение да я ползва по предназначение, вече е глътната. Въпреки
това, двамата се отправили към следващия най – близък банкомат, който се
намирал на сградата на НАП – Пловдив на ул. ***. Подсъдимият С. отново отишъл
сам до банкомата, но не успял да изтегли пари с платежния инструмент, издаден
на името на пострадалата свид. К..
Връщайки се в автомобила при свид. Д.,
заявил, че сигурно е необходимо АТМ устройството да е на банката - издател на
картата, поради което се придвижили до ул. *** в гр. П., в района на която
знаели, че има офиси на различни банки. Така стигнали и до АТМ устройството с №
***, монтирано на фасадата на офиса на ***АД на ул. ***. До него най – напред
се приближил подс. С., който към този момент бил облечен в тъмни дрехи, с яке с
качулка на главата. В 20.08 ч. той извършил най – напред проверка на
наличността на картата, като междувременно в 20.08.30 ч. към него се приближил
и свид. Д. – облечен с тъмно долнище с бели кантове, сивеещо яке и черна
бейзболна шапка, който останал встрани, наблюдавайки действията на приятеля си.
В 20.09 ч. подс. С. изтеглил най – напред сумата от 100 лева. Последвало второ
теглене на същата сума – в 20.10 часа. В 20.11 часа изтеглил сумата от 20 лева,
а в 20.12 ч. и остатъкът от наличността до определения кредитен лимит - 10
лева. По този начин от кредитната карта издадена на името на пострадалата К.
подсъдимият Г.С. изтеглил сумата от общо 230 лева.
В 20.13.03 часа подсъдимият С. и свид. Д. си
тръгнали, насочвайки се в посоката, от която дошли. Не след дълго, отново се
върнали до АТМ устройството в последователността, в която пристигнали първоначално.
Най – напред до банкомата дошъл подс. С. – 20.13.16 часа и отново започнал да
работи с клавиатурата му, а малко след него пристигнал и свид. Д. – 20.13.23 ч.
Той отново останал встрани, изчаквайки подс. С. да приключи работата си с АТМ
устройството. Двамата напуснали района окончателно в 20.14.32 ч.. В хода на
разследването не са събрани данни за извършените в този период – от 20.13.16ч. до
20.14.32 ч. манипулации от подсъдимия с клавиатурата на АТМ устройството,
поради което тези действия не са част от инкриминираното в обвинителната теза
поведение. Впоследствие, свид. Д. закарал подс.С. до дома му в кв. ***, П.,
след което и самият той се прибрал.
Когато свид. К. се прибрала в дома
си около 20,30 ч. забелязала, че входната врата на етажа, който ползва, е
отворена. Тъй като на приземния етаж живее майка й, която по време на нейното
отсъствие си била в къщи, помислила, че тя е отворила вратата и след като се
качила, да я затвори, слязла при нея и там преспала. Сутринта на ***.2012 г. се
качила до горния етаж с намерение да вземе пари и установила, че в къщата е
влизано и от дамската й чанта, оставена на спалнята, липсват вещи – пари на
стойност 30 лева, лична карта, дебитна карта издадена от *** АД, процесната
кредитна карта издадена от ***АД и клиентска карта на ***, ведно с ПИН кодовете
за същите, съхранявани в тефтерче. Обадила се в банките, за да блокират
платежните инструменти, с които разполагала. От офиса на ***АД веднага я
уведомили, че от картата й вече са извършени тегления на обща стойност 230 лева
от банкомата, находящ се на ул. ***. За случилото се свид. К. уведомила и
органите на полицията, депозирайки на ***.2012 г. жалба във Второ РУП –
Пловдив.
В хода на разследването, от ***АД е
предоставена информация за извършените транзакции с платежния инструмент,
издаден на името на свид.К. /л. 47 и л. 49 - 50 от ДП/,
снимков материал от вграденото видеонаблюдение на АТМ устройството /л. 52 – 54 от ДП/ и цифров носител – диск, съдържащ запис от
външната охранителна камера, приложен като веществено доказателство по делото /л. 60 от ДП/. За нуждите на разследването, с оглед
установяване извършителите на осъществените транзакции, служителите на Второ
РУП – свидетелите В.П. /л.
13 от ДП/ и П.А. /л. 14 от ДП/, се запознали със записа на диска. Разпознали
по дрехите, с които били облечени - подсъдимият Г.С. - като лицето боравило с
банкомата, а свид. Д. - като придружителя му, тъй като в инкриминирания ден –
на ***.2012 г., в периода между 07,30 ч. – 10,00 часа осъществявали оперативно
наблюдение върху тях по повод на друго разследване. Наред с това, тези лица им
били известни като занимаващи се с посегателства срещу собствеността – част от
постоянния криминален контингент.
След задържането на свид. Д. на ***.2012 г.
в ІV РУП – Пловдив, във връзка с разследване на престъпление по чл. 215 от НК,
за което към момента на постановяване на настоящата присъда, същият изтърпява
наказание – ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, свид.П. провел
с него извънпроцесуална беседа по време, на която Д. описал подробно действията
им с подс. С. във връзка с използването на платежния инструмент издаден на
името на свид. К..
В хода на разследването, по предвидения в чл.
132 ал. 1 от НПК ред, е документирано съдържанието на представения от ***АД –
магнитен носител на информация, съдържащ запис от външната охранителна камера
на АТМ устройството, монтирана на фасадата на офиса на банката /л. 20 – 21 от ДП/.
Тази фактическа обстановка, съдът прие за
категорично установена от направените от подсъдимия С., по реда на чл. 371 т. 2
от НПК признания на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, както и от събраните в хода на разследването доказателства – частично от
депозираните от него обяснения в досъдебната фаза в присъствието на защитника
му /л. 7 от
ДП/; показанията на всички
разпитани свидетели – В.К. /л. 12 от ДП/; В.П.
/л. 13 от ДП/; П.А. /л. 14 от ДП/
и Д.Д. /л. 16
и л. 18 – 19 от ДП/, приложените
писмени доказателства – Протокол за оглед на веществени доказателства от 23.01.2013
г. /л. 20 – 21
от ДП/; справки съдимост за
подс. С. /л. 26
- 32 от ДП и л. 13 – 23 от съд. следствие/;
характеристична справка за подсъдимия /л. 33 от ДП/;
заверено копие от Договор за кредитна линия от 23.10.2007г. /л. 46 от ДП/; официална информация от Директор Дирекция
„Сигурност и охрана” в ***АД относно извършените транзакции с инкриминирания
платежен инструмент /л.
47, л. 49 – 50 и л. 51 от ДП/; снимков
материал от вграденото видеонаблюдение на АТМ устройството, предоставен от ***АД
/л. 52 - 54 от
ДП/; справка от АИС „БДС” за
подсъдимия С. /л.
62 от ДП/, както и от
приложения като веществено доказателство – магнитен носител на информация,
съдържащ записи от външната охранителна камера на процесното АТМ устройство,
монтирано пред офиса на ***АД на ул.*** в гр. П..
Съдът възприе и кредитира при постановяване
на съдебния си акт изцяло свидетелските показания като обективни, логични,
непротиворечиви, излагащи в хронологична последователност фактите и
обстоятелствата, включени в предмета по чл. 102 от НПК, кореспондиращи помежду
си, а и с информацията, съдържаща се в приложените писмени доказателства, включително
и със съдържанието на записа от външната охранителна камера на процесното АТМ
устройство за инкриминирания период, отразено както върху изготвения за целта,
по реда на чл. 132 от НПК, Протокол /л. 20 – 21 от ДП/, така
и върху приложения като
веществено доказателство по делото магнитен носител /л. 60 от ДП/.
Лансираната от подсъдимия С. теза в
обясненията му, дадени в досъдебната фаза, в присъствието на назначения му от
водещия разследването служебен защитник /л. 7 от ДП/,
че не той, а свид. Д. е автор на инкриминираното деяние - не намира подкрепа в
нито едно от събраните по делото доказателства. Нещо повече, същите са вътрешно
противоречиви относно всички правно значими факти, за които съдържат
информация, поради което могат да бъдат възприети единствено като проявна форма
на упражнено право на защита, целяща да омаловажи степента на обществена
опасност на конкретно извършеното деяние и смекчи наказателната му отговорност.
От една страна, подсъдимият твърди, че е присъствал заедно със свид. Д. на
теглене на пари от АТМ устройство, с които е следвало да си купят хероин, а от
друга – въпреки това заявява, че му е било необходимо Д. да му припомня
случилото се, при контактите им в Затвора – Пловдив през м. май 2013 г., непосредствено
преди привличането му към наказателна отговорност, където към този момент двамата
отново изтърпяват наказания, наложени им за други престъпления, за извършването
на които са задържани почти непосредствено след осъществяване на инкриминираното
деяние – подсъдимият С. на ***.2012г., а свид.Д. – на ***.2012г.. Твърдението
на подсъдимия С., че през м. май 2013 г. свид. Д. му е предложил да поеме
неговата вина за извършеното неправомерно ползване на платежния инструмент –
кредитната карта, издадена на името на пострадалата свид. К., противоречи не
само на съдържанието на всички събрани по делото гласни доказателства, но и на
хронологията на проведените процесуално следствени действия, установяващи по
несъмнен и категоричен начин авторството на инкриминираното престъпление –
показанията на служителите на Второ РУП – Пловдив – свидетелите П. и А. са
депозирани на ***.2013г., а тези на свид. Д. – съответно на ** и ***.2013г.,
като междувременно на ***.2013 г. е извършен и документиран, по предвидения в
чл. 132 от НПК, ред - оглед на съдържанието на приложения като веществено
доказателство по делото магнитен носител на информация - записът от монтираната
на фасадата на офиса на ***АД камера, насочена към инкриминираното АТМ
устройство № ***, находящо се в гр. П., ул. ***. Всички тези доказателствени
източници по непротиворечив начин сочат именно подсъдимия С. като лицето,
извършило чрез клавиатурата на АТМ устройството инкриминираните транзакции, посредством
които е увеличил задълженията на пострадалата свид. К. към банката по договора
й за кредит със сумата от 230 лева. Възприетата от подсъдимия С. защитна
позиция, демонстрирана при депозиране на обясненията в досъдебното
производство, непосредствено след привличането му към наказателна отговорност, противоречи
и на направеното признание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК в хода на съдебното
следствие, което обаче е в пълен унисон с информацията, съдържаща се във всички
останали доказателствени източници.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът счете, че доказателствената съвкупност дава възможност за несъмнен
и категоричен извод, по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК, относно авторството и механизма
на извършване на вмененото във вина на подсъдимия Г.С. престъпление по чл. 249
ал. 1 във вр. с чл.26 ал. 1 от НК, поради което го призна за ВИНОВЕН в това, че
на на ***.2012 г. в гр. П., на ул. *** на АТМ устройство № ***, на Банка ***АД,
при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент – кредитна карта с № *** издадена
от Банка ***АД, без съгласието на титуляра В.Н.К., както следва:
-
в 20,09
часа е изтеглил пари на стойност 100 лева;
-
в 20,10
часа е изтеглил пари на стойност 100 лева;
-
в 20,11
часа е изтеглил пари на стойност 20 лева;
-
в 20,12
часа е изтеглил пари на стойност 10 лева
като
общо изтеглената сума е в размер на 230 лева и деянието не съставлява по –
тежко престъпление.
По категоричен начин от предоставената
официална информация от ***АД е установена хронологията на извършените банкови операции
с издадената на името на свид. К. кредитна карта, включително и лицето,
осъществило тези действия – подсъдимият Г.С., чиято самоличност безпогрешно е
установена от служителите на Второ РУП – Пловдив, въз основа на приложения към
делото запис от камерата за наблюдение на инкриминираното АТМ устройство. Не
съществува противоречие в доказателствените източници, че към момента на
осъществяване на инкриминираните транзакции пред АТМ устройството са се
намирали две лица, едното от които – боравило с клавиатурата – подс.С., а другото
- свид. д., който не взел участие при тези действия, въпреки прякото си
наблюдение и непосредствената си близост до извършителя.
Не съществува съмнение, че от субективна
страна подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Категорично установен по
делото е фактът на отнемане на издадената на името на пострадалата свид.К. кредитна
карта от банка ***АД, чийто реквизити отговарят на изискванията на Общите
условия на ***АД за дебитни и кредитни карти един от които е обозначението на
името на картопритежателя, т. е. подсъдимият е знаел, че използваният платежен
инструмент не е негов, тъй като на негово име няма издаден такъв от банката
издател, но въпреки това, съзнавайки ясно обществено - опасния характер на извършваното,
нещо повече, предвиждайки и настъпването на неблагоприятните му последици, е искал
и целял тяхното реализиране.
С оглед правната квалификация на извършеното
от подсъдимия С. престъпление, съобразявайки се със степента на засягане на
защитените от закона обществени отношения, както и най – вече с данните за личността
му, съдът прие, че следва да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54
от НК и превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива отчете
– сравнително ниският размер на причинените вреди – под минимиалната работна
заплата за страната; както и мотивите за извършване на деянието –
невъзможността на подсъдимия да се ресоциализира в обществото след изтърпяване
на наложените му предходни наказания Лишаване от свобода, дължаща се най – вече
на ниския му образователен ценз и влошените икономически условия в страната,
естествено рефлектиращи върху стесняването на пазара на труда, което изключително
затруднява трудовата реализация на криминално проявени лица и ги лишава от
възможност да осигуряват необходимите им средства за издръжка по различен от
престъпния начин. В противовес на тези смекчаващи отговорността обстоятелства,
като отегчаващо, съдът взе предвид високата лична степен на обществена опасност
на подсъдимия, обусловена от множеството предходни осъждания – всички, засягащи
защитените от закона обществени отношения, свързани с нормалното упражняване на
правото на собственост и липсата на поправително – възпиращо въздействие на
предходно изтърпените наказания, категорично доказателство, за което е
изключително краткия период между последноизтърпяното наказание и последващо
извършените престъпления, който за конкретното инкриминирано деяние е само 4
месеца – наказанието по НОХД № 7958/2010г. по описа на ПРС подсъдимият С. е
изтърпял на 17.08.2012г. /л.
15 от съд. следствие/, а
престъплението, за което се води настоящото наказателно производство е
извършено на ***.2012г..
Направените от подсъдимия признания по реда
на чл. 371 т. 2 от НПК и изразеното формално съжаление за извършеното в хода на
съдебното следствие, съдът не отчете като допълнително смекчаващи отговорността
му обстоятелства, освен обуславящи задължителното приложение на нормата на чл.
58а от НК, съобразявайки се със становището в т. 7 на ТР № 1/06.04.2009 год. на ОСНК на ВКС.
Така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия Г.С. обстоятелства, мотивираха съда да му определи
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което бе редуцирано
с 1/3, на основание чл. 373 ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК до ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода.
За съответно на посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки се и с разпоредбата на
чл. 58а ал. 5 от НК, съдът счете за справедливо на подсъдимия С. да бъде
наложено и кумулативно предвиденото в закона, наред с Лишаването от свобода по
– леко наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева.
Съобразно разпоредбите на чл. 57 ал. 1 във
вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съдът ОПРЕДЕЛИ първоначален
„СТРОГ” режим на изтърпяване в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип
на наложеното на подсъдимия Г.С. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване
от свобода.
Съдържащата се информация в приложената към
делото актуална справка съдимост /л. 13 – 23 от съд. следствие/ относно последния влязъл в законна сила
съдебен акт – по НОХД № 1643/2013 г. по описа на ПРС, ХХІ н. с., с който
подсъдимият Г.С. е признат за виновен за извършено в периода 05.11.2012 г. –
15.12.2012 г. престъпление по чл. 196 ал.1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и
т. 4 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а” и б. „б” във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и му е
наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, на основание
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, приведено в изпълнение на 18.12.2012 г., даде
основание на състава на съда, да приложи разпоредбите на чл. 25 ал. 1 във вр. с
чл. 23 ал. 1 от НК и извърши групиране на това наказание с определеното му в
настоящото производство, тъй като престъпленията са осъществени преди да има
влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях – съдебният акт по НОХД №
1643/2013 г. по описа на ПРС, ХХІ н. с. е влязъл в сила на 15.04.2013 г., а
деянието в настоящото производство е извършено на 15.12.2012 г.. Другите предходни
осъждания, отразени в справката съдимост, нямат отношение към приложението на
нормите на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК. Ето защо, на основание
чл. 25 ал. 1 във вр. с чл.23 ал. 1 от НК съдът определи подсъдимият Г.С. да
изтърпи най – тежкото измежду наложените му наказания по НОХД № 1643/2013 г. по
описа на ПРС, ХХІ н. с. и настоящото НОХД № 923/2013 г. по описа на ПОС – ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода.
Според настоящия съдебен състав,
реализацията на специалната превенция по отношение на подсъдимия С. изисква
прилагане на по – сериозна наказателна репресия, която да е съответна на по –
високата му лична степен на обществена опасност и най – вече на липсата на
поправително – възпиращо въздействие от предходно изтърпените наказания предвид
скъсяване на периодите между тях и последващо извършените престъпни
посегателства. Данните от приложените към делото - Справка и бюлетини за
съдимост /л.
13 - 23 от съд. сл./ могат да
бъдат обобщени по следния начин:
- за период от 15 години след първоначалното
му осъждане през м. септември 1998 год. за извършено от м. март 1992 г. – края
на м. август 1994 г. престъпление против собствеността /НОХД № 218/95г. по описа
на ПРС/, подсъдимият Г.С. е признат за виновен за още 10 престъпления,
осем от които - засягащи правото на собственост /чл. 195 и чл. 196 ал.1 т. 2 от НК/, едно – по чл. 339 ал. 1 от НК, чието
извършване също е било предшествано от посегателство по чл. 195 от НК и престъпление
по чл. 290 от НК;
- 5 от престъпленията, за които е ангажирана
наказателната отговорност на С. са извършени при условията на чл. 26 ал. 1 от НК, каквото е и деянието, предмет на настоящото наказателно производство;
- единствено за престъпленията по чл. 207
ал. 1 от НК /НОХД
№ 539/2006г. по описа на ПРС и НОХД № 4451/2011г. по описа на ПРС/ и по чл. 339 ал. 1 от НК /НОХД № 1932/2006г. по
описа на ПРС/ на С. са наложени
наказания различни от Лишаване от свобода – ГЛОБА и „Пробация”;
- наложените до момента на подсъдимия Г.С.
наказания Лишаване от свобода по всички осъждания са с общ размер ДЕВЕТНАДЕСЕТ
години и ЧЕТИРИ месеца, последното от които – по НОХД № 1643/2013г. по описа на
ПРС – ДВЕ години и ОСЕМ месеца е приведено в изпълнение на 18.12.2012г., видно
от представената справка от Началника на Затвора – Пловдив/л. 34 от съд. сл./;
- най – тежкото от наложените на подсъдимия С.
наказание СЕДЕМ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода е изтърпяно в периода 24.02.1999 г. – м. февруари 2005 г. и
единствено след това е последвал по – продължителен период – до 23.09.2005 г. – почти 7 месеца в
рамките, на който няма данни за извършени други престъпни посегателства. За сравнение
периодите между останалите изтърпени наказания Лишаване от свобода и
последващите извършени престъпления са както следва:
определеното при условията на чл. 25 ал. 1
във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК общо най – тежко наказание – ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА Лишаване от свобода /по НОХД № 1932/2006г., НОХД № 539/2006г. и НОХД № 351/2007г. –
всички по описа на ПРС/ е изтърпяно на 18.07.2008г. /л. 19 и л. 20 от съд. сл./, а последващото престъпление е извършено 6 месеца по – късно – в периода 09.02. – 14.02.2009г. /НОХД № 1766/2009г. по
описа на ПРС/;
наказанието ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода по
НОХД № 1766/2009г. по описа на ПРС е
изтърпяно в периода 18.02.2009г. – 18.02.2010г., а последващото
престъпление е извършено само 1 месец по
– късно – на 19.03.2010г. /НОХД № 4451/2010г. по описа на ПРС/, последвано
от друго – на 27.05.2010 г. /НОХД № 7958/10г. по описа на ПРс/;
наказанието по НОХД № 7958/10г. по описа на
ПРС, чийто размер е намален до ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода по
реда на възобновяването - с Решение № 48/20.02.2012г. по н. д. 2963/2011г. на
ВКС, ІІ н. о. е изтърпяно на 17.08.2012
г., а престъплението, за което към момента подсъдимият С. търпи наказание /НОХД № 1643/2013г. по
описа на ПРС/ е извършено в периода 05.11.2012 г. –
15.12.2012 г., последвано и от деянието, предмет на настоящото производство
– на 15.12.2012г., т. е. отново след по
– малко от 3 месеца.
Ето защо, съдът счете, че определеното на
подсъдимия Г.С. по реда на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК общо най –
тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода следва да бъде
УВЕЛИЧЕНО на основание чл. 24 от НК - с малко над средния размер, предвиден в
закона, а именно - ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. Така наказанието, което С.
ще следва да изтърпи за извършените от него престъпления по НОХД № 1643/2013 г.
по описа на ПРС и настоящото НОХД № 923/2013г. по описа на ПОС е в размер на
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. Според състава на съда, така
определеното наказание от една страна ще препятства възможността на подсъдимия да
извършва други престъпни посегателства за сравнително по – дълъг период от
време, в рамките на който да преосмисли отново бъдещото си поведение, а от
друга – не е прекомерно дълъг и позволява при желание от страна на подсъдимия,
адекватната му ресоциализация в обществото след изтърпяване на наказанието, с
оглед и на сравнително младата му възраст.
Към определеното общо най – тежко и
увеличено по размер наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода,
съдът ПРИСЪЕДИНИ на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 3 от НК и
наказанието ГЛОБА в размер на 300 лева, вносими в полза на бюджета на Съдебната
власт.
Наложеното на подсъдимия Г.С. общо най –
тежко и увеличено по размер наказание – ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода съдът ОПРЕДЕЛИ да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 57 ал. 1 във вр. с
чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС като ПРИСПАДНА периода на
предварителното му задържане по НОХД № 1643/2013г. по описа на ПРС, ХХІ н. с.,
считано от 18.12.2012г. – 15.04.2013г. и изтърпяната част от приведеното в
изпълнение наказание, наложено му с влезлия в законна сила на 15.04.2013г.
съдебен акт до влизане на настоящата присъда в законна сила, съобразно
разпоредбата на чл. 25 ал. 2 от НК.
Приложеното по делото /л. 60 от ДП/ веществено доказателство – 1 брой компакт
диск, съдържащ запис от охранителна камера на АТМ /банкомат/, монтиран на
фасадата на ***АД – ул. ***, гр. П., съдът разпореди, на основание чл. 112 ал.
4 от НПК - да остане по делото и след влизане на присъдата в законна сила.
По делото не са представени доказателства за
направени разноски, поради което съдът не се произнесе по предвидения в чл. 189
ал. 3 от НПК ред.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: /П/