Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 318
02.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1313 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя С. Д. С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-687-0031633/21.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и немотивирана, претендира се същата да бъде отменена.
Излагат се съображения, че в издадената въз основа на Протокол за извършена проверка сер.АА №0031633/16.10.2019 г. заповед не била посочена конкретната тежест на извършеното нарушение и на последиците от същото за държавата и обществото, а били изложени теоретични положения. Изложените в заповедта обстоятелства като големината на обекта, местоположението на същия, вида на стоката, която се предлага в обекта и нейната цена, били само едно предположение, една възможност в същия обект да има клиенти, които да извършват покупки, и с това да реализират високи обороти, без да имало конкретни доказателства за осъществяването на таза възможност. Липсвало констатирано от проверяващите органи непрекъснато посещение в обекта от клиенти, които да извършват покупки и някои от тях да не били отчетени. В случая не ставало ясно как конкретното административно нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за една продажба на стока на стойност 2,46 лв., и то при първо по своето естество нарушение, извършено от този търговец в този обект, било оказало влияние на решението на административния орган и на неговия извод за съответната тежест на нарушението с оглед продължителността на наложената ПАМ. Също така не били посочени конкретно какви са последиците от това нарушение, които са взети предвид при определянето на продължителността на ПАМ за немалкия срок от 10 дни. През този период дружеството щяло да бъде лишено от възможност да развива дейност в обекта, чрез която да реализира приходи и да покрива текущите си разходи по отношение на този обект. Като се имало предвид и вида на предлаганата стока – основно пресни плодове и зеленчуци, можело да се предположи, че през този период по-голямата част от стоката щяла да загуби търговския си вид, което щяло да наложи нейното унищожаване, а това били преки загуби, които дружеството щяло да търпи вследствие наложената ПАМ и нейната продължителност. Неясно оставало кое карало административният орган да счита, че ако не се наложи тази мярка, има реална възможност да бъде извършено ново нарушение. Жалбоподателят считал, че преследваната с настоящата ПАМ цел – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетни приходи, нямало как да бъде постигната именно със запечатването на търговския му обект за определения в заповедта срок. Макар в случая формално да били налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, то обжалваната заповед била необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност.
Твърди се също, че налагането на ПАМ преди издаването на наказателното постановление, както било в процесния случай, обосновавало извод за нарушение на целта на този вид административна принуда. С това лицето се лишавало от признатото му от закона право да иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките по чл.187, ал.4 от ЗДДС, при условие, че заплати санкцията, наложена му за извършеното нарушение. Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаряла на нито една от целите на ПАМ, закрепени в ЗАНН, както и на специфичните цели на ЗДДС.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер.АА №0031633, на 16.10.2019 г. в 11:32 часа в гр.Х., ул.„Е. С.“ №***, длъжностни лица в ЦУ на НАП, ГДФК, ОД Пловдив, са извършили проверка на магазин плод и зеленчук, стопанисван от „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД, с.К. Проверката е извършена в присъствието на Т.С.С., на длъжност продавач-консултант.
Съгласно вписаното в протокола, магазинът е разположен в междублоковото пространство на второстепенна улица в централната градска част на гр.Хасково, с търговска площ около 70,00 кв.м., работно време от 09.00 ч. до 19.00 ч., с 1 лице, работещо в обекта. В обекта се предлага изложена на стелажи разнообразна стока от плодове и зеленчуци, които са изброени по видове и цени, и други пакетирани храни – ядки, бобови, подправки и др., тахан и минерална вода, с посочени цени. Вписано е, че обектът е под наем, в същия е налично фискално устройство (ФУ) модел Датекс ДР-150, Рег.№4209899, дата на регистрация в НАП 30.05.2019 г., с посочени индивидуалните номера на ФУ и на фискална памет.
В протокола е попълнено, че за извършена контролна покупка в 11:25 часа на 16.10.2019 г. на 0,425 кг.банани (1 кг. – 2,50 лв.) и 0,370 кг. грозде (1 кг. – 3,80 лв.) на обща стойност 2,46 лв., платени в брой на Т.С.С. – продавач, от Калина Бонева – проверяващ, преди легитимация, не се издаде ФКБ от намиращото се въведено в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията. Изведе се КЛЕН за 16.10.2019 г., в който не е отразена описаната контролна покупка на стойност 2,46 лв.
В протокола са изброени събраните и приложени към него доказателства – въпросен лист, дневен отчет, КЛЕН, декларации от Т.С.С. и др.
Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице С., която е вписала собственоръчно и срещу подпис че няма възражения относно проверката.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-687-0031633/21.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД, с.К., община Д., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Х., ул.„Е. С.“ №***, стопанисван от „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената Разписка, Заповедта е връчена срещу подпис на управителя на „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД на 07.11.2019 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена по пощата на 14.11.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, чрез ТД на НАП – Пловдив, където е регистрирана под вх.№70-00-14105/18.11.2019 г.
По искане на жалбоподателя по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Т.С.С., работила като продавачка в проверявания магазин за плод и зеленчук, стопанисван от дружеството. Свид.С. дава показания относно начина на извършване на проверката от контролните органи, като разказва, че тя била на работа в този ден и обслужвала други клиенти на касата, които още избирали продукти, а по същото време била извършена покупката от проверяващата. Според свидетелката, тя (проверяващата) много бързала и си взела два артикула, два банана и едно грозде, казала, че бърза, свидетелката ги претеглила на везната, купувачката оставила парите набързо и излязла от магазина, а след около 15-20 мин. се върнала със свой колега, представили се, че са от данъчната служба, поискали сверка на продажбата и започнали да си извършват проверката. Най-напред поискали междинен отчет до момента, и след това започнали да броят парите в касата. Нямали никакви други забележки и не констатирали да има и други неотчетени продажби. Свидетелката заявява, че работела в този обект от две години и до тогава нямало други проверки и други нарушения.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл.второ на Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.
Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за „издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.
Като фактическо основание в заповедта е посочено, че при извършена на 16.10.2019 г. проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Х., ул.„Е. С.“ №***, стопанисван от „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба. За извършена на 16.10.2019 г. в 11:25 часа контролна покупка на стоки – на 0,425 кг. банани и 0,370 кг. грозде на обща стойност 2,46 лв., платени в брой на лицето Т.С.С. – продавач от Калина Минкова Бонева – проверяващ, преди легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Посочено е, че е нарушен състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., като нарушението води до неотразяване на приходи. В хода на проверката е изведена и контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за 16.10.2019 г., от която е видно, че сумата по извършената контролна покупка не е отразена във ФУ. Изложени са и мотиви относно продължителността на срока за запечатване на търговския обект.
Във връзка с твърденията на пълномощника на жалбоподателя, че представения по делото Протокол за извършена проверка в обект сер.АА №0031633 не може да се счита за годно доказателство за установените в същия факти и обстоятелства, поради извършената в него поправка на датата, на която е извършена проверката, в проведеното на 16.01.2020 г. публично съдебно заседание по делото съдът извърши справка по представения му от страна на жалбоподателя екземпляр от същия Протокол в индигирано копие. Констатира се, че в това индигирано копие на Протокола, връчено на дружеството след подписването му, на първа страница изписаната след думата „Днес….“ дата е „15.10.2019 г.“ На представения по делото оригинален екземпляр на Протокола, както и на завереното от ответника копие, тази дата е поправена на „16.10.2019 г.“ Настоящият съдебен състав намира, че макар да не е извършена по надлежния ред и във всички екземпляри на документа, поправката на саморъчно изписаната дата в началото на Протокола представлява поправка на техническа грешка, която не се отразява на установените с протокола обстоятелства, нито оборва неговата формална доказателствена сила по смисъла на чл.50, ал.1 от ДОПК относно момента на извършване на проверката. От останалото съдържание на Протокола, съставен на основание чл.110, ал.4 от ДОПК, по несъмнен начин може да се установи, че контролната покупка в обекта, при която не е издаден фискален касов бон, е извършена именно на 16.10.2019 г., това е датата на извършване на проверката и на констатиране на нарушението. Същата дата неколкократно е изписана без корекции в Протокола, подписан от проверяващите и от присъствалото на проверката лице, а освен това съответства на събраните при проверката писмени доказателства – разпечатаната Справка КЛЕН е от 16.10.2019 г./08:00:00 ч. до 16.10.2019/11:43:09 ч., със същата дата са и подписаните от продавача Т.С.С. декларации. По изложените съображения не може да се приеме, че поправката в Протокола внася съмнение относно датата на извършеното нарушение, или представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на процесната Заповед, предпоставящо нейната незаконосъобразност.
По отношение съответствието на обжалвания акт с материалния закон следва да се отчете, че разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите.
Такава е Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по нататък само Наредбата), издадена от министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.
Според чл.3, ал.1 от същата Наредба, в приложимата редакция (ДВ бр.26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни, по безспорен начин се установява, че за извършената на 16.10.2019 г. покупка на обща стойност 2,46 лв. не е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект на жалбоподателя ФУ. Самият жалбоподател не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, респективно осъществяването му е предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.
Трайно в съдебната практика, въз основа на използваната в чл.186, ал.1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът действа в условия на обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение е длъжен да наложи принудителната административна мярка.
При установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган законосъобразно е наложил на „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта, където е извършено и установено нарушението.
Без съществено значение за законосъобразността на издадения административен акт се явява както конкретният размер на покупката, така и на неотчетените приходи, който оказва влияние само на преценката за срока, за който се налага ПАМ.
Противно на развитите в жалбата съображения, настоящият съдебен състав намира, че административният орган коректно е изпълнил задължението си да изложи в акта съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок, а именно тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи реалния оборот на търговеца, големината и местонахождението на търговския обект, асортимента на стоките, защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на документите и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска.
Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че изложените от органа обстоятелства като мотиви относно продължителността на срока, били само едно недоказано предположение за възможността от извършване на покупки в обекта и тяхното евентуално неотчитане. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 10 дни за налагане на принудителната административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Принудителната административна мярка е именно с превантивен характер, и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Ето защо от значение за мярката е да бъде установена именно възможността за извършване на други подобни нарушения, а не и конкретното им извършване. Макар да не е изрично посочено в мотивите на обжалваната заповед, безспорно е обстоятелството, че при извършената проверка в обекта е установена и положителна касова разлика в размер на 19,02 лв., между фактическата наличност на парични средства в касата от 48,12 лв., и тези по данните от ФУ – 9,10 лв. Това обстоятелство е отразено в Протокола за извършена проверка в обекта и също е индиция за практиката на търговеца.
Мотивите в заповедта са изчерпателни и достатъчни за извършване проверката на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието й с целта на закона, която е да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.
Съобразен е и принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. В случая целта, за която е издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството, като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 10 дни, е съответно и необходимо, за да се организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона. От друга страна, 10-дневния срок е определен в рамките на долната граница, с оглед специалния максимум от 30 дни, предвиден в чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Неоснователни са и възраженията в жалбата за несъответствие на Заповедта с целта на закона поради издаването й преди издаване на Наказателно постановление за констатираното нарушение. Този факт е ирелевантен, доколкото в чл.186, ал.1 от ЗДДС законодателят изрично е предвидил, че за изброените в разпоредбата нарушения принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага независимо от предвидените за тях глоби или имуществени санкции, като не е регламентирана и някаква последователност в издаването на тези актове. До друг извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
Констатира се, че принудителната административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки. Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. На основание чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „КАСИДИ – АЯ“ ЕООД, с.***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-687-0031633/21.10.2019 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „КАСИДИ –
АЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.***, да заплати
на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100.00 (сто)
лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: