РЕШЕНИЕ
№ 1584
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Светлана Анг. Станева
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502506 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от З. Г. В. против решение
№ 2544/08.07.2022г. по гр.д.№ 8614/2021г. на ПдРС, І гр.с., с което са отхвърлени
предявените от нея искове по чл.55 от ЗЗД против „ЕВН България Топлофикация“ЕАД за
това топлоснабдителното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от общо 1779,74
лева, представляваща задължение по изпълнителен лист № 1707/18.02.2016 г., издаден по
ч.гр.дело № 16003/2015г. по описа на Районен съд- гр.Пловдив, която сума включва 632,76
лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление- ап.****, находящ се в гр.*****, за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2015г.,
както и сумата от 145,32 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 01.03.2012г. до 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 01.12.2015г., до пълното й изплащане,
както и сумата от 325 лева, представляваща деловодни разноски, включващи платена
държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева- юрисконсултско възнаграждение. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
изложени са доводи от една страна, затова че вземанията на топлоснабдителното дружество
са погасени по давност, тъй като от същото е подадено единствено заявление по чл.410 от
ГПК, но не и иск по чл. 422 ГПК, поради което погасителната давност не била прекъсната, а
от друга страна, че през процесния период жилището, собственост на жалбоподателката,
било необитаемо, в него нямало отоплителни тела, включително щранг- лира, и съответно
не е била потребена топлинна енергия нито за отопление, нито за битова гореща вода. Иска
се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
От взъззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло правилно и
законосъобразно.
1
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По първоинстанционното дело са предявени осъдителни искове по чл.55, ал.1,
предл.1 от З. Г. В. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за връщане на сумата от
общо 1779,74 лева, представляваща задължение по изпълнителен лист № 1707/18.02.2016 г.,
издаден по ч.гр.дело № 16003/2015г. по описа на Районен съд- гр.Пловдив, която сума
включва 632,76 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление- ап.45, находящ се в гр.*****, за периода от 01.01.2012г. до
30.04.2015г., както и сумата от 145,32 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 01.03.2012 г. до 30.11.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 01.12.2015г., до пълното й
изплащане, както и сумата от 325 лева, представляваща деловодни разноски, включващи
платена държавна такса в размер от 25 лева и 300 лева- юрисконсултско възнаграждение,
като платена без основание, поради грешно начислени поради липса на потребление, защото
жилището на В. не било топлоснабдено. По горепосочения изпълнителен лист било
образувано изп.дело № 6396/2016г. на ЧСИ А. А.. Ищцата- жалбоподател в настоящето
производство, узнала за задълженията си към „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД при
налагане на запор върху вземанията й от трудово възнаграждение, получавано от *****. Тя
заплатила исковата сума по изпълнителното дело, а в последствие получила и друго
съобщение за образувано заповедно производство от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за
следващ период. З. В. твърди, че не ползва отопление, че в апартамента й дори няма тръби,
представляващи част от сградната инсталация. По гр.д. № 20481/2017г., образувано по иск с
правно основание чл.422 от ГПК, били събрани доказателства и в частност заключение по
съдебно- техническа експертиза, от които се установило, че топлинната енергия е начислена
за нейна сметка, като собственик на апартамент № **** в сграда с адрес: *****, като
всъщност задълженията били за апартамент № ****. Отново се подчертава, че В. е
собственик на апартамент № **** в сграда с адрес: *****, в който апартамент не се
консумира топлинна енергия, поради топлотехническото му състояние. Сградната
инсталация била правена на частни начала и затова в общите части на сградата никога не
били поставяни отоплителни тела. Апартаментът й се намирал на най-горния жилищен етаж
и бил единствен на етажа. В заключението по съдебно- техническа експертиза било
констатирано, че в апартамент № **** липсват отоплителни тела, същите били отсъединени,
а захранващите аншлуси към тях - изрязани и затапени, като през исковия период не била
начислявана топлинна енергия за отопление за отоплителни тела с индивидуални
разпределителни уреди.
С подадения от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД отговор на исковата молба
предявените искове са оспорени изцяло по основание и размер. Твърди се, че за неплатените
задължения за топлинна енергия по партидата на З. Г. В. е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 16003/201Б г. по описа на ПРС, XII гр. с. на база на влязла в сила Заповед за
изпълнение по това дело. Въз основа на него било образувано изп. депо № 6396/2016г. по
описа на ЧСИ А. А. , което било прекратено поради изплащане на дълга. Позовават се на
мотивите към т.14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според
които действащият ГПК, уреждал заповедното производство, като част от изпълнителния
процес, и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало
давността. Последната се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск имало обратно действие, само ако
е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Давността следвало да се счита прекъсната и със
стабилизиране на заповедта за изпълнение, доколкото съгласно актуалната практика на
ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формирала сила на присъдено нещо и
установявала с обвързваща страните сила, че вземането съществува кьм момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.
Безспорно е между страните, че жалбоподателката З. В. е собственик на ап. № ****,
находящ се в гр.****: *****, *****. Безспорно е също така, че сградата на посочения адрес е
в режим на етажна собственост и е топлоснабдена. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно решение от 05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз по
съединени дела С 708/17 и С 725/17, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики"), трябва
да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда- етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, изготвено от
вещо лице В. Ш., през процесния период в ап.№ **** не е ползвана битова гореща вода,
както и ТЕ за отопление от отоплителни тела, тъй като такива липсват. Водомерите за топла
вода били демонтирани. През жилището преминава щранг- лира, която не е снабдена с
топломер / индивидуално разпределително устройство/. По причина на липсата на топломер,
отдаденото от щранг- лирата количество ТЕ за отопление е начислено съобразно с нейната
максимална нормативна мощност от 578,5 Вата. Съгласно т.6.9. от методиката към
горепосочената наредба, при щранг- лира без уред за дялово разпределение, както е и в
конкретния случай инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага
разпоредбата по т. 6.5. Разпоредбата на т.6.5 гласи следното: За сгради - етажна собственост,
в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1) определя се
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата;при липса на данни се приемат
данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2)
за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му
единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред
за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС);
3) дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната
мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.С така определените дялови
единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди.
Разпределението на енергията се извършва по реда на т. 6.4, с изключение на случаите по т.
6.6. Тази методика е спазена. Пред процесния период е разпределено количество ТЕ,
отчетено по топломера в абонатната станция. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределена за плащане от собственика на ап.№ 45 въз основа на проектния
отопляем обем на жилището от 90 куб.м. и съобразно с т.6.1.1 от Методиката към Наредба
№ 16- 334/16.04.2007г..
По първоинстанционното дело е прието и заключение от вещо лице З. М. по
назначена от съда ССЕ. От това заключение се установява, че констатираните от вещо лице
Ш. количества ТЕ, начислени за ап.№ ****, като цяло са правилно остойностени и
наличното несъществено разминаване в размера на главницата не е в ущърб на
жалбоподателката. Ето защо, съдът намира за неоснователни доводите й за изначална липса
на основание за извършеното от нея плащане на процесната сума от общо 1779,74 лева.
Нито в исковата молба, нито в молбите за уточнението й, не се твърди вземанията по
изпълнителния лист против жалбоподателката да са погасени по давност, изтекла преди
издаването му или след това. Съдът не следи служебно за изтичане на погасителна давност и
3
при липсата на валидно заявено основание за недължимост на сумата от 1779,74 лева-
отпаднало основание поради погасяване на вземането за тази сума по давност, не се дължи
произнасяне по този въпрос. Ето защо, макар и с други мотиви, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 от ГПК в полза на
въззиваемото дружество ще следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция в минималния размер от 100 лева по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2544/08.07.2022г. по гр.д.№ 8614/2021г. на ПдРС, І
гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката З. Г. В. искове по чл.55 от ЗЗД
против „ЕВН България Топлофикация“ЕАД за това топлоснабдителното дружество да бъде
осъдено да й заплати сумата от общо 1779,74 лева, представляваща задължение по
изпълнителен лист № 1707/18.02.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 16003/2015г. по описа на
Районен съд- гр.Пловдив, която сума включва 632,76 лева- главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление- ап. ****, находящ се в
гр.*****, за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2015г., както и сумата от 145,32 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.03.2012г.
до 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 01.12.2015г., до пълното й изплащане, както и сумата от 325 лева,
представляваща деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на 25
лева и 300 лева- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. Г. В. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
юрк.възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4