№ 3015
гр. Варна, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Сити Партнърс“ ООД, чрез процесуален
представител адв. Венислав С., въззивна жалба срещу Решение № 262886/29.11.2021 г,
постановено по гр. дело № 8909/20г. по описа на ВРС, с което прието за установено по
отношение на ищците Н. ИВ. Б., Г. Д. ТР. и Т. АТ. П., че ответникът „СИТИ ПАРТНЪРС“
ООД НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор **************.2 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 4778 кв.м., находящ се в м. „Мешелик",
землището на кв. „Виница", община Варна, област Варна, с номер по предходен план - имот
012002, начин на трайно ползване - овощна градина IV кат., при съседи: **************.58,
**************.169, **************.51, **************.50, **************.55,
**************.211, **************.14, **************.19, **************.57, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и жалбоподателят е осъден на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати извършените от насрещните страни съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че
първоинстанционният съд необосновано е приел и кредитирал показанията на свидетелите,
водени от ищците, и без да изложи мотиви, не е приел показанията на тези, водени от него.
Не било посочено даже, че свид. Атанас Костадинов е също съсобственик в процесния имот,
докато показанията на другия свидетел Николай Николов се базирали на разкази на трети
лица, а не на факти и обстоятелства, които лично е възприел.
На следващо място жалбоподателят оспорва отказа на първоинстанционния съд да
кредитира заключението на изготвената по делото СТЕ, защото се основава на изображения
от Google Earth и не може да се формира извод за достоверност на снимките от това
приложение. Именно посочените исторически изображения, опровергавали твърденията на
ищците и техните свидетели, че процесният имот бил обработван, като в същото време
кореспондирали на показанията на водените от ответника свидетели. Счита, че изводът на
съда за недостоверност на снимките от посоченото софтуерно приложение е неправилен, тъй
като изображенията от Google Earth се ползвали в съдебната практика при изготвянето на
експертизи от вещи лица геодезисти за преценка дали конкретен земеделски имот е бил
обработван за определен период, дали отглежданите култури съответстват на заявените от
конкретния земеделски стопанин, дали броя и височината на евентуално налични дървета
или храсти отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по Наредба № 2 от 26 март 2018 г. В конкретния случай вещото лице Рени Попова при
защита на своето заключение трикратно е посочило, че следи от обработка са налични само
1
към 02.2003г. на една съвсем малка част в имот с номер 3, който е съседен на процесния.
Макар софтуерната програма да е общодостъпна и да не предполага специални познания,
нейният специализиран опит да разчита аерофото снимки и давал ясна увереност, че
процесният имот с номер 12.2 през период 2003-2019г. е необработваема земя, през която
преминават черни пътища. В допълнение към изложеното сочи, че твърденията на ищците,
че земеделският имот е бил обработван е следвало да бъдат доказани с писмени
доказателства от тях – регистрация като земеделски производител, ежегодни заявления до
ПК/ОС „ЗГ“, евентуално данни за подпомагане по програми към МЗГ. Именно поради това
отправил доказателствени искания за представяне на скица от 10.06.2003 г. в оригинал,
както и за задължаването им да представят в оригинал регистрационния талон на трактора и
доказателства за преминати технически прегледи, които били оставени без уважение.
От друга страна въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
тълкувал двата договора за продажба на наследство, тъй като по отношения на тях не
съществувало законово изискване да се прилагат документи. Следователно счита за доказан
факта кои имоти дружеството е придобило въз основа тях. Било установено още, че
последното е предложило процесния имот за продажба, като за това били извършвани и
огледи с брокери. За първи път същият бил ограден на 21.03.2021 г., за което били връчени
предупредителни протоколи от служители на МВР, от което въззивникът обосновава извод,
че е контролирал своята собственост. В този смисъл твърди, че първоинстанционния съд не
се е произнесъл по оспорването му за изтекла десет годишна давност, доколкото не било
упражнявано владение от ищците. По изложените съображения моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Отправя
доказателствени искания за задължаване на ищците да представят в оригинал
регистрационния талон на трактора и доказателства за преминати технически прегледи. С
оглед анализа от страна на заключението на СТЕ, в условията на евентуалност, ако не може
да провери историческите изображения, да бъде допусната експертиза с участието на вещо
лице компютърен специалист, което да извърши справка в програматa Google Earth и
проверка на снимките.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. ИВ. Б., Г. Д. ТР. и Т. АТ. П.,
чрез адв. М.Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, поради липса на
сочените с нея пороци на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил всички събрани
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви защо и
кои доказателства не кредитира, а в твърденията на въззивника не се съдържат такива за
допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно първоинстанционният съдебен
състав е приел, че до месец март 2021 г. ответното дружество не е извършвало никакви
фактически действия в процесния имот. По изложените съображения, касаещи правилността
и обосноваността на фактическите и правни изводи на съда, моли за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното производство. Оспорва
относимостта и допустимостта на доказателствените искания, формулирани с въззивната
жалба и моли за оставянето им без уважение.
Депозирана е още частна жалба /наименувана въззивна/, подадена от „Сити Партнърс“
ООД, чрез адв. В.С. срещу Определение № 260421/29.04.2022 г. по гр. дело № 8909/20г. по
описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение. В нея е изразено
становище за неправилност на обжалваното определение, по съображения, че ищците нямат
противоречиви интереси, поради което им се следва възнаграждение само за един адвокат.
Отправено е искане за отмяна съдебния акт.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор Н. ИВ. Б., Г. Д. ТР. и Т. АТ. П.,
чрез адв. Соня Бачварова, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че Н.Б. и
Г.Т. са представили доказателства за разноски за един адвокат – М.Т., а Т.П. за заплатен
хонорар в полза на адв. Соня Бъчварова. По съображения, че всеки от тях е сторил отделни
разноски за адвокатска защита, се обосновава становище, че същите следва да му бъдат
възстановени в цялост. Отправеното към съда искане е за потвърждаване на обжалваното
определение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
2
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Редовна и допустима е и частната жалба, поради която същата подлежи на съвместно
разглеждане с въззивната такава в настоящото производство.
При запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен състав констатира, че
са налице нередовности на исковата молба, тъй като както в нея, така и в рамките на
първоинстанционното производство ищците не са навели твърдения, съответно не са и
обосновали правния си интерес от провеждане на отрицателния установителен иск.
Установява се още несъответствие между наведените фактически твърдения относно обема
на правото им на собственост, този претендиран от ответника и обемът на предявената
искова защита.
С оглед задължителните постановки на т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г.
по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в качеството си на втора инстанция по съществото на
правния спор въззивният съд също може да остави исковата молба без движение, съгласно
чл.100 от ГПК /отм./, аналогичен на чл.129 от ГПК от 2007 г., когато констатира
нередовности в нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца
указания за отстраняването им. Във въззивното производство то е възможно по отношение
на всички реквизити на молбата, като с Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. - т.5, е прието, че посочените постановки продължават да са актуални и
при действието на ГПК от 2007 г., с изключение на хипотезата на нередовност на исковата
молба поради противоречие между обстоятелствена част, в която са изложени твърдения,
сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен
срещу друго лице.
Предвид всичко гореизложено, са налице предпоставки за оставяне без движение на
исковата молба, като на ищците, настоящи въззиваеми, се предостави възможност да
отстранят констатираните нередовности.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Н. ИВ. Б., Г. Д. ТР. и Т. АТ. П. срещу
„Сити Партнърс“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот с площ по КК от 4778 кв.м., находящ се в м.
„Мешелик", землището на кв. „Виница", община Варна, област Варна, с идентификатор
**************.2 по КК, а предходен план - имот 012002, начин на трайно ползване -
овощна градина, IV кат., при съседи: **************.58, **************.169,
**************.51, **************.50, **************.55,
**************.211,**************.14,**************.19,**************.57.
УКАЗВА на Н. ИВ. Б., Г. Д. ТР. и Т. АТ. П., в едноседмичен срок от съобщението, с
нарочна молба с препис до насрещната страна, да отстранят констатираните нередовности в
исковата си молба, като:
1.) Обосноват ясно, конкретно и недвусмислено правния си интерес от провеждане на
отрицателния установителен иск, съобразявайки посочените в т.1 от ТР № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС хипотези на допустимост на иска – когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответник.
2.) В случай, че твърдят, че притежават самостоятелно право на собственост върху
3
процесния имот, несъвместимо с това на ответника (в хипотезата на конкуренция на права),
да наведат твърдения относно конкретното правно основание, на което претендират да са
собственици.
Ако поддържат, че са го придобили въз основа на давностно владение следва да
посочат периода на упражняването му и момента, в който твърдят, че давностният срок е
изтекъл.
В случай, че твърдят, че правният им интерес произтича от някоя от други изброени в
тълкувателното решение хипотези, следва изрично да я посочат и да обосноват, по какъв
начин отричането на претендираното от ответника право ще рефлектира благоприятно в
правната им сфера.
3.) Точно и недвусмислено да индивидуализират процесния недвижим имот, като
посочат в каква връзка са изложени фактически и правни твърдения относно различни
имоти, които са извън предмета на исковата претенция.
4.) Да обосноват правния си интерес от провеждане на исковата защита по отношение
на целия недвижим имот, с оглед твърденията си, че ответникът, настоящ въззивник, е
придобил 1/5 ид.ч. от него по силата на договор за продажба на наследство.
5.) Да посочат дали твърдят, че тримата са единствени съсобственици на целия
процесен недвижим имот, или твърдят, че са единствени съсобственици на 1/5 ид.ч. от него,
предмет на договора за продажба на дарение, а в останалата част са съсобственици с други
лица.
При твърдение за наличие на други съсобственици, да посочат дали същите са
съсобственици в 1/5 ид.ч. от имота /предмет на договора за продажба на дарение/ или в
останалите 4/5 ид.ч. части от него, като уточнят всеки от тях какъв дял от правото на
собственост притежава.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, настоящи въззиваеми, че при неизпълнение в цялост и
срок на указанията, постановеното първоинстанционно решение ще бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4