Р Е Ш Е Н И Е
№ 2189/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2368 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на К.И.П. *** срещу решение № 1535 от 26.07.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 1670 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4086732 на ОДМВР Пловдив, с който на
К.И.П., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и противоречащо на трайната съдебна практика,
поради се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш, както и присъждане
на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът в писмено
становище оспорва касационната жалба и моли тя да се остави без уважение.
Твърди, че съдът е обсъдил подробно всяко от възраженията на жалбоподателя и е
мотивирал тяхното отхвърляне, позовавайки се изцяло на закона и установената
съдебна практика. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила първоинстанционното решение като
правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че описаната в
електронния фиш фактическа обстановка се установява от събраните по делото и
непротиворечиви писмени доказателства, че процесното техническо средство е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, техническото средство е изследвано и е установена неговата
годност, че измерената скорост на процесното МПС е 83 км/ч и че заснемането е
направено на 06.10.2020 г. в 10,07 часа, че МПС е собственост на жалбоподателя.
Относно протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
районният съд е формирал извод, че макар и по-късно по делото е представен
надлежния протокол № 1030р-31730 от 07.10.2020 г. Във връзка с представените от
жалбоподателя писмени доказателства районният съд е констатирал, че бул.
„Северен“ в участъка от моста на „Адата“ до бул. „Карловско шосе“ е приет с акт
обр.15 на 10.04.2020 г. и е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от
10.01.2022 г. Въз основа на тези факти районния съд е направил извод, че
обжалваният електронен фиш е издаден при спазване на процедурата по чл.10, ал.1
и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съставеният протокол не страда
от пороци, довещи до отмяна на издадения въз основа на него електронен фиш,
съответно налице е хипотезата на чл.21, ал.2 ЗДвП, тъй като на посоченото място
е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 – 40 км/ч. Според съд
електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и са налице
всички предвидени реквизити, като в закона липсва изискване в електронния фиш
да се посочват доказателствата, установяващи извършеното нарушение. Правилно
според районния съд на жалбоподателя е било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева при съобразяване на нормата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и няма основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Като неоснователно е
преценено възражението на жалбоподателя, че пътят имат статут на такъв едва
след 10.01.2022 г., защото от протокол № 1030р-31730 от 07.10.2020 г. се
установява, че по този пътен участък се е осъществявало движение и то е било
контролирано. Според районния съд понятието „отворен за обществено ползване
път“ по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДвП не е равнозначно на понятието „въведен в
експлоатация път“ „строеж“ по смисъла на ЗУТ, поради което процесният участък
от бул. „Северен“, както и целият булевард, е път отворен за обществено
ползване по смисъла на ЗДвП и органите на ОДМВР Пловдив са компетентни да
осъществяват контрол на правилата за движение, противно на твърдяното от
жалбоподателя. Затова според районния съд извършеното от жалбоподателя
нарушение е доказано по категоричен начин и обжалваният електронен фиш е
законосъобразен.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и
подробни мотиви, като съдът се е позовал и на актуалната съдебна практика.
Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не
е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на
основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Касационният състав напълно споделя изводите на
районния съд по отношение на пътния участък, в който е установено процесното
нарушение. Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 ЗДвП отворен за обществено ползване е
всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението, като лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за
обществено ползване, са длъжни да ги обозначат; всеки има право да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за
движение. А съгласно § 6, т.1 ДР ЗДвП, съдържащ легалното определение на
понятието „път“, това е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци; към
пътищата се приравняват и улиците. При тази правна уредба напълно обоснован и
правилен е изводът на районния съд, че понятията отворен за обществено ползване
път по смисъла на ЗДвП и въведен в експлоатация строеж по смисъла на ЗУТ са две
различни понятия. Колизията между използването на път, който като строеж не е
въведен в експлоатация по съответния ред, не може да бъде използвана за
защитната теза на касатора, че на такъв невъведен в експлоатация път не важат
правилата за движение по пътищата и съответно контролните органи нямат
компетентност, тъй като пътният участък е бил отворен за обществено ползване и
правилата за движение са били валидно на основание чл.2, ал.2 ЗДвП. В този
смисъл при постановяване на решението си районният съд е приложил правилно
закона.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Затова и на основание
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1535
от 26.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 1670 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.