№ 1178
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510939 по описа за 2022 година
I. Твърдения и искания
1. На жалбоподателя
[1] На 19.10.2022 г. взискателят Д. К. е подал жалба срещу
разпореждане от 13.09.2022 г. на ЧСИ А.П. по изп. дело № 20228490400068. С
него ЧСИ П. е отказал да насрочи публична продан на два недвижими имота,
за които е била наложа възбрана и са били описани и оценени.
[2] Д. К. заявява, че този отказ е незаконосъобразен, тъй като:
1. вземанията му не са удовлетворени, което обуславя възможността за
погасяването им чрез извършване на публична продан;
2. принудителното изпълнение е насочено върху недвижими имоти,
които са били предмет на успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, който е
бил обезпечен чрез налагане на възбрана върху имотите;
3. ЧСИ не трябва да взима под внимание правото на собственост на
1
М.К. върху имотите, понеже нейните претенции са непротивопоставими на Д.
К., тъй като тя придобива собствеността след като имотите са били
възбранени в негова полза;
4. решението на СГС, постановено в полза на М.К., било въз основа
признание на иска от ответниците и затова не следва да бъде прието, че е
доказано владението на М.К., а Д. К. не е участвал в това дело (жалбата, л. 5-
14 от делото на СГС).
2. На ЧСИ
[3] ЧСИ А.П. е оспорил жалбата. Той е заявил, че жалбата е
неоснователна, тъй като М.К. е била призната за собственик на имотите. Това
нейно право не може да бъде пренебрегнато от съдебния изпълнител, тъй като
то е произтичало от нотариален акт, издаден въз основа на влязло в сила
съдебно решение, с което се е установявало, че е изтекла придобивна давност
в полза на М.К.. ЧСИ П. също заявява, че в настоящия случай длъжникът не
се е разпоредил с имота, а същият е придобит от М.К. на оригинерно
основание, каквото е придобивната давност. Затова не може да се приеме, че
придобиването на имота от М.К. не е противопоставимо на взискателя. Затова
ЧСИ А.П. моли съда да потвърди разпореждането (мотивите, л. 43-45 от
делото на СГС).
3. На длъжника
[4] Длъжникът Л..И е оспорил жалбата. Той е заявил, че ЧСИ П.
правилно е отказал да насрочи публична продан на имотите, понеже те са
собственост на М.К., а не на длъжника по изпълнителното дело. Затова Л..И
моли съда да остави жалбата без уважение (възражението, л. 40-41 от делото
на СГС).
II. Обстоятелства, които съдът установява
2
[5] На 07.08.2014 г. в Агенцията по вписванията е била вписана
обезпечителна заповед, с която в полза на Л..И е била наложена възбрана за
апартамент 4 и гараж 27, находящи се в бл. 2 на ул. ******* в гр. София.
Обезпечението е било допуснато по иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от Д. К.
срещу Л..И и Т.И. (обезпечителната заповед, л. 15 от настоящото дело). На
24.10.2014 г. е била вписана и исковата молба по иска, предявен от Д. К.
срещу Л..И и Т.И. (исковата молба, л. 16-20 от настоящото дело).
[6] На 28.03.2019 г. е била вписана искова молба на М.К. срещу Л..И и
Т.И., с която тя е предявила положителен установителен иск за собственост
по отношение на апартамент 4 и гараж 27 (исковата молба, л. 35-37 от изп.
дело). По делото ответниците са поискали постановяване на решение при
признание на иска. На 01.11.2019 г. съдът е постановил решение, с което е
уважил иска. Решението е влязло в сила на 05.12.2019 г. (решението, л. 56-57
от изп. дело).
[7] Междувременно, на 08.11.2019 г. СГС е постановил решение, с
което е уважил иска по чл. 135 от ЗЗД на Д. К. срещу Л..И и Т.И.. То е влязло
в сила на 03.12.2021 г.
[8] На 15.02.2022 г. Д. К. е подал молба за образуване на изпълнително
дело срещу Л..И и Т.И. по изп. лист, издаден в полза на Д. К. за разноските му
по делото по иска по чл. 135 от ЗЗД (молбата и изп. лист, л. 1-2 от изп. дело).
На 18.02.2022 г. са били вписани изпълнителни възбрани върху апартамент 4
и гараж 27 (л. 50 и л. 52 от изп. дело). На 29.03.2022 г. ЧСИ П. е извършил
опис на апартамент 4 и гараж 27 (протоколите, л. 74-79).
[9] На 27.06.2022 г. М.К. се е снабдила с нотариален акт за собственост
на апартамент 4 и гараж 27. Той е бил издаден на основание чл. 587, ал. 1 от
ГПК въз основа на решението от 01.11.2019 г. по нейния положителен
установителен иск за собственост срещу Л. и Т.И. (решението, описано по-
горе в пар. 6).
3
[10] На 08.07.2022 г. М.К. е поискала от ЧСИ П. да прекрати
производството по изп. дело, понеже тя е била собственик на апартамент 4 и
гараж 27 въз основа на нотариалния акт от 27.06.2022 г. (молбата, л. 166 от
изп. дело). На 08.07.2022 г. ЧСИ П. е отказал да прекрати изп. дело
(разпореждането, л. 170).
[11] На 12.09.2022 г. Д. К. е поискал от ЧСИ П. да извърши публична
продан на апартамент 4 (молбата, л. 190 от изп. дело). На 13.09.2022 г. ЧСИ П.
е издал обжалваното разпореждане, с което е отказал да извърши публична
продан, понеже М.К. се е легитимирала като собственик на апартамент с
нотариалния акт от 27.06.2022 г (разпореждането, л. 190 от изп. дело).
III. Приложимо към спора право, съотнасяне на установените
факти към приложимото право и решение на съда
[12] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно чл. 435, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.
[13] С обжалваното разпореждане ЧСИ А.П. е отказал да насрочи
публична продан на имотите. Разпореждането е неправилно и съдът го
отменя.
[14] Съдът приема това поради следното: съгласно чл. 453, т. 2 от ГПК,
на взискателя не могат да се противопоставят решенията по исковите молби,
подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В
случая съдът установи, че в полза на Д. К. е била вписана възбрана за
апартамент 4 още на 07.08.2014 г., докато исковата молба по положителния
иск установителен иск за собственост на М.К. срещу Л. и Т.И. е била вписана
едва на 28.03.2019 г. – почти пет години по-късно. Ето защо е
непротивопоставимо на Д. К. решението от 01.11.2019 г. по положителния
установителен иск за собственост на М.К. срещу Л. и Т.И..
4
[15] Снабдяването на М.К. с нотариалния акт от 27.06.2022 г. не
променя приетото от съда, защото този нотариален акт е издаден само въз
основа на решението от 01.11.2019 г., без нотариусът да е извършил каквато и
да е друга проверка. Също толкова съществено, нотариален акт по реда на чл.
587, ал. 1 от ГПК се издава, когато молителят няма документ за
собственост.[1] В случая М.К. е имала документ за правото си на собственост
- решението на съда от 01.11.2019 г. по положителния установителен иск за
собственост. Следователно издаването на нотариалния акт от 27.06.2022 г.
изобщо не е било необходимо. Приемането на обратното не само би
противоречало на закона, но и би позволило да се злоупотребява с него.
Затова съдът отменя обжалваното разпореждане. Ето защо съдът
[1] Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи
с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право
РЕШИ:
[16] ОТМЕНЯ разпореждане от 13.09.2022 г. по изп. дело
20228490400068 на ЧСИ А.П., с което той е отказал да насрочи публична
продан.
[17] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5