Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 22.12.2016
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Д.Ц., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1773 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявен от И.А.И., ЕГН ********** срещу „С.к.Е.“ ООД, ЕИК *******,
осъдителен иск, с правна квалификация чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 30000
лева – обезщетение за претърпени от неправомерно използване на личните й данни
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че по договор №
46/23.04.2009 г. ответникът осъществявал счетоводно обслужване на „И.И.“ ЕООД,
на което ищецът била управител и едноличен собственик на капитала. При
изпълнение на договорните си задължения, ответникът използвал личните данни на
управителя на обслужваното дружество, за да състави 5 броя неистински
документи, с които имал намерение чрез измама да получи значителна парична
сума. Изложеното представлявало злоупотреба с лични данни в нарушение на
Конституцията на Република България и ЗЗЛД. За ищеца възникнала необходимост да
води съдебни дела за установяване на обективната истина, причинени й били
значителни страдания, уронена била нейната чест и било накърнено доброто й име в обществото. В резултат от действията на
ответника, И. претърпяла неимуществени вреди, които подлежали на репариране от „С.к.Е.“ ООД и за които претендира обезщетение в размер 30000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК от „С.к.Е.“ ООД е
постъпил отговор, в който се оспорва основателността на предявения иск. Не
оспорва факта на съществували между дружеството и „И.И.“ ЕООД договорни
отношения във връзка с осъществявано счетоводно обслужване на последното.
Твърди, че между дружествата бил сключен и предварителен договор за продажба на
недвижим имот, след което ищецът лично и като управител инициирала различни
съдебни производства, с цел да препятства обявяването му за окончателен, но
всички те завършили в полза на ответника, като не били установени извършени
нарушения или престъпления от страна на негови служители.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не
се спори между страните и с определение от 18.11.2016 г. за безспорен и поради
това ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им, е отделен факта, че съгласно договор № 46/23.04.2009 г. ответникът „С.к.Е.“
ООД осъществявало счетоводно обслужване на
„И.И.“ ЕООД – дружество, управлявано от ищеца И.А.И..
В
производството са приети предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 05.06.2009 г. между представляваното от ищцата дружество и
ответника, договор за заем, сключен между същите страни на 01.06.2009 г. и три
броя записи на заповед, издадени от „И.И.“
ЕООД, в които документи ищцата И.А.И. в качеството й на представляващ
дружеството е индивидуализирана чрез име, ЕГН, лична карта и адрес. Ищецът И.
твърди, че тези документи били неавтентични – не били подписани от нея, но
доказателства в подкрепа на тези твърдения същата не е ангажирала.
Видно
от влязло в сила на 19.06.2013 г. решение по АХ дело №8426/2013 г. на СРС, 19
състав, управителят на ответното дружество „С.к.Е.“ ООД, А.Г., е признат за
невиновен за това, че по търг. дело № 1211/2009 г. на СГС се ползвал от
преправени частни документи. С решение от 25.07.2016 г. по процесното търг.
дело № 1211/2009 г. сключеният на 05.06.2009 г. между „И.И.“ ЕООД и „С.к.Е.“ ООД предварителен договор е обявен за
окончателен. Не се установява решението да е влязло в сила.
С
влязло на 09.12.2013 г. решение по гр. д. № 25973/2010 г. на СРС, 28 състав, е
отхвърлен предявен от представляваното от И.А.И. дружество срещу „С.к.Е.“ ООД
иск за нищожност на предварителния договор от 05.06.2009 г., поради липса на
съгласие от страна на „И.И.“ ЕООД за
сключването му.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение на осъдителния иск с
правна квалификация чл.49 ЗЗД.
Според
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае
се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.
49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по
чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение
на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца И.А.И.,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника. Необходимо е вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Претендираните
неимуществени вреди - значителни страдания,
уронване на честта и накърняване на доброто име на И.А.И. в обществото, се твърди да са настъпили
поради осъществено от служители на ответника неправомерно използване на личните
й данни, получени при счетоводното обслужване на
„И.И.“ ЕООД, изразено в съставяне на неистински документи.
Следователно, в настоящото производство ищецът И. носи
тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на съставяне
на неистински документи, но тази доказателствена тежест е останала неизпълнена.
Не е ангажирано нито едно доказателство представените с исковата молба два
договора и три менителнични ефекта да са неавтентични.
По отношение на предварителния договор, сключен на
05.06.2009 г. установяването на неавтентичността му, е преклудирано. Документът
е представен в други две производства – по гр. д. № 25973/2010 г. на СРС, 28 състав и
търг. дело № № 1211/2009 г. на СГС, в които истинността на документа е следвало
да бъде оспорена. Нещо повече – твърденията за неавтентичност на документа са
въведени като основание на иск за нищожност на сделката поради липсата на
изразено от „И.И.“ ЕООД съгласие.
В Тълкувателно решение № 5/2012
г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК, е прието, че правото да се
оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с
отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила. Пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК лишава
страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока
възможността за оспорване истинността на документа в това производство се
преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално
право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен
срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина.
Изгубвайки
правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес,
страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато
правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия
процес в който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се
обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК, както и
тази в чл.133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който
касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици.
В случая, с влязло в сила решение е
отхвърлен иск за нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие,
извеждано именно от неавтентичност на положения от ищеца И. в качеството й на
органен представител на „И.И.“ ЕООД подпис. Формирана е сила на пресъдено
нещо, че волеизявлението е извършено именно от лицето, сочено за негов автор.
Изцяло недопустимо е в настоящото производство този въпрос да бъде
преразглеждан. Затова, зачитайки силата на пресъдено нещо, настоящият състав следва
да приеме, че документът е автентичен.
По отношение на останалите документи –
договор за заем и записи на заповед, не са събрани доказателства същите да са
неавтентични. Не се доказва и посочените лични данни в документите да са
неверни, нито да са използвани от ответника без знанието и съгласието на И.А.И., която е представител на страна
по сделките („И.И.“ ЕООД), които
документите обективират и до оборване формалната доказателствена сила на
същите, съдът е длъжен да счита, че подписите са положени именно от лицето,
сочено за техен автор. В този смисъл при подписване на документ от И.А.И., действа
човешката презумпция, че именно последната е предоставила личните си данни, за
да бъде индивидуализирана с тях в документа.
Не
са ангажирани и никакви доказателства в резултат на използване на личните данни
на ищеца, в правната й сфера да са настъпили вреди, разбирани като
неблагоприятно засягане на неимуществени нейни права.
В
обобщение, в производството не е доказано от служители на ответното
дружество „С.к.Е.“ ООД
да е осъществено противоправното поведение, което ищецът твърди да е източник
на претърпени неимуществени вреди, нито друг от обективните елементи на
фактическия състав на деликта.
Предвид
изложеното, искът за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 30000
лева, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ответника, по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК, който доказва извършени такива в
размер на сумата 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор,
сключен с адв. Андрей Иванов.
При тези мотиви, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „С.к.Е.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище *** и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата 30000 лева в обезщетение на претърпени
неимуществени вреди от използване на личните й данни, изразено в съставяне на
неистински документи.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на „С.к.Е.“
ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, сумата 1000
(хиляда) лева – разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: