№ 24
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500229 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 94 от 23.03.2022 г., постановено по гр.д. №
607/2021 г. Русенският окръжен съд осъдил Община Русе да заплати на М. И.
И., от гр. Борово, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 25 000 лв., частично
предявени от 100 000 лв. – обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 04.07.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 819.49 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 24.08.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за
неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв., частично
предявени от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от
04.07.2021 г., както и иска за имуществени вреди за разликата над 819.49 лв.
до 1 636.98 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2021 г., като
неоснователни. Със същото решение съдът осъдил Община Русе да заплати
на адв. Я. Д. сумата от 1 580 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38,
1
ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗАдв. Осъдил е М. И. И. да заплати на Община Русе
сумата от 307.50 лв. разноски за производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК. Осъдил Община Русе да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд- Русе, сумата в размер на 1 300 лв., на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Въззивна жалба против горното решение в отхвърлителната му част, с
която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е оставен без уважение
за горницата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като
частичен от 100 000 лв., е подадена от М. И. И., чрез адв. Л. Л..
Жалбоподателят счита решението в посочената част за неправилно поради
неправилно приложение на относимия материален закон, както и поради
необоснованост на решаващите изводи относно приложението на чл. 52 от
ЗЗД. В жалбата се излага, че при правилно изяснена фактическа обстановка
относно характера и степента на засягане на здравето на ищеца, съдът е
определил занижено обезщетение, като не личи връзка между изброените
факти, относими към размера на обезщетението от една страна и оценъчния
извод на съда от друга страна. Излага се, че определеното обезщетение (преди
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) не държи сметка за пожизнения характер
на травмата и за негативната медицинска прогноза, която е дадена от вещото
лице-травматолог за бъдещото развитие на състоянието на ищеца.
Жалбоподателят счита, че видът и тежестта на травмите, продължителният
болничен престой, множеството оперативни интервенции (включително и
предстоящи такива) безспорно са обусловили физически болки и битов
дискомфорт, които подлежат на обезщетяване съгласно критериите по чл. 52
от ЗЗД, но при отчитане на всички относими обстоятелства определеният
размер на обезщетението от 70 000 лв. се явява занижен и не може да изпълни
функцията за компенсиране на вредите. Посочва се, че сумата от 100 000 лв.,
посочена като цена на иска (макар и частично предявен до размер на сумата
от 50 000 лв.) се явява справедлив и обоснован размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Отделно от горното в жалбата се излага, че съдът е
процедирал неправилно като е приложил санкцията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и е
намалил обезщетението с 50% не от определения справедлив размер от 70 000
лв., а от цената на предявения иск от 50 000 лв., което било в противоречие с
постоянната практика на ВКС. Направено е искане да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което искът за
2
неимуществени вреди да бъде уважен в цялост, като бъде присъдено
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.,
ведно със законните последици от това за дължимост на лихви и разноски.
От ответната по жалбата страна – Община Русе, е постъпил писмен
отговор, в който се заема мотивирано становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Въззивна жалба против решението е подадена и от Община Русе, в
частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на М. И. обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 25 000 лв. В жалбата се
излага, че в тази част решението се явява неправилно и постановено при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
счита, че наред с останалите относими факти по делото следва да се съобрази
и обстоятелството, че травмата на ищеца не е довела до намаляване на
трудоспособността му, както и това, че изходът на лечението е положителен,
като към момента е налице възстановяване на основната функция на горния
крайник и на долните крайници на пострадалия; не са настъпили усложнения,
които до живот да съпътстват ищеца по отношение на функцията на
крайниците му. Излага се също, че по делото липсват данни травмата да е
оказала негативно въздействие върху психиката на ищеца, като следва да се
отчете и сравнително младата възраст на последния, която е предпоставка за
по-бързо възстановяване. Според жалбоподателя посочените обстоятелства
обуславят определянето на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък
размер от 70000 лв., а именно – около 40 000 лв. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част, с която Община Русе е осъдена да
заплати на М. И. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000
лв. до 25 000 лв.
От насрещната по жалбата страна М. И. не е постъпил писмен отговор.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Русенския окръжен съд са били предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД от М. И. И. против Община Русе за заплащане на
обезщетение от 26 000 лв. (частично от сумата 100 000 лв.) за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца по повод на ПТП, настъпило на 4.07.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането- 4.07.2021 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение от
3
1 636.98 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка със същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от датата на последния разход – 24.08.2021 г., до
окончателното изплащане.
С протоколно определение от 14.03.2022 г. по делото е допуснато изменение на
размера на иска за неимуществени вреди чрез неговото увеличаване, като същият да се
счита предявен за сумата 50 000 лв., частично от 100 000 лв.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно между страните и от приложения по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали № 473/138 от 5.07.2021г. се установява, че на 4.07.2021 г., в 19:50 часа, по
бул. „България“ в гр. Русе, до пътен възел „Охлюва“, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „БМВ 318 ТДС“ с ДК № Р 08****, управляван от М. И. И.. Като причина за
настъпването на инцидента е посочено следното: водачът на МПС блъснал внезапно
навлязло на платното за движение животно – куче, след което загубил контрол над
автомобила, напуснал пътя вляво и се блъснал в метален стълб.
Към исковата молба са приложени епикризи от УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе и ВМА
– МБАЛ София, установяващи претърпените увреждания и проведеното лечение.
Във връзка с доказване на механизма на ПТП и получените от пострадалия ищец
травми, по делото е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. От заключението се установява, че произшествието е настъпило при следния
механизъм: на 04.07.2021г., около 19:50 часа в гр. Русе, на бул. „България“ на платното за
движение в посока гр. Бяла се е движил л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р 08****, управляван
от ищеца. В този район бул. „България“ е разделен на две платна за движение във всяка
посока, като помежду им има затревена ивица. Платното за движение в посока към гр. Бяла,
където е настъпило произшествието, е разделено на три ленти за движение с единични
прекъснати линии. Към датата на изготвяне на заключението, преди мястото на
произшествието няма пътен знак В26 – „Забранено е движение със скорост по-висока от
означената“, с означение 80 км/ч, за какъвто са налице данни от свидетелските показания.
Когато автомобилът е достигнал моста на пътен възел „Охлюва“ се е движил в лявата лента
за движение със скорост около 70 км/ч. В този момент отляво на автомобила, от затревената
ивица между отделните платна за движение, е навлязло куче в лентата за движение на
автомобила. Последвал е удар с предната дясна част на автомобила, вследствие на което
кучето е намерено в дясната част на платното за движение. След този удар автомобилът се е
насочил вляво и се е ударил с предната си част в стоманен стълб. Завъртял се е косо наляво
и е продължил движението си по затревената площ до мястото, на което е намерен. Тъй
като в материалите по делото няма данни за дълбочината на деформациите по автомобила и
за точното му положение след произшествието, вещото лице, анализирайки снимките,
приложени по делото, дава заключение, че уврежданията, деформациите и положението на
автомобила след удара отговарят за начална скорост в момента на удара в стълба около 70
км/ч. Според експерта в материалите по делото липсват данни и относно забраната за
скорост по пътя в района на произшествието към датата на ПТП. Няма данни за обекти или
4
предмети, който да са ограничавали видимостта между водача на автомобила и кучето.
Според вещото лице, ако водачът на автомобила е спазил нормативните изисквания за избор
на скорост на движение в зависимост от конкретните условия на видимост и наличието на
опасност е могъл да предотврати произшествието, чрез намаляване на скоростта или
спиране. От заключението се установява още, че деформациите в предната част на
автомобила са основно от удара в стоманения стълб. Изяснено е, че удар с масата и
размерите на човек – пешеходец и при условие, че водачът непрекъснато контролира
органите за управление, не могат съществено да променят посоката и скоростта на
движение на автомобила. Масата и размерите на куче са по-малки от тези на човек –
пешеходец. От това следва, че този удар не е оказал съществено влияние на траекторията на
движение на автомобила и причината за отклонението му наляво към стълба се дължи на
действията на ищеца.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че при процесното събитие ищецът е претърпял следните
увреждания: счупване на вътрешния малеол на дясната подбедрица, счупване на двете
талусни кости на ходилата, счупване на дясната лакетна кост, откършек от външния кондил
на лявата голямопищялна кост, разкъсване на задната кръстна връзка на лявото коляно,
разкъсноконтузна рана на лявото коляно, разкъсноконтузни рани на долната устна и
брадата, охлузвания на дясно коляно, кръвонасядане в областта на лявото око, които по
медико-биологичните признаци се прецяват като трайно затрудняване на движенията на
двата долни крайника и трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. При
постъпването след травмата в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе е направена диагностика на
получените увреждания и подготовка за оперативно лечение според правилата на добрата
медицинска практика и медицинските стандарти. Според експерта оперативните
интервенции са извършени в срок и според правилата на добрата медицинска практика и
медицинските стандарти. Продължаването на лечението във ВМА – София не го е
затруднило, нито е допринесло за промяна в интензитета на болките. Отстраняването на
имплантите е след процеса на зарастване на костите и следва да бъде извършено в рамките
на около година след травмата. Възстановяването на връзковия апарат на лявото коляно е в
рамките на планово лечение, преценено от лекар и пациент. От заключението се установява
още, че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
бъдат получени от профили в купето на лек автомобил при ПТП на 04.07.2021 г. като
същите са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Според експерта болки
с изразен интензитет има след травмата, при манипулации и след тях, при раздвижване на
крайника, като при различните хора прагът на болката е различен. Към момента на
изготвяне на заключението е налице възстановяване на основната функция на горния
крайник и долните крайници. Има ограничения в движенията в областта на дясната глезенна
става и лявата колянна става. Предстои отстраняване на имплантите и провеждане на
рехабилитация, както и лечение за връзковия апарат на лявото коляно, което е оперативно.
Няма данни от които да се приеме, че са налице увреждания, които до живот ще съпътстват
5
пострадалия по отношение функцията на крайниците. Белезите са трайни и ще останат за
цял живот. Според вещите лица от данните в делото се установява, че водачът е бил
заклещен в автомобила, но няма тежка гръдна травма. При тези факти не може да се
определи дали водачът е бил с поставен предпазен колан. Когато има деформации на
автомобила и детайли навлизат вътре в купето /както е в случая/, променяйки
съотношенията и можейки да предизвикат травматични увреждания по тялото и крайниците
на водача, поставеният колан не може да изпълни своите защитни функции по предвидените
за това начини. По отношение на ищеца е извършено химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол на 04.07.2021г в 20:35 ч., от което е установено, че в пробата от
кръвта няма съдържание на етилов алкохол.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице, изготвило
заключението в съдебномедицинската му част е уточнило, че ограничението, констатирано
при извършения преглeд на ищеца в областта на глезенната става, е от около 2-3 градуса,
като след премахване на имплантите се очаква да се възстанови. При прегледа ищецът
съобщил, че с лекуващия му лекар са обсъждали предстоящото премахване на имплантите.
В областта на лявото коляно е налице разкъсана връзка, която, поради множеството травми,
е оставена за лечение на по-късен етап, след общото възстановяване. Тази травма може да се
възстанови оперативно, като няма срок за извършването на операцията – това може да стане,
когато реши пострадалият и когато здравословното му състояние го позволява. В ставата
има разгъване и сгъване, но поради това увреждане има трудно клякане и ставане. При
движение по стълби ставата е нестабилна, но кракът се сгъва и разгъва и изпълнява
основната си функция „вървене“. Вещото лице е уточнило, че нормалният възстановителен
период в случая е около осем месеца. В първите 45 – 60 дни не бива да се натоварват
крайниците, а после постепенно следва да се раздвижват. Общият възстановителен период е
продължил около осем месеца, като няма данни за удължаването му. На пострадалия
предстоят две операции – една за премахване на имплантите и една за възстановяване на
връзковия апарат на колянната става. Имплантите се махат с отделна операция, която е по-
лека от тази по поставянето им. Уточнено е също, че изборът на пострадалия да продължи
лечението си във ВМА не е влошило неговото състояние. Той е бил транспортиран от
болницата в гр. Русе до ВМС с линейка, като състоянието му е позволявало това.
По делото е приета и допълнителна автотехническа експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че опасната зона на процесния лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с
установената скорост и с отчитане на конкретните пътни условия е била около 53,80 м. Тъй
като в материалите по делото не са установени конкретни данни за темпа на движение на
кучето, както и за траекторията му на пресичане, вещото лице е извършило анализ с темпа
на движение на кучето, за да определи възможността за предотвратяване на произшествието
в 2 варианта - ако се приеме, че опасността е възникнала от момента на насочването на
кучето от зелената площ към пътното платно и съответно от момента на навлизане на кучето
на пътното платно. Според експерта, ако се приеме, че опасността е възникнала от момента
на насочването на кучето от зелената площ към платното за движение, от направените
6
изследвания и анализи за всички варианти относно скоростта на движение на кучето, с
установената скорост на автомобила и с по-ниска от нея, водачът на автомобила е могъл да
възприеме кучето в затревената разделителна площ и да спре преди мястото на
произшествието, т.е. в този случай кучето не е попадало в опасната зона на автомобила. Ако
се приеме, че опасността е възникнала от момента на навлизане на кучето на пътното
платно, за всички варианти относно скоростта на движение на кучето и с установената
скорост на автомобила, водачът на автомобила не би могъл да спре преди мястото на
произшествието. Кучето в този случай е попадало в опасната зона на автомобила.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е разяснило, че в
този вариант, само при нормален темп на движение на кучето водачът е имал необходимото
време за реакция, т. е. да предприеме спиране, но пак не е имал време да осъществи
ефективно спиране на автомобила. В конкретния случай посоката на движение на ищеца е
била на запад, инцидентът е настъпил по залез, като има данни, че слънцето е светело в
очите му. Според вещото лице кучето вероятно се е движело под моста на пътен възел
„Охлюва“ в района на сянка и поради това възприемането му от водача, въпреки
неограничената видимост, е било по-слабо.
За изясняване обстоятелствата около настъпилото ПТП и неговия механизъм по
делото са разпитани като свидетели П. Е. П., С. И. Д. и А. Н. Д..
От показанията на свидетеля П. Е. П. се установява, че на 4.07.2021 г.
станал очевидец на катастрофа, която се случила под моста на „Охлюва“, по
бул. „България“. Пътувал в посока към гр. Русе, а катастрофиралата
впоследствие кола се движела в посока към гр. София. Катастрофата станала
много бързо. Автомобилът се ударил в едно едро куче, завъртял се и се
ударил в стълб от тролейбусната мрежа. Свидетелят направил обратен завой
и отишъл да помогне на момчето, което катастрофирало. Заварил го със
затиснати крака под кормилото, а главата му била завъртяна на една страна на
другата седалка до шофьора. Не си спомня дали е бил с поставен предпазен
колан. Облегалките на седалките били счупени. Воланът от удара бил паднал
надолу, почти на нивото на седалките. Били се задействали въздушните
възглавници. На място на произшествието дошли полиция, пожарна и
линейка. Докато не пристигнала линейката никой не смеел да пипа човека в
колата. Свидетелят му придържал само главата. От автомобила го извадили
полицай и лекар. Не си спомня дали когато са вадили човека от колата са
рязали колан. Установява се още, че свидетелят лично видял кучето, което
причинило катастрофата. То лежало на около 5-6 метра от катастрофиралия
автомобил, на асфалта, а автомобилът бил в тревните площи. Кучето било
едро, светло, бяло-жълто на цвят, като според свидетеля било порода „улична
7
превъзходна“.Със сигурност нямало дълъг повод. Никой не се появил след
катастрофата да го търси. Свидетелят посочва още, че ежедневно минавал по
този път, тъй като работел в кв. „Средна кула“ и в този участък нямало знаци,
които да указват, че там преминават животни. Там често се движели
безпризорни кучета - преминавали по пътя, движели се и по разделителната
ивица.
От показанията на свидетеля С. И. Д. се установява, че на 4 юли, около 8
ч. вечерта пътувал по бул. „България“ от гр. Русе за с. Обретеник, когато в
участъка около „Охлюва“ движещият се пред него автомобил БМВ
катастрофирал. Този автомобил бил на около 25 м преди него. Между тях
имало друг автомобил, но той се движел в крайната дясната лента, а те в
крайната лява. Когато стигнали до участъка на пътен възел „Охлюва“, от
зелените площи в разделителната ивица излязло куче, което тръгнало да
пресича пред движещия се пред него автомобил БМВ. Той ударил спирачки.
Не си спомня дали водачът е направил маневра наляво или надясно. Всичко
се случило много бързо. Колата се ударила в стълб и се завъртяла почти
обратно на часовниковата стрелка. Не може да каже дали е поднесла, тъй като
се вдигнала пушилка. И той, и водачът на движещият се в съседната лента
автомобил спрели. Впоследствие дошъл и трети автомобил. Единият от
водачите звъннал на ЕЕН 112. Колата била смачкана от удара, облегалките
били счупени. В колата пътувал само ищецът. Тялото му било килнато
настрани, почти легнало надясно към пасажерската седалка. Целият бил в
кръв. От автомобила го извадили лекарите. Имало спукана въздушна
възглавница, но свидетелят не си спомня дали била лява или дясна. Не си
спомня дали водачът на катастрофиралия автомобил е бил с поставен
предпазен колан. Посочва още, че видял бегло кучето. Било високо
приблизително до около коленете му, на бели петна, с жълто-сива козина.
Кучето отхвръкнало от удара и останало на място на платното. Било умряло,
като нямало намордник. Никой не се появил да го търси. Доста време стояло
на платното. Според свидетеля кучето не било породисто. След катастрофата
лежало в дясната пътна лента за движение, на асфалта, на около 6 м от
катастрофиралия автомобил. Не се е приближавал до него, но било ясно, че
лежи безжизнено. Не можел да прецени дали колелата на БМВ-то са
преминали през кучето. Преди да настъпи катастрофата се движел с около 60-
70 км/ч.
8
Свидетелят А. Н. Д. – мл. контрольор в Сектор ПП КАТ – Русе,
съставител на протокола за процесното ПТП, установява в показанията си, че
от проведената след катастрофата с водача на БМВ беседа си спомня, че
причина за настъпване на произшествието била внезапно излязло на пътя
куче. Посочва, че не могъл да му направи алкохолна проба, тъй като
уврежданията по лицето му не позволявали това. Когато отишъл на
местопроизшествието кучето било там и никой не е идвал да пита за него.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди като
свидетел по делото е разпитана А. К. А., живееща на семейни начала с ищеца.
От показанията се установява, че за инцидента на 4 юли 2021 г. научила от
самия М., който се обадил от линейката на път за болницата. Състоянието
на ищеца непосредствено след катастрофата възприела по снимките, които
той й изпратил вечерта на 4 срещу 5 юли. Челюстта му била разтворена.
Оперирали челюстта му на следващия ден, след което му обяснили, че се
налага да ампутират крака му. Това било неприемливо за цялото семейство и
поради тази причина предприели преместването му във ВМА София с частна
линейка. Свидетелката посочва още, че обичайно живеели в гр. Русе в малко
жилище заедно с 2 год. си дете. Малко преди инцидента се била върнала на
работа от майчинство. Не можели да си позволят да остане отново без работа,
за да се грижи за М., поради което се преместили да живеят в гр. Борово,
където родителите му имали голяма къща. Предприели тази стъпка и за да
може за М. да се грижи майка му, която била безработна. По време на престоя
му в болницата постоянно поддържали връзка. Той изпращал снимки,
оплаквал се от изпитваните болки. За първи път видяла М. около един месец
след катастрофата, когато се прибрал от София. Състоянието му било много
тежко. Не можел да се движи, левият му крак бил шиниран, десният -
гипсиран и дясната ръка била след операция. Бил на легло около два месеца.
През деня майка му го обгрижвала, а вечер – свидетелката. Къпели го,
обличали го, обгрижвали го като бебе. С количка го водели до банята, за да се
изкъпе. В края на м. септември започнали да го карат с автомобил за
рехабилитация в гр. Русе. Към онзи момент той все още бил на инвалидна
количка. Ползвал я около месец. Впоследствие започнал да ползва две
патерици, една патерица и от около месец преди разпита пред съда вече се
придвижвал самостоятелно, без помощни средства. Към настоящия момент
М. не можел спокойно да изкачва стълби, не можел да кляка, но свидетелката
9
не съзира промени в походката му. Все още имал болки и оплаквания, но вече
не приемал медикаменти за това. Непосредствено преди катастрофата М.
работел в сервиз за подмяна на гуми. Работата му там била физическа с доста
натовареност, с много клякания. Към настоящия момент все още не се е
върнал на работа, но според свидетелката той няма да е в състояние повече да
работи на същото място. Според свидетелката последните пет месеца и
половина психическото състояние на М. било променливо. Имало моменти, в
които бил изключително депресиран, както и такива, в които сякаш се
опитвал да приема нещата. Към момента на разпита семейството им се
издържало от заплатата на свидетелката и средствата, които М. получава
поради временната си нетрудоспособност. Ищецът не ходи вече на
рехабилитация. Такива процедури посещавал до края на м. ноември. Били
извършвани от частен рехабилитатор, на когото те плащали. По лицето му
имало видими белези от шевовете на брадичката и долната устна. Не си
спомнял нищо за инцидента.
Като свидетел по делото е разпитана и Ж. П., управител на Общинския
приют за безстопанствени животни – гр. Русе. От показанията се
установява, че кучетата били залавяни по сигнали или планово както от
малките населени места, така и от гр. Русе. Проверявали ги за чипове – дали
са регистрирани, дали имат собственик. Другият видим белег била ушната
марка на ухото. Кучетата били връщани обратно от там, откъдето са били
взети, след като бъдат кастрирани и им бъдат поставени чип, ушна марка,
ваксина против бяс и вътрешно и външно обезпаразитяване. Свидетелката
посочва още, че в последните две години не връщали много кучета на
улицата, тъй като им намирали собственик с помощта на активна
осведомителна кампания. През 2020 г. били върнати 30 кучета, а през 2021 г. -
7. Осиновяванията били над 500 на година. След освобождаване на кучето от
приюта единственият белег била ушната марка, която е синя и която
установявала, че кучето е минало през приюта. В града основният приток на
животни бил сезонен, предимно есента, тъй като през този сезон
собствениците във вилните зони освобождавали кучетата и се прибирали в
града. За това често намирали кучета с каишка и част от синджир, който виси.
В повечето случаи те не били обозначени с микрочип. Свидетелката излага
още, че от снимката на процесното животно се установява, че то е охранено и
има нашийник, който изглежда нов. Не било обичайно кучетата, които
10
прибирали в приюта да са така охранени. Според свидетелката процесното
куче е смесена порода. Обикновено охранени били кастрираните кучета,
живеещи в централната градска част. Разяснява, че безстопанствените кучета
са свикнали с движението на автомобилите, докато кучета, които са били
преди това на каишка и се освободят от нея по някаква причина, т. е. не са
живели свободно, се чувствали дезориентирани, когато останат на свобода.
Задължение на Общинския приют било да прибира труповете на животни по
улиците – кучета, котки. В повечето случаи били животни, които не са
минавали през приюта. Много рядко се случвало да прибират трупове на
кучета с ушни марки. Когато се изписвали от приюта безстопанствени
животни и се връщали обратно на мястото от където са взети, след като са им
поставили съответната ушна марка, те не се изписвали с нашийници. Не
помни през м. юли да е постъпвал сигнал, за да бъде прибран трупа на
процесното куче.
Към доказателствения материал е приобщена и справка от ОП
„Комунални дейности“, от която е видно, че в Общинския приют за
безстопанствени животни е постъпил сигнал на 4.07.2021 г. в 20:02 ч. Тъй
като приютът не разполага с дежурен денонощен екип сигналът е проверен на
следващия работен ден в рамките на работното време, но на посоченото
място не е открит труп на животно.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Решението в частите, с които предявеният иск за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва, предявеният иск за имуществени вреди е уважен
за сумата от 819,49 лв., ведно със законната лихва и е отхвърлен за разликата
над 819,49 лв. до пълния предявен размер от 1 636,98 лв., е влязло в сила като
необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението, в частите, с които
искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 20 000 лв. до 25 000
лв., частично от 100 000 лв. и е отхвърлен за разликата над 25 000 до 50 000
лв., частично от 100 000 лв. Решението в тези части е валидно и допустимо.
Установено е по делото, че на 4.07.2021 г. около 19:50 часа в гр. Русе, по
11
бул. „България“, до пътен възел „Охлюва“, ищецът управлявал лек автомобил
„БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р 08****, когато на платното за движение внезапно
навлязло куче, с което последвал удар. Вследствие на удара автомобилът се
отклонил вляво и се ударил в метален стълб. Безспорно е установено по
делото, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът получил телесни
увреждания и претърпял неимуществени вреди – болки и страдания.
Отговорност за тези вреди носи ответната община на основание чл. 49 от ЗЗД.
С оглед наличието на вляло в сила решение до размера на уважената
част от иска за неимуществени вреди – 20 000 лв., предявеният иск е
установен по основание. Страните спорят единствено по размера на
дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да
бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при преценка на
конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др.
При определяне размера на дължимото на ищеца М. И. И. обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания въззивният
съд взе предвид следните обстоятелства: вида и броя на уврежданията –
счупване на вътрешния малеол на дясната подбедрица, счупване на двете
талусни кости на ходилата, счупване на дясната лакетна кост, откършек от
външния кондил на лявата голямопищялна кост, разкъсване на задната
кръстна връзка на лявото коляно, разкъсноконтузна рана на лявото коляно,
разкъсноконтузни рани на долната устна и брадата, охлузвания на дясно
коляно, кръвонасядане в областта на лявото око, които по медико-
биологичните признаци се прецяват като трайно затрудняване на движенията
на двата долни крайника и трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник; проведеното лечение – две оперативни интервенции на
8.07.2021 г. и на 16.07.2021 г., съответно на дясната лакътна кост и в областта
на глезенната става, с поставяне на импланти (общ болничен престой от 16
дни), след което ищецът е бил на домашно лечение, проведена е и
рехабилитация; изпитваните от ищеца болки и страдания, които са били с
12
висок интензитет непосредствено след получаване на травмата, при
извършване на манипулациите и след тях при раздвижването на крайника;
изпитваните от ищеца неудобства в ежедневието поради невъзможността да
се придвижва-в продължение на два месеца е бил обездвижен, около месец
използвал инвалидна количка, а след това в рамките на около два месеца М.
И. използвал патерици, за да се придвижва; неудобствата от необходимостта
да бъде обслужван и подпомаган от близките си – през деня за него се
грижела неговата майка, а вечер (след работно време)- жената, с която живеел
във фактическо съжителство; възрастта на ищеца към момента на
произшествието- 31 години; периода на възстановяване-около осем месеца;
обстоятелството, че към момента не е налице пълно възстановяване на долния
крайник на ищеца- ограничени движения в глезенната става от около 2-3
градуса и разкъсана връзка в областта на лявото коляно, чието лечение е
отложено за по-късен етап, поради наличието на множество травми;
наличието на затруднения при клякане, ставане и изкачване на стълби поради
увреждането на връзката на колянната става; обстоятелството, че ищецът
продължава да изпитва болки; наличието на белези от шевове в областта на
брадата и долната устна; промените в психическото състояние на ищеца по
време на възстановителния период.
Освен това съдът съобразява, че възстановителният период е протекъл
нормално и в рамките на обичайния срок за подобни травми. Няма данни за
удължаване на възстановителния период, като въпреки травмите походката на
ищеца е останала непроменена (съобразно показанията на свидетелката
Анелия Ангелова). След премахване на имплантите се очаква движението на
глезенната става на ищеца да се възстанови напълно. Няма данни, от които да
се приеме, че са налице увреждания, които да съпътстват ищеца до живот по
отношение на функцията на крайниците му. Съдът съобразява също, че на
пострадалия предстоят още две операции – една за премахване на
поставените импланти и една за възстановяване на връзковия апарат на
колянната става.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в
страната към момента на увреждането-4.07.2021г. и съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания е в размер на 50 000 лв./преди намаляването поради
13
съпричиняване/. Този размер на обезщетение представлява справедлив
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не са налице
предпоставки в случая за определяне на обезщетение за неимуществени вреди
в по-нисък или по-висок размер от посочения.
С оглед на изложеното относно дължимия размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ищеца, въззивният съд намира
въззивната жалба на М. И. в частта, касаеща определянето на справедливия
размер на обезщетението, за неоснователна. Няма данни по делото, които да
обосновават определяне на обезщетение в по-висок размер от 50 000 лв.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че травмата на ищеца притежава
пожизнен характер и медицинските прогнози по отношение бъдещото
развитие на състоянието му била негативна. Напротив, от заключението на
комплексната експертиза в нейната съдебномедицинска част се установява
категорично, че възстановителния период при М. И. е протекъл нормално и в
рамките на обичайно необходимото време при сходни травми, като няма
данни за увреждания, които да съпътстват ищеца пожизнено. Ограничението
в движението на дясната глезенна става също се очаква да бъде преодоляно
напълно след премахване на поставените импланти. Увреждането на връзката
на колянната става също е лечимо по оперативен път, като интервенцията е
отложена поради необходимостта от лечение на останалите травми. Това
отлагане на лечението обаче не би се отразило негативно на състоянието на
ищеца. Вещото лице е изяснило, че няма определен срок, в който следва да се
извърши операцията, а това може да бъде планирано когато реши самият
пострадал и когато общото му здравословно състояние го позволява. Траен
характер имат единствено белезите от отделните интервенции и от шевовете в
областта на брадата и долната устна, като този им характер вече беше
съобразен по-горе при определяне на справедливия размер на обезщетението,
дължимо на пострадалия М. И.. Освен данните за нормално протекъл
възстановителен процес и липсата на негативна прогноза за бъдещото
състояние на ищеца съдът съобразява също и младата възраст на последния,
която е предпоставка за по-бързо и успешно възстановяване. Освен това по
делото липсват данни ищецът да е лишен трайно от своята трудоспособност,
което да му попречи в бъдеще да реализира доходи за издръжка на
семейството си. Съдът отчита и обстоятелството, че по делото липсват
медицински данни настъпилият инцидент и получените във връзка с него
14
травми да са се отразили трайно на психиката на пострадалия М. И..
Вземайки предвид тези данни, съдът намира, че няма основание за
определяне на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца
в по-висок размер от 50 000 лв.
По изложените съображения основателен е доводът на жалбоподателя
Община Русе, че определеното от първостепенния съд обезщетение от 70 000
лв. за претърпените неимуществени вреди от ищеца/преди да се извърши
намаляване заради съпричиняване от страна на пострадалия/ е завишено. Не
са налице данни, които да обосновават общ размер на обезщетението в размер
на 70 000 лв., както е приел първостепенния съд.
Неоснователно е искането на жалбоподателя Община Русе за
определяне в случая на обезщетението за неимуществени вреди на 40 000 лв.
Съобразно изложените по-горе съображения справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на
50 000 лв. Не са налице основания за определяне на по-нисък размер на
обезщетението от посочения. Независимо от нормално протеклото
възстановяване при ищеца и положителната прогноза за бъдещото развитие
на неговото здравословно състояние, ищецът е бил лишен за продължителен
период от пълноценен живот. Освен това на ищеца предстоят още две
оперативни интервенции, които са необходими за пълното му
възстановяване.
Наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е безспорно установено, като страните не спорят и
относно неговия размер от 50%. Въззивният съд споделя изцяло
съображенията на първостепенния съд относно извода му за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Нарушението на
ищеца в случая като водач на лекия автомобил се изразява в това, че не е
контролирал непрекъснато органите за управление на автомобила, в резултат
на което след удара с кучето, лекият автомобил се е отклонил наляво към
стълба и се е ударил в него. Причината за отклоняване на лекия автомобил
наляво се дължи на действията на ищеца. Установява се от заключението на
автотехническата експертиза, че ударът с кучето не е оказал съществено
влияние на траекторията на движение на лекия автомобил. С оглед на това и
при установения механизъм на настъпване на произшествието, въззивният
15
съд също приема, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат като приносът му се равнява на 50%.
В случая определеният от въззивния съд справедлив размер на
обезщетението от 50 000 лв. следва да бъде редуциран с 50% на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД до размер на сумата от 25 000 лв., за който размер
предявеният частичен иск за неимуществени вреди е основателен и следва да
бъде уважен.
Всички изложени обстоятелства и свързаните с тях болки и страдания,
претърпени от ищеца, обуславят обезщетение в посочения по-горе размер от
50 000 лв., което кореспондира с тежестта на увредата в случая, като предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в
размер от 50% общата сума на обезщетението следва да бъде редуцирана до
25 000 лв. За разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв., частично от 100 000 лв.,
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Сумата от 25 000 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането-4.07.2021г. до окончателното изплащане.
С оглед на изложеното, макар и по различни съображения,
първоинстанционният съд е достигнал до същия краен решаващ извод,
поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваните части, а именно в частта, с която на ищеца е присъдена като
обезщетение за неимуществени вреди сумата над 20 000 лв. до 25 000лв.,
както и в частта, с която предявеният частичен иск за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв., предявен частично от
100 000 лв.
При този изход на делото в полза на М. И. следва да бъде присъдена
сумата от 116,67 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска.
При този изход на делото в полза на ответника Община Русе следва да
бъде присъдена сумата от 83,34 лв. – заплатена държавна такса за
производството пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената чат от
иска, както и сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94 от 23.03.2022г. на Окръжен съд-Русе,
постановено по гр.д. № 607/2021г. по описа на същия съд, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА Община Русе със седалище и адрес гр.Русе, пл.“Свобода“ №
6 да заплати на М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Борово, ********
сумата от 116,67 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Борово, ******** да
заплати на Община Русе със седалище и адрес гр.Русе, пл.“Свобода“ № 6
сумата 83,34 лв. – разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата 200 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17