№ 32
гр. Разград , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101651 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.225, ал.3 от КТ.
Депозирана е искова молба от И. Х. Д., с която е предявен иск срещу ОП „Паркстрой“ за
заплащане на сумата 5600 лв. обезщетение за времето, през което не е била допусната до
работа за периода 16.04.2020 г. – 16.12.2020 г. Претендира и за заплащане на направените по
делото разноски. Сочи, че трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл.325, ал.1 т.9
от КТ, че с решение по гр.д.№554/2019 г. на РС Разград е отменена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, че е поискала от работодателя да бъде
възстановена на работа на подходяща за здравословното й състояние работа, но със заповед
№59/27.05.2020 г. той е възстановил на предишната длъжност „работник озеленяване“, а
впоследствие със заповед №63/05.06.2020 г. е отменил тази заповед. Твърди, че се е явила на
работното си място и е поискала да полага труд, който не застрашава живота й, но
работодателят правил всичко възможно, за да не бъде допускана до работа и да полага
труд.
Ответникът счита иска за неоснователен.Твърди, че ищцата не е предявила иск за
възстановяване на работа по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, поради което трудовото й
правоотношение не е възстановено. Счита, че не са налице предпоставките на чл.225, ал.3 от
КТ.След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ищцата е работила в ответното дружество на длъжност
“работник“ по трудово правоотношение от 11.04.2012 г. С решение по гр.д.№554/2019 по
описа на Районен съд – Разград е отменена заповед №54/05.03.2019 г. на директора на
ОП”Паркстрой”, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата
катонезаконосъобразна. Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на
1
ищцата обезщетение в размер на 1 462,33 лв. с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за
периода 06.03.2019 г. – 15.05.2019 г. Това съдебно решение е потвърдено с решение по
Окръжен съд – Разград по в.гр.д.№209/2019г. ВКС с определение по гр.д.№4083/2019 г. не е
допуснал до касационно обжалване решението на ОС Разград.
Видно от мотивите към съдебните решения основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е чл.325, ал.1 т.9 от КТ и по време на процеса същата е твърдяла,
че следва работодателят да й осигури друга работа. На е поискала възстановяване на преди
заеманата от нея длъжност, респ. не е предявила иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ.
С искане от 21.05.2020 г. ищцата е поискала от ответното дружество да й бъде указано къде
да се яви за продължаване на изпълнение на трудовото й правоотношение. Същото искане е
предявила и на 27.05.2020 г., като изрично е поискала при предлагане на заемана длъжност
ответникът да се съобрази със здравословното й състояние.
Със заповед №59/27.05.2020 г. директорът на ответното предприятие е възстановил ищцата
на предишната длъжност „работник, озеленяване”, считано от 28.05.2020 г. В т.4 от тази
заповед е посочено, че работникът е длъжен да постъпи на работа в двуседмичен срок
отполучаването на екземпляр от заповедта, длъжностната характеристика и завереното
копие от уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ. С ново искане – от 01.06.2020 г.ищцата е
уведомилаответника, че не може да изпълнява длъжността „работник озеленяване”, поради
противопоказни условия на труд за длъжността. Съответно е поискала работодателят да
отмени тази заповед и да издаде нова, с която да я назначи на подходяща за трудоустроено
лице длъжност.
С нова заповед №63/05.06.2020 г. директорът на ответното дружество е отменил заповед
№59/27.05.2020 г.
Преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – на 03.01.2019
г. на ищцата И. Х. Д. е издадена експертно решение от МБАЛ Разград за 50% трайно
намалена работоспособност. Съответно според становище от 29.01.2019 г. на Служба за
трудова медицина в предприятието няма подходяща за здравословното състояние и
образование на работника работа, за която има свободна щатна длъжност.
Според представената от ответника служебна бележка за периода 16.04.2020 г. – 16.12.2020
г. ищцата би получила за заеманата от нея длъжност брутно трудово възнаграждение в
размер на 5 481,16лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Разпоредбата на чл.344, ал.1 от КТ дава възможност на работника/служителя да
поиска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване
на предишната работа алтернативно – пред работодателя или от съда. В настоящия случай
ищцата е поискала от съда признаване на уволнението за незаконно, а впоследствие е
поискала възстановяване от работодателя. Последният е имал право да реши дали да я
2
въстанови или не на преди заеманата от нея длъжност, тъй като такова възстановяване на е
поискано, респ. не е постановено с иск пред съда. Съответно работодателят я е възстановил
на преди заеманата от нея длъжност, тъй като терминът „възстановяване”предполага
връщане на трудовото правоотношение в състоянието, в което същото е съществувало преди
издаване на заповед за неговото прекратяване.
Разпоредбата на чл.225, ал.3 от КТ регламентира правото на обезщетение на
работника/служителя при наличие на следните предпоставки: възстановяване на работа след
незаконно уволнение, явяване на същия в предприятието, за да заеме длъжността, на която е
възстановен и недопускане той да изпълнява тази работа. По делото не бе доказано ищцата
да се е явила за изпълнение на работата, на която е била възстановена от работодателя по
нейно искане. Нейната активност се е изразила единствено и само в това да иска предлагане
на друга длъжност, различна от заеманата до прекратяването на трудовото правоотношение.
Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ е
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът има право на направените от него разноски в
размер на 610 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Х. Д., ЕГН **********, адрес **** срещу
ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на
управление ул.“Раковски“, №14 за заплащане на сумата 5600 лв. обезщетение
по чл.225, ал.3 от КТ за времето от 16.04.2020 г. до 16.12.2020 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Х. Д., ЕГН ********** , от **** ДА ЗАПЛАТИ на
ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на
управление ул.“Раковски“, №14 сумата 610 лв. /шестстотин и десет лева/
платено адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3