Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В.М., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000607 от 05.09.2023г. на впд началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Пловдив.

Счита заповедта за несправедлива и прекомерна. Посочва, че заповедта му е връчена три месеца, след като табелите са били свалени – още със съставянето на АУАН, а наложената мярка е за срок от шест месеца. Счита, че това действие е единствено, за да се ограничи правото му на защита. Претендира отмяна на ЗПАМ и присъждане на напарвените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Пловдив в изрично становище счита, че заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка. Не се съдържат съмнения относно извършеното нарушение. Моли да се остави в сила издадената заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е връчена на 12.12.2023 г., а жалбата е подадена на 28.12.2023 г. /първи работен ден/ до съда, при наличието на правен интерес, а по същество е неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000607 от 05.09.2023г. на впд началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 , пр.1 от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1

, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от Р.К.П. – впд началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Пловдив. По делото са приложени заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи /л.17-18 по делото/, както и заповед № 317з-3162/ 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, където в т.1.7са определени групите длъжностни лица, сред които и „началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР“, които са упълномощени да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Представена е и заповед за временно преназначаване на Р.П. на длъжност намалник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

По същество съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.

По делото се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че твърдяното от компетентния орган нарушение е безспорно установено.

В конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е установеното количество алкохол в кръвта при проверка на място на техническо средство Дрегер Алкотест 7510, отчело 0,79 промила, а при извършената ХЕ е установен рузелтат от 0,62 промила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. 5, ал.1 ,т.1 пр.1 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А, б"б" ЗДвП.

Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А, б"б" от ЗДвП. Всъщност това не е и спорно.

От жалбоподателя се твърди, че заповедта му е била връчена едва след три месеца, а номерата на автомобила са били свалени още при проверката, тъй като това ограничавало правото му на защита.

Съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено, като се има предвид, че по делото се установи по безспорен начин осъщественото нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Освен това заповедта е била връчена на лицето, макар и със закъснение, и е дадена възможност в настоящото производство жалбоподателят да защити правата си като установи, че не е налице твърдяното нарушение на Закона за движение по пътищата от негова страна. Само при наличието на положителен за страната резултат би могло да се претендират вреди от евентуално противоправно поведение на административния орган или от незаконосъобразен административен акт. В случая такива не са налице, поради което възраженията са неоснователни.

Предвид посоченото, съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач, управляващ МПС с наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. На жалбоподателя е наложена ПАМ за най-краткия срок, предвиден в закона.

Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото за жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

Ето защо, съдът на основание чл.172, ал.2 АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000607 от 05.09.2023г. на впд началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: