Определение по дело №612/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 9/25.02.2015 г., постановено по гр.д. № 337/2014 г., М.районен съд е отхвърлил предявеният от Х. Р. Ю. от Г. против ЮЦДП гр.С. - ДГС - Г., положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, за съществуване на вземането на ищеца, както следва: сумата в размер на 823.50 лв., представляваща обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, поради уволнение за месец юни; сумата в размер на 823.50 лв., представляваща обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, поради уволнение за месец юли; сумата в размер на 370.57 лв., представляваща обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, поради уволнение за месец юли от 09.07.2012 год. до 20.07.2012 год.; лихва върху обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, поради уволнение за месец юни, в размер на 183.60 лв. за периода от 09.06.2012 год. до 15.08.2014 год.; лихва върху обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, поради уволнение за месец юли, в размер на 176.64 лв., за периода от 09.07.2012 год. до 15.08.2014 год.; лихва върху обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, поради уволнение за месец юли от 09.07.2012 год. до 20.07.2012 год. в размер на 78.35 лв. за периода от 20.07.2012 год. до 15.08.2014 год., ведно със законната лихва от 15.08.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 138 от 21.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №285/2014 год. по описа на МРС. Със същото решение в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 360 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Х. Р. Ю., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционния съд не бил обсъдил обстоятелствата, че ищецът първоначално бил уволнен от заеманата от него длъжност "горски стражар", а в последствие директорът на ДГС - М. отменил заповедите за уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение. В резултат на незаконното уволнение то Х. Р. Ю. останал без работа, поради което работодателят дължал обезщетение за претендирания период. Причинната връзка за оставянето без работа била безспорно установена. Твърди се също, че обжалваното решение било неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради обстоятелството, че въпреки подадена молба за отлагането бил даден ход по същество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на М.районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна ТП ДГС - М., представлявана от процесуалния си представител - ю.к. А.К., оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че в случая не бил налице фактическия състав на чл.225, ал.1 от КТ, уволнението не било незаконно, а ищецът не би доказал факта, че е претърпял имуществени вреди, в следствие на уволнението. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на М.районен съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените за двете инстанции разноски, както и за заповедното производство. В съдебно заседание поддържа становището си, изразено в отговора на въззиввната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество разгледана е неоснователна.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на задължението на ответника, представляващо обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК, за времето, през което ищецът е останал без работа в общ размер от 2017.57 лв. и мораторна лихва 438.59 лв. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено поради дисциплинарно уволнение на 09.05.2012 г., като на 20.07.2012 г., заповедта за уволнение била отменена от работодателя. Претендира заплащане на обезщетение за времето от прекратяване на трудовото му правоотношение - 09.05.2014 г., до отмяната на заповедта за уволнение на 20.07.2014 г., както и мораторна лихва.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че уволнението на ищеца не било незаконно, тъй като работодателят сам отменил заповедта си, поради което не се дължало обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Установява се от данните по делото, а и не се оспорва от страните, че със заповеди № 80 и № 81 и двете от 08.05.2012 г. на Директора на ДГС - М., на Х. Р. Ю. било наложено дисциплинарно уволнение, трудовото му правоотношение било прекратено. Заповедите били връчени на 09.05.2012 г. В последствие с други две заповеди № 6 и № 7, и двете от 20.07.2012 г., на Директора на ДГС М. били отменени за´оведите за налагане на дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

При така установените факти и обстоятелства по делото, обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен предвид обстоятелството, че дисциплинарното уволнение на въззивника не е признато за незаконно, поради което не се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Възможността работодателят сам да отмени заповедта за дисциплинарно уволнение е налице само до предявяването на иск от работника или служителя - чл.344, ал.2 от КТ. След изтичането на този срок работникът или служителят губи възможността да предяви иск по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, респ. не би могъл да възникне трудов спор между страните и по този начин уволнението придобива стабилитет и не може да бъде обявено за незаконно. Също така след изтичането на срока по чл.344, ал.2 от КТ отмяната на дисциплинарното уволнение от работодателя няма правно действие предвид изричната законова забрана за това. В противен случай, ако се приеме, че и след този срок работодателят би могъл по своя инициатива да отмени уволнението и по този начин да признае неговата незаконност, не би имало сигурност и стабилитет в трудовоправните отношения. Ето защо, претенцията за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение е неоснователна. Настоящата инстанция напълно споделя изложените в тази насока съображения на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Основният довод, изложен във въззивната жалба е, че съдът не е обсъдил обстоятелствата, че ищецът първоначално бил уволнен от заеманата от него длъжност "горски стражар", а в последствие Директорът на ДГС - М. отменил заповедта за уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и, че в резултат на незаконното уволнение Х. Р. Ю. останал без работа, поради което работодателят дължал обезщетение за претендирания период. Тези, а и всички релевантни за делото обстоятелства, са обсъдени от първоинстанционния съд и са съпоставени със събраните допустими и относими доказателства. Посочено е също, че ищецът не е посочил и представил доказателства, установяващи твърдението му, че е останал без работа, или е бил на по-нископлатена работа, през процесния период, което напълно се споделя и от настоящата инстанция.

Що се отнася до изложения довод за неправилност на първоинстанционното решение поради отлагане на делото въпреки подадена от процесуалния представител на ищеца молба, то същият е неоснователен. Предпоставките за отлагане на делото са посочени в разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК. Такива очевидно не са били налице в съдебното заседание, в което е бил даден ход на делото за изслушване на устните състезания, поради което не може да бъде възприет този довод. Впрочем, изложеният довод касае евентуално допуснато процесуално нарушение, а не неправилност на обжалвания съдебен акт.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 401.93 лв., представляващи юрисконскултско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.2, във вр. с ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, то това искане е следвало да бъде направено пред първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК. Впрочем, в заповедното производство въззиваемият не е направил разноски, поради което такива не се дължат.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/25.02.2015 г., постановено от М.районен съд по гр.д. № 337 по описа за 2014 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Х. Р. Ю. от Г., У.М. № *, вх."*", с ЕГН * да заплати на ЮЦДП гр.С. - ДГС Г., У.Г. № * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 401.93 лв., представляващи юрисконскултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.