Р Е Ш Е Н И Е
№ 155 13.11.2018
г. град Б.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Б.кият окръжен съд, наказателно отделение
На четиринадесети септември година
2018
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. АНГЕЛ ГАГАШЕВ
2. мл.с. КРАСИМИР СОТИРОВ
Секретар: Лена Димитрова
Прокурор: Галя Маринова
като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ВНОХ дело № 219 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С.Б.И., ЕГН **********,
чрез защитника си Мариана Трифонова от АК – Б., със съдебен адрес:***, срещу присъда №1/23.01.2018г., постановена
по НОХД № 265/2017 г. по описа на Районен съд – Царево.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимите М.К.К., ЕГН **********, Б.Т.Г., ЕГН **********, Д.С.С., ЕГН ********** и С.Б.И.,
ЕГН ********** са били признати за виновни в това, че на 24.10.2015 г. в
землището на с. В., община Царево, област Б., в зоната на отговорност на ГПУ -
Царево, действайки в съучастие, като съизвършители, с цел да набавят за себе си
имотна облага, противозаконно подпомогнали, чрез извършване на превоз от
землището на с. В. към вътрешността на страната, група чужденци -
18/осемнадесет/ лица, граждани на Сирия, граждани на Ирак, граждани на
Афганистан, а именно: 1. А. М. С. /A. M. S./ - ***, род. на *** г., гражданин на ***; 2. Х. Х.О. /K. H.O./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ***; 3. М. Х. К. /M. K. K./- ***, род. на *** г., гражданин на ***; 4. А. М. С. /А.M. S./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ***; 5. Р.А. М. /R. A. M./ - м***, род. на *** г., гражданин на ***; 6. А. Х. М. /А.
H. M./ - ***, род. на *** г., гражданин на ****; 7. А. Т. Д. /A. T. D./ -**, род. на ***
г., гражданин на в ***; 8. К. К. М./K.K. M./ - ***, род. на *** г., гражданин на **; 9. М. А. А. /M. A. A./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ***; 10. В. Ф. /W. F./ - ****, род. на *** г., гражданин на ****; 11. М. Т. /M. T./ - ****, род. на ***
г., гражданин на А.; 12. А. А. /A. A./
- ***, род. на *** г., гражданин на ****; 13. Х. А. Г. /H. A. G./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ****; 14. А. А. А./А. A. A./ - ***, род. на *** г., гражданин на ***; 15. А. Х. А. /A. H. A./ - ****, род. на *** г., гражданин на ***; 16. Л. А. /L. A./ - ****, род. на ***
г., гражданка на ****; 17. Х. Х. О. /K. H. O./ - ***, род. на *** г., гражданин на **** и 18. М. А. М. Т.
/M. A. M. T./ - ****, род. на *** г., гражданин на *****, между които ненавършилите
16-годишна възраст – Х. Х. О. /гражданин на И./ и М. А. М. Т. /гражданин на А./,
да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона - чл. 19, ал. 1 от
ЗЧРБ, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни средства, а
именно: лек автомобил марка „Пежо“, модел „806“ с peг. № *****,
собственост на „***“ ЕООД и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „CLK200“, с peг. № ****, собственост
на Л. К. С., ЕГН **********, като преведените лица са чужди граждани и деянието
е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
и са били осъдени както следва:
- подсъдимият М.К.К., ЕГН **********, на основание чл. 281, ал. 2, т. 1,
предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от НК - на лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в
размер на 2500 лева, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е било определено наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца да се изтърпи при първоначален строг режим;
- подсъдимият Б.Т.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК - на лишаване от
свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 2500 лева, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС е било определено наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца да се изтърпи при
първоначален строг режим;
- подсъдимият Д.С.С.с ЕГН **********,
на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК - на лишаване от свобода за срок от една
година и глоба в размер на 5000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година
е било отложено за изпитателен срок от три години;
- подсъдимият С.Б.И., ЕГН **********, на основание чл. 281, ал. 2, т. 1,
предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от НК – на лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в
размер на 2500 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е било отложено
за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда, на основание
чл. 281, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от НК, е било постановено отнемане в полза на
Държавата на веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ГПУ
– Царево, както следва: 1. Лек автомобил „Пежо“,
модел „806“ с рег. № ****, ведно със свидетелство за регистрация част втора за
автомобила, ключ за стартиране и отключване на автомобила; 2. Лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел ,,CLK200“, с рег. № *****, ключ за стартиране и
отключване на автомобила.
На основание чл. 53, ал. 1, б.
„а“ НК е било постановено отнемане в полза на държавата на веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ГПУ – Царево, както
следва: 1. Мобилен апарат „NOKIA
1200“ с № 356829/02/254175/1, ведно със СИМ карта на Виваком; 2. Мобилен апарат
„NОKIA 2630“ c № 352066/02/763172/5, без СИМ карта; 3. Мобилен апарат „Nokia“
модел 101 с № 359740/04/21/7338/3, ведно с 2 СИМ - на Виваком и Боб; 4. Мобилен
апарат „Nokia“ модел 100 c № 351655/*********, ведно със СИМ на Глобул; 5.
Мобилен апарат „Samsung“ модел GT-I 9301 I c № 353768/07/432326/7, ведно със
СИМ карта на Виваком; 6. Мобилен апарат „Samsung SM G53OFZ“ c №
357379/06/960279/2, ведно със СИМ карта на Мтел; 7. Мобилен апарат „Nokia
Cl-01“ с № 357419/04/935938/4, ведно със СИМ карта на Мтел, като след влизане в
сила на присъдата СИМ картите на горепосочените апарати да бъдат унищожени като
вещи с малозначителна стойност.
На основание чл. 53, ал. 1, б.
„а“ НК е било постановено отнемане в полза на държавата на веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ГПУ – Царево, както
следва: Пари – една банкнота от
100 щатски долара с № КВ 95627647J, една банкнота от 100 евро с № ХО **********,
две банкноти от по 50 евро с №№ ХО ********** и Р 12531909925, две банкноти от
по 20 евро с №№ U 80046654917 и S 34314492778, една банкнота от 5 лева с № БВ
4007050, една банкнота от 2 лева с № БЧ 7158790, монети – две по един лев,
девет по 20 стотинки, две от 50 стотинки, три по 10 стотинки, една от 5
стотинки, три по 10 стотинки.
Със същата присъда е било постановено да се върнат на собствениците им веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ГПУ - Царево, както следва: Свидетелство за регистрация част втора за МПС марка „Фолксваген Голф“ с
рег. № *****, контролен талон за
застраховка Гражданска отговорност и удостоверение за техническа изправност за
същия автомобил; Заложен билет № 7449/22.06.2015г. за паричен заем в размер на
100 лева със заемател М.К.; Свидетелство за регистрация част втора за лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ****; Ключ за секретна брава; Черен кожен
портфейл; Лек автомобил марка „Ситроен С5” с peг. № ******, ключ за стартиране
и отключване на автомобила и Свидетелство за регистрация част втора за лек
автомобил марка „Ситроен С5” с peг. № *****, като ако в едногодишния срок от уведомяването на собствениците им, вещите
не бъдат потърсени, да се отнемат в полза на държавата.
Със същия съдебен акт, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите М.К.К., ЕГН **********, Б.Т.Г.,
ЕГН **********, Д.С.С., ЕГН ********** и С.Б.И., ЕГН ********** са били
възложени направените по делото разноски в досъдебната фаза и в производството
пред първоинстанционния съд.
С жалбата на подсъдимия С.И. се прави оплакване за явна несправедливост на
наложеното му кумулативно наказание глоба в размер на 2 500 лева и се иска
изменение на първоинстанционната присъда, като се
отмени наложеното кумулативно наказание глоба в размер на 2 500
лева.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, чрез направено
устно искане на основание чл. 320, ал. 6 от НПК, подсъдимите М.К. и Д.С. се присъединиха
към подадената в срок жалба на подсъдимия С.И.. Подсъдимият С. отправи искане за изменение на първоинстанционната
присъда, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и наложеното му наказание
лишаване от свобода се намали до размера на наложеното на другите трима
подсъдими по делото, а именно три месеца лишаване от свобода, и на основание чл.
55, ал. 3 от НК да не му се налага кумулативно предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият К. също отправи искане за изменение на първоинстанционната присъда
чрез приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, като не му се налага
кумулативно предвиденото наказание глоба, а също и да се измени режимът за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от строг на общ.
В съдебно
заседание адвокати Ханджиев и Йорданова, защитници на жалбоподателя С.И.,
поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея, с направеното
искане.
Защитникът на подсъдимите М.К. и Д.С. – адв. Кацарски пледира за изменение на
присъдата по отношение на подзащитните му в съответствие с направените от тях
искания.
Жалбоподателите
С.И., М.К. и Д.С. в лична защита и в последната си дума, поддържат аргументите
на защитниците си и молят съда да смекчи наложените им наказания.
Подсъдимият Б.Т.Г. не е обжалвал първоинстанционната присъда, като направи
и изрично изявление във въззивното производство, че не желае да се възползва от
уредената в чл. 320, ал. 6 от НПК процесуална възможност да се присъедини към
подадената жалба от подсъдимия С.И..
Служебно назначения защитник на подсъдимия Г. -
адв. Даскалов пледира за потвърждаване на присъдата в частта й по отношение на
подзащитния му Г..
Представителят на Окръжна прокуратура - Б. намира жалбите
на подсъдимите С.И., М.К. и Д.С. за неоснователни и предлага да бъдат оставени
без уважение, а присъдата на първата инстанция – потвърдена, като
законосъобразна, обоснована и правилна.
Б.кият окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:
По делото са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни
за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка,
която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния
съд:
Подсъдимият Д.С.С. е роден на *** г. в гp. *** и живее в
същия град. Той е *** гражданин, със *** образование, ***, ***, и е с ЕГН **********.
Подсъдимият М.К.К. е роден на *** г. в гp. *** и живее в
същия град. Той е ***гражданин, с *** образование, ***, ***, и е с ЕГН **********.
Подсъдимият Б.Т.Г. е роден на *** г. в гp. *** и живее в в
село ***, общ. ***, обл. ***. Той е *** гражданин, със **** образование, ***, ***,
и е с ЕГН **********.
Подсъдимият С.Б.И. е роден на *** *** и живее в същия
град. Той е **** гражданин, с **** образование, ****, ****, и с ЕГН **********.
Подсъдимите С.И. и М.К. се познавали. На 22.10.2015 г. в
гр. С. подсъдимият И. осъществил връзка с непознати и неустановени в хода на
делото лица, които му предложили да транспортира нелегални мигранти от района
на гр. А. към вътрешността на страната срещу заплащане и подс. И. се съгласил.
На следващия ден подс. И. споделил на подс. К. за предложението и последният също
се съгласил да участва срещу възнаграждение. От своя страна подс. К. се свързал
със своя познат - подс. Г., който в този момент се намирал в гр. П. и му споделил
за предложението, като той също се съгласил да участва в транспортирането на
нелегалните мигранти срещу заплащане.
На 23.10.2015 г. в гр. С. подсъдимият Д.С.С. влязъл във
връзка със същите неустановени в хода на делото лица и получил същото
предложение за транспортиране на нелегални мигранти от района на гр. А. към
вътрешността на страната срещу заплащане, като го уведомили, че в превозването
ще участват и други лица, които ще се свържат с него. Подсъдимият С. също се
съгласил.
В изпълнение на уговорката, на 24.10.2015 г. подс. С.
потеглил с лек автомобил „Пежо“ модел „806“ с рег. № **** от гр. С. в посока
към гр. Б.. Лекият автомобил „Пежо“ подс. С. бил закупил на 29.11.2014 г. от „****“
ЕООД, представлявано от свидетелката Г. И. Н., с договор за покупко-продажба на
МПС с нотариална заверка на подписите с рег. № 27871/29.11.2014 г. на нотариус
с рег. № 310 на Нотариалната камара, но покупката на автомобила не е била
заявена в КАТ. По същото време подс. С.И. заедно с подс. К. *** в посока гр. Б.
с лек автомобил „Мерцедес“ модел „CLK-200” с рег. № ****. Лекият автомобил
„Мерцедес“ подсъдимите С.И., М.К. и Д.С. взели назаем за послужване от
свидетеля Л. К. С.. Двете коли се срещнали по пътя и продължили към гр. Б.
заедно. Преди гр. П. лекият автомобил „Пежо“, управляван от подс. С.,
преустановил движението си и в него се качил подс. Б.Г., след което двете коли
отново продължили в посока към гр. А.. По време на пътуването пътуващите в л.а.
„Пежо“ С. и Г. осъществявали комуникация с пътуващите в л.а. „Мерцедес“ К. и И.
чрез мобилни телефони, като двете коли се движили заедно. Стигнали до гориста
местност в близост до гр. А., чиито координати подс. И. получил по телефона на
приложението „Вайбър“ от неустановените в хода на делото лица, и от където
трябвало да натоварят групата от нелегални мигранти. Там двете коли спрели.
Подсъдимите И., К., С. и Г. слезли от автомобилите и отворили вратите на
колите. От гористата местност, която се намирала непосредствено до мястото,
където били спрели автомобилите, излязла голяма група хора, които започнали
бързо да се качват в двата автомобила. Лицата, които се качили в автомобилите
били граждани на Сирия, Ирак и Афганистан, 18 на брой, между които и
свидетелите В. Ф./W. F./, **, роден на *** г. в гр. **, ***; М. Т. /M. T./, ***,
роден на *** г. в гр. **, **; Х. А. Г. /H. A. G./, **, роден на *** г. в гр. **,
***; К. К. М. /K. K. M./, **, роден на *** г. в гр. ***, ***; А. Т. Д. /A. T. D./,
***, роден на ***г. в гр. ***, ****; Х. Х. О./K.H.O./, ***, роден на ***г. в
гр. ***, ***. След като местата в колите се запълнили, подсъдимите К. и И. се
качили в лекия автомобил „Мерцедес“ и затворили вратите, а подсъдимите С. и Г.
се качили в лекия автомобил „Пежо“ и затворили вратите. Двата автомобилите
потеглили обратно по пътя, по който били дошли, като крайната цел била град С..
По време на пътуването подсъдимите С. и Г. поискали от возещите се в техния
автомобил лица да им дадат в брой 200 евро и 100 долара. По пътя в близост до
завод „Пасат“ гр. Ц. л.а. “Пежо“ и л.а. „Мерцедес“ били забелязани от
свидетелите А. К.Г.– служител в ГПУ – Ц. и Д. Я. Я. – служител в ГПУ – М. Т..
Свидетелите Г. и Я. забелязали, че двата леки автомобила са със запотени
стъкла, което предизвикало тяхното подозрение, че превозват нелегални мигранти.
Свидетелите Г. и Я. подали сигнал до колегите си на КПП „Караагач“ автомобилите
да бъдат спрени за проверка, а те самите със служебния си автомобил ги
последвали. Достигайки отбивката за с. Л., подсъдимите се отклонили от главния
път Ц. - Б. и поели в посока с. В., където смятали да се укрият. Свидетелите Г.
и Я. ги последвали, като подали звуков и светлинен сигнал да спрат. Намирайки
се вече в село В., л.а. „Пежо“, управляван от подс. С., веднага спрял и при
него останал св. Г., който видял, че автомобилът е пълен с хора, отговарящи на
профила за нелегални мигранти. Свидетелят Я.продължил след л.а. „Мерцедес“,
управляван от подс. К., и след няколко пресечки на селото, го настигнал. След като
установил, че автомобилът също е пълен с хора, отговарящи на профила на
нелегални мигранти, го задържал и потърсил незабавно съдействие от намиращите
се наблизо наряди на гранична полиция. Към дежурните полицаи Г. и Я. се
присъединили и колегите им от останалите наряди. Четиримата подсъдими, заедно с
пътуващите в двата автомобила пътници били задържани и отведени в ГПУ – Ц.. За
случая свидетелите Я. и Г. докладвали на свидетеля С. С. С. – разузнавач в ГПУ –
Ц., който веднага след задържането им, провел беседи както с четиримата
подсъдими, така и с превозваните от тях чужди граждани. В хода на беседата и
четиримата подсъдими съдействали за разкриването на обективната истина като
разказали пред св. С. подробно за механизма и начина на извършването на деянието,
включително и за възнаграждението, което следвало да получат за
транспортирането на нелегалните мигранти. Свидетелят Г. Д. В. – служител на ГПУ
– Ц. също провел беседа с подсъдимите Д.С. и Б.Г., в хода на която двамата
отново разказали с подробности за механизма и начина на извършването на деянието,
включително и за уговореното заплащане. Свидетелят Т. П. Н. – служител на ГПУ –
Ц. провел беседа с подс. С.И., който също съдействал за разкриването на
обективната истина.
В хода на досъдебното производство били иззети и
приобщени като веществени доказателства леките автомобили „Пежо“ модел „806“ с
рег. № С 8370 НА и „Мерцедес“ модел „CLK-200” с рег. № ****, с които
подсъдимите К., И., С. и Г. превозвали нелегалните мигранти от граничната зона
към вътрешността на страната.
При задържането на подсъдимите И., К., С. и Г. у тях били
открити и иззети като веществени доказателства: мобилен апарат „NOKIA 1200“ с №
356829/02/254175/1 ведно със СИМ карта на Виваком; мобилен апарат „NОKIA 2630“
c № 352066/02/763172/5 без СИМ карта; мобилен апарат „NOKIA“ модел 101 с №
359740/04/21/7338/3 ведно с 2 СИМ карти - на Виваком и Боб; мобилен апарат „NOKIA“
модел 100 c № 351655/********* ведно със СИМ карта на Глобул; мобилен апарат „SAMSUNG“
модел GT-I 9301 I c № 353768/07/432326/7 ведно със СИМ карта на Виваком; мобилен
апарат „SAMSUNG SM G53OFZ“ c № 357379/06/960279/2 ведно със СИМ карта на Мтел;
мобилен апарат „NOKIA Cl-01“ с № 357419/04/935938/4 ведно със СИМ карта на
Мтел; Пари – една банкнота от 100 щатски долара с № КВ 95627647J, една банкнота
от 100 евро с № ХО **********, две банкноти от по 50 евро с №№ ХО ********** и
Р 12531909925; две банкноти от по 20 евро с №№ U 80046654917 и S 34314492778,
една банкнота от 5 лева с № БВ 4007050, една банкнота от 2 лева с № БЧ 7158790,
монети – две по един лев, девет по 20 стотинки, две от 50 стотинки, три по 10
стотинки, една от 5 стотинки, три по 10 стотинки както и ключ за стартиране и
отключване на лек автомобил марка „Ситроен С5” с peг. № ****; ключ за
стартиране и отключване на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „CLK-200” с
рег. № ****; Свидетелство за регистрация част втора за лек автомобил марка
автомобили „Пежо“ модел „806“ с рег. № ****; Свидетелство за регистрация част
втора за МПС с рег. № ****, Фолксваген Голф, контролен талон за застраховка
Гражданска отговорност и удостоверение за техническа изправност за същия
автомобил, заложен билет № 7449/22.06.2015г. за паричен заем в размер на 100
лева със заемател обв. М.К.; свидетелство за регистрация част втора за лек
автомобил Форд Транзит с рег. № *****; ключ за лек автомобил, ключ за секретна
брава и черен кожен портфейл.
В хода на досъдебното производство бил открит на
бензиностанция в гр. А. и иззет като веществено доказателство лек автомобил
марка, „Ситроен С5” с peг. № ****, ключа за стартиране и отключване на който
бил намерен сред вещите на подсъдимите при задържането им. Иззето било и
Свидетелство за регистрация част втора за лек автомобил марка „Ситроен С5” с
peг. № *****. В хода на досъдебното производство не са били събрани
доказателства относно използването на лек автомобил марка „Ситроен С5” с peг. №
**** при осъщественото от подсъдимите престъпно деяние.
В хода на досъдебното производство била установена
самоличността на осемнадесетте лица, които били превозвани в двата автомобила,
по заявени от тях лични данни, както следва: А. М. С./.M. S./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ***; Х. Х. O. /K. H. O./ - ***, род. на *** г., гражданин на ***;
М. Х. К. /M. K. K./ - ***, род. на *** г., гражданин на ***; А. М. С. /A. M. S./
- ***, род. на *** г., гражданин на С.; Р. А. М. /R. A.M./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ***; А. Х. М. /A. H. M./ - ***, род. на *** г., гражданин на ****;
А. Т. Д. /A. T. D./ -***, род. на *** г., гражданин на в ***; К. К. М. /K. K. M./
- ***, род. на *** г., гражданин на …; М. А. А. /M.A. A./ - **, род. на *** г.,
гражданин на ***; В. Ф. /W. F./- ***, род. на *** г., гражданин на ****; М. Т.
/M. T./ - ***, род. на *** г., гражданин на А.; А. А. /A. A./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ****; Х. А. Г. /H. A. G./ - ****, род. на *** г., гражданин на
***; А. А. А. /A. A. A./ - ***, род. на ***
г., гражданин на ***; А. Х. А. /A. H. A./
- **, род. на *** г., гражданин на ***; Л. А. /L. A./ - ***, род. на *** г.,
гражданка на ***; Х. Х. О. /K. H. O./ - ***, род. на *** г., гражданин на ***;
М. А. М. Т. /M. A. M. T./ - ***, род. на *** г., гражданин на ***.Две от
посочените лица Х. Х. О./гражданин на **/, М. А. М. Т./гражданин на ****/ не
били навършили ** години.
Установено било, че в л.а. „Мерцедес“ модел „CLK-200” с
рег. № **** пътували В. Ф. /W. F./, Х. А.Г. /H. A. G./, М. А. М. Т. /M. A. M. T./,
М. Т. /M. T./, Х. Х. О. /K. H. O./, Л. А. /L. A./, а в л.а. „Пежо“ модел „806“ с
рег. № *** пътували А. М. С. /A. M. S./, Х. Х. O./K. H. O./, М. Х. К./M. K. K./,
А. М. С. /A. M. S./, Р. А. М. /R. A.M./, А. Х. М. /A. H. M./, А. Т.Д. /A. T. D./,
К.К. М. /K. K. M./, М. А. А. /M. A. A./, А. А. /A. A./, А. Х. А. /A. H. A./.
Всички изброени лица били преминали границата на Република
България с Република Турция в местността Старо Резово, през река Резовска, в
участък където реката е тясна и плитка в землището на с.*** в зоната на
отговорност на ГОДГ 01 към ГПУ – М. Т.. Всички били чужди граждани и нито един
от тях не притежавал документи за самоличност, като същите влезли от Турция в
България без да използват контролно-пропускателните пунктове и без да имат
разрешение от служителите в тях. Чужденците предварително били заплатили за
пътуването си през България и Румъния поисканите им от каналджии в Турция суми,
като са оставили исканите им пари на гарант или са ги дали на съответния
каналджия.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е
достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на анализа на
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите С., Н., В., Янчев, Г., Б. и С., и
обясненията на подсъдимите И., К. и Г., дадени в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция; писмени доказателствени средства: протоколи за оглед на
местопроизшествие; писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283
от НПК; експертните заключения на извършените по делото техническа и
дактилоскопна експертизи; веществените доказателства, приобщени по делото;
както и веществените доказателствени средства.
Въззивният съд счита, че фактическата обстановка
по делото е правилно установена и изведена от събраните доказателствени
материали. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, значими
за правилното му решаване - факта на извършване на деянието, авторството,
механизма на осъществяване, субективната страна на престъплението, конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено. С жалбите по същество не се оспорва приетата
от първоинстанционния съд фактология, а се изразява несъгласие единствено във
връзка с частта на съдебния акт, касаеща наложените на подсъдимите И., К. и С.
наказания.
Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на
подсъдимите С.И., М.К., Д.С. и Б.Г. се субсумира от нормата на чл. 281, ал. 2,
т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На 24.10.2015
г., в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, подсъдимите
чрез използване на моторни превозни средства, противозаконно подпомогнали чрез
извършване на превоз от землището на с. В. към вътрешността на страната 18 лица
- чужди граждани да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона,
като две от лицата, чуждестранни граждани, не били навършили 16 години.
От обективна страна се касае за
действия на подсъдимите по превозване на нелегално пребиваващи в страната ни
чужди граждани, сред които и ненавършили **-годишна възраст лица, преследвайки
като цел набавяне на имотна облага. Четиримата
подсъдими са извършители, тъй като всички са участвали в осъществяване на
изпълнителното деяние. Преминалите границата чуждестранни лица, на които
четиримата подсъдими помогнали да пребивават в страната и да преминават през
нейната територия, са се намирали на територията на РБългария в нарушение на
закона. Не са спазили разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗЧРБ. Същите са преминали
държавната граница на Република България без да притежават необходимите
документи, без да имат разрешение от надлежен орган и не през определените за
това гранични пунктове. И четиримата подсъдими били наясно с тези обстоятелства,
но въпреки това се съгласили да ги превозят от граничната зона до град С. срещу
заплащане.
В случая, правилно е прието наличието на квалифициращи
обстоятелства по ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 на чл. 281 от НК, характеризиращи
по-тежко деятелността на подсъдимите, тъй като престъпното
деяние е извършено чрез използване на моторни превозни средства - лек автомобил „Пежо“ модел „806“ с рег. № ***
и лек автомобил „Мерцедес“ модел „CLK-200” с рег. № ****; част от
подпомогнатите лица -чужденци, а именно: Х. Х. О. /гражданин на **/ и М. А. М.
Т. /гражданин на ***/ не са навършили ** години; и деянието е извършено по
отношение на повече от едно лице.
Обосновано е приетото от първостепенния съд, че от субективна страна деянието
е осъществено от четиримата подсъдими при условията на пряк умисъл, при което
всеки един от тях е съзнавал, че извършва деянието в съучастие с другите, при наличие на общ умисъл. Подсъдимите И., К., С. и Г. са знаели, че превозваните от тях лица не са
имали разрешение от надлежен орган да преминат границата и че са я преминали не
през определените за целта гранични пунктове, и въпреки това са ги подпомогнали
да пребивават и преминават в страната ни в нарушение на закона, като за това им
била обещана имотна облага. Подсъдимите са съзнавали и наличието на
квалифициращите деятелността им обстоятелства по ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 на чл. 281 от НК.
Неоснователни са оплакванията за
явна несправедливост на наложените наказания, заявени във въззивната жалбата на
защитника на подсъдимия И., както и поддържани от присъединилите се по реда на
чл. 320, ал. 6 от НПК жалбоподатели – подсъдимите К. и С..
Отмерената на подсъдимите И., К. и Г. за инкриминираното престъпно деяние
санкция лишаване от свобода за срок от три месеца е определена при липса на
изискуемите предпоставки по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а на подсъдимия С. –
лишаване от свобода за срок от една година не е завишена. Индивидуализиращите неправомерния
акт характеристики, очертаващи механизма на извършване – предварително
планирана и обмислена съучастническа дейност, наличието на три квалифициращи
обстоятелства, както и големия брой на лицата - осемнадесет чужденци, по
отношение на които е извършено деянието, обосновава висока степен на обществена
опасност на престъплението. Същевременно относимите към личността на подсъдимите
М.К. и Б.Г. данни за обремененото им с криминални прояви съдебно минало, налага
изводи и за висока степен на опасност на тези дейци. Предходните осъждания на
тези подсъдими обуславя заключение за липса на поправително, предупредително и
възпитателно въздействие на наложените за тях наказания. Очертаните факти сочат
на изградени у подсъдимите К. и Г. трайни антисоциални навици и демонстрирана
престъпна упоритост, изискващи засилена репресия.
В рамките на изложените съображения процесуалното поведение на подсъдимите,
обективирано в самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина, както
и чистото съдебно минало на подсъдимите И. и С. към датата на извършване на
деянието (по отношение на подс. С. след извършване на инкриминираното деяние е
последвало осъждане отново за деяние по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.
ал. 1 от НК, осъщестевно на 07.12.2015 г.) не обуславя наличие на многобройни
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, или на такива от
изключителен характер, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да
е несъразмерно тежко. Процесуалното бездействие на прокуратурата след
постановяване на първоинстанционния акт и липсата на депозиран съответен
протест възпрепятстват възможността за саниране на допуснатото нарушение, в
обхвата на предоставената на въззивната инстанция компетентност по чл. 334, т. 3,
вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, чрез ревизия на лимитираните, при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, санкционни последици за подсъдимите К., Г. и И..
Предвид формираното становище на настоящия въззивен състав за липса в
разглеждания случай на изискуемите предпоставки по чл. 55, ал. 1 от НК,
неоснователно се явява искането на подсъдимите И. и К. за приложение на
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.
Що се отнася до подсъдимия С., при определяне наказанието на същия за извършеното престъпление по
чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
първоинстанционният съд е
приложил точно закона, като се е съобразил, както със степента на обществена
опасност на деянието, така и с обществената опасност на личността на този подсъдим.
Определените на основание чл. 57, ал. 2, вр. чл. 54 от НК наказания
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 5000 лева са справедливи и съответни на
извършеното.
По изложените вече съображения за липса на предпоставките по чл. 55 от НК, намаляването
на така наложените наказания на подсъдимия С., е напълно неоправдано, тъй като
няма да отговаря на целите на наказателната репресия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимите
С.И. и Д.С.. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимите И. и С. към датата
на извършване на деянието и за постигане на целите по чл. 36 от НК, и преди
всичко за поправянето на тези двама подсъдими, не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното им наказание лишаване от свобода. Те могат да бъдат
постигнати и с отложеното му изпълнение за подходящата продължителност от три години.
Съдебното минало на подсъдимите К. и Г. изключва приложението на института
на условно осъждане по чл. 66 НК по отношение на определеното им от първата
инстанция наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, поради липса на
задължителните, предвидени в закона материалноправни предпоставки. Предвид на
това правилно първоинстанционният съд е постановил ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимите К. и Г., при първоначален
строг режим.
С оглед изложените от настоящата въззивна инстанция съображения за висока
степен на обществена опасност на подсъдимия М.К., предвид данните за
обремененото му съдебно минало и демонстрирана престъпна упоритост,
неоснователно се явява искането му за приложение на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС,
като му се определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта,
касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.
Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 3
от НПК, съдът е ангажирал отговорността на подсъдимите за разноските, направени
по делото.
След така извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната
инстанция възприе, че следва да потвърди първоинстанционната присъда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Б.кият
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/23.01.2018 г., постановена по НОХД № 265/2017 г. по описа на
Районен съд – Царево.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.