Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич
14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
Иванова , разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1722/2019 год. по описа на ДРС и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по гр.д. №
1722/2019 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по предявения от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу Й. П.
Д. с ЕГН ***** иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
162/04.02.2019 г. по ч. гр.д. № 380/2019 г. за следните суми :
-10 213.75 лева – главница
по договор за потребителски кредит № *****/**.**.201* г. , сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с
ЕИК ********* и Й.П. Д., представляваща неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017 г. -01.12.2022 г.
,ведно със законната лихва от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане;
-938.18 лева –обезщетение за
забава за периода 01.05.2017 г. – 04.02.1.2019 г.
В условие на евентуалност са
предявени осъдителни искове от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу Й. П.Д. с ЕГН
****** за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми :
-10 213.75 лева – главница по
договор за потребителски кредит № *****/**.**.201* г. , сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с
ЕИК ********* и Й. П. Д. , представляваща неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017 г. -01.12.2022 г.
,ведно със законната лихва от 17.05.2019
г. до окончателното изплащане;
-938.18 лева –обезщетение за
забава за периода 01.05.2017 г. – 17.05.2019 г.
Претендират се разноските в
заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240
от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предявени са като
установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Излагат се следните обстоятелства
:
Между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг „ ЕАД с ЕИК ********* в
качеството на кредитор и Й. П. Д. в
качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № ***** от **.**.201*г.
При условията на договора
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер 10700.00 лева ,
включваща главница от 10 000.00 лева и такса за разглждане на кредита в
размер на 700.00 лева .Сключена е и застраховка с месечна застрахователна
премия в размер на 14.19 лева или общата стойност на застрахователната премия
за срока на договора възлизала на сумата от 1021.68 лева.Договорен е годишен
лихвен процент в размер на 16.50 %.
С рамков договор за продажба и
прехвърляе на вземания от 20.12.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг „
ЕАД е прехвърлило на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД свои вземания , произхождащи от сключени договори за
потребителски кредити и вземанията по процения договор за кредит са посочени в
приложение № 1 от 18.12.2017 г. към
договора за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.
Кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски ,
кредитът е бил обявен от кредитора за предсрочно изискуем на основание чл.
13,ал. 2 ,б“а“ от ОУ към договора , съгласно който кредиторът има право да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит , в т.ч. изтекли лихви и
непогасени вноски , остатъчна главница и
остатъчни лихви , такси и комисиони за
предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита / главница и лихва / .
Особеният представител на
ответника оспорва основателността на исковете.
Навежда възражение ,че ответникът
не е уведомен за прехвърляне на вземанията по договора за кредит предвид
извършеното връчване на уведомлението за извършено прехвърляне в хода на
образуваното исково производство на назначения особен представител .
Излага още ,че предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение ,поради това,че уведомителното писмо на кредитора не е
достигнало до длъжника .
Наведено е възражение за
недействителност на договора за кредит .Твърденията са ,че текстът на договора
за кредит е отпечатан с размер на шрифта 10 ,което е в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 10 , ал. 1 от Закона за потребителския кредит
,съгласно който всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид
,формат и размер шрифт не по малък от 12
.
На следващо място навежда
възражение за недопустимост на
предявените в условие на евентуалност
осъдителни искове с аргумент ,че
предявяването на искове с еднакъв предмет ,като установителни по реда чл. 422
от ГПК и като осъдителни при условие на обективно съединяване, е недопустимо .
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 380/2019г. по
описа на ДРС. С разпореждане от 04.02.2019г. е издадена заповед № 162 от същата
дата за претендираните суми. Съобщението е връчено на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 17.04.2019г.В дадения
едномесечен срок са предявени исковете по настоящото производство .Същите са
допустими и подлежат на преценка по основателност.
Между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг „ ЕАД с ЕИК ********* в
качеството на кредитор и Й. П. Д. в
качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № ***** от **.**.201*г. при действие на Общи условия и
при следните параметри:сума на кредита 10 000.00 лева с фиксиран годишен лихвен процент от 16.50% ,
платим на 71 броя месечни вноски .
Вещото лице Е. Й. установява по назначената съдебно-счетоводна
експертиза ,че с преводно нареждане за кредитен превод от 08.12.2016 г. е
извършен превод от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД по сметка на ответника в размер на
10 000.00 лева с основание за плащане „паричен заем ***** „ .
Събраните по делото доказателства
установяват, че между ищеца и ответника е възникнала облигационна връзка по
договор за кредит.
Ищецът е придобил вземането по
кредита съгласно сключения с кредитора договор за цесия от **.**.201* г. и
приложение 1 към него от **.**.201* г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ,
ал.1 и ал. 2 от ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания , по силата на
който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение ,като
вземането преминава в патримониума на цесионера в обема , в който го е
притежавал цедента с всички привилегии , обезпечения и изтекли лихви .С
постигането на съгласие на страните по договора цесията произвежда своето
действие , независимо , че същата следва да бъде съобщена на длъжника
. Уведомяването не влияе върху валидността на договора за цесия , тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата
на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора , който от своя страна се е разпоредил с вземането .
Връчването на уведомлението ,
ведно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по
настоящото дело , следва да се възприеме като надлежно уведомяване , извършено
в хода на производството ,което трябва да бъде взето предвид на основание чл.
235 , ал. 3 от ГПК . С оглед приетото в решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС ,
постановено по т.д.№ 193/2018 г. ,по реда на чл. 290 от ГПК ,особеният представител
е процесуален представител на ответника и той може да получи редовно копие от
исковата молба и да направи всички възражения срещу нея , в това число и да
получи всички уведомления .
Следователно „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД се легитимира като носител на вземането по договора за кредит
.
Сключеният между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Й. П. Д.
договор за кредит попада под приложното
поле на Закона за потребителския кредит – чл. 1, т. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 9,
ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя на потребителя
кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща стойността на
финансовата услуга чрез извършване на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Заемателят има качеството на „потребител“ по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК – физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а заемодателят -
„кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК – юридическо лице, което
предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска дейност.
Приложение намира и Законът за защита на потребителите – заемателят отговоря на дефиницията за „потребител” по
смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП;
заемодателят – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13,
т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП.
Трайната и задължителна практика
на ВКС изисква съдът винаги да извършва проверка на действителността на
договора, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи
във вреда на потребителя и за нарушение на императивни правни норми. Нормите в
защита на правата на потребителя като по- слабата икономически страна в едно
облигационно отношение са императивни правни норми, поради което за спазването
им се дължи и служебно произнасяне.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не
са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12
ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на
тази недействителност.
В настоящото производството съдът
констатира ,че е налице недействителност
на договора поради нарушаване на чл.11, т.10 от ЗПК, изискващ в договора
изрично да бъде посочен годишният процент на разходите. В чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда,
че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Посочено е в
договора само ГПР – 23.92 % без да се посочва
как е формиран и какво точно се
включва в него, т.е какви компоненти включва. Поставянето на кредитополучателя в положение,
за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува
всяка една от клаузите в Общите условия и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, т.10 ЗПК, поради което процесният договор следва да
се счете за недействителен на това основание съгласно изричната разпоредба на
чл. 22 ЗПК.
Предвид констатираната от съда
нищожност на договора на посоченото основание, законодателят е предвидил в чл.
23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. В случая ищецът претендира
неиздължена главница по кредита, но доколкото настоящото производство е такова
по чл. 422 от ГПК, предявеният иск трябва да е идентичен по основание и размер
на претенцията в заповедното производство. При положение, че съдът приема, че
договорът е недействителен, тази сума, търсена като главница в процеса, няма
как да бъде прието за установено, че подлежи на връщане на договорно основание,
защото връщането й произтича от института на неоснователното обогатяване- че
всеки, който е получил нещо при липса на основание, дължи връщането му. Сумата
се претендира от ищеца въз основа на договора между страните, т.е. на договорно
основание, в която връзка е била издадена и заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Хипотезата обаче на чл. 23 от ЗПК визира връщане на дадено по едно
недействително правоотношение и поради това искът следва да се отхвърли изцяло,
доколкото произнасяне на съда за връщане на заема по нищожния договор би довело
до промяна в основанието на претенцията, което е недопустимо. За кредитора
съществува възможност да търси съответната сума в отделно производство на друго
основание- извъндоговорно такова, където да реализира правото си да получи
връщането на даденото поради липса на основание.
Горното налага извода за
отхвърляне на предявения установителен иск .
По изложените съображения се
явяват неоснователни и предявените в условие на евентуалност осъдителни искове
, с които се претендират процесните суми на договорно основание .
Като последица от изхода на спора
на ищеца не се следват разноски в
заповедното производство и в производството по настоящото дело ..
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу Й. П. Д. с ЕГН ****** иск по
реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 162/04.02.2019 г. по ч. гр.д. №
380/2019 г. за следните суми :
-10 213.75 лева – главница по
договор за потребителски кредит № ******/**.**.201* г. , сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с
ЕИК ********* и Й.П. Д. , представляваща неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017 г. -01.12.2022 г.
,ведно със законната лихва от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане;
-938.18 лева –обезщетение за
забава за периода 01.05.2017 г. – 04.02.1.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу Й. П. Д. с ЕГН
***** искове за осъждане на Й. П. Д. с ЕГН ***** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД град София с ЕИК ********* следните суми :
-10 213.75 лева – главница по
договор за потребителски кредит № ****/**.**.201* г. , сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с ЕИК
********* и Й. П.Д., представляваща неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017 г. -01.12.2022 г.
,ведно със законната лихва от 17.05.2019
г. до окончателното изплащане;
-938.18 лева –обезщетение за
забава за периода 01.05.2017 г. – 17.05.2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :