№ 3545
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20211110163053 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против Р. Б. К. с
ЕГН:********** и Ю. Б. В. с ЕГН:********** за признаване за установено по
отношение на ответниците, че дължат на „...“ ЕАД в условията на разделна
отговорност при квоти от по ½ част от общото задължение, съгласно
направеното уточнение от 22.11.2021 г. (л. 55 от делото), а именно сумата в
общ размер на 1065,60 лева, от които 808,48 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 6.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 257,12 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 11.06.2021 г. Претендират се и направените по делото
разноски.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена от ответника топлинна енергия за топлоснабден имот - гр. ... за
процесния период. Сочи се, че ответниците, в качеството си на собственици,
са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на
Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата етажна собственост, в която
се намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „...” ООД, в изпълнение
на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28
май 2004 г. за топлоснабдяването.
1
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Сочат, че
всяка от тях е задължена до размера на дела си в собствеността, а дяловете им
не били равни. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят,
че Р. К. е заплатила сумата от 1904,41 лв. за периода 2017-2021 г., за което
представят разписки. Считат, че не е налице непогасено задължение за
главницата, а в забава не били изпаднали с оглед направените плащания.
Считат още, че са нищожни клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия
на ищеца. Не оспорват, че ищецът е издал фактури за процесния имот и за
процесния период, както и че същите били осчетоводени. Не оспорват и че до
имота е доставено твърдяното количество топлинна енергия. Претендират се
разноски.
Третото лице подпомагаща страна не изразява становище по
съществото на делото, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно
и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
В случая с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в рамките на исковия период сградата етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена, както
и че до имота е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия,
както и че претендираните от ищеца суми съответстват на тези, които са
начислени и фигурират в счетоводната система на „...“ ЕАД.
Установява се, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна
енергия при квоти 5/6 за Р. К. и 1/6 за .... В.. В тази връзка ищецът е
2
представил доказателства, че праводателите на ответниците – ... са придобили
процесния топлоснабден имот, видно от нотариален акт № .../69 г. по описа на
нотариус ... при Софийски народен съд.
След смъртта на ... през 1992 г. същият е бил наследен от наследниците
си по закон – ...., преживяла съпруга, както и двете му деца – ответниците Р.
К. и .... К..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..../1992 г. на
нотариус ... при СРС, .... е дарила собствената си ½ ид.ч. от недвижимия имот
на дъщеря си Р. Б. .....
С нотариален акт № ...../1992 г. на нотариус .... при II Районен съд, .... е
дарила на дъщеря си Р. Б. .... собствената си 1/6 ид.ч. от процесния
топлоснабден имот, която е получила по наследство от съпруга си .....
Самата Р. Б. К. е наследила от баща си .... 1/6 ид.ч. от процесния
топлоснабден имот и така след неговата смърт и с оглед двете дарения в
нейна полза е станала собственик на 5/6 от процесния топлоснабден имот.
Ответницата .... Б. В. е получила по наследство 1/6 ид.ч. от процесния
топлоснабден имот след смъртта на баща си ...., като това съответства на
найната квота в съсобствеността.
Ето защо по отношение на двете ответници се установява качеството
клиенти на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и за процесния
период за посочените квоти – 5/6 за Р. К. и 1/6 за .... В., което обстоятелство
не се и оспорва от тях.
По делото от ответниците не се оспорва реалната доставка на топлинна
енергия от страна на ищеца до процесния топлоснабден имот. В тази връзка и
по повод извършеното дялово разпределение са представени писмени
доказателства от третото лице подпомагаща страна, от които е видно какъв е
разходът на енергия за обекта за процесния период и какво е разпределението
на разходите.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-
счетоводна експертиза, което вещото лице е уточнило в открито съдебно
заседание и което съдът частично кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, като констатира, че има известни противоречия в отговорите на
поставените задачи. От заключението се установява, че за ползваното от
ответниците количество топлинна енергия са начислявани суми в размер от
842,73 лв. за реално консумирана топлоенергия за периода 1.05.2017 г. –
30.04.2018 г. (разликата между кредитните известия към фактурите за
прогнозно начислена топлинна енергия е сума за възстановяване в размер от
156,25 лв.); 839,32 лв. за реално консумирана топлоенергия за периода
1.05.2018 г. – 30.04.2019 г. (разликата между кредитните известия към
фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия е сума за възстановяване
в размер от 116,54 лв.); 839,48 лв. за реално консумирана топлоенергия за
периода 1.05.2019 г. – 30.04.2020 г. (разликата между кредитните известия
към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия е сума за
възстановяване в размер от 91,95 лв.)
Въпреки че в отговора на първата задача вещото лице е посочило, че не
са налице постъпили суми за покриване на задълженията за процесния
период, в отговора на втора задача, както и в открито съдебно заседание,
3
уточнява, че е констатирала, че дълговете са били частично погасени от
ответниците – с плащане в размер на 88,54 лв. от 14.09.2018 г. е погасена
частично сумата по първата обща фактура № .../31.07.2018 г.; с плащане в
размер от 839,32 лв. от 11.12.2019 г. е погасена изцяло сумата по втората
обща фактура; с две плащания в размер от 50,47 лв. (прихващане от
14.09.2020 г.) и в размер от 689,01 лв. (плащане от 12.02.2021 г.) е погасена
изцяло сумата по третата обща фактура № .../31.07.2020 г.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че предвид отразеното в
счетоводните записвания, претендираните от ищеца суми по настоящото дело
са единствено непогасените части от вземанията, като от общо дължимите
суми за периода е приспаднато това, което е платено.
По настоящото дело са представени разписки за извършени от
ответниците плащания, но те не се отнасят към процесните периоди. По
заповедното производство също са представени разписки за извършени
плащания, като част от тях са относими към процесния период и са отразени
в заключението на вещото лице. Съобразно т. 11а от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да
вземе предвид и направеното възражение за плащане в заповедното
производство, като в тази връзка следва да се вземат предвид и представените
писмени доказателства.
От изложеното следва извод, че ответниците са погасили задълженията
си за периода 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по начислените прогнозни месечни
фактури. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в заключението на
вещото лице фигурира и задължение от общо 54,29 лв., отразено на стр. 3 от
заключението като „доплащане от изравняване“, а на стр. 2 – като общо
задължение от три общи фактури, издадени през м.08.2020 г. По делото е
отделено като безспорно обстоятелството, че до топлоснабдения имот е
доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия, което възлиза
на претендираната с исковата молба стойност. Ето защо непогасено е
останало задължението, възникнало с издадените през август 2020 г. общи
фактури (стр. 2 от заключението на вещото лице).
Остава дължима и сумата по първата обща фактура за периода 1.05.2017
г. – 30.04.2018 г. За процесния период са приложими общите условия,
одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР. За всеки месец се
начислява дължимата сума за топлинна енергия, като в случая вследствие на
изравняването не е възникнало вземане за по-висока стойност. Ето защо с
плащането, направено на 14.09.2018 г., са погасени най-старите задължения
по общата фактура, издадена за процесния период, т.е. задълженията за м.
05.2017 г. и частично за м.06.2017 г. Непогасената част от вземането на ищеца
е в размер от 754,19 лв., съгласно заключението на вещото лице.
Направено е и възражение за погасителна давност от ответниците, което
е частично основателно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
4
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 4.06.2020 г., при
съобразяване с фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК. Както беше отбелязано, за
процесния период са приложими общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.02.2018 г. включително, като в тази връзка съдът съобразява, че съгласно
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020 г. до
22.05.2020 г., поради което давността за вземанията за м.03.2018 г. е била
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 6.07.2021 г.
При това положение непогасената част от вземането на ищеца е 157,87
лв. за периода 1.03.2018 г. – 30.04.2018 г., като тази сума е съобразена с
обстоятелството, че след изравняването е налице сума за възстановяване, т.е.
издаваните фактури за прогнозно начислена топлинна енергия следва да се
редуцират, предвид установената след изравняването реална консумация на
топлинна енергия. Сумата е изчислена по реда на чл. 162 ГПК, при
редуциране на дължимите суми по прогнозна консумация пропорционално
със сумата за възстановяване.
Съдът следва да съобрази обстоятелството, че със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал сумите като
дължими от ответниците при равни квоти. Същият обаче не успя да установи,
че квотите на ответниците в съсобствеността на топлоснабдения имот са
равни – напротив, по делото несъмнено се установява, че Р. К. има квота 5/6
ид.ч., а .... В. – 1/6 ид.ч. от имота.
При това положение дължимата от .... В. сума съобразно притежаваната
от нея квота в съсобствеността на имота е 26,31 лв. – главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода 1.03.2018 г. – 30.04.2018 г., както и
сумата от 9,04 лв. по трите общи фактури от 31 август 2020 г. и отнасящи се
до периода 1.05.2019 – 30.04.2020 г.
Дължимата от ответницата Р. К. сума следва да бъде изчислена като се
вземе предвид, че съгласно претенцията на ищеца, същата отговаря за ½ от
задълженията – в този смисъл изричното уточнение на ищеца от 22.11.2021 г.
(л. 55 от делото). Действително по делото се установява, че ответницата К.
5
има по-голяма квота в съсобствеността – 5/6 ид.ч., но предвид първоначално
заявената претенция със заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което е издадена от заповедта по чл. 410 ГПК от 17.08.2021 г.,
както и обстоятелството, че ищецът е уточнил исковата си молба, така че да
съответства на издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че следва да
установи дължимостта на сумата, като съобрази изявленията на ищеца, че от
тази ответница се претендира именно ½ част от дължимите суми –
противното би означавало да се подмени волята на страната в разрез с
диспозитивното начало, а и да се наруши правото на защита на ответницата,
срещу която вече има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
съобразена с направеното със заявлението искане.
Ето защо дължимата от ответницата К. сума е в размер от 78,94 лв. –
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 1.03.2018
г. – 30.04.2018 г., както и сумата от 27,15 лв. по трите общи фактури от 31
август 2020 г. и отнасящи се до периода 1.05.2019 – 30.04.2020 г.
До посочените по-горе размери и периоди предявените искове за
вземанията за топлинна енергия срещу двете ответници са основателни, а до
пълния предявен размер следва да бъдат отхвърлени.
По исковете за обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия.
В случая лихва за забава се дължи върху сумите по общите фактури,
считано от датата на изпадане в забава до плащанията, когато такива са
налице, респективно до 11.06.2021 г., съгласно претенцията на ищеца, когато
плащане не е налице.
По първата обща фактура от 31.07.2018 г. се дължи лихва за забава за
вземанията за месеците м.03.2018 г. и м.04.2018 г., като по отношение на
ответницата В. обезщетението за забава е в размер от 7,30 лв.
Дължимото от ответницата К. обезщетение за забава по същата обща
фактура за посочения период е в размер от 21.94 лв.
По втората обща фактура от 31.07.2019 г. обезщетението за забава е
било заплатено от ответниците заедно с погасяването на вземането по общата
фактура, видно от разписката от 11.12.2019 г., представена по заповедното
производство (л. 27 от заповедното производство). Вещото лице също е
отразило това обстоятелство в заключението си.
По третата обща фактура ответницата В. дължи обезщетение за забава в
6
размер от 4,81 лв. за периода 15.09.2020 г. – 12.02.2021 г., което съдът
начислява върху сумата от 689,01 лв., доколкото чрез прихващане в срока за
погасяване на задължението е била заплатена сума в размер от 50,47 лв. и
върху нея обезщетение за забава не следва да се начислява.
По същата обща фактура за периода 15.09.2020 г. – 12.02.2021 г.
ответницата К. дължи обезщетение за забава в размер от 14,45 лв.
По трите общи фактури, издадени на 31.08.2020 г., ответницата В.
дължи лихва за забава в общ размер от 0,63 лв.
По трите общи фактури, издадени на 31.08.2020 г., ответницата К.
дължи лихва за забава в общ размер от 1,90 лв.
При това положение предявените искове за обезщетение за забава са
основателни за сумата от 12,74 лв. по отношение на ответницата В. и за
сумата от 38,29 лв. по отношение на ответницата К..
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира такива, като по делото се установява, че са
направени разноски в размер от 300,00 лв. – депозит за заключение на вещото
лице, 175,00 лв. – държавна такса, 50,00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт
за заповедното производство и 25,00 лв. – държавна такса по заповедното
производство. Освен това е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – за сумата от 100 лв.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди
сумата в размер от 103,86 лв. за исковото производство и 13,54 лв. за
заповедното производство.
Ответниците претендират разноски за заповедното производство в
размер от по 50 лв. за всяка от тях – заплатено възнаграждение за
представителство в заповедното производство. Установява се реалното
заплащане на разноските. Съобразно отхвърлената част от исковете, на
ответницата К. следва да се присъди сумата в размер от 36,45 лв.
На ответницата В. съобразно отхвърлената част от исковете следва да се
присъди сумата от 45,48 лв.
На адв. ... следва да бъде определено възнаграждение от съда по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата, предвид направеното искане в този смисъл.
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА – т.е. в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и осъжда другата страна
да го заплати.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, §
7
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Адв. ... е представлявала двете ответници. Като взе предвид вида и
обема на осъществената защита спрямо всеки от тях, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лв. Съобразно отхвърлената част от
исковете, следва да се присъди възнаграждение в размер от 327,75 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. ..., срещу Р. Б. К. с ЕГН:**********, с
адрес гр. ..., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Б. К., ЕГН:**********, дължи на „...“ ЕАД, ЕИК
..., както следва: сумата в размер от 106,09 лв., представляваща главница за
предоставена от ищеца топлинна енергия за периода 1.03.2018 г. – 30.04.2020
г. за топлоснабден имот с адрес гр. ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от
6.07.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата в
размер от 38,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г.
до 11.06.2021 г., за които суми е издадена заповед от 17.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39694/2021 г.
на Софийски районен съд, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за разликата над 106,09 лв. до пълния предявен размер от 404,21 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за предоставена от ищеца
8
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., аб. № ..., както и за
периода 1.05.2017 г. – 28.02.2018 г., както и за разликата над 38,29 лв. до
пълния предявен размер от 128,56 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху дължимата главница за топлинна енергия, за периода
15.09.2018 г. до 11.06.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. ..., срещу .... Б. В. с ЕГН: ..., с адрес гр.
..., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че .... Б. В., ЕГН: ..., дължи на „...“ ЕАД, ЕИК ..., както следва:
сумата в размер от 35,35 лв., представляваща главница за предоставена от
ищеца топлинна енергия за периода 1.03.2018 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот с адрес гр. ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от
6.07.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата в
размер от 12,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г.
до 11.06.2021 г., за които суми е издадена заповед от 17.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39694/2021 г.
на Софийски районен съд, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за разликата над 35,39 лв. до пълния предявен размер от 404,21 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за предоставена от ищеца
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., аб. № ..., както и за
периода 1.05.2017 г. – 28.02.2018 г., както и за разликата над 12,74 лв. до
пълния предявен размер от 128,56 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху дължимата главница за топлинна енергия, за периода
15.09.2018 г. до 11.06.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Б. К. с ЕГН:**********, с адрес гр. ..., и .... Б. В. с ЕГН: ...,
с адрес гр. ..., да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „...“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. ..., сумата в размер от 103,86 лв.,
представляваща направени разноски за исковото производство по гр.д. №
63053/2021 г. на СРС, 182 състав, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Б. К. с ЕГН:**********, с адрес гр. ..., и .... Б. В. с ЕГН: ...,
с адрес гр. ..., да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „...“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. ..., сумата в размер от 13,54 лв.,
представляваща направени разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 39694/2021 г. на СРС, 161 състав, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
да заплати на Р. Б. К. с ЕГН:**********, с адрес гр. ..., сумата в размер от
36,45 лв. – съдебни разноски за заповедното производство по гражданско
дело № 39694/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
да заплати на .... Б. В. с ЕГН: ..., с адрес гр. ..., сумата в размер от 45,48 лв. –
съдебни разноски за заповедното производство по гражданско дело №
39694/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
да заплати на адв. ..., ЕГН **********, от Софийска адвокатска колегия,
сумата в размер от 327,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита в полза на ответниците Р. Б. К. и .... Б. В. по
гр.д. № 63053/2021 г. на Софийски районен съд, 181 състав, съобразно
9
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице „...“ ООД, ЕИК
..., конституирано като подпомагаща ищеца „...“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10