Р Е Ш Е Н И Е260087
гр. Пазарджик, 11.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на двадесет и втори октомври......………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 386 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
209/14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1989/2019 г. Пазарджишкият районен
съд е отхвърлил предявения от „Л." ЕООД с ЕИК *********, чрез
управителя си С.Д.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к."М.
3", блок. 325А, вх.8, против М.К.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответницата М.К.Т., с ЕГН ********** дължи на
ищеца „Л." ЕООД с ЕИК ********* сумата по Заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.03.2019 г. по ч.гр.д. №1135/2019 г. по описа на VIII с-в на ПРС в размер на 7500
лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане,
което вземане произтича от неустойка по чл.2 от сключен на 19.04.2019 г.
договор за посредничество между страните, като неоснователен.
Осъдил е „Л."
ЕООД да заплати на М.К.Т. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер
на 950,00 лева, като е отхвърлил претенцията на ответницата за разноски над
посочения размер и до претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 1500
лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Л." ЕООД с оплаквания за незаконосъобазност. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно бил приел, че клаузите на договора за посредничество не са уговорени индивидуално. Установено било от самия договор, че преди подписването на същия, М.Т. възложила на „Л.“ ООД да извърши проучване и да намери имот съобразно параметрите които сама е определила. В чл. 1 от договора Т. декларирала, че имотът който й бил предложен и за който е извършен огледа, отговаря на нейните изисквания. В нито един момент М.Т. не била оспорила това обстоятелство. Договорът бил подписан преди огледа и след запознаване на Т. с параметрите на предлагания имот и най-вече условията на договора за посредничество. Т. не само е имала възможност да се запознае с представения договор, но и да влияе на клаузите в него, още повече, тя собственоръчно била изписала името си в договора. Не били събрани и доказателства, че Т. под каквато и да е форма е поискала промяна на условията на договора и таза възможност ийе била отказана.
Цитираната от PC Пазарджик съдебна практика на СГС не била относима към конкретния казус. И двете цитирани съдебни решения касаели колективни искови молби, заведени от КЗП за прогласяване на нищожност на клаузи по общи условия по договор, а в случая се касаело за
индивидуален договор, за конкретно посредничество и с възможност потребителят да влияе на параметрите по договора.
Дори обаче съдът да възприемел, че е налице хипотезата на чл. 146 , ал. 1 ЗЗП, то договорената неустойка в чл. 2 на договора не попадала в хипотезата на чл.143, т.14 от ЗЗП. За да бъдела налице нералноправна клауза, било необходимо договорът да задължава клиента да плати неустойка дори и посредникът да не е изпълнил своите основни задължения по договора за посредничество, което в случая не било така.
По силата на договора за търговско посредничество търговският посредник се задължавал срещу възнаграждение да извърши необходимото за сключването на търговската сделка, а предмет на договора било постигането на резултат - свързването на страните и подпомагането им да сключат сделката. Подготовката на сключване на договора не предполагало непременно непосредственото участие на посредника при преговорите. Достатъчно било сключването на договора да е в резултат на свързването на страните по него от страна на посредника. В тази сделка посредникът не участвал като представител на някоя от страните. Посредническия договор можел да бъде сключен преди, по време на или дори и след изпълнение на сделката. Макар и да бил в договорни отношения с една от страните по проектирания договор, той работел и за двете страни, за да могат те да сключат договор. Основната задача на търговския посредник се състояла в събирането на двете страни и удостоверяване на сключването на сделката, за което посредникът бил длъжен да положи грижата на добрия търговец, но ако не успее да осъществи резултатно посредничество, това не било неизпълнение на неговото задължение, защото дължал единствено осъществяването на фактически действия по посредничеството. Търговския посредник по правило не участвал в самото сключване на договора, а правото на възнаграждение на търговския посредник се пораждало при сключване на сделката, за която е посредничил.
Ищецът
бил доказал наличието на облигационно правоотношение между него и ответницата,
като е представил договор подписан от ответницата. Видно от съдържанието на
този договор ответницата се задължила да заплати на агенцията комисионна в
размер на 3% от договорената продажна цена на имотите, като беля уговорено и
заплащане на неустойка в размер на 5% от продажната цена записана в договора,
ако възложителят или свързано с него лице сключи договор за имота без участието
на посредника. По този начин била уговорена клауза за компенсаторна неустойка
при неизпълнение на задължението на ответницата да не сключва сделки за
имотите, за които е бил извършен оглед.
Установено
било от събраните по делото доказателства, че именно благодарение на посредника
ответницата била влязла във връзка с продавачите и била сключила договор за
покупко-прадажба на същия имот, за който бил сключен договорът за
посредничество. Правото на неустойка, предвидено в самия договор за
посредничество, било възниквало като санкция за неизпълнение на това задължение.
В настоящия случай посредникът бил изпълнил своите задължения да свърже двете
страни по сделката и не можело да му се вменяват допълнителни задължения
относно съдействие при преговори, снабдяване с документация и пр., тъй като
това вече бил съвсем различен договор, а именно договор за поръчка. Този извод
се подкрепял и от т.4 от договора, в която било уредено правото на клиента без
допълнително заплащане да ползва и други услуги предоставяни от посредника. Затова
не можело да се приеме, че потребителят е поел задължение за заплащане на нещо,
независимо дали посредникът е изпълнил своите договорни задължения.
Неправилен бил и изводът на съда
за нищожност на неустойката поради накърняването на добрите нрави. Договорената
неустойка била в размер на 5% от продажната цена към момента на огледа определена
на 150 000 лева, като същевременно бил договорен размер на възнаграждение 3% от
продажната цена, като това възнаграждение било под обичайното за такъв вид
договори. Размер на неустойката с 2% по-висок от договореното възнаграждение в
никакъв случай не можел да се възприеме като прекомерен и извън функциите на
неустойката.
Твърдението,
че не може да се договори възнаграждение и неустойка върху цената на имота,
посочена в договора за посредничество, също бил несъстоятелен, тъй като към
момента на подписване на договора за поседничество това е била предложената и
приета продажна цена и базата на договореното в проценти възнаграждение е могло
да се определи към сключването на договора само въз основа на нея, още повече,
че сделката била сключена на цена, изключително близка до цената, посочена в
договора за посредничество. Но дори съда да приемел, че договорената неустойка
е прекомерна съобразно TP №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. ОСТК, ВКС вр. чл.
26 ЗЗД, то е следвало да прогласи частична нищожност на т.2 от договора относно
определения размер на неустойка и да определи справедлив размер, съобразявайки
и договореното възнаграждение.
В
заключение се твърди, че от събраните по делото доказателства можело да се
направи единственият извод, че посредникът е изпълнил коректно своите
задължения към ответницата по договор за посредничество от 19.04.2018 год., а
ответницата не само не е заплатила полагащото се възнаграждение, а е нарушила и
поетото от нея задължение да не сключва договор за имота, предмет на огледа,
нито лично, нито чрез трето свързано с нея лице. Искането е решението на
районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде уважен ведно с присъждане наразноските за две
инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.К.Т. чрез нейния процесуален пълномощник с искане решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В пространния
писмен отговор е направен подробен анализ както на твърденита, изложени във
въззивната жалба, така и на съдебното решение, предмет на обжалване, като са
изложени аргументи, обосноваващи правилността на съдебни акт. Претендират се
разноски.
Окръжният съд след като се
запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните,
изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие
за установен следното:
В
исковата си молба против М.Т. ищецът „Л.“ ЕООД е твърдял, че ответницата сключила с дружеството-ищец в качеството му на посредник
договор за посредничество от 19.04.2018 г., именуван „Протокол за извършване на
оглед на недвижим имот". В изпълнение на посочения договор, на 19.04.2018 г.
бил извършен оглед на посочен от ищеца недвижим имот, представляващ апартамент
№ 18, находящ се в гр.С., ж.к.„М. 4", бл. 451, вх. 3, ет. 7. С подписа си
ответницата/клиент потвърждавала проведения оглед и цената на процесния
апартамент № 18 в размер на 150 000 лв. Съгласно чл.1 от „Протокол за
извършване на оглед на недвижим имот" /наричан за кратко „Договор“/
ответницата Т. декларирала, че посоченият имот й е предоставен за оглед от
ищеца/посредник за пръв път, че отговаря на изискванията й, че не е гледала
този имот с други физически или юридически лица преди огледа с посредника.
Съгласно чл.2 от сключения между страните договор, клиентът поема задължението
да не се свързва с продавача на апартамента, на който е извършен оглед, без
писменото съгласие на посредника, както и да преговаря и сключва сделки за
придобиването му. В случай, че се подпише нотариален акт за недвижим имот,
посочен от посредника, по сила на който клиентът придобие собствеността върху
имота без посредничеството на посредника, то клиентът дължи на посредника
неустойка в размер на 5% от продажната цена на имота-предмет на огледа,
независимо от цената или други условия, описани в нотариалния акт.
На 01.11.2018 г. чрез справка по лице в Агенцията по вписванията,
управителят на ищеца/посредник „Л." ЕООД установил, че в нарушение на чл.2
от договора за посредничество от 19.04.2018 г. ответницата М.Т. е сключила договор
чрез нотариален акт и е придобила на 10.08.2018 г. посочения й от
посредника/ищец „Л." ЕООД недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор 68134.4089.181.3.57, предназначение - жилище,
апартамент, площ 65.490 кв.м., гр.С., мазе 18, с адрес: обл.С. - С., община С.,
гр.С., ж.к.„М. 4", бл.451, вх.3, ет.7, ап.18, без неговото участие и
посредничество. Ищецът е твърдял, че с тези свои действия ответницата Т. не е
изпълнила задълженията по чл.2 от процесния договор за посредничество, поради
което дължи уговорената неустойка в размер на 5% от продажната цена на имота -
предмет на огледа, независимо от цената или други условия, описани в
нотариалния акт. Размерът на продажната цена, върху която следвало да се
определи неустойката, бил посочен в процесния договор и той бил 150 000 лева,
поради което неустойката е в размер на 7 500 лева.
Въпреки проведените многократни разговори ответницата М.Т. отказала да
изплати на ищеца-посредник дължимата неустойка по чл.2 от договора за посредничество
от 19.04.2018 г. Предвид това поведение на клиента/ответник ищецът „Л."
ЕООД поискал със заявление по реда на чл.410 от ГПК издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в общ размер 7500 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане,
както и деловодни разноски в размер на 150.00 лв. Въз основа на това заявление
било образувано ч.гр.д. № 1135/2019 г. по описа на VIII с-в на Районен съд Пазаржик.
По образуваното производство била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.03.2019 г., с която
разпоредено на длъжника М.К.Т. да заплати на кредитора „Л." ЕООД с
ЕИК ********* сумата от 7 500 лв. - договорна неустойка.
След уведомяването на ответницата за издадената заповед за изпълнение на
парично задължения, тя подала възражение с вх. № 8760/09.04.2019 г. до
Пазарджишки районен съд, в което заявила, че не дължи изпълнението на вземането
по издадената заповед за изпълнение. С оглед постъпилото възражение съдът
уведомил заявителя за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви
установителен иск относно вземането си по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1135/2019 г. по описа на ПРС.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
М.К.Т., с ЕГН ********** дължи на ищеца „Л." ЕООД с ЕИК ********* сумата
по Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.03.2019г. по ч.гр.д.
№1135/2019г. по описа на VIII с-в на ПРС в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на
150,00 лв. като вземането произтича от неустойка по чл.2 от сключен на
19.04.2019г. договор за посредничество между страните. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор ответницата
чрез нейния процесуален пълномощник с твърдения, че искът е изцяло
неоснователен.
Твърдяла е, че в началото на 2018 г. започнала да търси жилищен имот в гр. С.,
който да закупи чрез собствени средства и чрез съфинансиране от страна на
банка, чрез банков кредит и избрала няколко имота, измежду които и Апартамент №
18, находящ се в гр.С., ж.к.„М. - 4", бл.451, вх.3, ет.7. За въпросния
апартамент бил уговорен оглед чрез контактната форма на интернет страницата, в
която видяла публикуваната обява. На 19.04.2018 г. бил извършен оглед в
присъствието на представителя на ищеца „Л." ЕООД, по време на който на Т. била
предоставена от представители на дружеството бланка за подпис, представляваща
протокол за извършване на оглед на недвижим имот, приложен към исковата молба.
Същият протокол бил подписан в един екземпляр и до момент нито продавачите на
недвижимия имот, нито ответницата разполагали с него.
По време на огледа се оказало, придружителите на Т. познават продавачите С.Б.
и К.Б., в резултат на което започнала процедура по кандидатстване за отпускане
на жилищен кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД. За недвижимия имот била
направена пълна проверка на собствеността, изготвена била оценка от служители
на банката, чрез посещения на място и документална проверка.
В хода на кандидатстването
ответницата провела преки преговори с продавачите, с които постигнала съгласие
продажната цена на имота да бъде намалена до 145 500 лв., вместо първоначално
търсената цена от 150 000 лв. В началото на месец август 2018 г. ответницата
била одобрена от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД за отпускане на жилищен
кредит, поради което същата се свързала с продавачите за насрочване на дата на
изповядване на сделката. Договорът за жилищен кредит бил подписан на 07.08.2018
г., а покупко-продажбата била изповядана на 10.08.2018 г., с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 145, том IV, peг. № 4616, дело № 531/2018г.
на нотариус А.Л., с peг. № 386 в НК, с район на действие - PC-гр.С., вписан в СВ - С. с вх.
peг. № 52977/10.08.2018 г., акт №160, том СХХ, дело № 37923/2018 г.
Ответницата е твърдяла, че едва с получаването на исковата молба разбрала,
че предоставеният протокол за извършване на оглед на недвижим имот всъщност бил
прикрит договор за посредничество. Поддържала е, че в периода от 19.04.2018 г.
до 10.08.2018 г. не била използвала услугите на „Л." ЕООД по никакъв
начин, нито е влизала в допълнителен контакт с представители на дружеството.
Единствената комуникация между страните била осъществена непосредствено след
извършения оглед на 19.04.2018 г. по телефона, при който разговор ответницата
заявила на С.Д.Д., в качеството му на управител на „Л." ЕООД, че не желае
да се ползва от услугите му, без да знае, че между тях е бил подписан договор,
прикрит под формата на протокол за оглед.
Твърдяла е още, че за документалната проверка на имота и юридическото
обезпечение на сделката не били ползвани услугите на дружеството-ищец. То не
било участвало и в преговорите между ответницата и продавачите на имота за
намаляване на продажната цена. От друга страна между продавачите С.Б. и К.Б. и
„Л." ЕООД също липсвало каквото и да е облигационно или търговско
правоотношение, касаещо продажбата на недвижимия имот. Лицата не били страни по
никакъв договор, а и обратното не се твърдяло от ищеца.
Заявила е, че чл.2 от договора за посредничество от 19.04.2018 г., прикрит
под формата на Протокол за извършване на оглед на недвижим имот, се явявал
нищожен по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Процесният договор попадал в
приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като ответницата имала
качеството на потребител, съгласно §13, т.1 ЗЗП, а ищецът бил търговец по
смисъла на §13, т.2 ЗЗП /Решение №507 от 27.04.2017г. на ОС-Пловдив по
в.гр.д.№5/2017г./. Съгласно чл.143, т.14 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла
на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновееие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като налагала
на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не били
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
ЗЗП бил приет въз основа на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и преповтарял
разпоредбите й. Чл.143 от ЗЗП бил идентичен с текста на чл.3 от Директивата – „B случаите, когато дадена
договорна клауза не е индивидуално договорена, [тя] се счита за неравноправна,
когато въпреки изискването за добросъвестност, [... ] създава в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.
Съгласно §3 от ЗЗП приложението съдържало примерен и неизчерпателен списък на
клаузи, които се смятат за неравноправни - основанията в приложението са
идентични с клаузите, посочени в чл.143, т.1-18. По приложението на Директивата
Съдът на ЕС вече се бил произнесъл със задължителна за страните членки
юриспруденция. Позовава се и цитира Решение от 14.03.2013г. по дело С-415/2011г.
Ответницата е твърдяла, че въведената със ЗЗП, респективно с Директива
93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това
го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика
условия, без да може да повлияе на съдържанието им /Решение от 14.06.2012г. по
С-618/10 на СЕС и цитираните в него решения/. Следователно за да бъде
неравноправна, всяка от оспорените клаузи следвало: да не е индивидуално
уговорена; да е във вреда на потребителя; да не отговаря на изискванията за
добросъвестност и да води до неравновесие в правата и задълженията на страните във
вреда на потребителя (арг. от чл.143 и чл.146 ЗЗП).
Съгласно чл.146 ал.4 ЗЗП тежестта за доказване, че определена клауза е
индивидуално уговорена, падала върху търговеца /Решение №2390 от 2.04.2019г. на
СГС по гр. д. №15456/2016г./. Тълкуването на разпоредбите на чл.2 от договора за
посредничество, прикрит като протокол за извършване на оглед на недвижим имот,
водел до извода, че ако клиентът или свързани с него лица придобият имота без
посредничеството на посредника, то клиентът дължи на посредника неустойка в
размер на 5% от продажната цена, независимо от цената или други условия в
нотариалния акт. Този текст налагал на потребителя да изпълни своите задължения,
като плати неустойка за услуга, дори ако ответникът не е изпълнил своите
задължения да му предостави услугата. Т. е. налагал на потребителя да плати за
нещо, което не е получил изобщо. Тези клаузи създавали в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора и не можело да се счита, че такива договорки биха се постигнали при
индивидуално договаряне между потребител и доставчика на услугата. По силата на
договора потребителят бил поставен в по-неблагоприятно правно положение от
предвиденото в действащото национално право - чл.79 и сл. от ЗЗД. В този вид
редакцията на чл.2 от договора попадала изцяло в приложното поле на чл.143,
т.14 от ЗЗП и представлявала неравноправна клауза.
По отношение на предвидения размер на неустойката - 5% от
продажната цена, независимо от цената или други условия в нотариалния акт -
клаузата попадала изцяло в приложното поле на чл.143, т.5 от ЗЗП (неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка). От друга страна, съгласно
дефинитивната норма на чл.68г ал.1 ЗЗП, търговска практика, свързана с
предлагането на стоки или услуги била нелоялна, ако противоречала на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променяла
или било възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители.
В случая с протокола за оглед ищецът фактически сключвал договор за
посредничество с извършилия огледа потребител и то го сключвал при очевидно
нелоялна, дори заблуждаваща, търговска практика. Анализът на протокола за оглед
сочел, че той съдържа всички релевантни за един договор за посредничество
клаузи. На първо място лицето възлагало на посредника срещу възнаграждение да
осъществява посредничество относно закупуване от страна на клиента на някой от
изброените в протокола имоти. На следващо място страните се съгласявали така
определената комисионна от 3% с ДДС да се дължи и при придобиване на имота от
роднини на клиента или всякакви други свързани с него физически и юридически
лица по смисъла на българското законодателство. При прилагане на теста за
добросъвестност и професионална компетентност, с оглед на съдържанието им по
§13, т.28 ЗЗП, било безспорно, че почтената търговска практика и
добросъвестността в областта на посредничеството при сделки с недвижими имоти
не допускат въвеждането в заблуждение на потребителя за целта на подписания
протокол за оглед, нито допускат получаването на възнаграждение, без формално
да е сключен договор за посредничество. Налице било и кумулативно изискваният
елемент на нелоялната търговска практика - възможността практиката да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител. Обвързан от заплахата
да заплати 3% от стойността на сделката за недвижимия имот, потребителят може
да бъде принуден да промени намеренията си, тъй каго само по себе си
възнаграждение от 3% от стойността на сделката било доста сериозна сума. Тя има
потенциала да въздейства при това съществено на поведението на средния
потребител /изцяло в този смисъл са Решение №15567 от 13.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. №9458/2017г., VII о.; Решение №10570 от 16.08.2018г. на ВАС по адм. д. №1494/2017г., VII o./.
Ответницата е твърдяла още, че са налице предпоставките относно
квалифицирането на клаузата като неравноправна, и съответно - нищожна, съгласно
цитираната по-горе практика: клаузата не била индивидуално уговорена, а била
част от представен за подпис на ответника „протокол за оглед", прикриващ
договор за посредничество; същата била изцяло във вреда на ответницата, тъй
като изключвала възможността за намаляването й като съответно се уговори
по-ниска продажна цена; клаузата не отговаряла на изискванията за
добросъвестност, тъй като била включена в прикрит договор, като неустойка се
дължала дори и без предоставянето на насрещна престация от страна на
посредника; същата налагала неравновесие в правата и задълженията на страните,
договорен бил значителен по обем размер на неустойката при неизпълнение на
задължението на поръчващия, а липсвала уговорка за отговорността на изпълнителя
при неизпълнение задълженията му.
Поради изложеното ответницата счита, че претендираната от ищеца договорна
неустойка била недължима поради нищожност на клаузата в договор за
посредничество от 19.04.2018 г., прикрит под формата на протокол за извършване
на оглед на недвижим имот, съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Клаузата на чл.2 от договор за посредничество от 19.04.2018 г., прикрит под
формата на протокол за извършване на оглед на недвижим имот, била нищожна по
смисъла чл.26 ал.1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
C TP № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. ОСТК, ВКС (т.3) били изяснени предпоставките, при които е нищожна
уговорената в договор неустойка поради накърняване на добрите нрави. Тази
преценка се правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка била нищожна поради накърняване на добрите
нрави (чл.26 ал.1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите й
функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1, пред.3 ЗЗД било налице, когато е нарушен правен
принцип, който можел и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му било проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право. Такива били принципите на справедливост, добросъвестност в гражданските
и търговските взаимоотношения, на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. В гражданските правоотношения принципът на справедливостта
изисквал да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското
право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните
правни субекти. Ако договорът или отделна негова клауза пренебрегвал зачитането
на взаимните интереси на страните по сделката до степен, накърняваща
справедливостта като основен правен принцип, щяло да е налице накърняване на
добрите нрави, водещо до нищожност на договора или на отделната клауза.
Въпросът дали са накърнени добрите нрави по отношение на уговорената неустойка
следвало да бъде решен чрез комплексна преценка.
В случая била въведена като санкция неустойка в предварително определен
размер на база обявена продажна цена, като се изключвала възможността за
определяне съобразно цената, на която е продаден реално имотът, от която би се
определило дължимото възнаграждение (което също не зависело от цената на имота).
На следващо място, уговорена била неустойка (5%) в почти двоен размер от
дължимото парично възнаграждение (3% с ДДС), като компесаторната по своя
характер неустойка обезпечавала вредите от неизпълнение на задължението на
поръчващия да заплати възнаграждение в случай на сключване на сделка без
участието на изпълнителя, а и размерът на неустойката надхвърлял многократно
този на очакваните от неизпълнението на задължението вреди, определени към
момента на сключване на договора (каквито вреди са недоказани, нито твърдени от
ищеца).
Поради изложеното ответницата счита, че претендираната от ищеца договорна
неустойка била недължима поради нищожност на клаузата в договор за
посредничество от 19.04.2018 г., прикрит под формата на протокол за извършване
на оглед на недвижим имот, по смисъла чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави. Искането е в случай че се приеме клаузата за
неустойка за действителна, да се намали нейният размер като прекомерен.
Твърдяла е, че съгласно чл.49 ал.1 ТЗ посредникът е търговец, който по
занятие посредничи за сключване на сделки. В законовата дефиниция понятията
търговец, по занятие и сключване на сделки не пораждали проблем в конкретния
казус. Въпроси поставяло съдържанието на понятието „посредничи".
Законодателят не бил дал легална дефиниция на понятието, поради което и с оглед
на чл.36 ал.1 и чл.37 ал.1, 2 и 3 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане
на Закона за нормативните актове (Указ № 833) смисълът на думата следвало да
бъде този, който е в общоупотребимия български език. Съгласно „Български
тълковен речник", Наука и изкуство, С., 2008, с. 708, посредничество било
участие, намеса между две или повече лица с цел да се улесни, подпомогне
съвместната им работа, дейност или да се постигне съгласие, а посредник е лице,
което съдейства, посредничи за постигане на съгласие между две или повече
страни, който свързва две страни в дадена сделка и ги улеснява, подпомага при
нейното сключване. Следователно семантиката на думата „посредничи" ясно
сочела на предмета на договора за посредничество - в настоящия контекст
посредничество или посредник означавало лицето да съдейства на два правни
субекта да постигнат съгласие за сключването на договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Конкретният договор изцяло попадал в приложното поле на чл. 49-51 ТЗ. Договорът за посредничество бил търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1,
т.4, предл. второ от ТЗ. Касаело се до дейност, упражнявана по занятие от
търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на
сделки с определени обекти от гражданския оборот. Нямало спор и в теорията и в
практиката, че търговският посредник има правото на възнаграждение, съобразно
уговорката му с възложителя, ако посредникът е свързал страните по него.
Ключовото задължение /смисълът на правоотношението/ било осъществяването на
посредничеството, т. е. осъществяването на контакт между страните - продавач и
купувач. Предмет на договора за посредничество не било извършването на
определена работа, а постигането на определен резултат - свързване на страните
за сключването на сделки. Такъв бил предметът и на процесния договор за
посредничество. За разлика от договора за поръчка и за изработка, договорът за
търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим
имот включвал не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество
за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на
цени, за снабдяване с информация и документи за имота. В този смисъл била и
практиката на съдилищата. Спорен бил въпросът изпълнени ли са от ищеца всички
задължения по така сключения договор, които да обуславят задължение за
ответника да плати възнаграждение по същия, съответно неустойка за
неизпълнението му. Фактическият състав, който следвало да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор бил
следният: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на
задължението; уговорена неустойка. При уговорена неустойка вредите се
обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Основното правило, за да
възникне право да се претендира неустойка, било претендиращият неустойката да е
изправна страна по договора. За да се уважал иск за установяване дължимост на
вземането за неустойка, следвало на първо място да бъде установено, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за посредничество, пълно и точно и е
изправна страна, както и че са се реализирали останалите предпоставки за
възникване на вземането за неустойка. Относно първата предпоставка, ответницата
е твърдяла, че не е налице валидно сключено договорно правоотношение поради
наличието на очевидно нелоялна, дори заблуждаваща, търговска практика, съгласно
която чрез протокола за оглед ищецът фактически сключва договор за
посредничество с извършилия огледа потребител, без същият да е имал воля за
сключване на подобен договор, по съображенията, изложени по-горе. Относно
втората предпоставка, а именно, ищецът да е изправна страна и да е изпълнил
задълженията си, същият не твърдял, че е изпълнил всичките си задължения по
договора. Единствено било наведено твърдението, че е провел оглед на недвижимия
имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр.С., ж.к. „М. - 4",
бл. 451, вх. 3, ет. 7. От друга страна не били представени доказателства да са
организирани преговори за имота, както и да е осъществен контакт между
страните. Не били представени продажни документи и не било осъществено
посредничество за сключване на сделката, за изготвянето на окончателния
договор.
За разлика от договора за поръчка и за изработка, договорът
за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на
недвижим имот включвал не само задължение за организиране на огледи, но и
посредничество за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за
проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота. Без
значение били причините за частичното изпълнение, в тази хипотеза не се дължало
възнаграждение от насрещната страна, доколкото престацията на посредника не
била осъществена в цялост. А доколкото неустойката се явявала обусловена от
настъпилия резултат, тя също се явява недължима. В настоящия случай след
проведения оглед, всички усилия за осъществяването на сделката, за намаляване
на цената, за снабдяване с необходимите документи, както и за изповядване на
сделката, били изцяло осъществени от ответницата без помощта на ищеца.
Относно третата предпоставка, а именно, да е налице
уговорена неустойка, въпреки твърденията, че същата е нищожна, дори да се
приемела нейната валидност, то не били налице останалите предпоставки за
възникването на задължението за заплащането й по причина, че ищецът не бил
изпълнил задълженията си. В този ред на мисли неустойката се явявала недължима
от страна на ответницата.
Искането е съдът да отхвърли претенцията на ищеца за
заплащане на неустойка в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й заплащане, представляваща 5% от продажна цена в
размер на 150 000 лв., съгласно протокол за извършване на оглед на недвижим имот.
Установява се от доказателствата по делото, че ищцовото
дружество „Л.“ ЕООД е подало на 30.01.2019 г. в Софийски районен съд Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата М.К.Т.
в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 6032/2019
г. по описа на Софийския районен съд, впоследствие преобразувано в ч.гр.дело № 1135/2019
г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и
Пазарджишкият районен съд е издал Заповед № 684 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 22.03.2019 г., с която е разпоредил
ответницата-длъжник да заплати на дружеството ищец-заявител и кредитор сумата
от 7500,00 лева – договорна неустойка. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Дължима неустойка на посредника /кредитор/ заявител в
размер на 5% с ДДС от продажната цена в размер на 150 000 лева за неизпълнение
на задължение по чл.2 от Договор за посредничество от 19.04.2018 г. от страна
на клиента/длъжник. Клиентът-длъжник Т. в качеството си на купувач е сключила
нотариална сделка на 10.08.2018 г. за процесния имот, представляващ ап.18,
находящ се в гр.С., М. 4, бл.451, вх.3, ет. 7, който й е посочен от
Посредника-заявител/кредитор „Л.” ЕООД, без неговото посредничество и участие. Срещу
така издадената заповед ответницата е възразила в законния двуседмичен срок по
чл.414 ал.2 от ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
В едномесечен срок от съобщението търговското дружество е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.,
поради което следва да се приеме, че искът е процесуално допустим.
От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на 19.04.2018 г. в гр. С. между ответницата М.К.Т. като клиент и ищцовото
дружество „Л." ООД с ЕИК *********, в качеството му на посредник, е бил
сключен договор за посредничество, именуван „Протокол за извършване на оглед на
недвижим имот". Не е спорно по делото, че на същата дата - 19.04.2018 г. е
бил извършен оглед на недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се
в гр.С., ж.к. „М. 4", бл. 451, вх.3, ет.7., с посочена продажна цена в
размер на 150000 лв.
Съгласно чл.1 от договора, с подписа си ответницата в
качеството си на клиент е декларирала, че недвижимият имот, на който е извършен
оглед й е предоставен за пръв път от посредника, отговаря на нейните изисквания
и не е гледала имота с други физически и/или юридически лица преди огледа с
посредника.
В чл.2 от е уговорено, че клиентът няма право по какъвто и
да е начин да се свързва с продавача на имота без писменото съгласие на
посредника, както и да преговаря и сключва сделки за придобиването му. В случай,
че се подпише нотариален акт за недвижим имот, посочен от посредника, по
силата, на който клиентът, съответно свързани с него лица, негов/а съпруг/а,
лице, с което е във фактическо съжителство, упълномощено от него лице, роднина
по права, съребрена линия или сватовство, съдружник фирма, в която участва или
с която е в трудово правоотношение, придобият собствеността върху имота без
посредничеството на посредника, то клиентът дължи на посредника неустойка в
размер на 5% от продажната цена за имота, посочена в договора, независимо от
цената или други условия, описани в нотариалния акт.
Съгласно чл.3 от договора, с подписа си клиентът се
съгласява да заплати на посредника комисионна в размер на 3% с ДДС от продажна
цена. Възнаграждението се изплаща в деня на подписването на предварителен
договор за покупко-продажба, а в случай, че такъв не се подписва – при изповядване
на сделката с нотариален акт. При забавяне или отказ на плащането, клиентът
дължи неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки ден от забавянето
като посредникът си запазва правото да търси вреди и пропуснати ползи,
надвишаващи този размер по съдебен ред.
С чл.4 от договора е предвидено, че клиентът има право без
допълнително заплащане да използва всички услуги, които се предоставят от
посредника, а именно: пълно юридическо обслужване за покупка на имота,
изготвяне на необходимите документи, пълна проверка на собствеността и
снабдяване с документи за вещни тежести на имота.
Видно е от протокола-договор от 19.04.2018 г., че ответницата
М.Т. е подписала същия като клиент, като и че собственоръчно е изписала имената
си под подписа. Тези обстоятелства не са оспорени от ответницата.
По делото не е спорно, а и видно от приложената към исковата
молба справка по лице /за ответницата М.К.Т./ на Агенцията по вписванията от
01.11.2018 г., както и от представения с писмения отговор заверен препис от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том ІV, рег. № 4616,
дело № 531/2018 г. на Б.Б., помощник-нотариус по заместване при А.Л. – нотариус
със съдебен район на действие – района на Софийски районен съд, вписана в
регистъра на НК под № 386, че на 10.08.2018 г. М.К.Т. е сключила с лицата С. С.ов
Б. и К. С.ов Б. договор за покупко-продажба, по силата на който е придобила
собствеността върху посочения в протокола-договор от 19.04.2018 г. недвижим
имот. Установява се от доказателствата по делото, че преди изповядването на
сделката с посочения по-горе нотариален акт, между ответницата М.К.Т. и
продавачите К. С.ов Б. и С. С.ов Б. е било подписано Споразумение за
депозит-гаранция относно намерение за закупуване на същия недвижим имот от
20.04.2018 г., представено по делото.
Съдът приема за безспорен между страните и фактът, че на 19.04.2018
г. е бил извършен оглед на процесния апартамент и че това е станало в
присъствието на представителя на ищеца. Безспорно е също, че по време на огледа
на Т. е бил представен за подпис протоколът за извършване на оглед на недвижим
имот, приложен към исковата молба, както и че подписът под този протокол е неин.
Ответницата е признала с отговора на исковата молба, че в хода на кандидатстването
й за отпускане на жилищен кредит е провела преки преговори с продавачите, с
които дори е постигнала съгласие за намаляване на продажната цена до размера на
145 500 лева вместо първоначално търсената цена от 150 000 лева.
Признала е също, че не е заплатила на ищеца претендираната от него неустойка по
чл.2 от договора от 19.04.2018 г., поради което съдът приема за безспорни между
страните и тези факти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Формирана е постоянна практика на ВКС с постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 54/10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ВКС, ТК, ІI т. о. и решение № 236/27.02.2014 г. по т. д. № 956/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. относно характеристиките на договора за посредничество. В същите решения се приема, че договорът за посредничество се урежда от разпоредбите на чл. 49-51 от ТЗ. Приема се, че посредничеството следва да се разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за сключването на сделки. ВКС извежда основанието за това разбиране от дефинираното в чл. 49 от ТЗ понятие за "търговски посредник", според което той е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Приема се, че посоченото легално определение не само характеризира престацията на посредника като съдействие за сключване на определени търговски сделки, но позволява да се приеме, че се касае до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот. Следователно в задължението му се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, включително и чрез предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. За разлика от търговския представител, в чиито професионални качества и умения стои основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ. косвено представителство на търговеца, посредникът не участва в сключването на сделката. В съдържанието на задължението на търговския посредник се включва извършването на чисто фактическа дейност, насочена към установяване на връзки между страните и създаването на условия за сключването на договор между тях, но самият той не е упълномощен да сключва сделки, поради което писмената форма на договора по чл. 49 ТЗ има единствено доказателствено значение, но тя не е условие за неговата действителност.
Не съществува спор в съдебната практика, че договорът за посредничество е вид договор за поръчка по см. на чл. 280 и сл. ЗЗД, при който довереникът е длъжен да изпълни за сметка на доверителя възложените му правни действия. Изпълнителната сделка при посредническия договор, независимо от качеството на лицето-изпълнител на търговски посредник по см. на чл. 49 ТЗ, е сключването на визираната в същия сделка, а дали доверителят трябва да подготви същата, вкл. да сключи предварителен договор, или е достатъчно да бъдат уточнени и съответно уговорени страните по продажбата, за да я сключат зависи от конкретните условия на посредническия договор.
В
конкретния случай с договора за посредничество страните са се споразумели, че клиентът има право без допълнително заплащане да използва всички услуги,
които се предоставят от посредника, а именно: пълно юридическо обслужване за
покупка на имота, изготвяне на необходимите документи, пълна проверка на
собствеността и снабдяване с документи за вещни тежести на имота. Извън тази
уговорка в чл.4 от т. нар. „Протокол за оглед“, друг предмет на договора за
посредничество не е посочен. Под формата на едностранна декларация от страна на
потенциалния купувач е заявено, че недвижимият имот, на който е извършен оглед,
е предоставен за пръв път от посредника, отговаря на изискванията на клиента и той
не е гледал имота с други физически и/или юридически лица преди огледа с
посредника.
В чл.2 от е уговорено, че клиентът няма право по какъвто и
да е начин да се свързва с продавача на имота без писменото съгласие на
посредника, както и да преговаря и сключва сделки за придобиването му. В
случай, че се подпише нотариален акт за недвижим имот, посочен от посредника,
по силата, на който клиентът, съответно свързани с него лица, негов/а съпруг/а,
лице, с което е във фактическо съжителство, упълномощено от него лице, роднина по
права, съребрена линия или сватовство, съдружник фирма, в която участва или с
която е в трудово правоотношение, придобият собствеността върху имота без
посредничеството на посредника, то клиентът дължи на посредника неустойка в
размер на 5% от продажната цена за имота, посочена в договора, независимо от
цената или други условия, описани в нотариалния акт. Тази уговорка отново не
дава яснота относно предмета на договора, а подробно урежда само условията, при
които клиентът ще дължи неустойка.
Следователно основният предмет на така сключения договор не
е ясно дефиниран и тъй като не може да бъде изведен от договорката между
страните, следва да бъде изведен от легалната дефиниция на този вид договори,
дадена в чл.49, ал.1 от ТЗ и това е посредничество за сключване на търговски
сделки – в случая – за сключване на договор за продажба на недвижимия имот,
описан в протокола за оглед.
Спорен между страните е въпросът какво е съдържанието на
понятието „посредничи“ и дали то включва само свързване на страните по сделката
или изисква и извършване на други фактически действия, подпомагащи сключването
на сделката. При наличието на надлежно и своевременно заявено exceptio non adimpleti contractus съдът
е длъжен да изследва съдържанието и действителната воля на страните по договора
за търговско посредничество.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не може да се приеме, че задълженията на посредника-ищец се изчерпват само с извършването на оглед, в резултат на което да се приеме, че посредникът е изпълнил изцяло договорните си задължения. Както беше посочено по-горе, в своята практика ВКС приема, че в задължението на посредника се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, включително и чрез предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт.
Безспорно е установено по делото от свидетелските показания на свидетеля К.Б., че продавачите на процесния имот не са възлагали на ищцовото дружество да намери купувачи за имота им, а в съдебното заседание, проведено на 29.10.2019 г. пред районния съд пълномощникът на ищеца също е потвърдил, че дружеството няма договорни отношения с продавачите Б.и. Нещо повече, свидетелят е заявил, че двамата с брат му сами са предложили имота за продажба в интернет базираната платформа imoti.bg, като са предоставили подробно описание, данни за състоянието на имота и множество снимки. В обявата били посочени и контактни данни за собствениците на имота – телефонни номера. Въз основа на тези свидетелски показания настоящият съдебен състав приема, че подавачите не са възложители на ищеца със задача да намери купувачи за техния имот, а напротив, ищецът самоволно е предприел действия да предлага на трети лица да посредничи при продажбата на имот, за който е отправена публична покана към неограничен брой лица чрез обява в интернет-пространството, което сочи на злоупотреба с право. В тази връзка е дискусионен въпросът допустимо ли е сключването на договор за търговско посредничество при продажба на стока, предмет на публична покана? Този въпрос обаче не е въведен като спорен в предмета на настоящото производство от нито една от страните, поради което не следва да бъде обсъждан в правен, а само в морален аспект. Извън моралната укоримост на действията на ищеца следва да се посочи, че освен извършения оглед, той не е изпълнил със съдържание законовото понятие „посредничество“, тъй като отново от показанията на разпитания свидетел Б. става ясно, че всички фактически действия, съпътстващи подготовката на сделката, са извършени от страните по нея, без участието на посредника. Въз основа на така направения анализ съдът приема, че ищецът не е изправна страна в договора за посредничество, поради което и само на това основание претенцията за заплащане на неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Правилно районният съд е приел че процесният договор за посредничество
попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като
ответницата има качеството на потребител, съгласно §13, т.1 от ЗЗП, а ищецът е
търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.143, т.14 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като
налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите. Чл.146 ал.1 от ЗЗП пък предвижда, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Тежестта на доказване в този случай носи страната, която
твърди, че клаузите са индивидуално уговорени и гарантират равни права на страните
по договора. Макар, че в доклада по чл.146 от ГПК липсва изрично указание в
този смисъл, при разпределянето на доказателствената тежест районният съд е
указал на ищеца, че е длъжен да докаже както сключването на договора за
посредничество, така и неговото съдържание, което имплицитно включва в себе си
и задължение да докаже, че клаузите в договора са уговаряни индивидуално и
по-слабата икономически страна е имала възможност да им влияе. Доказателства в
този смисъл обаче не са събрани по делото.
От гласните доказателства, а и от твърденията, изложени в
исковата молба и писмения отговор на ответницата се установява, че т. нар.
протокол за оглед, представляващ всъщност договор за посредничество, е
предоставен на ответницата за подпис на мястото на огледа и е подписан там,
което автоматично изключва възможността за преговори между страните във връзка
с договорните клаузи, вкл. и на тази по чл.2, уреждаща неустойката. Свидетелят Б.
установява, че на огледа освен купувачката, нейният партньор и общ на страните
по сделката приятел, е присъствал и „един господин“, който свидетелят не
познава и за когото не е разбрал в какво качество присъства там, още по-малко е
разбрал, че той е брокер, с който М.Т. има договорни отношения. Всички тези данни
косвено потвърждават извода на районния съд, който се споделя изцяло от
въззивната инстанция, че договорните клаузи, вкл. тази за неустойката, не са
уговорени индивидуално, поради което следва да се приеме, че чл.2 от същия
договор е нищожна клауза по смисъла на чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Клаузата е нищожна
не само поради факта, че не е уговорена индивидуално, а поради това, че е
неравноправна и не е уговорена индивидуално. А е неравноправна по смисъла на
чл.143 т.14 от ЗЗП, тъй като не предвижда равни парва и задължения за страните
по договора. По този въпрос съдът се присъединява изцяло към мотивите, изложени
в решение на районния съд и за да не ги преповтаря, препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК.
Съдът препраща към мотивите на районния съд и по отношение
на изводите, свързани с нищожността на клаузата за неустойка, базирани на разясненията,
дадени в ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК, ВКС. Във връзка с
твърдението, изложено във въззивната жалба, че в случай, че намери неустойката
за нищожна поради противоречието на договорната клауза с добрите нрави, съдът
бил длъжен сам да определи размер на дължима неустойка, следва да се посочи, че
съдът на може да направи това служебно, а е необходимо към него да бъде отправено
изрично искане от някоя от страните по делото, каквото в случая не направено.
Дори обаче да беше направено такова искане, неустойка в полза на ищеца не
следва да бъде присъждана, тъй като той е неизправна страна в договора за
посредничество.
Тъй като във въззивната жалба дословно се преповтарят
доводите, изложени от пълномощника на ищеца още пред първата инстанция, по
които районният съд е изложил подробни мотиви в обжалваното решение, въззивният
съд изцяло се присъединява към тях и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях по всички въпроси, по които не са изложени мотиви в настоящото решение.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата следва да
бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 800 лв., съгласно
списъка по чл.80 от ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв. е
заплатено авансово изцяло и в брой.
Тъй като спорът е търговски и е с цена под 20 000 лв.,
на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и
няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1989/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Л." ЕООД с ЕИК *********, с управител С.Д.Д., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. "М. 3", блок. 325А, вх.8 да заплати на М.К.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски по делото пред
въззивна инстанция в размер на 800
/осемстотин/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: