РЕШЕНИЕ
№ 5327
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110164713 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Ю. А. Г. против
{**********], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от
4351,15 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит; сумата от
80,00 лева, представляваща разноски по арбитражно производство; сумата от 50,00
лева, представляваща разноски по производството по издаване на изпълнителен лист,
както и сумата от 401,07 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по т.д.1685/2012 г. по описа на СГС, VI-12 състав,
за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20128410402177 по описа
на ЧСИ {**********] на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила
погасителна давност за принудителното им събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от
21.03.2012 г., издаден по т.д.1685/2012 г. по описа на СГС, VI-12 състав била осъдена
да заплати на {**********] сумата от 4351,15 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит; сумата от 80,00 лева, представляваща разноски по
арбитражно производство; сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по
производството по издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 401,07 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че въз основа на описания изпълнителен
1
лист, на 10.04.2012 г. срещу нея било образувано изпълнително производство №
20128410402177 по описа на ЧСИ {**********] на КЧСИ, с район на действие СГС.
Сочи, че ответното дружество било конституирано като взискател по делото с
постановление на ЧСИ от 05.07.2019 г. Поддържа, че от 20.03.2014 г., когато ЧСИ
изпратил запорни съобщения до различни търговски банки, до 25.11.2022 г. по
производството не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
започналата да тече погасителна давност. С оглед предходното, изразява становище, че
вземането по процесния изпълнителен лист се явява погасено по давност /в случая 5-
годишна/, поради което същото не би могло да бъде предмет на принудително
изпълнение. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли
съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми.
Претендира присъждане на направените по производството разноски.
В подадения по делото писмен отговор ответното дружество изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че въз основа описания в исковата молба изпълнителен лист
на 10.04.2012 г. по молба на {**********] било образувано изпълнително дело №
20128410402177 по описа на {**********]. Поддържа, че ответното дружество е
придобило вземането по изпълнителния лист от горепосоченото дружество по силата
на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че в хода на изпълнителното производство не
са извършвани валидни изпълнителни действия, като сочи конкретни действие, с които
течащата относно вземането погасителна давност била прекъсната. В подкрепа на
доводите си ответникът се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. и съдебна практика. По
изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20128410404617 по описа на {**********], с район на действие СГС се установява, че
същото е образувано на 10.04.2012 г. по молба от {**********]
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 21.03.2012
г., издаден въз основа на влязла арбитражно решение е, че Ю. А. Г. е осъдена да
заплати на {**********] сумата от 4351,15 лева, заедно със законната лихва от
14.07.2011 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 80,00 лева разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатена от молителя
държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 401,07
2
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника, като с разпореждане от 10.04.2012 г. е насрочил опис на движимо
имущество на длъжника.
На 25.04.2012 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.
На 10.03.2014 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение
– опис на движимо имущество на 17.04.2014 г., за която няма данни да е връчена.
На 10.03.2014 г. отново са изпратени запорни съобщения за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника.
С разпореждане от 04.08.2015 г. ЧСИ отново е насрочил опис на движими вещи
на длъжника на 24.09.2015 г., за който по изпълнителното дело няма доказателства да е
бил извършен.
По молба на взискателя от 08.01.2016 г., с разпореждане от 10.04.2017 г. отново
е насрочен опис на движими вещи на 06.06.2017 г., който не се е състоял.
С разпореждане от 06.03.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение и е насрочил опис на движими вещи за
07.05.2019 г.
С молба от 10.06.2019 г. настоящият ответник е поискал да бъде конституиран
като взискател по изпълнителното дело, в качеството му на частен правоприемник на
първоначалния взискател. Към молбата е приложен договор за прехвърляне на
вземания.
С постановление от 05.07.2019 г. на ЧСИ {**********] е конституиран като
взискател по изпълнителното дело.
С молба от 26.11.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за
разкрити на името на длъжника банкови сметки и налагане на запор върху същите. Със
същата молба е поискано ЧСИ да насрочи опис, оценка и публична продан.
С молба от 06.01.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за
регистрирани трудови договори на името на длъжника, съответно налагане на запор
върху получаваното от последния трудово възнаграждение. Със същата молба е
поискано ЧСИ да насрочи опис, оценка и публична продан.
С молба от 02.09.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за
разкрити на името на длъжника банкови сметки и налагане на запор върху същите.
Аналогична е и молба от взискателя 01.02.2023 г.
Други изпълнителни действия не са извършвани.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване
или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането
по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните в тази му част, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 21.03.2012 г. по
т.д.1685/2012 г. по описа на СГС, VI-12 състав е издаден изпълнителен лист, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20128410402177 по описа на ЧСИ
{**********] на КЧСИ, с район на действие СГС.
В конкретния случай спорно по делото се явява единствено обстоятелството
дали вземането е погасено по давност.
Видно от данните по делото, въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20128410404617 по описа на {**********], с район
на действие СГС. Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от
взискателя от 10.04.2012 г. С ТР №3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК е дадено
разрешение, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед
даденото задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от образуване на
изпълнителното дело № 20128410404617 по описа на {**********] до 26.06.2015 г.
давност не е текла по време на изпълнителния процес.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
4
В продължение на две години, считано от образуването на изпълнителното дело
на 10.04.2012 г. до 26.06.2017 г., не са предприети никакви изпълнителни действия
спрямо длъжника, като такива не са и поискани от взискателя. През този период по
изпълнителното дело е насрочван опис на движими вещи на длъжника – на 04.08.2015
г. и на 08.01.2016 г., но без да е извършван в действителност, поради което и това
действие не е довело до прекъсване на давността. Запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника е извършен едва на 06.03.2019 г., поради което
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК – поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. Перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти
могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва
правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл.433, ал.1, т.8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете. След настъпване на перемпцията
съдебният изпълнител е извършил няколко изпълнителни действия спрямо
имуществото на длъжника. Първото предприето срещу длъжника действие в
изпълнителното производство, водещо до прекъсване на давността, е от 06.03.2019 г.,
когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-настоящ ищец
чрез връчването на запорно съобщение до работодателя. С молби от
новоконституирания взискател – настоящ ответник {**********] – от 26.11.2019 г., от
06.01.2021 г., от 02.09.2021 г. и от 01.02.2023 г., е поискал от съдебния изпълнител да
извърши отново проверка на имущественото състояние на длъжника и да предприеме
съответни изпълнителни действия. С подадените молби, взискателят е осуетил
повторното настъпване на последицата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, предполагаща
прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие от страна на
кредитора в продължение на период от две години.
Следва да се има предвид, че извършени изпълнителни действия по делото са в
периода след прекратяване на изпълнителното дело по право на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, като спорен между страните е въпросът дали същите следва да бъдат
зачетени. По така поставения въпрос е утвърдена константа практика по реда на чл.
290 ГПК, според която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
5
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Когато
и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство, като е без значение дали изпълнителното дело е
перемирано, или не. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116,
б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по
перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ
давността ефект /в този смисъл са Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. дело №
3409/2021 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г.
на IV г.о. на ВКС/. Налага се извод, че предприетите от съдебния изпълнител
изпълнителни действия въз основа на депозираната от взискателя молба след
настъпилата перемпция, водят да прекъсване на давността.
С оглед предходното, от 06.03.2019 г. /налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника/ давността следва да се счита за прекъсната по
отношение на длъжника, като е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, която
не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда /30.11.2022 г./, нито към
датата на приключване на устните състезания по делото //28.03.2023 г./.
С оглед предходното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. Видно от данните по делото е, че разноски не са направени, като
с оглед обективираното в писмения отговор искане, съдът следва да определи
единствено възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание. Горепосочената сума
следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. А. Г., ЕГН ********** срещу {**********],
ЕИК {**********], със седалище и адрес на управление: {**********], искове с
правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че
6
ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 4351,15 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит; сумата от 80,00 лева,
представляваща разноски по арбитражно производство; сумата от 50,00 лева,
представляваща разноски по производството по издаване на изпълнителен лист, както
и сумата от 401,07 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по т.д.1685/2012 г. по описа на СГС, VI-12 състав и
за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20128410402177 по описа
на ЧСИ {**********] на КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК Ю. А. Г., ЕГН ********** да
заплати на {**********], ЕИК {**********], със седалище и адрес на управление:
{**********] сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7