Р Е Ш
Е Н И Е
№ 592
гр.
Пазарджик 13.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, ІІ-ри въззивен състав, на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:
Борислав Илиев
М. Димитрова
Секретар:Г.М. , Прокурор: ………………… като разгледа докладваното от съдията Б.Илиев в.гр.д.№1003 по описа за 2012 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
във вр. с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
С Решениe от 25.10.2012 г. по гр. д. №3568 по описа на РС Пазарджик– за 2012 г., първоинстанционният съд е уважил
молбата на М.С.Г. ***, против Е.Д.Г. *** с която се иска определяне на мерки за
защита по чл. 5 от ЗЗДН. Осъден е Е.Д.Г.
с п.а да заплати Д.Т в р-р на 50лв. и глоба в полза на Държавата в р-р на 500лв Недоволен от така постановеният
съдебен акт по гр. д. №3568 описа на РС - Пазарджик за 2012г. Е.Д.Г. го обжалва
с въззивна жалба в предвидения с чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН срок. В жалбата си
твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано.
Развива подробни съображения в този смисъл. Моли съдът същото да бъде отменено
,както и наложените с решението мерки . Към жалбата не прилага нови доказателства,
като поддържа жалбата в съдебно
заседание. В
срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата , с който оспорва така подадената въззивна жалба.Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно. Развива и съображения в същия смисъл. Окръжният съд, като съобрази
становищата на страните и развитите от тях доводи и след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното: Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав
намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в
съответната форма, поради което и същото се явява валидно. Въззивната жалба
/наименована частна жалба/е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. В подадена до
РС Пазарджик молба от М.С.Г. *** против Е.Д.Г.,*** се сочи, че ответника е извършил спрямо нея акт на психическо
насилие. Молителката твърди, че това се случило на 08. 09. 2012 год. когато
молителката отишла да почисти колата за да
я приготви за ремонт и се изразявало в заплахи за физическа
саморазправа,заплахи по отношение на молителката и децата родени от
брака,физическо насилие върху молителката, а именно блъскане и теглене и
упражнен психически тормоз-крещене,обаждания по телефона,следене,причакване
пред дома на родственик на молителката при който са отседнали тя и
децата.Твърденията са ,че ответника причаквал молителката и пред работата и ,на
улицата и поради това същата се страхувала да се движи без придружител. Ответника не е
изразил становище по молбата след получаване на призовка за съдебно
заседание.Не сочи доказателства. В съдебно заседание оспорва
верността на изложените от молителката
обстоятелства с твърдения, че по отношение на нея не е осъществен акт на домашно насилие - не е удряна, не
е блъскана. В изявленията си пред
съда същият не отрича, че на 08.09.2012 г. е имало спор между него и съпругата му по повод използването на семейния автомобил, което като цяло кореспондира с
изложените от молителката твърдения
в молбата от 11.09.2012 г. Ответникът не оспорва изложените обстоятелства от молителката, че в следствие на
влошените отношения помежду им
същата отишла да живее с децата при леля си, където, както се установява
тримата живеят и към момента. Ответникът изразява становище , че отношенията между него и лелята на
молителката са влошени. Същата го
заплашвала с убийство, имало подадени жалби срещу нея. По повод искането на молителката за определяне на местоживеенето на децата при нея ответникът
възразява, като възраженията му са-
досежно жилищните условия твърдейки , че
същите са неподходящи за отглеждане
на децата и особено на по-малкото от тях и — досежно личността на лелята на молителката, за която твърди, че не притежавала качества за отглеждане и
възпитание на деца. Не възразява децата да живеят с майка си , но това да бъде
в семейното им жилище, като изразява готовност да напусне същото. Предмет на разглеждане по делото е подадената по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН и декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН от М.С.Г. молба за извършено спрямо нея на
08.09.2012г. и 09.09.2012г. от Е.Д.Г. домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Пред
въззивната инстанция са изложени съображения,които са неоснователни. Обсъждайки
доказателствата и установявайки въз основа на тях фактическите обстоятелства,
въззивнитя съд не счита, че те обуславят
нови правни изводи, различни от направените в решението на първоинстанционния
съд. Жалбата се разглежда по правилата за въззивно производство на Глава ХХ от
ГПК, поради което на осн. чл. 272 от същия закон следва да се препрати към
мотивите на районния съд, доколкото настоящия състав напълно споделя
възприетото в тях от фактическа страна и начинът, по който са интерпретирани
събраните доказателства във вр. с извършени действия на психически и физически
тормоз ,като са изложени ясни съображения в такава насока. Въззивният съд намира за
необходимо да отбележи ,че от представената по делото декларация по чл.9,ал.3
от ЗЗДН , 2бр. соцrални доклади на ДСП гр.П. се
доказа както конкретния акт на физическо и психическо насилие, твърдян
от М.С.Г. предизвикан с действията на Е.Д.Г.
,които обстоятелства са породили у
пострадалата страх ,като психическа форма на насилие и са мотивирали същата да напусне заедно с
децата си семейното жилище и да намери подслон при своята леля,създавайки
условия за отглеждане и възпитание на
децата. Създалите се отношения са се отразили и на децата,които са били
свидетели на възникналите конфликти между родителите и което обстоятелство
предполага осигуряване на адекватна защита по отношение на пострадалия от
насилието съпруг -респ. нуждата от защитни мерки , които да гарантират и защита
на засегнатите интереси на децата. С оглед на изложеното, съдът намира, че М.С.Г. е провела успешно пълно и главно доказване на
твърденията си относно действия на
психически и физически тормоз, което обусловя извод за осъществен спрямо нея акт
на домашно насилие от страна на жалбоподателя-ответник Е.Д.Г. на 08.09.2012г. и
09.09.2012г. Настоящия състав намира,че определените мерки са адекватни и ще
спомогнат за промяна на личностното поведение на жалбоподателя-ответник с оглед
предотвратяване на проявите на насилие от негова страна, с оглед изолирането на
един от друг,което ще доведе до пълно съблюдаване на интересите на двамата и
децата им и ще гарантира в по-голяма
степен сигурността и спокойствието на същите.Доказателства опровергаващи установените
обстоятелства не се събраха от жалбоподателя-ответник. От проведеното съдебно изслушване на детето Силвия съдът е придобил
впечатления от начина, по който проблемите в
семейството се отразяват на детето,което с безпокойство говори за конфликтите между родителите си, като споделя, че същите пряко и косвено рефлектират и върху нея самата и братчето й. Детето е изказало лични предпочитания, които
я мотивират да живее с майка си , в дома на нейната леля. С оглед постигане на максимална защита на
интересите на децата и указване на
адекватна защита на молителката от домашното насилие, първоинстанционния съд правилно е
съобразил становището на
детето, което е в съответствие с изводите, които са направени и в съответствие със събраните по делото доказателства, за това къде следва да живеят децата. В тази връзка съдът приема, че за да окаже нужната защита по отношение на майката следва да бъде наложена и мярката за закрила, предвидена в разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 т. 4 от 33ДН, като молителката би могла да прецени конкретното
място, на което да живее с децата си .В предвид на това съдът намира за подходяща мярката, заявена от
молителката предвидена в чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗЗДН ,жалблоподателя-
ответникът да бъде отстранен от
семейното жилище в гр. П., ул. В. № .С оглед постигане целите на
закона следва да се наложенат и другите мерки за защита, по чл. 5, ал. 1 т. 1 и т. З от
ЗЗЗДН ,за срок от 1год. В предвид на изложеното жалбата за отмяна на постановените мерки по ЗЗДН
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, а обжалваното решение -
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото в тежест жалбоподателя
следва да се присъди следващата се Д.Т за въззивно обжалване в р-р на
25лв.
Водим
от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.10.2012 г. по гр. д. №3568 по описа на РС Пазарджик за 2012 г.
ОСЪЖДА Е.Д.Г. *** да заплати Д.Т за въззивно обжалване в р-р на
25лв.,вносими по сметка на съдебната власт.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.