РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Смолян, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100860 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М. С. Б. е предявил срещу ***, представлявана от К. *** обективно и
кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2 774,43 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.07.2019 –
05.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2022 г. – датата
на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
в размер на 381,25 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, считано от първо число на
месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е дължимо всяко месечно
възнаграждение, до 05.09.2022 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
работи като ************** на смени – дневни и нощни по месечни графици и сумирано
отчитане на работното време. За времето от 01.07.2019 до 05.09.2022 г. е положил общо 1
800 часа нощен труд, от които 60 часа в официални празници, който нощен труд не е
преизчислен с коефициент 1.143 в дневен и не му е заплатен. След превръщането на
часовете положен нощен труд в дневен се получава разлика, която не е заплатена от
работодателя. Отчитането на положения труд се извършва сумарно чрез протоколи, на
тримесечия.
Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд
не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР; Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.;
Наредба № 8121з-31/07.01.2020 и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., издадени от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата
разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
1
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден нощен
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за
заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с
посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното
обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите
възнаграждения, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ
този на съответния месец, в който е положен извънреден труд.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния
период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни
и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Оспорва исковете по
основание и размер и счита същите за неоснователни. Възразява, като твърди, че по
отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само ЗМВР и подзаконовите
му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време
/график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в
чл. 3 от Наредбите № 8121з-776/29.07.2016 г. и последвалите такива от 07.01.2020;
21.10.2020 и 15.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна
работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита,
че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски
органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в
ЗМВР. Твърди, че в ЗМВР е направено разграничение между нощния и извънредния труд и
начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на
извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден,
тъй като не е полаган извън установеното работно време и определената продължителност
на нощния труд в чл. 187 ЗМВР и чл. 3 от Наредбите № 8121з в посочения период. Не е
положен нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Твърди, че с
промените в ЗМВР ДВ бр. 60/7.07.2020 г. продължителността на дневните и нощните смени
е изравнена – 8 часа и съгл. ал. 4 на чл. 187 нощните следва ад се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към това през нощта. Така е спазено законовото изискване за преобразуване
на нощния труд в дневен. Освен това ЗМВР разграничава нощния труд от извънредния.
Твърди, че ищецът не разграничава двата вида труд – извънреден и нощен и полагането на
нощния труд е в рамките на установената продължителност и не е полаган извънреден такъв
по смисъла на закона. Положеният от ищеца труд е правилно отчетен и начислен и
съответно правилно е заплатен.
Счита за погасено по давност вземането за периода 01.07.2019 – 05.09.2019 г..
Поради неоснователност на главния иск смята за неоснователен и акцесорния иск за
лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** – редовно упълномощена
поддържа предявените искове с допуснатите изменения и моли да бъдат уважени по
изложените в писмената защита съображения, претендира за разноски.
Ответникът се представлява от гл. юр. ***, който моли исковете да бъдат отхвърлени
по съображенията, развити в отговора на исковата молба и в писмената защита. Претендира
за разноските по представения списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
2
ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността Младши полицай в
група Охрана на обществения ред, Сектор Охранителна полиция в РУ - Смолян при ОДМВР
– Смолян.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен
служител в системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа,
съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За
периода 01.07.2019 – 05.09.2022 г. е положил нощен труд общо 2024 часа в 253 нощни
смени, от които 44 часа в официални празници, които са заплатени, без да бъдат превърнати
нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на
часовете нощен труд в дневен по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се получават 2313 часа.
Разликата от 289 часа отработен нощен труд на стойност 2 774,43 лв. не е заплатена на
ищеца. Дължимата лихва, начислена по тримесечни период, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 05.09.2022 г. е определена в размер на
381,25 лв.
Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и
компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по
делото доказателства и не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са два обективно съединени иска: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на положения извънреден нощен труд и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника на длъжността ************. Безспорно се установи също, че
в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му
в дневен не е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 289 часа между нощните
и дневните часове, след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и
заплатени от работодателя и са на стойност 2 774,43 лв..
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и
отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
3
ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
В Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021 г. в чл. 21, ал. 3 се предвижда, че при
4
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на
държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
При липсата на специално правило в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
Основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово
правоотношение в МВР или извън нея. Недопустимо е поставянето на служителите в
системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването
на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и
различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на
МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били
поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. В мотивите на Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС е дадено принципно разрешение за субсидиарното прилагане на общия
закон при липса на изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР, като е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
5
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
преюдициален въпрос от РС - Луковит по дело С-262/2020 г., където е посочено че „не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки.“ В решението по посоченото дело /т. 79/, СЕС е приел също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба
на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71). В случая, при липса на други
приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за заплащане на
положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от
ищеца нощен труд.
В действащите за периода от 23.12.2019 до 25.07.2022 г. наредби на МВР липсва
изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за
разлика от чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент 1,143. Единствено е предвиден редът за
отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, без
да е предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен.
При това положение съдът счита, че изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., поставя държавните
служители в системата на МВР в неравнопоставено положение спрямо останалите
служители, работещи по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което е недопустимо.
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за справедливо
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
6
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че тази
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това
общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите
в системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело № 405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя, в мотивите на което е
прието, че тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък,
очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са
две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая, както е
посочено по-горе, на ищеца е изплатен нощния труд за исковия период, но не и разликата
отработени часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни. Освен това
тези часове нощен труд представляват и извънреден такъв, тъй като надхвърлят нормативно
определения допустим брой часове нощен труд от 8 часа, тъй като нощните смени на ищеца
са с продължителност от 12 часа.
Положеният от ищеца труд е установен от експертизата при отчитане на
предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано изчисляване на
7
работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само
нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от заключението
по СИЕ, че положените 289 часа труд, получени след преобразуването на положения нощен
труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника, както и че този труд
не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 2 774,43 лв.,
представляваща стойността на положения 289 часа нощен труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.09.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Неоснователно е възражението на ответника за погасено по давност вземането в
периода 01.07.2019 – 05.09.2019 г., тъй като главницата се погасява с общата пет – годишна
давност, а лихвата тече от първото число на месеца следващ тримесечието, в случая от
01.10.2019 г.
Акцесорният иск за лихви също е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй
като ответникът е изпаднал в забава, като не е платил съответните часове труд в месеца
следващ съответния месец, в който е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата
сума за труда се дължи от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в който
е положен нощният труд, като от заключението на вещото лице, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва, считано от падежа на всяка една
от дължимите главници по тримесечия за периода 01.10.2019 – 05.09.2022 г. е в
претендирания размер от 381,25 лв..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. *** в размер на 450 лв., видно от договора за правна защита и съдействие.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв. с оглед материалния интерес по делото и предвид предявените два кумулативно
съединени иска не е прекомерен и е в минималните размери и следва да му бъде присъдено,
пропорционално на уважената част от исковете. Ще следва, с оглед изхода на делото, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв..
С оглед изхода от спора, на ответника не се дължат разноски.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 280,98 лв., от която 160,98 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление ***, представлявана от К. *** на
основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на М. С.
Б., ЕГН **********, от с. ***, община Смолян, сумата от 2 774,43 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен извънреден труд в периода
01.07.2019 - 05.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.09.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението, както и сумата от 381,25 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ
съответното отчетно тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение,
начислена за периода 01.10.2019 – 05.09.2022 г.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление ***, представлявана от К. *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. С. Б., ЕГН **********, от с. ***, община
Смолян сумата от 450 лева за направените деловодните разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление ***, представлявана от К. *** на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС Смолян сумата от 280,98 лв., от
която 160,98 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9