Р Е Ш Е Н И Е № 1420
Гр.Сливен, 5.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на осми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа
докладваното гр.д.№ 2742 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на заявител е образувал заповедно производство срещу ответника като длъжник.В заповедното производство длъжника е подал възражение, поради което ищецът предявява положителни установителни искове срещу ответника за признаване на вземанията си.Твърди се, че между страните е имало сключен договор за продажба и доставка на пресни плодове-череши, като ищецът в качеството си на купувач е поел задължението да заплати предварително сумата по договора, а ответника в качеството си на продавач е поел задължението да достави договорените количества плодове, след като получи цената по договора от купувача ищец.При сключването на договора са издадени три фактури съответно на 5.06.2018г. за 8185.20лв, на 6.06.2018г. за 6480лв, на 8.06.2018г. за 5727лв общо за сумата от 20392.20лв.След издаването на фактурите купувачът е извършил плащане на всички фактури по банковата сметка на продавача и съответно продавача е трябвало да достави договорената стока.Продавача е изпаднал в забава и не е доставил договорените и предварително заплатени стоки.Ответника не е върнал продажната цена на купувача.
Поискано е, да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 20 392.20 лв., представляваща авансова заплатена главница по договор за покупко продажба на череши, обезщетение за забава в размер на 1223.53лв за периода 25.07.2018г. до 25.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и да бъде осъдено ответното дружество да заплати направените разноски в заповедното и в исковото производство
Съдът е квалифицирал така предявеният главен положителен установителен иск за главница, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.87,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.327,ал.1 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск за обезщетение за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Указано е на
ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между
страните е сключен договор за покупко-продажба на череши, уговарянето на
продажната цена, уговорката за авансово плащане на стоката, заплащането на
сумите авансово от ищеца , е негова.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че страните са уговорили авансово плащане на стоката, както и че е заплатил сумите авансово
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, е постъпил.
В отговора се признават обстоятелствата, че страните по делото са се намирали в договорни отношения през 2018г., като търговското правоотношение е възникнало в началото на месец юни 2018г. на основание неформален договор за продажба и доставка на стоки.
Твърди се, че ответницата в качеството си на продавач се е задължила да продаде и достави на ищеца череши в количество, единична и обща продажна цена, съобразно трите издадени от продавача фактури.Ответницата е продала и доставила на ищеца стоката обект на договора от месец юни 2018г., съгласно издадените фактури, ищецът приел стоката, одобрил я и признал получаването, което се установява от извънпроцесуалното му поведение.Сочи че ищецът е заплатил пълния размерна главниците по фактурите по банков път на 24.07.2018г.
Твърди се, че между страните има сключен валиден договор за покупко-продажба.Сочи се, че при липса на противна уговорка между страните продажната цена е платима при условията на 327 от ТЗ при предаване на стоката или документите, които дават право на купувача да я получи.Сочи се, че при положение , че продажната цена на стоката е заплатена на 24.07.2018г. следва да се приеме, че това е най късната дата, на която стоката е доставена от продавача.Твърди се, че доставката е осчетоводена в счетоводството на двете дружества чрез вписването на фактурите в дневниците за продажба и покупка, за тях е ползван данъчен кредит и фактурите са записани като погасени т.е закрити са в счетоводството на продавача и купувача, стоката по тях е продадена на трети лица.Сочи се, че тези действия представляват недвусмислено признание за фактическото получаване на стоката, като следва да се приеме, че продавача е изправна страна по договора.Договорът е изпълнен, основанието за получаване на паричната престация не е отпаднало и не са налице предпоставките за разваляне на договора.
Поискано е да бъде отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.
С протоколно
определение от 13.09.2019г. съдът е допълнил доклада като указал на ответника,
че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че е продала и
доставила на ищеца стоката, предмет на договора от месец юни
В съдебно заседание ищеца,
редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат пълномощника му М.,
който моли да бъде уважени предявените положителни установителни искове и да
бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски.Подробни съображения излага в писмена защита.
В съдебно заседание
ответното дружество, редовно призовано, явява се Павлова, която моли да бъдат
отхвърлени предявените положителни установителни искове и да бъдат присъдени на
доверителя й направените по делото разноски.
Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 5.06.2018г. е издадена фактура от земеделски производител В.Д.М. с получател Ананий ЕООД за извършена от покупко продажба на череши 13642кг на стойност 8185.20лв, с ДДС като начин на плащане е посочено по конкретна банкова сметка ***. Във фактурата не е посочено извършване на авансово плащане за покупко-продажбата. Фактурата е с № **********.
На 6.06.2018г. е издадена фактура от земеделски производител В.Д.М. с получател Ананий ЕООД за извършена от покупко продажба на череши 10800кг на стойност 6480лв, с ДДС като начин на плащане е посочено по конкретна банкова сметка ***. Във фактурата не е посочено извършване на авансово плащане за покупко-продажбата. Фактурата е с № **********.
На 8.06.2018г. е издадена фактура от земеделски производител В.Д.М. с получател Ананий ЕООД за извършена от покупко продажба на череши 9545кг на стойност 5727лв, с ДДС като начин на плащане е посочено по конкретна банкова сметка ***. Във фактурата не е посочено извършване на авансово плащане за покупко-продажбата. Фактурата е с № **********.
От извлечение от движение по сметка на Ананий ЕООД се установява, че на 24.07.2018 г. е извършено плащане на В.Д.М. по фактури № 40008, 40009, 40010.
От копие от
дневниците за покупки на Ананий ЕООД гр. Сливен за месец юни
В дневниците
за покупко-продажби за месец юни
От анкетна карта за регистрация като земеделски производител на Г. И. Г. от 15.01.2018 г. е видно, че е декларирал трайни насаждения в размер на 2.0319 хектари и в размер на 2,1264 хектари, като в трайни насаждения са посочени череши 2,1264 хектари.
От анкетна карта за регистрация като земеделски производител на С.Д.С. от 20.02.2018 г. е видно, че е декларирал трайни насаждения в размер на 2.1809 хектари, като в трайни насаждения са посочени череши 2,1809 хектари.
От годишна
данъчна декларация на Г. И. Г. се установява, че е декларирал облагаем доход за
От годишна
данъчна декларация на С.Д.С. се установява, че е декларирал облагаем доход за
На 11.03.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Ананий ЕООД срещу В.Д.М. за главница в размер на 8 185.20лв. по фактура от 5.06.2018 г., главница в размер на 6 480 лева по фактура от 6.06.2018 г., главница в размер на 5 727 лева по фактура от 08.06.2089 г., общо главници в размер на 20 392.20 лева и мораторна лихва за всяка от фактурите в размер на 1494.52 лв. Като основание за паричното вземане е посочено неизпълнено задължение по фактури от страна на доставчика длъжник за доставка на пресни плодове – череши, след предварително плащане на цената по продажбата от издадените от продавача фактури, както и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски.
На 12.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на В.Д.М. на 03.04.2019 г. и на 16.04.2019 г. е подадено възражение от В.Д.М..
Заявителят е предявил исковете си в дадения едномесечен преклузивен срок.
От назначената
и изпълнена по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че в
счетоводството на Ананий ЕООД процесните фактури са осчетоводени по дебита на
сметки 304, стоки на склад и 453/1 ДДС покупки и кредита на сметака 401
доставчици, т.е. отразено е увеличение на стоки на склад череши с общо
16 993.50 лв. увеличен е ДДС в размер на 3398.70 лв., осчетоводено е
задължение към В.Д.М. за обща стойност 20 392.20 лв. В счетоводството на В.Д.М. фактурите са
осчетоводени по дебита на сметка 411 клиенти и кредита на сметка 701 – приходи
от продажба на продукция и 4532 – ДДС продажби, т.е. отразено е вземането на
клиенти за общо 20 392.20 лв., увеличени са приходите на дружеството с
16993.50 лв., начислен е ДДС по сделката в размер на 3398.70 лв. Ананий ЕООД е
описал процесните фактури в дневника за покупки към справка декларация по ЗДДС
за месец юни
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, като обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.87,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.327,ал.1 от ТЗ:
Между страните по настоящото дело безспорно се установи, че са съществували договорни отношения по сключен договор за покупко-продажба на череши, по силата на който земеделски производител В.Д.М. е продавал текущо и периодично на Ананий ЕООД, а Ананий ЕООД се е задължило, в качеството си на купувач да заплати цената на продадените череши.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ГПК, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. В настоящия случай се установи, че страните са уговори начин на плащане чрез банкова сметка.*** са съответно от 5.06.2018г.,6.06.2018г. и 8.06.2018г.Купувачът е извършил плащането на продадените стоки на 24.07.2018г.В дневниците за покупки на ищцовото дружество е отразено закупуването на череши.Никъде не е посочено, че фактурите се издават за авансово плащане на закупена стока череши.Това не и отразено в счетоводството на ищцовото дружество.
В процеса не се доказа,че
продавача не е достави договорената
стока.напротив от отразяванията в счетоводството на ищцовото дружество се
установява, както извършената покупка на череши от ответницата, така и
препродаване на количеството череши от Ананий ЕООД на трето на процеса лице.В
дневниците за покупки на Ананий ЕООД не
са отразени фактури за покупка на череши от за месец юни 2018г. не са отразени
фактури за покупки на същите количества череши от земеделски производители Г.
И. Г. и С.Д.С..От заключението на вещото лице се установи, че в ищцовото
дружество е отразено като постъпило в склада
С оглед изложеното, предявеният положителен установителен иск ще следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца мораторна лихва за забава в размер на 1223.53 лв. за периода от 25.07.2018 г. до 25.02.2019 г. С оглед неоснователността и недоказаността на предявеният иск за главницата, неоснователен и недоказан се явява и предявеният иск за мораторна лихва.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, ще следва да бъде осъдено ищцовото дружество да му заплати направените по делото разноски в исковото производство в размер на 2240 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.87,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.327,ал.1 от ТЗ за признаване за установено, че В.Д.М., ЕГН **********,*** дължи на Ананий ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Сливен, ул. Стефан Султанов № 21 сумата от 20 392.20 лв./двадесет хиляди триста деветдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляващи стойността на извършено предварително плащане на Ананий ЕООД за покупка на череши от В.Д.М., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен иск с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено, че В.Д.М., ЕГН **********,*** дължи на Ананий ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Сливен, ул. Стефан Султанов № 21 сумата от 1223.53/хиляда двеста двадесет и три лева и петдесет и три стотинки/, представляващи мораторна лихва за забава на главницата за периода от 25.07.2018г. до 25.02.2019г. , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ананий ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Сливен, ул. Стефан Султанов № 21 ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 2240 лв. /две хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: