П Р
О Т О
К О Л
Град София, 12 февруари 2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
АНИТА АНДРОВА |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КРЪНЧЕВА ЧНД № 4643 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 12.15 часа, се
явиха:
/Във връзка с обявената към
настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка, свързана с
разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед №
РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством онлайн двупосочна аудио и видео връзка
чрез програма „Skype“,
в 14 заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
И.Р.К. – присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител Т.Г.– ИСДВР
в Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстваща в помещението на СЦЗ, пригодено за
осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна
връзка.
ОСЪДЕНИЯТ
И.Р.К.: Чувам и виждам добре всичко.
Във връзка с направено искане от
осъденото лице за назначаването му на служебен защитник по настоящото
производство, СЪДЪТ ДОКЛАДВА
постъпило уведомително писмо от САК № 51640/21 г., съгласно което за служебен
защитник на осъдения К., е определен адв. Г.Г.Ц. – от САК, който се явява в съдебна зала.
Адв.Ц.: Запознах се с материалите по делото,
организирал съм защитата на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ
И.Р.К.: Поддържам искането, нямам възможност да заплатя адвокатско
възнаграждение, желая служебен защитник, нямам против адв. Ц. да ме защитава.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се назначи адв.Ц. за служебен
защитник.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София Т.Г.: Да се назначи адв.Ц..
СЪДЪТ, като съобрази основателността на
направеното искане от осъдения И.Р.К., за назначаването му на служебен
защитник по настоящото производство, който да осъществи правна помощ по
отношение на осъденото лице по това производство, доколкото осъденият К. заяви,
че няма финансова възможност да заплати адвокатско възнаграждение, а желае да
бъде защитаван и интересите на правосъдието изискват той да бъде защитаван,
НАМИРА, че са налице предпоставките на чл.94, ал.1, т.9 НПК, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на
осъдения И.Р.К. – адв.
Г.Ц. – от САК.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, доколкото е налице и двупосочна онлайн аудио и видео връзка
с осъдения К., както и с процесуалния представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма
пречка за разглеждане на делото в това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно
приложено по делото досие.
И.Р.К.
– роден на *** г. в гр.Ямбол, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането – автомонтьор в гр.Ямбол, жител и живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения К.
в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ И.Р.К.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения И.Р.К., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/, от изтърпяване
на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ И.Р.К.: Поддържам молбата, няма да соча
доказателства.
Адв.Ц.:
Няма да сочим доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София Т.Г.: Изпратила съм актуална справка, относно остатъка от
неизтърпяната част от наказанието на осъденото лице, която моля да приемете.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на присъстващите в залата страни
постъпилата актуална справка от Затвора–гр. София – за запознаване и становище,
и РАЗЯСНИ съдържанието на същата – на осъдения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на постъпилата
актуална справка от Затвора – гр. София, касателно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъденият И.Р.К. наказание „лишаване от свобода“ –
към предмета на делото, СЧИТА, че същата следва да бъде приобщена към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство постъпилата актуална справка от Затвора – гр. София – рег.№ 386 от 12.02.2021
г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъденият
И.Р.К.
наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства,
нямаме доказателствени искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за УПО е неоснователна.
Осъденият е изтърпял повече от половината от наказанието си, но не са налице
достатъчно доказателства за поправянето му, в който смисъл са и становищата на
затворническата администрация, които се подкрепят изцяло от събраните
доказателства. Видно от доклада на ИСДВР, оценките на риск от рецидив и вреди
са с високи стойности, като оценката на риска от рецидив е и увеличена.
Осъденият има и наложено дисциплинарно наказание, поради което считам, че към
момента не са постигнати целите на наказанието. Моля молбата на осъдения за УПО
да бъде оставена без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Т.Г.: Становището на
Началника на Затвора–гр.София, също е отрицателно. Налице е само първата
предпоставка за УПО. От друга страна, не са изпълнени целите на наложеното
наказание по чл.36 НК. Рискът от рецидив и от вреди са с високи стойности,
дефицитите по проблемните зони не са преодолени, прогресивната система не е
изпълнена в цялост и към момента осъденият има наложено дисциплинарно
наказание.
Адв.Ц.:
По отношение моблата на осъдения за УПО, можем да кажем, че е налице първата
предпоставка за УПО. При осъждането, съдът е определил К. да търпи наказанието
си при първоначален „строг“ режим, който се определя за рецидивисти, които не
представляват голяма обществена опасност. Осъденият има търсена и печеливша
професия, която може да му даде възможност да печели добре и да няма нужда да
търси друго препитание за него и за детето му. К., в рамките на затвора, не е
нарушавал режимните изисквания, не е награждаван, но е имал дължимото отношение
към затворническата администрация, трудолюбив е и се е включвал в трудовата
дейност. За съжаление, три пъти е наказван, като и трите нарушения не са
особено тежки, но са повишили риска от повторяемост повишаване стойностите от
73 на 82 точки. Въпреки тази оценка, К. се е включвал с доброволен труд, когато
това е поискано, показал е осмисляне – както на извършеното от него деяние,
така и на нарушенията, които е извършил, и те вече не са повтаряни. Спазва нормите
и правилата в местата за лишаване от свобода. Независимо от становището на затворническата
администрация, законодателят е дал възможност на съда да обсъжба всички
обстоятелства, свързани с обществената опасност на дееца, и да изгражда своите
изводи на основата на цялостна съвкупна преценка – както на характеристичните
му данни, така и на нуждите на затворническата администрация, така и на нуждите
на детето му, поради което моля да уважите волята на подзащитния ми за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ И.Р.К. /в своя защита/: Няма какво да кажа.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
И.Р.К.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и
възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения И.Р.К., с правно основание чл.70, ал.1 и следв.
от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение
на осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него
наказание „Лишаване от свобода“.
В
днешното съдебно заседание, представителите на СГП и СЦЗ изразяват тъждествени
становища, че независимо от наличието на първата предпоставка за УПО, не са
налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, предвид данните за
него, съдържащи се в приложеното по делото досие.
В конкретика, прокурорът изтъква, че
рискът от рецидив е увеличен, както и, че осъденият има към момента наложено
дисциплинарно наказание, поради което не са постигнати целите на наказанието, с
оглед на което счита, че молбата на същия следва да бъде оставена без уважение.
Процесуалният представител на СЦЗ
изтъква също като прокурора, че не са изпълнени целите на наложено спрямо
осъдения наказание по чл.36 НК, както и, че рискът от рецидив и от вреди са с високи стойности. Излага, че дефицитите
по проблемните зони при осъдения не са преодолени, както и, че към момента К.
има наложено дисциплинарно наказание, които факти са все в насока оставяне без уважение молбата му
за УПО.
В обратен синтез е изложението на
защитата, който приема, че е налице както първата предпоставка за УПО на К.,
предвид изтърпяната част от наложеното спрямо него наказание, така и че са
налице нужните доказателства, обосноваващи настъпил положителен поправителен
ефект при осъдения. Твърди, че осъденият не представлява голяма обществена
опасност; че преди задържането си е имал доходна професия, която му дава
възможност за осигуряване на своята прехрана и тази на детето си. Изтъква, че К.
не е нарушавал режимните изисквания в местата за лишаване от свобода; имал е
дължимото уважение към затворническата администрация; включвал се е в трудова
дейност винаги, когато му е била поисквана, с оглед на което и независимо от трите
дисциплинарни наказания, наложени на К., заявява, че същия е преосмислил миналото
си минало, с оглед на което моли молбата му за УПО да бъде уважена.
В
своя защита и в последната си дума, осъденият К. моли да бъде условно
предсрочно освободен.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият И.Р.К. е постъпил в Затвора – гр.София на 28.11.2019
г., когато по отношение на същия е било приведено в изпълнение наложеното му
наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, определено му по НЧД № 64/17
г. по описа на РС–Тополовград. Посоченото наказание е изтърпяно от К. към дата
12.11.2020 г., от която дата същият търпи наложеното му, въз основа на определение
на РС–Ямбол, постановено по НЧД № 100/20 г. по описа на РС – Ямбол, общо
наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“, определено му измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 1168/19 г. и по НОХД № 1301/19 г. – и двете по описа на РС–Ямбол.
Съгласно
приложените по делото материали, в частност – приобщената в днешното с.з.
актуална справка от СЦЗ относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по
отношение на К. наказание, се установява, че към момента от така определеното
общо наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“, осъденият е изтърпял
фактически наказание в размер на 7 месеца и 12 дни; от работа 5 дни, или всичко
– в размер на 7 месеца и 17 дни, като остатъкът, който следва да търпи, се
равнява на 1 месец и 13 дни. Посоченият срок на фактически изтърпяното
наказание, съотнесен към нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният
случай, с оглед квалификацията на престъпленията, за които К. е осъден, следва
да се приеме за относим досежно наличието на първата формална предпоставка за
постановяване на УПО, доколкото К. е изтърпял много повече от половината от
наложеното му наказание в размер на 9 месеца „Лишаване от свобода”, като
остатъкът, който следва да търпи към днешна дата, както бе посочено по-горе, се
равнява на 1 месец и 13 дни.
Що
се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с
преценка – дали са налице основания за УПО на осъдения К., СЪДЪТ черпи изводи за
наличие на минимални положителни промени в поведението на осъдения, въз основа
на приложените по делото становища и доклади от затворническата администрация
от СЦЗ.
Така,
в доклада на ИСДВР се посочват като единствени положителни данни тези, че процесът
на адаптация на К. в местата за лишаване от свобода е безпроблемен; същият е
общувал с широк кръг лишени от свобода; не е нарушавал режимните изисквания;
изразил е желание за включване в трудова дейност. Посочва се, че на К. е била предоставена
възможност за осъществяване на труд като „общ работник“ на външен работен обект
– фирма „П.Б.“, въз основа на Заповед № 131 от 05.06.2020 г. на Началника на
ЗООТ „Казичене“, както и като „общ работник“ в Дирекция „Миграция“, въз основа
на Заповед № 151 от 11.09.2020 г. на Началника на ЗООТ „Казичене“, която трудова
дейност осъденият е извършвал изключително кратко време – според приложената в
днешното с.з. справка само 5 дни, предвид извършени от него дисциплинарни
нарушения, за които е бил дисциплинарно наказан и освободен от работа, което
обстоятелство СЪДЪТ отчита въз основа на приложените към делото материали – в
частност заповеди за предоставяне на работа на К. и заповеди за освобождаването
му от работа.
От
материалите по делото не се установява по убедителен начин наличието на втората
предпоставка за УПО, а именно – достатъчно доказателства за поправяне на конкретното
осъдено лице. В тази връзка, СЪДЪТ отчита, че в доклада на ИСДВР се изтъкват
основно отрицателни характеристични данни за личността и поведенческото
проявление на К., като същите се потвърждават и от заповедите на Началника на
СЦЗ, с които К. трикратно е наказван за извършени дисциплинарни нарушения. Така,
СЪДЪТ констатира, че въз основа Заповед № 120 от 14.08.2020 г. на Началника на
ЗООТ „Казичене“, К. е наказан с „Писмено
предупреждение“ и освободен от работа предвид установена употреба на алкохол на
работния обект, на който е бил назначен да работи. Впоследствие, независимо от
предоставената му втора възможност за работа, същият отново е извършил
дисциплинарно нарушение – отклонение от работното място, с цел нерегламентирано
закупуване на дрехи, за което е повторно дисциплинарно наказан, въз основа на
Заповед № 169 от 20.11. 2020 г. на Началника на ЗООТ „Казичене“. Впоследствие и
независимо от двете му поредни дисциплинарни наказания, извършени в кратък
период от време преди това, К. е наказан за трети път въз основа Заповед № 186
от 08.12.2020 г. на Началника на ЗООТ „Казичене“, предвид извършено от него трето
дисциплинарно нарушение – открити наркотични вещества в спалното помещение, в
което К. е пребивавал и за които същият е направил самопризнание, че са негови.
Това трето наказание на К. – „Изолиране в наказателна килия за срок от 5
денонощия“, е валидно и към момента. С оглед изложените факти за извършени от К.
за кратък времеви период – по-малко от половин година, три при това тежки
нарушения на режимната дисциплина в местата за лишаване от свобода, СЪДЪТ
обосновава извода, че корекционната работа по отношение на К., не е оказала
необходимата поправителна роля и ефект върху поведенческият показ на конкретния
осъден.
С
оглед на цялостното деструктивно поведение на К., независимо от първоначално
регистрираните при него средни стойности на оценката на риск от рецидив – в
размер на 73 точки, предвид извършените от него дисциплинарни нарушения на ЗИНЗС,
оценката на риск от рецидив по отношение на осъдения, съгласно доклада на
ИСДВР, е регистрирала повишение на стойностите си до 82 точки. Повишена е и
общата оценка в зони „начин на живот и обкръжение“ и „злоупотреба с наркотици“.
Прогнозата на затворническата администрация, предвид демонстрираното
изключително неустойчиво поведение на К., доказващо се от наличието на дисциплинарни
наказания за кратък период от време, както и завишената оценка на риск от
рецидив и от вреди сочи, че престоят му в местата за лишаване от свобода и
провежданата спрямо него корекционна работа, следва да продължи и занапред,
доколкото данни за трайно позитивно поправяне на осъдения не се отчитат. Въз
основа на приложените материали по делото, СЪДЪТ установява предимно негативни данни
за осъдения, с оглед колебливото му и незадоволително поведенческото проявление,
като липсва положителна тенденция в неговото развитие. Независимо от факта, че К.
е имал дължимото отношение към затворническата администрация, и е изразявал
желание за включване в трудова дейност, не се установява сам по себе си осъдения
да е демонстрирал и заявил готовност за общоприеливо и законосъобразно
поведение при свободни условия; не се установява да е налице проведено
необходимото поправително въздействие върху неговата личностна нагласа, с оглед
на което, въпреки факта, че К. преди постъпването си в затвора е осъществявал доходоносна
трудова дейност, даваща му възможност за своето и на детето си препитание, този
факт не преодолява извода на съда за изцяло отрицателно мнение по отношение
молбата за УПО, доколкото негативите, които се отчитат в личността и
поведението на осъденото лице, са преобладаващи и доминиращи. СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение целите
на наложеното спрямо осъдения наказание, генералната и специална превенция на
това наказание, следва да бъде оказано провеждането на необходимото
предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения, независимо от
минималния остатък от наказанието, в който смисъл следва да бъде продължена
корекционната дейност по отношение на К. до края на срока на това наказание, за
да може да бъдат изпълнени неговите цели в цялост и да бъде проявено едно
по–сериозно възпитателно въздействие спрямо осъдения, с оглед необходимостта от
стабилизиране на неговата личност и на неговото поведенческо проявление.
В
този смисъл, СЪДЪТ НАМЕРИ, че молбата
на осъдения се явява неоснователна, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения И.Р.К.
– роден на *** г. в гр.Ямбол, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането – автомонтьор в гр.Ямбол, жител и живущ *** – за УПО от изтърпяване на остатъка от наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца, а именно – остатък в размер на 1 месец и 13 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 –
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 12.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: