МОТИВИ

към Присъда № 56 на С. районен съд от 05.12.2016 г.

НОХД № 282/2016 г. по описа на същия съд

 

С обвинителен акт на С. районна прокуратура срещу Г.Д.Б. ***, е повдигнато обвинение за това, че на 25.08.2014 г., около 19,00 ч., в с. М., Община С., в имота на семейство С., се е заканил с убийство спрямо С.Л.С., като е изрекъл думите „Ще ти отрежа главата като на яре и ще ви избия всичките” и след това е замахнал с брадва към главата му, като това заканване е възбудило основателен страх у същия за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 12.09.2016 г. С.Л.С. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото и е приет за разглеждане в наказателния процес предявения от него срещу подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психическа травма и страдание, причинени му от престъплението – предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен и следва да бъде признат за виновен в извършването му. Изразява становище, че обясненията на подсъдимия следва да се възприемат само като негова защитна позиция, тъй като показанията, които ги подкрепят – на брат му И.Б. и на снаха му А.Б., са взаимно, а и вътрешно противоречиви. Поддържа искане за налагане на подсъдимия на минималното предвидено в закона наказание и изтъква, че такова наказание би постигнало целите на генералната и специалната превенция. Счита, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен в справедлив размер.

Адвокат С. К. – повереник на частния обвинител и граждански ищец С.С. също изразява становище, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин и излага съображения за това, подлагайки на анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и предявеният гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д.С. изтъква, че по делото не се установява по безспорен начин подсъдимият да е извършил престъплението,  в което е обвинен. Сочи, че обвинението се подкрепя само от показанията на С.С. и близките му роднини и счита, че еднопосочността на техните показания е резултат основно на техни обсъждания и коментари на събитията от инкриминирания инцидент след него и че въпреки това в техните показания са налице съществени противоречия за изречените от подсъдимия думи и за техния адресат, за мястото на инцидента и за евентуалното му въздействие върху психическото състояние на С.С.. Изтъква, че достоверността на показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза е сериозно разколебана от соченото от тях продължение на конфликтната ситуация с размяна на реплики между С. от една страна и подсъдимия и брат му – от друга на улицата пред дворовете им, каквото продължение би било нелогично ако с твърдяното си деяние подсъдимият е възбудил основателен страх у С.С. за осъществяване на закана с убийство. Подчертава, че ако се приемат за достоверни свидетелските показания за начина на извършване на заканата с убийство от страна на подсъдимия, то при такова нейно естество е трудно обяснимо поведението на С.С., който не е сигнализирал веднага органите на МВР за инцидента. Искането на адв. С. е подсъдимият Г.Б. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а ако евентуално съдът приеме, че подсъдимият е извършил деянието, да вземе предвид при постановяване на присъдата и обстоятелството, че С.С. също е изрекъл заканителни думи срещу подсъдимия.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелят С.С. е собственик на недвижим имот – дворно място с построена в него къща в с. М., Община С., представляващ УПИ ХІХ-125 в кв. 11 по регулационния план на селото, а по одобрената кадастрална карта – поземлен имот с идентификатор 46067.2.207. Откъм главната улица към този имот се достъпва от юг през имота на брата на С.С. – свидетеля Р.С..

Подсъдимият Г.Б. също притежава недвижим имот в селото – дворно място с построена в него къща, представляващ УПИ ХХ-126 в кв. 11 по регулационния план на селото, а по одобрената кадастрална карта – поземлен имот с идентификатор 46067.2.208. Входът към имота е от същата улица, имотът е съседен на имота на св. С.С. и между двата имота има ограда от телена мрежа.

Отношенията между подсъдимия Г.Б. от една страна и С. и Р. С. – от друга били трайно конфликтни от много години във връзка със спорове за собственост относно части от съседните недвижими имоти.

В края на м. юли 2014 г. на св. С.С. било издадено разрешение за строеж на ограда с височина на плътната й част 2,20 м. в собствения му УПИ ХІХ в кв. 11 по регулационния план на с. М. по дворищно-регулационната граница със съседните УПИ ХХ /собственост на подсъдимия/, ХХІ и ХVІІІ, както и на подпорна стена с височина 2,00 м. по уличната регулационна граница.

С.С. предприел действия за построяване на оградата и в тази връзка ангажирал св. Б.П. да дойде в имота му и с трактор да изкорени дървета и храсти, израснали около съществуващата ограда от телена мрежа по границата с имота на подсъдимия.

На 25.08.2014 г. св. П. дошъл в имота на С.С. и започнал с трактор да изкоренява дърветата и храстите, като в хода на работата телената мрежа при един от бетонните колове на границата с имота на подсъдимия Б. се наклонила към имота на С.. Около 15,00 – 16,00 ч. П. приключил работата си и си тръгнал, а свидетелите С.С., С. С. /негова съпруга/, Е.С. и М.С. /негови дъщери/, Р.С. /негов брат/, И.С. и Л.С. /негови племенници, синове на Р.С./ се заели с почистване на двора от камъни, корени и клони. В късния следобяд на същия ден те още не били приключили почистването и се намирали на различни места в двора на С.С.. Тогава подсъдимият Г.Б. и брат му – свидетелят И.Б. дошли в имота си и видели, че част от оградата по границата с имота на С. е наклонена.

Около 19,00 ч. подсъдимият Г.Б. влязъл през входа за имота на С.С. откъм улицата, следван от брат си – св. И.Б.. Подсъдимият държал в ръцете си брадва с дървена дръжка, с дължина на острието около 20 см. и дължина на дръжката около 1 метър и я размахвал, като отправял на висок глас заплахи и псувни към С.С. и Р.С. и роднините им. Когато навлязъл в имота на С.С. подсъдимият се доближил до него на разстояние по-малко от 1 метър и му казал „Ще ти отрежа главата като на яре и ще ви избия всички”, след което замахнал с брадвата в посока към главата на С.С.. По това време Р.С. бил близо до брат си С.С. и един до друг двамата започнали да се опитват да накарат подсъдимия и брат му И.Б. да напуснат двора им, но подсъдимият продължавал да размахва брадвата. В този момент св. Л.С. застанал между подсъдимия и чичо си С.С. и хванал ръката на подсъдимия и самата брадва, която той държал в тази ръка, но не успял да му я вземе. При това съприкосновение острието на брадвата порязало ръката и корема на св. Л.С. и скъсало тениската му. След това подсъдимият и брат му излезли през дворната врата и малко по-късно подсъдимият се върнал на същото място без да носи брадва и продължил да се разправя със С.С. и Р.С. на улицата по повод повредената ограда.

По-късно на място дошъл и св. И.М. – по това време кметски наместник на с. М.. Подсъдимият му се оплакал, че С.С. му е бутнал оградата, а С.С. му разказал, че преди това в неговия двор подсъдимият му налетял със секира. М. призовал спорещите страни да не се карат, а да решават проблемите си по законоустановения ред, след което поканил подсъдимия и брат му И.Б. да го придружат до центъра на селото, където се разделил с тях.

На следващия ден – 26.08.2014 г. подсъдимият посетил сградата на РУ – С., където се срещнал със св. А.Д. – младши полицейски инспектор, отговарящ за селата Бели Искър, М., М. ц. и Г. и му съобщил за конфликт със С.С. и Р.С. по повод ограда между имотите им. По-късно същия ден А.Д. отишъл в с. М. и установил, че част от оградната мрежа между имотите на С. и имота на подсъдимия Б. лежи на земята.

От своя страна С.С. подал на 26.08.2014 г. жалба до РП – С. за инцидента от предишния ден.

След този инцидент С.С. изпитвал страх за живота си и за живота на близките си, потърсил специализирана медицинска помощ, бил прегледан от психиатър и му бил предписан медикамента „ривотрил”, който той приемал и до приключване на съдебното следствие по настоящото дело в края на 2016 г.

Според приетото заключение на д-р Б.П. по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза С.С. е психично здрав и психическото му състояние към датата на изготвяне на заключението /26.05.2015 г./ е задоволително, а отправената заплаха за убийство на 25.08.2014 г. е възбудила у него основателен страх за осъществяването й. В резултат на изживения остър стрес С.С. е бил обект на психиатрична подкрепа по повод остра стресова реакция с нарушена адаптация.

Подсъдимият Г.Д.Б., с ЕГН **********, е роден на 09 март 1957 г. в с. Г., Община С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, женен, неосъждан, със средно образование, работи като работник по поддръжката в Пречиствателна станция - Б..

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показания на свидетелите С.С., С.С., Е.С., М.С., Р.С., И.С., Л.С., И.М., А.Д. и Б.П.; от показанията на свидетеля А.Д., дадени на 24.11.2015 г. по ДП № 379/2014 г. по описа на РУМВР – С. пред орган на досъдебното производство /л. 114 от ДП/ и прочетени в с. з. на 14.11.2016 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, от показанията на св. И.М., дадени на 11.02.2015 г. по ДП № 379/2014 г. по описа на РУМВР – С. пред орган на досъдебното производство /л. 62 от ДП/ и прочетени в с. з. на 14.11.2016 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК и от показанията на св. Б.П., дадени на 15.04.2015 г. по ДП № 379/2014 г. по описа на РУМВР – С. пред орган на досъдебното производство /л. 63 от ДП/ - в частта им, която е прочетена в с. з. на 14.11.2016 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; частично от показанията на свидетелите И.Б. и А.Б. и от обясненията на подсъдимия Г.Б.; експертно заключение на д-р Б.П. по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза /л. 67-69 от ДП/, приобщено по реда на чл. 282 от НПК; писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 379/2014 г. на РУМВР – С. и приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК – жалба от С.Л.С. ***/14 от 26.08.2014 г. /л. 8-9/; нотариален акт № 134/1997 г. на нотариуса при РС – С. /л. 10/; разрешение за строеж № 162/30.07.2014 г., издадено от Главния архитект на Община С. /л. 11/; скица № 15-227712, издадена на 07.07.2014 г. от СГКК – С. област за поземлен имот с идентификатор 46067.2.207 /л. 12/; нотариален акт № 85/1997 г. на нотариуса при РС – С. /л. 28/; нотариален акт № 122/1985 г. на РС – С. /л. 29/; скица № 515/09.05.2008 г., издадена от СГКК – С. област за поземлен имот с идентификатор 46067.2.208 /л. 30/; амбулаторен лист от 12.02.2015 г. /л. 71/; справка за съдимост на подсъдимия /л. 89/; характеристична справка на подсъдимия /л. 90/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия /л. 111/; характеристики за подсъдимия /л. 147-153/.

За авторството на деянието и за обстоятелствата относно неговото извършване съдът кредитира показанията на свидетелите С.С., С.С., Е.С., М.С., Р.С., И.С. и Л.С.. Тези свидетели са присъствали на инкриминирания инцидент и това е напълно логично с оглед обстоятелството, че този кръг свидетели са двама братя и членовете на техните семейства, които общо са участвали в почистване на имота на С.С. вследствие на изкореняване на дървета. Освен това, макар и косвено, присъствието им по време на инцидента се потвърждава от показанията на св. И.М., дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, в които той сочи, че при пристигането си на място /макар и след този инцидент/ той е заварил там семействата на братята С.С. и Р.С.. Освен това, именно защото на мястото на инцидента свидетелите са били многобройни, е логично, че макар и да са еднопосочни, показанията им не са идентични за всички обстоятелства от протичането на самия инцидент – те са се намирали на различни места в имота, началният момент на възприятията им за действията на подсъдимия не е един и същ, а и отношението им към инцидента от гледна точка на участие в него е било различно. Затова доводите на защитата на подсъдимия, че еднопосочността на показанията им се дължи основно на последващи обсъждания и коментари на случая между тях, не могат да бъдат споделени. Именно защото между показанията на тези свидетели са налице и някои несъответствия, които ще бъдат обсъдени по-долу, се налага извод, че в тях свидетелите поотделно пресъздават собствени лични и непосредствени възприятия за инцидента, като няма основание да се приеме, че съзнателно, или пък в резултат на смесването на възприятията им с последващите коментари на останалите свидетели – техни близки роднини, тази еднопосочност е изкуствена или нагласена.

Вярно е, че на пръв поглед се констатира съществено несъответствие между показанията на тези свидетели относно конкретното място, на което подсъдимият е изрекъл заканителните думи и е извършил заканителните действия по адрес на С.С.. Според самия С.С. подсъдимият извършил това на около 1-2 метра от дворната врата; според св. С.С. инцидентът станал в южната част на техния двор и уточнява, че мястото му било до самия вход на парцела; според свидетеля Р.С. подсъдимият извършил деянието след като влязъл в имота през входа откъм улицата и изминал около 40-50 метра; в тази насока са и показанията на св. Л.С., който сочи, че подсъдимият навлязъл доста навътре в техния имот; според свидетелите Е.С. и М.С. те двете се намирали около средата на разстоянието – около 100 метра – между дворната врата и повредената ограда и следели инцидента от няколко метра.

Несъответствието между показанията на посочените свидетели в тази насока е обаче само привидно. То се обяснява с отразеното на представената скица местоположение на поземлен имот с идентификатор 46067.2.207, по регулационния план на с. М. съставляващ УПИ ХІХ в кв. 11, собственост на С.С.. Братът на С.С. – св. Р.С. сочи, че поради лошите си отношения с подсъдимия се принудил да постави винилова ограда на границата си с имота на подсъдимия, който е с идентификатор 46067.2.208, а така също посочва, че неговият и на брат му имоти са самостоятелни, но имат общ вход, тъй като имотът на брат му нямал самостоятелен достъп до улица. Свидетелят Д. пък посочва, че за да се стигне от едното до другото място, т. е. от входа на имота на С. откъм улицата до мястото, където оградата по границата с имота на подсъдимия била повредена, трябвало да се премине през целия имот на С. зад къщата, а дворните врати на С. и Б. са на една улица – „главната улица” според показанията на С.С.. Съвкупната преценка на всички тези доказателствени източници обосновава извод, че отразеният на скицата на л. 12 от ДП поземлен имот с идентификатор 46067.2.209 е на св. Р.С., входът към него е откъм улицата от юг /от север улицата е тупик, поради което не може да се нарече „главна”/ и че този именно вход ползва и семейството на С.С., за да достигне до имота си в северна посока – ПИ 46067.2.207., а по източната граница на своя имот с имота на подсъдимия св. Р.С. е поставил ограда от винил. Ето защо всъщност всеки от свидетелите С. разказва, макар и по свой начин и според собствените си разбирания за „наш” имот, че подсъдимият и брат му влезли в имота на Р.С. през входната врата откъм улицата от юг, преминали през целия имот на Р.С., навлезли в имота С.С. през врата на южната му граница – северна за имота на Р.С. /каквато врата очевидно има щом имотите на двамата братя са самостоятелни, но в съзнанието на С.С. това е техен общ имот/ и вече в непосредствена близост до тази входна врата, т. е. в южната част на парцела на С.С. според показанията на съпругата му С.С., подсъдимият осъществил деянието спрямо С.С.. В този контекст показанията на братята Р. и С. С. и на членовете на семействата им са в кореспонденция относно мястото на извършване на деянието – в имота на С.С., в непосредствена близост до границата с имота на брат му Р.С..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.Б. и обясненията на подсъдимия в частите им, в които те сочат, че след като те от своя имот видели падналата ограда, между тях и братята С. започнала разправия през оградата; че Р. и С. С. ги заплашили, че ще ги разстрелят като кучета и се прибрали, от което подсъдимият и брат му направили извод, че С. ще се върнат с притежаваните от тях огнестрелни оръжия; че нито подсъдимият, нито брат му са навлизали в двора на С.; че подсъдимият и брат му отишли да потърсят кмета на селото и го довели до имота си, за да му покажат пораженията по оградата, след което излизайки и тримата на улицата били пресрещнати от Р. и С. С. и скандалът продължил там.

Тези показания на св. И.Б., респ. обяснения на подс. Г.Б. не кореспондират с показанията на свидетелите И.М., по това време кметски наместник на с. М. и А.Б., съпруга на св. И.Б.. Свидетелят М. ясно е посочил в показанията си на досъдебното производство, които /както вече се посочи/ са приобщени като доказателствени средства по делото, че е бил повикан от подсъдимия, а не от него и от брат му, а освен това след като видял състоянието на оградата и заедно с братята Б. излязъл на улицата, С.С. бил там и му се оплакал, че подсъдимият го е налетял със секира.

По-същественото е друго – че св. А.Б. сочи пред съда, че е очевидец на началото скандал на улицата между зет си и съпруга си от една страна и С. от друга, а кметът на селото дошъл по-късно. Следователно, пристигането на кмета на селото на място е било предшествано от скандал на улицата пред дворната врата на С., за какъвто премълчават подсъдимият и брат му – св. И.Б.. Именно този скандал, на който кметът не е присъствал, е бил логичното продължение на инцидента в двора на С.С., сочено от него, брат му и членовете на семействата им в показанията им пред съда. Иначе казано, ако се ценят изолирано от останалия доказателствен материал, сами за себе си идентичните показания на св. И.Б. и обяснения на подс. Г.Б., са сравнително логични. Ако обаче в изтъкнатата от тях хронология на събитията се привнесе на съответното му място и премълчания от тях скандал със С. на улицата в отсъствие на кмета, т. е. преди той да е дошъл на мястото и независимо по чия инициатива, то тогава е лишено от логика защо двама души, които са се уплашили, че Р. и С. С. се прибират по домовете си и ще излязат с оръжия, за да ги застрелят, впоследствие от своя двор излизат направо на улицата и започват да се разправят със С., които въпреки че се прибрали в домовете си, после излезли на улицата. Очевидно е, че скандалът на улицата преди пристигането на кмета, потвърден включително и от показанията на св. А.Б., е премълчан от св. И.Б. и от подсъдимия в опита им да елиминират житейската нелогичност на това този скандал да не е бил предшестван от тяхно активно поведение в имота на С.С.. От друга страна, това че св. А.Б. не е видяла съпруга си И.Б. и неговия брат Г.Б. да влизат в двора на С. не означава, че това не се е случило – самата свидетелка сочи, че през голяма част от времето е била вътре в къщата на Б..

По изложените съображения съдът намира, че обясненията на подсъдимия Г.Б. и показанията на св. И.Б. в гореобсъдените им части са нелогични и са опровергани от други кредитирани доказателства, поради което не ги кредитира, вземайки предвид и реалната възможност за заинтересуваност на св. И.Б. в полза на подсъдимия – негов брат. Затова и обясненията на подсъдимия се възприемат от съда единствено като негова защитна позиция, а не като източник на доказателства за обстоятелства от предмета на доказване.

Изтъкнатото от подсъдимия Г.Б. в обясненията му пред съда несъответствие между показанията на свидетелите от фамилията С.  и съдържанието на жалбата на С.С. *** от 26.08.2014 г. относно мястото, през което се твърди той да е навлязъл в имота на С.С., е без правно значение. Жалбата съдържа твърдения на С.С. като лице, сочещо да е пострадало от престъпление, а не свидетелски показания, депозирани след предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, докато от показанията на всички свидетели от фамилията С., разпитани по делото, се установява, че подсъдимият е влязъл в двора на С.С. през входа откъм улицата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

От обективна страна на 25.08.2014 г., около 19,00 ч., в с. М., Община С., в имота на семейство С. и по-конкретно в УПИ ХІХ-125 в кв. 11 по регулационния план на селото, собственост на С. Л. С., представляващ поземлен имот с идентификатор 46067.2.207, подсъдимият Г.Д.Б., се е заканил на С.Л.С. с убийство.

Заканата е осъществена от подсъдимия Г.Б. както словесно, така и с извършени от него действия. Същият е влязъл през дворната врата към имота на Р.С., държейки брадва в ръце, преминал е през целия този имот и оттам е навлязъл в имота на С.С., където се е насочил към него и му казал „Ще ти отрежа главата като на яре и ще ви избия всичките”, след което замахнал с брадвата към главата му. Без съмнение, както изречените от подсъдимия думи, така и извършеното от него действие по замахване с брадвата обективират закана не с друго престъпление, а именно с убийство.

Тези заканителни думи и действия на подсъдимия не са били безадресни, а са били отправени към С.С.. Свидетелят Л.С. сочи, че подсъдимият е гледал към С.С. със злоба по време на извършване на деянието, а свидетелят Р.С. също е категоричен, че думите на подсъдимия са били адресирани към брат му. Както с оглед изминалото време, така и предвид цялостното поведение на подсъдимия, в което словесната закана към С.С. е била последвана от замахване към него с брадва, е напълно логично вниманието на различните свидетели – С.С., съпругата му и роднините му – да е било привлечено основно от наличието на брадва в ръцете на подсъдимия и от замахването от негова страна с тази брадва, а в по-малка степен – от изречените от него думи, поради което всеки от тези свидетели ги възпроизвежда по свой начин. Следва да се отбележи, че за доказването на обвинението не е необходимо всички свидетели да „рецитират” по идентичен начин в показанията си една и съща реплика, така както тя е посочена в обвинителния акт. Свидетелят Р.С., който е бил най-близо до брат си С.С., сочи, че подсъдимият се обърнал към брат му с думите „Сега ще ти отрежа главата като на яре, вие не може да си правите каквото си искате”, а свидетелят Л.С., който е бил също толкова близо до чичо си С.С., заявява наред с това, че подсъдимият казал също така „ще ви посека всичките”. Тези свидетели потвърждават обвинителната теза относно съдържанието на заканителните думи на подсъдимия с незначителни отклонения. Адресирането на тези думи към С.С. се потвърждава също и от обстоятелството, че именно към него подсъдимият замахнал с брадвата. От показанията на останалите свидетели не може да се приеме, че подсъдимият безадресно викал, че ще ги заколи като ярета. Със словесната си агресия подсъдимият е имал за цел да изрази негативното си отношение към всички присъстващи от фамилията С. и те така са я възприели, в каквато връзка следва да се ценят дадените от част от тях показания относно думите на подсъдимия, но тази преценка не може да неглижира конкретните показания на свидетелите Р.С. и Л.С., обсъдени по-горе, а именно че цитираните от тях думи са били отправени към С.С., към когото е било насочено и замахването с брадвата от страна на подсъдимия.

По своето съдържание и естество заканителните думи и действия на подсъдимия са могли да възбудят у С.С. основателен страх за осъщестяването на заканването, а от доказателствата по делото, в това число и от заключението по съдебно-психиатричната експертиза, се установява, че те са възбудили у него такъв страх.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно - при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че се заканва на С.С. с убийство, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на деянието – че изричаните от него думи и извършваните от него действия биха могли по естеството си да възбудят у С.С. основателен страх за осъществяването на заканването, и е искал настъпването на тези последици. Тези изводи се подкрепят от всички установени от фактическа страна обстоятелства относно начина на извършване на деянието, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият Г.Д.Б. виновно е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 1, предл. първо от НК.

За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи обстоятелства ниската степен на обществената му опасност като извършител на престъпление, липсата на предходни осъждания, възрастта му, семейното му положение и трудовата му ангажираност. Липсата на критичност на подсъдимия към деянието му не може да бъде взета предвид като сериозно отегчаващо обстоятелство, тъй като тя е израз на негова защитна позиция в наказателния процес, чието заемане е негово процесуално право. Предвид тези смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца - в минималния предвиден от закона размер на това наказание съгласно общата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от НК.

Сравнително високият интензитет на заканването мотивира съда да не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. При този интензитет горепосочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, поради което минималният размер на наказанието „лишаване от свобода” не се явява несъразмерно тежък за подсъдимия.

Подсъдимият не е осъждан и съдът намери, че за постигането на целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от влизането на присъдата в сила, е от естество да постигне в пълнота целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По предявения граждански иск за обезщетяване на причинените с престъплението неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. По смисъла на посочената законова разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на обезщетението. 

 Съдът отчита, че деянието на подсъдимия е предизвикало остра стресова реакция при св. С.С., който в действителност е изпитал основателен страх и то не само за това, че подсъдимият може да осъществи заканването си с убийство спрямо него, а и че може да извърши посегателство спрямо членовете на семейството му, в чието присъствие е отправена заканата. Тази психическа травма на С.С. е прераснала в страдание, тъй като с течение на времето след деянието острата стресова реакция при него е трансформирана в тревожно депресивно разстройство, което според разясненията на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза пред съда представлява психично разстройство.

Поради това съдът счита, че претендираният размер на обезщетение от 1500 лв. е справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди, причинени на С.С. от престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 1, предл. първо от НК. Затова съдът уважи предявения граждански иск в пълен размер и присъди законна лихва върху размера на обезщетението от 25.08.2014 г. - датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати разноски, както следва: сумата 40 лв. – в полза на държавата по сметка на ОДМВР – С. за разноски на досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице по съдебно-психиатричната експертиза; сумата 55 лв. – в полза на РС – С. за платено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по тази експертиза за явяване пред съда и защита на заключението му; сумата 60 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, дължима на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: