Р E Ш Е Н И
Е
№
31.07.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 4414
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България”
ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение против длъжника А.С. Б.
по ч. гр. д. № 2111/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Тъй като
същият не бил открит на известните по делото адреси и съобщението до него било
приложено на основание чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на
заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на
вземанията му по заповедта.
Твърди следните
обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
Между ответника и „Теленор
България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) бил сключен
договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., за мобилен номер
0896/408279 и мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Gold.
Ответникът не изпълнил свои
парични задължения по горепосочения договор, начислени му в 4 бр. фактури,
издадени в периода м. юли 2017 г. - м. ноември 2017 г., както следва по:
- Фактура №
**********/05.07.2017 г., издадена за отчетния период на потребление 05.06.2017
г. – 04.07.2017 г. и включваща следните задължения на клиента за посочения
период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., други
такси (-25,82), както и ползвани услуги 117,47 лв. (Кратки текстови съобщения
(SMS) 0,38 лв., Роуминг таксуване (общо) 117,09 лв.), в общ размер на 117,47
лв. без ДДС - 140,96 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била
140,96 лв., като след приспадане на 10,40 лв. надвнесено плащане за задължение
от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата била 130,56 лв.
- Фактура № **********/05.08.2017
г., издадена за отчетния период 05.07.2017 г. – 04.08.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв.
(Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02лв.), в общ размер на 25,84 лв. без ДДС -
31,01 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата била
31,01 лв.
- Фактура №
**********/05.09.2017 г., издадена за отчетния период 05.08.2017 г. –
04.09.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за
мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани
услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), в общ размер на
25,84 лв. без ДДС - 31,01 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана
по фактурата била 31,01 лв.
След предсрочното
прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и А.С.Б. по негова вина
поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура №
**********/05.11.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесния номер
********** в размер на 528,42 лв. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** били уредени в т.11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно (за номер ********** - преди 01.06.2019 г.) прекратяване
на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения
срок на действието му.Ищецът твърди, че претендира заплащане само на част от
горепосочената неустойка, а именно на сумата от 77,49 лв.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 2111/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, против длъжника –
ответника А.С.Б., в общ размер на 270,07 лв. (двеста и седемдесет лева и седем
стотинки) по договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., която сума
представлява сбор от сумата 192,58 лева – за предоставени мобилни услуги
съгласно данъчни фактури № **********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017
г., № **********/05.09.2017 г. и сумата 77.49 лева – частично претендирана
неустойка за предсрочно погасяване на горепосочения договор съгласно данъчна
фактура № **********/05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
270,07 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК особеният представител на ответника А.С.Б. - адв. М. е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
ответникът да е подписвал договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017
год. Оспорва автентичността на авторството /подписа положен в процесният
договор/. Алтернативно счита, че вземането било погасено по давност.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание,
особеният представител на ответника, оспорва исковете по изложените в отговора
съображения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 2111/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу А.С.Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 270,07 лева, представляваща неизплатени задължения по договор
за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., съгласно данъчни фактури №
**********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017 г., № **********/05.09.2017
г. и № **********/05.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2019г.
до окончателното изплащане на вземането и
за разноските по заповедното производство – 25 лева за ДТ и 360 лева –
за адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните
му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от
01.06.2017 г., ведно с приложение към него, сключен между „Теленор България”
ЕАД и ответника А.С.Б., страните са уговорили предоставяне на мобилни телефонни услуги по абонаментен
план Тотал 30,99, за мобилен номер **********,
за срок от 24 месеца.
По делото са представени следните данъчни
фактури, издадени от ищеца, с получател ответника:
- данъчна фактура № **********/05.07.2017 г.,
издадена за отчетен период на
потребление 05.06.2017 г. – 04.07.2017 г за мобилен номер **********, в която
са начислени месечна абонаментна такса 25,82 лв., други такси (-25,82), както и
ползвани услуги 117,47 лв. (Кратки текстови съобщения (SMS) 0,38 лв., Роуминг
таксуване (общо) 117,09 лв.), в общ размер на 117,47 лв. без ДДС, т.е. 140,96
лв. с вкл. ДДС, от която след приспадане на 10,40 лв. надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 130,56
лв.
- данъчна фактура № **********/05.08.2017 г.,
издадена за отчетния период 05.07.2017 г. – 04.08.2017 г. за мобилен номер
**********, в която са начислени месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и
ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02лв.), в общ
размер на 25,84 лв. без ДДС, т.е. 31,01 лв. с вкл. ДДС.
- данъчна фактура № **********/05.09.2017 г.,
издадена за отчетния период 05.08.2017 г. – 04.09.2017 г. за мобилен номер
**********, в която са начислени месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и
ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), в общ
размер на 25,84 лв. без ДДС, т.е. 31,01 лв. с вкл. ДДС.
- данъчна фактура № **********/05.11.2017 г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на
528,42 лв.
По искане на особения представител на ответника с протоколно определение
от 04.06.2020г. съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване на
автентичността на договора за мобилни услуги и приложенията към него досежно
поставените подписи от името на ответника като потребител.
Видно от заключението на съдебно – почерковата експертиза 12/2020г.,
неоспорено от страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно
изготвено, ръкописните подписи, положени от името на А.С.Б. в договор за
мобилни услуги от 01.06.2017г., Приложение – ценова листа и декларация –
съгласие, са изпълнени от А.С.Б., ръкописнията текст „А.С.Б.“, положен в договор
за мобилни услуги от 01.06.2017г. е изпълнен от А.С.Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
От
представените по делото договор за мобилни услуги, ведно с приложенията към
него, подписани от ответника (видно от заключението на СПЕ) се установява
възникналото облигационно правоотношение между старните. Така че неоснователни
се явяват възраженията на особения представител на ответника за противното. Съдът
приема, че представените справки (извлечения) за потребление на процесния мобилен
номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях три броя данъчни
фактури (данъчни фактури №
**********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017 г., № **********/05.09.2017 г.) макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за
тях цени. Още повече, че две от общо трите фактури - са издадени само за
дължимите от ответника месечни абонаментни такси +0,002 лв. за услуги.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащането на претендираните цени по
горепосочените три броя данъчни фактури на обща стойност 192,58 лева за ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което съдът приема
за установено съществуването на вземането на ищеца в този размер. Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника за погасяване на това задължение
по давност. В случая е приложима
тригодишната давност по чл. 111, б „в“ ЗЗД и тя не е изтекла към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 17.04.2019г.. Съгласно чл. 115, б „ж“ ЗЗД давност не тече,
докато трае съдебният процес относно вземането.
Ищецът наред с неплатената главница, претендира в настоящото производство
и и сумата 77.49 лева – частично претендирана неустойка за предсрочно
погасяване на горепосочения договор съгласно данъчна фактура №
**********/05.11.2017 г., в която е начислена неустойка в размер на 528,42 лв.
Съгласно сключения между страните договор при прекратяване на договора
през първоначалния срок на същия по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойки в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всеки номер до края на срока на договора.
По настоящото
дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до
ответника, откъдето следва неоснователността на претенцията за заплащане на
неустойка.
Второто основание за
недължимост на претендираната неустойка е, че клаузите, с които е уговорена са
неравноправни и оттам за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във
връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството,
че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, следва че ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно
известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр.
дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на
неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни
услуги, гласящ „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната
спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на
оператора с потребителите. Клауза за заплащане на неустойка в размер на три
месечни стандартни такси няма уговорена между страните по делото, видно от
подписания между страните договор за мобилни услуги. Освен това, не се може да
санира със задна дата нищожността на клаузата. Нещо повече, видно от исковата
молба, ищецът претендира сумата 77.49 лева като „частично претендирана
неустойка“, позовавайки на клаузата на договора, съгласно която се размерът на
неустойката се определя в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер до края на срока на
договора.
Предвид
гореизложеното, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
общо в размер на 192,58 лева за
предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 01.06.2017 г.
съгласно данъчни фактури № **********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017
г., № **********/05.09.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 17.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е заповед за изпълнение на парично задължение за
която сума е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2111/ 2019 г. по описа на PC – Стара
Загора Искът за установяване на съществуване на вземане на ищеца за сумата 77,49 лева – частично претендирана
неустойка за предсрочно погасяване на горепосочения договор съгласно данъчна
фактура № **********/05.11.2017 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските: Ищецът е направил
следните разноски по делото 25 лева – ДТ, 360 лева – адвокатско възнаграждение
и 150 лева – възнаграждение за особен представител или общо сумата 535 лева. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в
размер на 381,49 лева, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските за
възнаграждение за вещо лице по СПЕ в размер на 485 лева, платени от бюджета на
съда, следва да бъдат възложени изцяло в
тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, предвид поставената на
вещото лице задача, относима само към възникване на облигационно правоотношение
на страните. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 274,53 лева, съразмерно с уважената
част от искове.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.Б., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в общ размер
на 192,58 лева за предоставени мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 01.06.2017 г. съгласно данъчни фактури №
**********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017 г., № **********/05.09.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2111/ 2019 г. по описа на PC – Стара Загора,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД за сумата в размер на 77,49
лева – частично претендирана неустойка за предсрочно погасяване на горепосочения договор съгласно данъчна
фактура № **********/05.11.2017 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.С.Б., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 381,49 лева–
разноски по
настоящото дело и сумата от 274,53 лева - разноски
по ч.гр.д. № 2111 / 2019 г. по описа на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.С.Б., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ по
сметка на РС – Стара Загора сумата в размер на 485 лева – възнаграждение за вещо
лице по СПЕ.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***: *** „Ситибанк Европа“АД – клон
България.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: