Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 061
гр. Русе, 19.10.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Наталия Георгиева
Членове: Аглика
Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря Ева Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 560 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Русе
против решение № 993/23.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1654/2020 г. на
Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София,
ЕИК ********* сумата от 115,83лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” на автомобил “Опел Астра” с рег. № *** при ПТП на
13.05.2019г., при движение по републикански път І-2 Русе - Варна, в посока към
гр. Русе, преди разклона за с. Щръклево, ведно със законната лихва върху нея от
05.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображения, изложени
в жалбата. Излагат се доводи, че съдът напревилно е възприел за установен
механизма на ПТП само въз основа на свидетелските показания, които
жалбоподателят намира за заинтересовани и недостатъчни за установяване на
причината за произшествието. Същите не се подкрепяли от други надлежно
ангажирани от ищеца доказателства и се опровергавали от представените от него
месечни задания, сертификати и отчети. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като
недоказан. Претендират се разноски за двете инстанции, в т. ч. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
жалбата ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“- гр.София не е подал отговор по реда
на чл. 263 ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор от „Пътинженеринг“ АД трето лице помагач на ответника, с който се взема
становище за основателност на подадената въззивна жалба и се прави искане тя да
бъде уважена по подробно изложени в отговора съображения. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявеният срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ иск да бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно, в случай, че съдът
приема решението за правилно и законосъобразно, се прави искане да бъде прието,
че третото лице помагач е изпълнило възложените му от ответника задължения,
поради което решението не следва да породи правни последици по отношение на
него.
След преценка на доводите на страните,
доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Производството
по делото е образувано по предявен от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“-
гр.София против жалбоподателя суброгационен иск с правно основание чл. 410 КЗ.
От събраните в производството
доказателства е установено, че със застрахователна полица № 5С082524417003
между ЗАД „Булстрад Виена иншуранс груп“- гр. София и „Интерлийз Ауто“ ЕАД гр. София
е сключен валиден застрахователен договор „Каско стандарт“ за лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № *** със срок от 20.01.2017
г. до 20.01.2021 г.
Водачът на
лекият автомобил Т. С. Т. е подал декларация на 15.05.2019 г. до
застрахователя, в която е заявил, че на 13.05.2019 г. по пътя Варна Русе, в
посока Русе, на около 800 м. от пътна връзка за с. Щръклево и с. Красен при придвижване
с автомобила преминал през дупка на пътното платно, в резултат на което върху
МПС били причинени материални щети - окривена джанта, скъсана предна дясна гума,
загубен тас. В декларацията като свидетел на събитието, П. В. И. е потвърдил
удостовереното в декларацията изявление на водача на МПС.
Въз основа на
декларацията застрахователят е съставил
опис на претенция № 50-07010-00777/19/14.05.2019 г. и въз основа на фактура, издадена
от „Примекс“ ЕООД Шумен за сумата от 145,06 лв.- извършен ремонт е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 115,83 лв. на 31.05.2016 г. с платежно
нареждане като е отчетено овехтяване на увредените и подменени
елементи на автомобила.
С покана – изх.№
04574/22.08.2019 г. ОПУ Русе е поканено да възстанови на застрахователя
изплатеното от него обезщетение. Поканата е връчена с обратна разписка на 29.08.2019 г.
По делото са
разпитани лицата, декларирали настъпването на ПТП през застрахователя. Св. Т. Т.
изнася данни, че застрахованият автомобил бил служебен, собственост на
фирмата, в която работел. Управлявал го на процесната дата - 13.05.2019 г., на
който ден заедно със св. И. ходили до с. Бъзън по работа. При завръщането им в
посока гр. Русе при видимо отремонтиран участък от пътя с прясно положени
кръпки и невнимание от негова страна автомобилът попаднал в дупка - една,
единствена дупка, която била останала неотремонтирана. Видял я след инцидента,
който според него се случил на около 800 м преди разклона за с. Щръклево и с.
Красен. Дупката била в неговото платно за движение, точно там, където било
движението на автомобила. Отбил встрани. Гумата била цялата спихнала и нямало
вариант да продължат, което наложило поставянето на резервна гума на място.
Дава показания, че дупката била с диаметър от порядъка на 60-70 см, с остри
ръбове, с дълбочина не по-малко от 10 см. Свидетелства още, че се движел с
около 80 км/ч. Участъкът от пътя, който бил ремонтиран започвал доста преди
дупката, имало около километър-два прясно направени и положени асфалтови
отливки. Потвърждава, че приложеният по делото снимков материал е направен от
него. Свидетелства, че гумата била скъсана отстрани на борда, била
неизползваема и неподлежаща на ремонт. Оригиналният тас намерил после в
храстите. Дава показания, че преди дупката нямало указателни табели или каквато
и да било друга сигнализация. Не си спомня да е уведомявал органите на реда, но
след ден- два уведомил застрахователя.
С показанията си св. П. И. установява, че през м. май, мин. година заедно с
управлявания от св. Тодоров автомобил „Опел“ пътували от с. Бъзън до гр. Русе
по работа, когато по време на движението влезли в дупка. Това се случило преди
„Ханчето“, на около километър от него. Пътят преди инцидента бил хубав,
долу-горе изкърпен. След преминаването в дупката водачът спрял, тъй като ударил
джантата, а гумата се спукала. Свидетелства, че дупката била дълбока около 10
см. Според него водачът се движел с нормална скорост – около 60-70-80 км/ч. Изнася
данни, че не е видял знак преди дупката за край на ремонтирания участък. Свидетелства,
че сменили гумата и продължили пътя си като не били викали органите на
полицията.
От страна на ответника са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св. Д. Й. –техен служител. Същият свидетелства, че през м. май за процесния
участък от пътя І-2 били изпълнени всички задания. При изпълнението им се
минавало по пътя, оглеждало се и се правели протоколи за извършения ремонт, въз
основа на които се плащало. Подписването на сертификат означавало, че дейността
е извършена и е платено. Заявява също така, че по принцип е възможно към 13 май
миналата година да е имало дупка, неравност по пътя след разклона за с.
Щръклево до 1 км напред, но може и да е била запълнена.
Приложени са по делото и писмени
доказателства - месечни задания от м.
януари, 2019 до м. май, 2019 до АПИ от ОПУ Русе и до Консорциум „Пътно
поддържане Русе 2014“, сертификати, отчети и гаранционни протоколи за този
период.
Първоинстанционният
съд е уважил предявеният иск като е приел, че искът е доказан по основание и
размер.
Решението е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необосновано.
Съгласно
разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Разпоредбата на
закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по имуществена
застраховка суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва да са
налице следните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен с увреденото
лице с период на покритие към момента на настъпване на застрахователното
събитие, възникнало право на застрахования
срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане от
застрахователя.
В процеса в
доказателствена тежест на застрахователя е да установи осъществяването на
елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, което в настоящият
случай не е налице.
Няма спор, че
между застрахователя и собственика на МПС е налице валиден застрахователен
договор „Каско стандарт“ с период на действие 20.01.2017 г. до 20.01.2021 г., както и че е изплатено обезщетение в
посоченият размер.
Съгласно чл. 19 и чл. 30 от Закона за пътищата, пътищата, представляващи
част от републиканската пътна мрежа се управляват от Агенция Пътна
инфраструктура, като "управлението" включва и поддържане на пътя в
годност да бъде ползван по предназначение, без да създава предпоставки за ПТП.
Съгласно чл. 167 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в
изправно състояние, което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия
по него, както и своевременното им отстраняване. Няма спор, че участъкът от
пътя, посочен в исковата молба като място, на което е настъпило ПТП, е част от
републиканската пътна мрежа.
Спорен е въпросът досежно мястото на настъпилото ПТП и наличието на
необезопасено препятствие на пътя - дупка, което е от значение за ангажиране
отговорността на ответника.
Настоящият
съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен безспорен извод, че на посоченото в исковата молба място е настъпило
ПТП и че причина за настъпването му е необезопасено препятствие на пътя –
дупка. Ищецът, в чиято тежест е, не е ангажирал доказателства, установяващи по
категоричен начин, както мястото на настъпването на ПТП, така и причините за
това. Не може единствено и само въз основа на представената декларация за
настъпване на застрахователно събитие и събраните свидетелски показания, които
са твърде общи в тази им част, да бъде изграден извод за мястото на
произшествието и неговия механизъм. Установяването на мястото на твърдяното
ПТП, което е от съществено значение за ангажиране на отговорността на
ответника, е в тежест на ищеца. Няма данни пострадалият да е уведомил полицията
за наличието на обезопасено препятствие на пътя, което е предпоставка за
настъпване на ПТП. Ищецът е могъл да предприеме действия по обезпечаване на
доказателства по реда, предвиден в ГПК или чрез извършване на оглед на самото
място – еднолично или в присъствието на
представител на ответника, именно с оглед установяване точното място на
произшествието, както и причините за това. Ето защо, при липса на категорични
доказателства относно мястото на инцидента, не следва да се приеме за
установено в производството, че инцидентът е настъпил именно на посоченото в
исковата молба място, което изключва отговорността на ответника.
Вън от горното, дори да се приеме, че
инцидентът е станал на посоченото от ищеца място, то не са налице безспорни
доказателства, че този инцидент настъпил е поради наличие на необезопасено
препятствие на пътя – дупка. От представените от ответника писмени
доказателства е видно, че в този участък на пътя са извършвани ремонтни работи
в периода от през м. април и м. май, 2019 г., изразяващи се изкърпване на
единични дупки и деформации на пътната настилка. Ремонтни работи са извършени
съгласно техническите норми и правила, качествено и в срок, което е отразено в приложените сертификати, които са
приети като доказателство по делото. Действително е възможно към датата на
произшествието – 13.05.2019 г. да е останала незакърпена дупка на пътното
платно, но това следваше да е установено и доказано безспорно от ищеца. По делото
липсват обективни доказателства за дупката на пътя и за щетата по гумата. Не
могат да бъдат възприети безкритично като такива приложените по делото снимки,
доколкото част от тях са от 14.05.2019 г., другите са без дата.
Не е за пренебрегване и обстоятелството, че липсва приложено заявление за
изплащане на щета, описът на претенцията е от 14.05.2019 г., а декларацията за
настъпилото застрахователно събитие е от 15.05.2019 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск като недоказан е неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен. От събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен и категоричен начин, че на посоченото в исковата
молба място е настъпило ПТП и че причина за настъпването му е необезопасено
препятствие на пътя – дупка, което е основание да се приеме, че не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника да репарира имуществени
вреди, заплатени от ищеца на трето лице по щета № 470419191924863 по
застраховка „Каско стандарт“. Като е достигнал до обратния извод
първоинстанционният съд е постановил неправилно по същество решение, което следва
да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявеният
иск.
С оглед изхода
от спора, отправеното искане и представените доказателства съобразно чл. 78,
ал. 3 ГПК сторените от ответника разноски за производството пред двете
инстанции следва да бъдат възложени в тежест на застрахователното дружество.
Същото следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 25
лв. платена държавна такса за въззивното производство и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 200,00 лв. за всяка от тях.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 993/23.07.2020 г. и
Определение от 14.08.2020 г., постановени по гр. д. № 1654/2020 г. на Русенския
районен съд и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“- гр. София против Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно Пътно
Управление -Русе иск за заплащане на сумата от 115,83лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” на автомобил “Опел Астра” с рег. № *** при ПТП на
13.05.2019 г., при движение по републикански път І-2 Русе - Варна, в посока към
гр. Русе, преди разклона за с. Щръклево, ведно със законната лихва върху нея от
05.05.2020 г. до окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ гр. София,
ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно Пътно Управление Русе, ул. “*** сумата в размер на 425 лв. разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „Хидрострой” АД гр. София,
ЕИК103029862 и „Пътинженеринг” АД гр. Русе, ЕИК202920330, като трети лица
помагачи на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” ОПУ гр. Русе.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: