№ 412
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 61 от 16.02.2022 г., постановено по гр. дело №
727/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Самоков е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Ц. Т. Я. от гр. П. срещу И. Г. Р., М. Г.
Г., И. Х. Ц. и И. Х. Г. - всички от гр. С., иск с правно основание чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ – за установяване по отношение на ответниците, че
към момента на образуване на ТКЗС в с. Д., общ. С., Н. З. Г. –
наследодател на ищцата е бил собственик на земеделски имот –
НИВА, с площ от 8,000 дка, в местността „С. д.“, представляващ
поземлен имот с идентификатор № ............ по ККР на с. П., общ. С.,
при граници и съседи: ПИ с идентификатори № ..........., № ......., №
.........., № .........., № ......... и № .............. Ищцата е осъдена да заплати
на И. Г. Р. от гр. С. направени по делото разноски в размер на 400, 00
лева.
Решението е обжалвано изцяло от ищцата в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника й адв. А. с
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Посочва, че
разпитаните свидетели са заявили, че наследодателите на ищцата и
ответниците са притежавали имоти във въпросната местност – „С. д.“,
1
визирайки и част от границите им и местоположението им. Излага, че
правните изводи на първоинстанционния съд са противоречиви, не
отговарят на обективната истина и фактическите констатации и не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. От показанията на
св. Д. Г. се установявало, че Н.Г. е имал имот с площ 7-8 дка, с
неправилна форма, който лично обработвал преди внасянето му в
ТКЗС. Свидетелят Х. В. също заявява, че Н.Г. имал имот в местността
„С. д.“, с площ 8,9 дка, с неправилна Г-образна форма, като описва и
границите му. Намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд, че не е установила границите на имота. Не било кредитирано и
представено по делото удостоверение на кмета на с. П., според което
м. С. д. и м. Р. са различни местности. Не бил взет предвид от съда и
протокол за идентифициране на неприпознати имоти, с който И. Г. Р.
е идентифицирал имотите на наследодателя си Д. Р.. Не било
кредитирано и представеното нотариално завещание от Н.Г. за
майката на ищцата – Д. /Й./ Г.. По същество прави искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което
исковата претенция бъде уважена. Претендира разноски за двете
инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответника по
жалба И. Г. Р., чрез адв. В. Н.- Г. е подал писмен отговор на
въззивната жалба и е взето становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски за въззивната инстанция.Другите въззиваеми
страни не са изразили становище по жалбата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Ищцата Ц. Т. Я. от гр. П. е предявила иск срещу И. Г. Р., М. Г. Г.,
И. Х. Ц. и И. Х. Г. - всички от гр. С., с правно основание чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците,
че към момента на образуване на ТКЗС в с. Д., общ. С., Н. З. Г. –
наследодател на ищцата е бил собственик на земеделски имот –
НИВА, с площ от 8,000 дка, в местността „С. д.“, представляващ
поземлен имот с идентификатор № ............ по ККР на с. П., общ. С.,
при граници и съседи: ПИ с идентификатори № ..........., № ......., №
.........., № .........., № ......... и № ..............
2
Твърди се, че процесният имот е владян от наследодателя й Н. З.
Г. преди влизане в ТКЗС, а след възстановяването от 1992 г. до 2016 г.
се е обработвал от наследниците му. С решение на О. с. „З.“ –С. на
11.05.2020 г. имотът е възстановен на наследниците на Н. З. Г..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника И. Г. Р.,
в който изразява становище за недопустимост и за неоснователност на
предявения иск. Посочва, че имотът е възстановен на наследниците на
Д. Х. Р., въз основа на Решение на ПК-Самоков № 31-819/07.08.2012 г.
Твърди се, че до влизане в ТКЗС имотът се е владял от наследодателя
му, а след възстановяването му се владее от него.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
Видно от удостоверение за наследници изх. № 18/11.05.2020 г.,
издадено от с. Д., Община С., Ц. Т. Я. е наследник на Н. З. Г., починал
на 18.03.1978 г., бивш жител на с. Д., общ. С..
Ответниците са наследници на Д. Х. Р., починал на 28.06.1977 г.,
видно от представено удостоверение за наследници изх. №
4/11.01.2019 г., издадено от с. Б. И., Община С. /л. 84 от делото/.
Със заявление вх. № 441/17.01.1992 г., А.Н. З. в качеството си на
наследник на Н. З. Г. е заявил за възстановяване земеделски земи в
землището на с. П., Софийска област, както следва: ливада от 10 дка в
местността „Н. д.“, ливада от 8 дка в м. „Н. д.“ и ливада от 8 дка в м.
„С. д.“.
С решение по Протокол № 1ПР/12.04.1994 г. на П. к.-С. са
признати за възстановяване на Н. З. Г. ливади с площ от 3,500 дка в
местността „С. д.“ и ливади с площ от 8,000 дка в м. „Н. д.“, като е
отказано възстановяване на 4,500 дка в м. „С. д.“ и 10 дка в м. „Н. д.“.
С решение № 209 от 06.08.2015 г. по гр.д. № 154/2015 г. по описа
на РС-Самоков, по жалба на Ц. Т. Я. е отменено Решение №
1ПР/12.04.1994 г. на ПК-Самоков, в частта, с която на наследниците
на Н. З. Г. е отказано възстановяване на правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски
земи в землището на с. П. – ливада с площ от 10, 00 дка в м. „Н. д.“ и
ливада с площ от 4,500 дка в м. „С. д.“ и преписката е изпратена на
ОСЗ-Самоков за постановяване на решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Решението е влязло в законна сила на 02.09.2015 г.
С решение № 1Пр/12.02.2016 г. на О. с. з. – гр. С., са
възстановени на наследниците на Н. З. Г. в съществуващи стари
реални граници следните имоти- ливада от 10 дка в землището на с.
3
П., м. Н. д., ливада от 8 дка в м. Н. д. и ливада от 8, 000 дка в м. С. д..
С удостоверение изх. № 63 от 07.07.2014 г. на кметство на с. Д., се
удостоверява, че по емлячния регистър от 1949 г. на името на Н. З. Г.
на стр. 325, парт. 315 има записани в землището на с. П., ливада с
площ от 16 дка в м. „Н. д.“ и ливада в м. „С. д.“ с площ от 8 дка.
С удостоверение на кметството на с. П. се удостоверява, че по
основна данъчна книга от 1957 година, стр. 141 на името на Н. З. Г.
има записана ливада в м. „Н. д.“ с площ от 10,0 дка, ливада в м. „Н. д.“
с площ от 8,0 дка и ливада в м. „С. д.“ с площ от 8,0 дка./л. 63 от
делото/.
С решение № 25-18/02.08.2017 г. на О. с. „З.“ – С. и съгласно
направените измервания на земята , съгл. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е
възстановено правото на собственост на наследниците на Н. З. Г. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от
9,990 дка, в м. Н. д., поземлен имот № ......... по ККР на с. П., общ. С.,
при граници и съседи: ПИ с идентификатори № .............., № ......., №
..............., № ......., № ........... и № ..........
С решение № 25-18/23.10.2019 г. на О. с. „З.“ – С. и съгласно
направените измервания на земята , съгл. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на Н. З. Г. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 8,034
дка, в м. С. д., поземлен имот № .......72 по ККР на с. П., общ. С., при
граници и съседи: ПИ с идентификатори № .............., № ................, №
.................., № ......., № ................
С решение № 25-18/06.03.2020 г. на О. с. „З.“ – С. и съгласно
направените измервания на земята , съгл. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е
възстановено правото на собственост на Н. З. Г. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следния поземлен имот: нива
с площ от 8,000 дка, шеста категория, м. „С. д.“, поземлен имот №
............ по ККР на с. П., общ. С., при граници и съседи: ПИ с
идентификатори № ..........., № ......., № .........., № .........., № ......... и №
..............
Видно от удостоверение изх. № 8/26.01.2021 г., издадено от кмета
на с. П., местността „С. д.“ и местността „Р.“ са различни местности и
имотът от 8, 000 дка, възстановен на наследници на Н. З. Г.
съществува по регистъра на земеделските имоти от 1957 година на с.
П. на името на Н. З. Г. /л.87 от делото/.
Видно от представено удостоверение изх. № 80/14.01.1992 г. на
кметство на с. Б. И., на името на Д. Х. Р., бивш жител на с. Б. И. има
4
внесена земя /ниви, градини и ливади/, между които – ливада с площ
от 2,7 дка в м. „С. д.“ и ливада с площ от 2,7 дка в м. „Р.“ в землището
на с. П..
С решение № 31-819/07.08.2012 г. на О. с. „З.“ – С. е възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. Х. Р. в съществуващи
стари реални граници на следните имоти: нива с площ от 2,700 дка,
шеста категория , м. „С. д.“, имот № 350131 по картата на землището
при граници имот №350143 – нива на насл. на Д. Х. Р., нива №
............. – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000209 –път на Община
Самоков, № ............. – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; нива с площ от 2,700 дка,
шеста категория, в м. „Р.“, имот № 350143 по картата на землището,
при граници /съседи/: имот №350142 – нива на насл. на Л. Х. П., нива
№ ............. – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 350131 –нива на насл. на Д.
Х. Р., № ............. – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
С договор за доброволна делба от 14.12.2020 г. , вписан в СВ-
Самоков – вх. Рег. № 2992, акт № 25, том II, в дяла на И. Г. Р. се
възлага имот с идентификатор № .......41 с площ от 2700 кв.м. и имот с
идентификатор № ........... с площ от 2700 кв.м., находящи се в
землището на село П..
Приети по делото са скица на имот с идентификатор .......... и
скица на имот с идентификатор .........., от които се установява, че
двата имота на И. Р., с площ от по 2700 кв.м. са съседни имоти –
граничат един с друг.
От протокол за идентифициране на неприпознати имоти се
установява, че двата имота на И. Г. Р. от по 2,7 дка са
идентифицирани от него. Приложени са и скици-проекти, издадени от
ЕТ „Г. – Г.Ш.“, видно от които и двата имота с № ....... и № ......... се
намират в м. „С. д.“ и са посочени като съседни такива.
По делото е приета съдебно - техническа експертиза, която дава
заключение, че част от нива от 8,000 дка с идентификатор ............,
находяща се в м. „С. д.“, в землището на с. П., определена с графични
точки т.т. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,20,18,19,1 попада върху имот с
идентификатор № ....... – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, с площ от 5208 кв.м.
Част от нива от 8, 000 дка, определен с гранични точки
т.т.12,13,17,18,20,12, попада върху имот с идентификатор № .........., с
площ от 2700 кв.м., който имот е възстановен на наследниците на Д.
Х. Р..
Част от нива с площ от 8,000 дка, определен с гранични точки т.т.
13,14,15,16,13, попада върху имот с идентификатор № ....... – земи по
5
чл. 19 ЗСПЗЗ, с площ от 92 кв.м.
Вещото лице дава заключение, че имот с идентификатор № ..........
от картата на възстановената собственост, попада върху имот с
идентификатор № ..........., видно от представена по делото скица №
Ф01861/04.10.2012 г. Имот с идентификатор ........... според извадката
от КВС от 2006 г. е с площ от 5,400 дка. Поземлен имот с
идентификатор ........... е образуван от имот 350.1. От скиците извадки
от КВС от 2006 и от 2012 г. отново е видно, че имот №350.131 и имот
№ 350.143 са съседни имоти и на изчертаните скици е посочено, че се
намират в м. „С.д.“ /л. 117-119 от делото/.
В протокол за идентифициране на неприпознати имоти от И. Г. Р.
са показани границите на поземлен имот № .........., нанесен в КВС. По
представена извадка – 2 от КВС от 2012 г. поземлен имот с
идентификатор № .......... попада изцяло в поземлен имот с
идентификатор № ..........., показан в извадка – 1 от КВС от 2006
година.
Имот с идентификатор № .......... с площ от 2,700 дка е идентичен
със своята площ с имот с идентификатор № ........... по КВС.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на по
двама свидетели на страните.
От разпита на свидетеля Д. Н. Г. /77 годишен/ се установява, че
познава Ц. Я., която е внучка на Н.Г.. Свидетелят знае, че Н.Г. е имал
имот преди масовизацията в землището на с. П. до дупнишкия път.
Бабата на свидетеля имала съседен имот до този на Н.Г.. Свидетелят,
когато е ходил с баба си на имота е виждал Н.Г. да го обработва.
Имотът бил около 7-8 дка, с неправилна форма. От едната страна
граничи с дупнишкия път, а източната страна граничела с имота на
свидетеля. От северната страна граничи с наследници на А. П. от П..
След възстановяване на имотите, този имот се обработвал от
наследниците на Н.Г..
Свидетелят Х. . В. знае, че Н.Г. има имот в м. „С. д.“. Имотът му
граничи от северната страна с дупнишкия път, от източната страна
граничи с път, от южната страна граничи с К. и Л., от западната
граничи с Д. Г.- с Г.. Имотът е 8-9 декара, с неправилна Г-образна
форма. Този имот бил обработван от наследниците на Н.Г. – преди го
садели с картофи, а след това станал ливада. Към 2016 г. свидетелят и
бащата на ищцата Т. П. Й. косели имота. В същия имот един от
наследниците на М. Р. – И., сеел нещо. По време на масовизацията
1957 г., имотът е бил на Н.Г..
6
Свидетелят С. Г. Р. /81 г./ познава ответника И., тъй като са съседи
в Б. И.. Свидетелят знае, че М. Р. има имот в с. П., на 200-300 м. от
селото, в м. „С. д.“. Д. Р. и преди внасянето на имота в ТКЗС го
обработвал. Свидетелят е ходил и помагал на дядо Д.. Съседи на
имота са от южната страна Войнови, дупнишкия път и още един друг
път. Площта на имота била около 5 декара. По посока Д. имота се
намира от лявата страна на двеста-триста метра от П..
Свидетелят В. П. К. познава И. Р., тъй като са съученици. Поне 5-6
години свидетелят му е прекарвал бали със сено от ливадата в П..
Според свидетеля имота се намира след разклона за П. от лявата
страна по пътя Д., където има път, който преди години бил
тренировъчна база за шофьори и като се влезе по този път, ливадата се
намира от дясната страна. Където се намирал имота били ливади, но
съседния имот бил с бурени. Според свидетеля ливадата е 4-5 декара,
но не може да прецени точно колко е площта.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
от правна страна следното:
Уважаването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
предпоставя да се докаже на първо място наличие на правен интерес и
на второ място, че ищецът, респективно неговия наследодател е бил
собственик на имота към момента на обобществяването на земята.
С ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС е прието, че правен интерес от иск
по чл. 14,ал. 4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно
производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или при възможност да бъде
образувано, както и при окончателно решение за възстановяване на
собствеността в реални граници или за обезщетяване на
собствениците по реда на чл. 10б, ЗСПЗЗ.
Налице е правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и в случаите,
при които и двете страни по спора имат възстановени по реда на
ЗСПЗЗ имоти, но ищеца твърди, че възстановеният в реални граници
имот на ответниците е бил собственост на неговия наследодател към
момента на образуване на ТКЗС, какъвто е настоящия случай. Тогава
следва да се установи кому принадлежи правото на възстановяване в
тези пространствени предели като се използват съществуващи на
място топографски знаци или стари карти, чрез които да се установят
възстановимите граници. В настоящия казус следва да се разгледа
само спора за местоположението на имотите на страните, тъй като
между тях не е налице спор за принадлежност на правото на
собственост, което е признато и на двете страни с решения на
административния орган по земеделска реституция. Двете страни
7
твърдят, че определен участък от терена е идентичен с притежаваните
от техните наследодатели имоти, тъй като и на двете страни е
признато за възстановяване право и положително приключило
производство с нанасяне на реалните граници, поради което
основният спорен въпрос по делото се свежда до някогашното
местоположение на реституираните земеделски имоти.
От събраните по делото доказателства и по конкретно от решение
№ 25-18/06.03.2020 г. на О. с. „З.“ – С. и съгласно направените
измервания на земята , съгл. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е
възстановено правото на собственост на Н. З. Г. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следния поземлен имот: нива
с площ от 8,000 дка, шеста категория, м. „С. д.“, поземлен имот №
............ по ККР на с. П., общ. С., при граници и съседи: ПИ с
идентификатори № ..........., № ......., № .........., № .........., № ......... и №
..............
С решение № 31-819/07.08.2012 г. на О. с. „З.“ – С. е възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. Х. Р. в съществуващи
стари реални граници на следните имоти: нива с площ от 2,700 дка,
шеста категория , м. „С. д.“, имот № 350131 по картата на землището
при граници имот №350143 – нива на насл. на Д. Х. Р., нива №
............. – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000209 –път на Община
Самоков, № ............. – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; нива с площ от 2,700 дка,
шеста категория, в м. „Р.“, имот № 350143 по картата на землището,
при граници /съседи/: имот №350142 – нива на насл. на Л. Х. П., нива
№ ............. – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 350131 –нива на насл. на Д.
Х. Р., № ............. – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищeца принадлежи правното
задължение да установи, че титуляр на правото на собственост върху
спорната земя на основание давностно владение към момента на
образуване на ТКЗС през 1957 г. е бил наследодателят му Н. З. Г..
Съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК за доказване
правото на собственост към минал момент във връзка с
възстановяване правото на собственост на земеделска земя са
установени особени правила за облекчено доказване – освен на
документи с пряко доказателствено значение /нотариални или
крепостни актове и др./ доказателствена стойност е придадена и на
документи с косвен характер – делбени протоколи, протоколи на
ТКЗС, емлячни регистри, счетоводни книги за заплащане на рента и
др. В този смисъл Решение № 532/25.01.2011 г. по гр.д. №671/2010 г.
на II г.о., Решение № 695/21.10.2010 г. по гр.д. №1920/2009 г. на I г.о.,
8
Решение № 687/22.11.2010 г. по гр.д. №4852/2008 г. на IV г.о.,
Решение № 43/02.02.2011 г. по гр.д. №505/2010 г. на I г.о., Решение №
33/31.01.2012 г. по гр.д. №306/2011 г. на I г.о., Решение №
275/21.05.2010 г. по гр.д. №155/2009 г. на II г.о. и др.
В цитираната практика е прието, че писмените доказателства,
изброени в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с които се доказва право на
собственост са допустими и при установяване спорното право на
собственост заявено с исковия процес и след като специалният ЗСПЗЗ
ги регламентира с изричен текст, същите са допустими
доказателствени средства и в образуваните искови производства по
чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ и др.
В случай, че страната представи такъв документ, и ако липсват
други доказателства, които да опровергават установената с него
принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че
ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и
имат право да им бъде възстановен. Настоящият случай е именно
такъв - липсват доказателства, които да оборват удостовереното в опис
– декларация от 1957 г., поради което следва да се приеме, че
посоченото писмено доказателство установява принадлежността на
спорното право в патримониума на наследодателя на ищеца.
С удостоверение изх. № 63 от 07.07.2014 г. на кметство на с. Д., се
удостоверява, че по емлячния регистър от 1949 г. на името на Н. З. Г.
на стр. 325, парт. 315 има записани в землището на с. П., ливада с
площ от 16 дка в м. „Н. д.“ и ливада в м. „С. д.“ с площ от 8 дка.
С удостоверение на кметството на с. П. се удостоверява, че по
основна данъчна книга от 1957 година, стр. 141 на името на Н. З. Г.
има записана ливада в м. „Н. д.“ с площ от 10,0 дка, ливада в м. „Н. д.“
с площ от 8,0 дка и ливада в м. „С. д.“ с площ от 8,0 дка./л. 63 от
делото/.
Видно от удостоверение изх. № 8/26.01.2021 г., издадено от кмета
на с. П., местността „С. д.“ и местността „Р.“ са различни местности и
имотът от 8, 000 дка, възстановен на наследници на Н. З. Г.
съществува по регистъра на земеделските имоти от 1957 година на с.
П. на името на Н. З. Г. /л.87 от делото/.
Видно от представено удостоверение изх. № 80/14.01.1992 г. на
кметство на с. Б. И., на името на Д. Х. Р., бивш жител на с. Б. И. има
внесена земя /ниви, градини и ливади/, между които – ливада с площ
от 2,7 дка в м. „С. д.“ и ливада с площ от 2,7 дка в м. „Р.“ в землището
на с. П..
9
Първоинстанционния съд не е обсъдил тези доказателства, в
резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи.
Декларирането на имоти е косвено доказателство за това, че
деклараторът е носител на правото на собственост върху имота. Щом
имота е деклариран като свой се счита, че наследодателят е бил негов
собственик – в този смисъл Решение № 695/21.10.2010 г. по гр.д.
№1920/2009 г. на I г.о.
В случая при липса на други доказателства, които да
опровергават установената с този документ принадлежност на правото
на собственост, следва да се приеме, че наследодателят на ищцата е
бил собственик на процесния имот.
От съдебно техническата експертиза се установява, че част от нива
от 8,000 дка с идентификатор ............, находяща се в м. „С. д.“, в
землището на с. П., определена с графични точки т.т.
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,20,18,19,1 попада върху имот с
идентификатор № ....... – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, с площ от 5208 кв.м.
Част от нива от 8, 000 дка, определен с гранични точки
т.т.12,13,17,18,20,12, попада върху имот с идентификатор № .........., с
площ от 2700 кв.м., който имот е възстановен на наследниците на Д.
Х. Р..
Съдът кредитира и събраните свидетелските показания на
свидетелите Д. Н. Г. /77 год./ и Х. . В.. Свидетелят Д. Г. знае, че Н.Г. е
имал имот преди масовизацията в землището на с. П. до дупнишкия
път. Бабата на свидетеля имала съседен имот до този на Н.Г..
Свидетелят, когато е ходил с баба си на имота е виждал Н.Г. там.
Имотът бил около 7-8 дка, с неправилна форма. От едната страна
граничи с дупнишкия път, а източната страна граничела с имота на
свидетеля. Свидетелят не знае до неговия имот да има местност „Р.“.
От северната страна граничи с наследници на А. П. от П.. След
възстановяване на имотите, този имот се обработвал от наследниците
му на Н.Г..
Свидетелят Х. . В. знае, че Н.Г. имал имот в м. „С. д.“. Имотът му
граничи от северната страна с дупнишкия път, от източната страна
граничи с път, от южната страна граничи с К. и Л., от западната
граничи с Д. Г.- с Г.. Имотът е 8-9 декара, с неправилна Г-образна
форма. По време на масовизацията 1957 г., имотът е бил на Н.Г..
И двамата свидетели заявяват, че имота е бил с неправилна Г-
образна форма, около 7-8 декара, граничещ с имота на Д. Г. и
дупнишкия път, което в достатъчна степен го индивидуализира по
10
площ и граници.
Видно от протокол за идентифициране на неприпознати имоти се
установява, че двата имота на И. Г. Р. от по 2,7 дка са
идентифицирани от него. Приложени са и скици-проекти, издадени от
ЕТ „Г. – Г.Ш.“, видно от които и двата имота с № ....... и № ......... се
намират в м. „С. д.“ и са посочени като съседни такива. Видно от
скицата, местността „Р.“ се намира на друго място, от което съдът
прави извод, че не е възможно възстановените имоти на ответниците
да се намират един до друг /да са съседни/ при положение, че се
намират в две различни местности и няма данни тези местности да са
съседни. Тези изводи категорично се подкрепят и от представеното
удостоверение изх. № 8/26.01.2021 г., издадено от кмета на с. П.,
според което местността „С. д.“ и местността „Р.“ са различни
местности и имотът от 8, 000 дка, възстановен на наследници на Н. З.
Г. съществува по регистъра на земеделските имоти от 1957 година на
с. П. на името на Н. З. Г. /л.87 от делото/.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че
съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, като
на част от доказателствата не е придадено това правно значение, което
те имат за разрешаване на спора.
Предявеният иск следва да бъде уважен, и бъде признато за
установено, че наследодателят на ищцата Н. З. Г., починал на
18.03.1978 г., бивш жител на с. Д., общ. С. е бил собственик към
обобществяването на земята на земеделски имот – НИВА, с площ от
8,000 дка, в местността „С. д.“ в землището на село П., общ. Самоков,
който имот понастоящем представлява поземлен имот с
идентификатор № ............ по ККР на с. П., общ. С., при граници и
съседи: ПИ с идентификатори № ..........., № ......., № .........., №
.........., № ......... и № ............., а съгласно отразеното в скица-проект
/л.96 от делото/ към заключението на СТЕ с вещо лице инж. К. Д.,
имотът е означен с проектен номер „350.175 ", оцветен в червен цвят и
ограничен между точки
„1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,1,20," която скица
приподписана от въззивния съд съставлява неразделна част от
решението. Обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено друго в горния смисъл.
С оглед изхода на делото ответниците по жалба следва да бъдат
осъдени да заплатят на жалбоподателката сумата от 820,00 лева
сторени разноски в първоинстанционното производство и 825,00 лева
11
разноски за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61 от 16.02.2022 г., постановено по гр.
дело № 727/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Самоков, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. Т. Я. от гр. П. срещу
И. Г. Р., М. Г. Г., И. Х. Ц. и И. Х. Г. - всички от гр. С., иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ – за установяване по отношение на
ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Д., общ. С.,
Н. З. Г. – наследодател на ищцата е бил собственик на земеделски
имот – НИВА, с площ от 8,000 дка, в местността „С. д.“,
представляващ поземлен имот с идентификатор № ............ по ККР на
с. П., общ. С., при граници и съседи: ПИ с идентификатори № ...........,
№ ......., №.........., №.........., №......... и № ............. както и в частта за
присъдени разноски на ответника И. Г. Р. в размер на 400,00 лева и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска, с правно основание чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Ц. Т. Я. от гр. П. срещу И. Г. Р., М. Г. Г., И.
Х. Ц. и И. Х. Г. - всички от гр. С., че наследодателят на ищцата Н. З.
Г., починал на 18.03.1978 г., бивш жител на с. Д., е бил собственик
към обобществяването на земята на земеделски имот – НИВА, с площ
от 8,000 дка, в местността „С. д.“ в землището на село П., общ.
Самоков, който имот понастоящем представлява поземлен имот с
идентификатор № ............ по ККР на с. П., общ. С., при граници и
съседи: ПИ с идентификатори № ..........., № ......., № .........., №
.........., № ......... и № ............., а съгласно отразеното в скица-проект
/л.96 от делото/ към заключението на СТЕ на вещо лице инж. К. Д.,
прието по делото в първата инстанция, имотът е означен с проектен
номер „350.175 ", оцветен в червен цвят и ограничен между точки
„1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,1,20," която скица е
приподписана от въззивния съд и съставлява неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Р. с.“ №.., М.
Г. Г. с ЕГН: ********** от гр. С., кв. С., бл. .., ет. ., И. Х. Ц. с ЕГН:
********** от гр. С., ул. „Г. Р.“ № .. и И. Х. Г. от гр. С. да заплатят на
Ц. Т. Я. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О. П.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. .
разноски в размер на 820,00 лева за първоинстанционното
12
производство и 825,00 разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13