Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2308
гр.
Пловдив, 16.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието
на секретаря Марияна Рудева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4338/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Пик-
Пловдив” ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 439461- F463508 от 29.05.2019г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на „Пик- Пловдив” ООД, ЕИК *********,
за нарушаване състава на чл. 59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 Наредба Н-
18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер от 500 / петстотин / лв.; за нарушаване състава на чл. 59б,
ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118,
ал. 10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена
имуществена санкция в размер от 500 / петстотин /лв. и за нарушаване състава на чл.
59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл.
118, ал. 10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в
размер от 500 / петстотин/ лв.
В жалбата се навеждат съображения в насока
незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставяне на АУАН и НП са
допуснати редица нарушения на
процесуалните правила, опорочаващи административнонаказателното производство.
Акцентира се върху обстоятелството, че неясно са отразени основанията, на които в тежест на
дружеството- жалбоподател се налага административно наказание „имуществена
санкция”. Поддържа се, че чл. 185, ал. 2 ЗДДС съдържа две самостоятелни хипотези- такава, при която
нарушението води до неотразяване на приходи и хипотеза, при която нарушението
не е довело до неотразяване на приходи. Изтъква се, че след като
административният орган не е посочил точното правно основание, то само би могло
да се гадае, че в процесния случай, нарушителят е санкциониран при условията на
привилегированата хипотеза. Сочи се, че неправилно в АУАН и НП е отразено, че нарушението е довършено в деня,
в който дружеството- жалбоподател е подало процесните декларации- 08.10.2018г.
Поддържа се, че процесното нарушение се изразява в бездействие и доколкото
декларациите е следвало да бъдат подадени в деня на доставката, който е бил
14.09.2018г., то именно това е датата, на която нарушението е довършено.
Поддържа се и че процесният АУАН е съставен след изтичане на разписаните в чл.
34, ал. 1 ЗАНН давностни срокове. Изтъкват се съображения в насока маловажност
на процесния случай. Акцентира се върху обстоятелството, че дружеството-
жалбоподател е изряден търговец и стриктно изпълнява вменените му задължения
към фиска. Поддържа се, че „Пик- Пловдив” ООД само е установило отразените в
АУАН и НП нарушения и по собствено давление е подало в ТД на НАП процесните
декларации, макар и с минимално закъснение. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в
лицето на адв. К.. Поддържа се така подадената жалба. Излагат се допълнителни
съображения по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител в лицето на юрк. П.. Оспорва се
така подадената жалба. Излага се становище по съществото на спора. Моли се, атакуваното
НП да бъде потвърдено в своята цялост като заносъобразно.
Съдът,
след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от
атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По
приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с
материалите по делото и като съобрази отразеното в АУАН и НП счита, че в
рамките на производството по установяване на административното нарушение и
ангажиране отговорността на дружеството- жалбоподател за осъществяването му, са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които обуславят
необходимост от пълна отмяна на атакуваното НП. Съображенията за това са
следните: при прочит на процесния АУАН №
F463508 от 28.12.2018г. / л. 13 от адм. пр./ се налага изводът, че от
фактическа страна, са описани три самостоятелни нарушения, за осъществени от
дружеството- жалбоподател на дата 14.09.2018г., три отделни доставки на газьол,
за които не са подадени електронни документи за доставка / ЕДД/ за съответните
доставени количества. От фактическа страна, тези самостоятелни нарушения са
отразени в АУАН под точки 1, 2 и 3. Същевременно обаче, ярко впечатление прави,
че в заключителна част на АУАН не е посочено, че всяко едно от отделните
нарушения осъществява състава на чл. 59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 2
Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Така, както е
формулирано в АУАН, се налага разбирането, че от правна страна нарушението е само едно. Тоест, налице е
несъответствие между фактическото описание на броя на нарушенията и тяхното
правно отражение, с което се нарушава, както разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, така и нормата на чл. 18 ЗАНН. Всъщност,
в самия АУАН е сторен опит това несъответствие да бъде отстранено, като
впоследствие, след съставянето му, с
молив и от неизвестно лице е допълнено, че нарушеният състав е „за всички нарушения описани
в т. 1, т. 2 и т. 3” от АУАН. Това своеобразно допълнение в АУАН, впоследствие
е намерило съответно отражение и в атакуваното НП, където е преписано дословно. Според
настоящия съдебен състав, подобен подход е, както смущаващ, така и напълно
недопустим от процедурна гледна точка. По своята правна същност, АУАН представлява официален
документ с правно значение, който бележи първия момент в
административнонаказателното производство, в който административният орган
отправя официално изявление към дадено лице, в насока ангажиране на
отговорността му. Предвид това, то абсолютно недопустимо е в този документ да
са налице, бележки, задрасквания или допълнения ( с неизвестен
автор),
които са вписани след като документът е предявен на нарушителя. Следва да се посочи и че
след като около самите допълнения в процесния АУАН не е положен подпис поне на
представител на дружеството- жалбоподател, то за настоящия съдебен състав не
съществува съмнение, че добавката е вписана след като АУАН е бил предявен и
пълномощникът на дружеството се е запознал с първоначалното му съдържание. Така
изложеното, се явява самостоятелно основание за пълна отмяна на атакуваното НП.
За яснота и пълнота на изложението,
настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и че е неправилен изводът на
административния орган, че нарушението е извършено и довършено на дата
08.10.2018г., когато дружеството- жалбоподател е подало ЕДД в ТД на НАП.
Процесните нарушения се реализират чрез форма на деятелност „бездействие”.
Доставчикът на гориво, в лицето на дружеството- жалбоподател, е имал задължение
да подаде декларациите в деня, в който е осъществил доставката на горивото-
14.09.2018г. ( и
за трите, описани от фактическа страна доставки). След като на посочената дата, ЕДД
не са подадени, то от деня, следващ датата на доставката, жалбоподателят е
изпаднал в просрочие и с това е консумирал състава на чл. чл. 59б, ал. 1, вр.
чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Всъщност, при фактическото описание на нарушенията, сам органът посочва,
че ЕДД е следвало да бъдат подадени именно на 14.09.2018г. („….. като на същата
дата / 14.09.2018г./ „Пик Пловдив” ООД е следвало да подаде по електронен път в
ТД на НАП- Пловдив електронен документ за доставка….”). Предвид това,
неизяснено остава обстоятелството защо малко по- надолу, след тази си констатация,
наказващият орган е отразил в НП, че нарушението е довършено на 08.10.2018г.,
когато дружеството- жалбоподател е подало ЕДД в ТД на НАП. В тази насока,
настоящият съдебен състав не споделя и становището, изразено от представителя на въззиваемата страна
в рамките на неговата пледоария, че нарушенията са довършени на дата 08.10.2018г. Както вече бе
коментирано, процесните нарушения са осъществени чрез бездействие- нарушенията са
формални ( на просто извършване) и след изтичане на срока за подаване на ЕДД, те са консумирани ( срокът за
подаване на ЕДД е денят на доставката, съобразно разпоредбата на чл. 59б, ал. 1
от Наредбата).
Приемането на противното, на практика би означавало, че ако дружеството-
жалбоподател изобщо не бе преценило за нужно да ги подаде в ТД на НАП- Пловдив,
то нарушенията никога не биха били довършени и биха останали във фазата на опита. При това
положение пък, жалбоподателят не би носил и отговорност за тях, съобразно чл. 9, ал. 2 ЗАНН,
установяващ ненаказуемост на опита към извършване на административно нарушение.
В заключение, следва да бъде
посочено, че макар и да се изяснява, че дружеството- жалбоподател е реализирало
от обективна страна, описаните в АУАН и НП нарушения, то пороците, допуснати
при ангажиране на административнонаказателната му отговорност са твърде
съществени и съществуването на атакуваното наказателно
постановление в правния мир не би могло да бъде примирено.
Предвид гореизложеното и доколкото
бяха констатирани драстични нарушения при съставяне на АУАН и НП, то атакуваното
наказателно постановление, следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 439461- F463508 от 29.05.2019г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на „Пик-
Пловдив” ООД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 59б, ал. 1, вр. чл.
59а, ал. 1 и ал. 2 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС,
на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в
размер от 500 / петстотин/ лв.;
за нарушаване състава на чл. 59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 Наредба Н-
18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер от 500 / петстотин /лв. и за нарушаване състава на чл.
59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 2 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл.
118, ал. 10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена
имуществена санкция в размер от 500 / петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- гр. Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.