РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 608
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20241110200251 по описа за 2024 година
Днес, 15.01.2024г., в закрито заседание, подписаният Николай Василев като
съдия - докладчик по н. а. х. дело № 251 по описа на СРС за 2024 година, след
запознаване с материалите по делото и с повдигнатото срещу К. И. М. обвинение с
внесено Постановление на СРП по реда на чл.375 от НПК за престъпление по чл.134,
ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, и в изпълнение на
задълженията си като съдия-докладчик след извършената проверка по чл.376, ал.1 и
чл.377 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в
открито съдебно заседание, т. к. е налице хипотезата на чл.249, ал.1 и ал.4, т.1 вр.
чл.248, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 вр. чл.377, ал.1, предл.2 от НПК за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до накърняване
правото на защита на обвиняемото лице, като съображенията са следните:
Сред правните норми на НПК относно производството по освобождаване на
обвиняем от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и
условията на чл.78а от НК, няма подробни указания и изисквания за съдържанието на
прокурорския акт по чл.375 от НПК, с който държавният обвинител предлага на съда да
освободи обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
от което следва да се приеме, че изискванията към неговото съдържание не са занижени в
сравнение с тези към съдържанието на обвинителния акт, както и общото правило
относно съдържателната част на прокурорските актове (чл.199 от НПК). Този извод е
верен и следва от изискването на чл.378, ал.3, изр.1 от НПК, според което делото трябва да
бъде решено в рамките на неизменими фактически параметри, очертани с внесения в съда
прокурорски акт. Поради това в постановлението си прокурорът по един ясен, точен и
безпротиворечив начин трябва да опише всички фактически данни относно времето,
мястото и начина на извършване на деянието, причинените вреди и съответстващата му
правна квалификация. Именно по отношение някои от тези елементи при изготвяне на
своето постановление прокурорът от СРП отново е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и
връщането му на прокурора за тяхното отстраняване.
Спрямо обвиняемия К. И. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.134, ал.2
вр. ал.1 т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. На първо място, от обективна страна прокурорът е
посочил, че на пострадалата Ц. И. Г. е причинено телесно увреждане, а именно: перфорация
1
на пода на максиларния синус вляво и възпаление на синусната лигавица (синуит), довели до
пансинузит, които увреждания са реализирали медико-биологичната характеристика
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като това увреждане било в
резултат на действия, които спадат към дейност на изпълнение на правно регламентирана
дейност, която нямал право да упражнява, представляваща източник на повишена
опасност – упражняване на медицинска професия (стоматологично лечение).
Под „правно регламентирано занятие или дейност” се разбира такова, за
упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на
нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които
лицето има съответно разрешение. От друга страна, известно е, че „източник на повишена
опасност” представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото
незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за
живота или за здравето на други лица (вж. т.4 от Пост. № 2 от 1979г. на Пл. на ВС и т.8 и
т.9 от Пост. № 6 от 1969г. на Пл. на ВС).
При престъплението по чл.134, ал.2 от НК телесното увреждане следва да е
причинено поради извършване на действия, които спадат към занятие или дейност по
предходната алинея, които деецът няма право да упражнява. Иначе казано, става дума за
хипотеза, при която се извършват действия, които спадат към занятие или към друга
правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, за които
(занятието или дейността) няма право деецът да ги осъществява. При повдигнато обвинение
за посоченото престъпление следва конкретно да се опише изпълнителното деяние, като се
посочи, че дали то е извършено при осъществяване на занятие или дейност,
представлява ли тази дейност повишена опасност и защо; да се посочи кои точно и
какви „действия, които спадат” към занятие или към дейността, източник на повишена
опасност, са били извършени, и какви точно и пряко (като последица) от тях са
увреждания са били настъпили.
Във връзка с горното и с оглед на изложеното „крайно пестеливо” в
обстоятелствената част на прокурорския акт, че „ … пострадалата Г. е влязла в кабинета на
обв. М. и … започнало стоматологичното лечение …”, прокурорът следва да изложи
твърдения за какви точно действия става въпрос, извършени от обвиняемото лице, които
да са довели в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. Простото
посочване на факта, че обв. М. е извършил хирургическа процедура в областта на устната
кухина, лицевите и челюстните кости (поставяне на интраосални зъбни импланти на горна
челюст вляво) съвсем не е достатъчно, за да обуслови на наличието на посочените
обективни особености на престъпния състав, за който е внесено предложението по чл.375 от
НПК, най-малкото поради липсата на каквито и да било фактически данни за
конкретните действия, времето и мястото на реализирането им, съотв. кои
увреждания са пряка последица от извършените действия, доколкото едновременно се
сочи, че при „започналото стоматологично лечение” на инкриминираната дата била
причинена перфорацията на пода на максиларния синус вляво и възпаление на синусната
лигавица, довели до пансинузит, но от друга страна, се сочи, че в резултат на поставянето на
въпросните импланти поради навлизане на изкуствена костна материя в левия синус било
настъпило усложнение от възпалителен характер, довело до перфорация на пода на
максиларния синус и възпаление на синусната лигавица (вж. абз.2 на стр.2, гръб на акта на
СРП), което във времеви план не би могло да се е случило на една и съща дата
(инкриминираната) по простата причина, че едно усложнение от възпалителен характер
предполага развитие на съответните процеси във времето! При това положение, напълно
основателни са възраженията на защитника на обвиняемото лице, отправени при
предявяване на разследването (л.174, т.I от досъд. произв.), че не ставало ясно от
обвинението кой е инкриминирания престъпен резултат – дали перфорацията на пода
на максиларния синус или пансинузитът, и което е по-важно – кога във времеви план те
са настъпили, и дали се явяват пряка и непосредствена последица от „извършените
дейности” (неясно какви!) в кабинета на обвиняемия, като във внесеното отново
2
постановление на СРП няма отразени обстоятелства в тази насока, а това са всъщност
фактическите данни, по които обвиняемият ще се защитава и в рамките на които съдът
ще провежда съдебното следствие, и тяхното наличие е задължително.
На следващо място, за да е налице съставът на престъпление по чл.134, ал.1 от НК, от
обективна страна се изисква телесното увреждане да е причинено при изпълнение на занятие
или дейност, които представляват източник на повишена опасност, а такъв източник
представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или
немарливо изпълнение водят до създаване опасност за живота или здравето на други лица.
Прокурорът не е изложил (отново) фактически твърдения относно обстоятелството защо
е счел, че дейността „изпълнение на медицинска професия – лекар по дентална медицина”
представлява такова занятие или дейност и кое генерира повишената опасност за
здравето и живота на лицата, особено на фона на липсващи и непосочени в акта на СРП
фактически обстоятелства, съотв. правни регламенти, изисквания и норми, от които да
бъдат правени фактически изводи в указаната насока.
На трето място, следва да се отбележи, че с оглед бланкетния състав на
разпоредбата на чл.134, ал.2 вр. ал.1 от НК, за да бъде налице годен обвинителен акт, респ.
постановление по чл.375 от НПК, то следва в същия да са посочени нарушените норми,
уредени от действащ нормативен акт, регламентиращ правилата за безопасното упражняване
на съответната дейност, т. е. следва да бъде нарушен съществуващ правен регламент,
изпълващ съдържанието на задължението, което е нарушено, както и да бъде посочена
конкретната причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и настъпилите
телесни увреждания. В обстоятелствената част на постановлението нито са отразени
относимите, според държавния обвинител, правни норми и изисквания, нито е обосновано в
какво се изразява причинната връзка между някакво нарушение на правилата за
оперативни интервенции и настъпилия конкретен вредоносен резултат – причинените
телесни увреждания на Цветанка Гъдева. Безспорно е, че именно тази причинна връзка
обуславя съставомерността на деянието, следователно, прокурорът е следвало да посочи, на
първо място, нарушените законови задължения, и на второ място, и как това е довело до
причиняване на конкретното телесно увреждане на пострадалата.
Четвърто, по повод на субекта на престъплението по чл.134, ал.1 от НК може да
бъде само лице, което притежава удостоверена способност за извършване на дейност, а ако
престъплението е извършено от лице, която няма право да упражнява дейността или
занятието – би бил осъществен състав по чл.134, ал.2 от НК. Макар прокурорът да е
квалифицирал извършеното от обвиняемото лице К. М. като престъпление по чл.134, ал.2 от
НК в постановлението не са изложени твърдения на фактически данни, последният да е
притежавал нужната правоспособност – няма никакви данни за завършено образование,
за конкретна квалификация и специалност, за издадена диплома за завършеното
образование, като вписването на дадено лице в регистрите на Българския зъболекарски съюз
не е определяща за неговата дейност, а завършеното образование. Отделно от това, се сочи
от прокурора, че обв. М. нямал право да упражнява правно регламентираната дейност,
която е източник на повишена опасност, като нито дейността е посочена, нито нейната
характеристика „източник на повишена опасност”, нито данните за квалификацията на
обвиняемия. Посоченото несъответствие следва да се отстрани, като в акта си прокурорът
опише притежавал ли е обвиняемият М. съответна правоспособност за осъществяване на
занятие или дейност, които представляват източник на повишена опасност, или не е
притежавал, доколкото посоченото пряко рефлектира върху правната квалификация на
деянието.
Като пето съображение и по повод субективната страна на процесното деяние,
място, следва да бъде обърнато внимание, че съставът по чл.134, ал.2 вр. ал.1 от НК по
правило се извършва при непредпазлива форма на вина, в нейната специфика
професионална непредпазливост, което изключва наличието на умисъл при извършване на
деянието, а с посочването на чл.129, ал.1 от НК в правната квалификация, в която норма е
уреден съставът на умишленото причиняване на средна телесна повреда, прокурорът е
3
внесъл допълнителна неяснота в правните параметри на обвинението, доколкото твърди
отново, че е налице едновременно умишлено и непредпазливо причиняване на средната
телесна повреда, което е юридически невъзможно.
Поради горните съображения съдът намира, че във внесеното повторно от СРП
постановление по чл.375 от НПК са допуснати множество съществени нарушения, които
водят до нарушаване правото на защита на обвиняемото лице. За да има възможност съдът
да постанови своя краен съдебен акт, е необходимо повдигнатото обвинение да бъде
достатъчно пълно и точно описано, като в него се посочат всички съставомерни признаци,
както и да бъде посочена пълната правна квалификация на деянието. Доколкото
постановлението на прокурора определя обективните и субективни предели на
повдигнатото обвинение, липсата на прецизност при формулиране на обвинението от
фактическа страна, лишава обвиняемия от възможността да разбере точния обем на
повдигнатото обвинение и да организира адекватно защитата си. Съгласно чл.246, ал.2 от
НПК механизмът на извършване на деянието, причинените от него вреди и точната правна
квалификация са сред задължителните реквизити на обвинителния акт, а същото се отнася и
за постановлението по чл.375 от НПК. Така констатираните нарушения са съществени по
смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, допуснати са в хода на досъдебното производство,
ограничават правото на защита на обвиняемия, които могат да бъдат отстранени чрез
тяхното повтаряне след връщането на делото на СРП.
Доколкото в постановлението за привличане на обвиняем фактическото описание
на вмененото на обв. К. М. престъпление е идентично с това по новото внесено
постановление по чл.375 от НПК, то изложеното по-горе важи и относно този процесуален
документ.
Допуснатите от СРП съществени процесуални нарушения са отстраними чрез
тяхното валидно повтаряне, като обвиняемият К. М. бъде привлечен отново като му бъде
повдигнато ясно и точно обвинение по чл.134, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК, като в тази връзка
прокурорът ще следва да даде нужните указания на разследващия орган за повдигане на
ясно и точно конкретизирано с необходимата прецизност обвинение спрямо обв. М.,
като бъде уточнена нарушените според обвинението нормативни правила (законови или
подзаконови). След отстраняването на тези нарушения, материалите по делото следва да се
предявят на обвиняемия и на негов защитник, и след това прокурорът ще следва да изготви
и ново Постановление по реда на чл.375 от НПК с ясно и точно от фактическа страна
обвинение.
Допуснатите нарушения преценявам като отстраними и съществени по смисъла на
чл.249, ал.4, т.1 вр. ал.1 от НПК, защото при всяко положение водят до неяснота относно
престъпното деяние в обективен и субективен план, за което се иска предаването на
обвиняемия К. И. М. на съд. Всички тези нарушения да бъдат отстранени в хода на
съдебното производство, поради което винаги се явяват основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза.
При тези съображения и на осн. чл.377, ал.1, предл.2 вр. чл.249, ал.4, т.1 вр. ал.1 вр.
чл.248, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК, като съдия – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. А. Х. ДЕЛО № 251 по
-ри
описа на СРС – НО, 102 състав за 2024 година.
ВРЪЩАМ ДЕЛОТО на СРП за отстраняване на посочените в мотивите на
настоящото разпореждане отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от разпореждането на прокурора при СРП, на
4
обвиняемото лице К. И. М. и на неговия защитник адв. К. Н. – за сведение.
Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава XXII
от НПК пред Софийския градски съд в седмодневен срок от получаване на
съобщението.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5