№ 185
гр. Русе , 08.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
и прокурора Яна Генчева Илиева (РП-Русе)
Сложи за разглеждане докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Частно
наказателно дело № 20214520200451 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. С. С., уведомен, явява се доведен от ОЗ „Охрана“ –
Русе, заедно с адв. Е.Т., упълномощен защитник по досъдебното
производство.
За Районна прокуратура - Русе се явява прокурор Я.И..
Председателят на състава запита страните за становище по въпроса
следва ли да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩ. Т.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. С. С.: Да се даде ход на делото.
Като взе предвид становището на страните, като съобрази
обстоятелството, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки за
даване ход на делото, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Председателят на състава извърши проверка, при която се установи
самоличността на обвиняемия:
Н. С. С. – роден на 27.07.1976 г. в гр. Русе, български гражданин, ЕГН
**********, неженен, основно образование, не работи, осъждан, с адрес: гр.
Русе, ***.
Председателят на състава запозна обвиняемия с искането на РП-Русе.
Председателят на състава разясни на страните правото им на отвод
срещу членовете на състава, съдебния секретар и другите участници в
наказателния процес, както и правото да възразят срещу разпита на някои
свидетели.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
ЗАЩ. Т.: Нямам искания за отвод.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. С. С.: Нямам искания за отвод.
Председателят на състава разясни на страните правата им по НПК и
правото им на нови искания по доказателства и по реда на съдебното
следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
ЗАЩ. Т.: Нямам искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. С. С.: Нямам искания.
2
СЪДЪТ докладва искане на Районна прокуратура - Русе по реда на чл.
64, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение по отношение на обв.
Н. С. С. – „Задържане под стража”.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча нови
доказателства.
ЗАЩ. Т.: Считам искането за неоснователно. Представям и моля да
приемете като писмени доказателства - удостоверение от 08.03.2021 г. от
професионалния домоуправител на блока, в който живее доверителят ми, акт
за раждане на малолетното дете на доверителя ми, както и копие от епикриза
за здравословното му състояние. Същите са относими доказателства,
свързани с личностна на обвиняемия. Няма да соча други доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. С. С.: Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ намира представените от защитата писмени доказателствата за
относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства - удостоверение от 08.03.2021 г., удостоверение за раждане от
10.04.2012 г. и епикриза от 22.05.2019 г.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
приключва съдебното дирене и ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател,
3
Поддържам искането на Районна прокуратура - Русе по реда на чл. 64,
ал.1 от НПК и моля спрямо обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. С. е обвиняем по ДП № 1298/2021 г. по описа на РП-
Русе, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
НК. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства може да
се направи обосновано предположение, че обвиняемият С. е извършил
престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, който
извод се обосновава от приложените по делото писмени доказателства –
АУАН от 27.02.2021 г., Заповед за принудителна административна мярка от
2007 г., НП от 09.03.2020 г. на Второ РУ към ОДМВР – Русе и показанията на
свидетелите – полицейски служители, извършили проверка на обвиняемия на
инкриминираната дата, а именно Ц.П. и А.Д.. Освен, че е налице обосновано
предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, за същото, макар да не е тежко по смисъла на чл. 93 от
НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода и глоба. От
събраните по делото доказателства категорично е налице опасност
обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие. Както е видно
от приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия, същият е
осъждан два пъти в рамките на няколко месеца, т.е. за последните шест
месеца, за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, като при първото осъждане
по НОХД № 1537/2020 г. е приложена нормата на чл. 78а от НК и с втората
присъда по НОХД № 1741/2020 г., която е влязла в сила края на м.ноември
2020 г., отново за същото престъпление, на обвиняемия С. е наложено
наказание лишаване от свобода с определен от съда изпитателен срок.
Въпреки това и въпреки че вече два пъти е осъждан за деяния по чл. 343в, ал.
2 от НК, като всяко от тези деяния е обусловено от едно и също НП, на
инкриминираната дата обвиняемият е извършил отново същото престъпление
– да управлява МПС без да е правоспособен, след като през 2007 г. е загубил
правоспособността си и след като веднъж вече е бил санкциониран за такова
деяние по административен ред и не е изтекла една година. Това сочи, че
обвиняемият упорито нарушава правилата на движение по пътищата и
упорито извършва едно и също престъпление в рамките на няколко месеца,
без да се съобразява, че вече е санкциониран няколко пъти по
административен и наказателен ред, което сочи за едно упорито и
безпардонно нарушаване на правилата за движение по пътищата, на
4
порядките и на законите в страната, като с лека ръка пренебрегва наличието
на условно осъждане. Считам, че в тази връзка превенцията на тези
осъждания не изиграва своята роля. Влязлата в сила условна присъда,
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на същата и считам, че
едно принципно осъждане по настоящото деяние би наложило ефективно
изтърпяване на двете наказания и това несъмнено би било предпоставка и
мотив за укриване на обвиняемия от наказателно преследване. Считам, че е
налице и втората предпоставка по чл. 63 от НК – може да се приеме, че е
налице опасност обв. С. да се укрие или да извърши друго престъпление. По
отношение на представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства относно заболяването на обвиняемия считам, че същото не
следва да бъде взето предвид, тъй като представената епикриза касае 2019 г.,
когато е било извършено лечение в продължение на два дни, което не сочи на
тежко заболяване и към момента липсват данни обвиняемият да страда от
такова, което да му пречи да престоява в арестните помещения.
С оглед изложеното, моля спрямо обвиняемия да бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
ЗАЩ. Т.: Уважаеми господин Съдия, моля да не уважавате искането на
РП-Русе за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ на доверителя ми. Известно е, че за да бъде взета такава мярка, са
необходими няколко кумулативно изискуеми от закона предпоставки –
лицето да е обвинено в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, от
събраните доказателства да може да се направи обосновано предположение
за авторството на деянието и две други предпоставки в алтернатива, а именно
да съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
друго престъпление. Дори да приемем тезата на прокуратурата, че от
събраните до момента доказателства може да се направи обосновано
предположение относно авторството на деянието, то възниква въпросът може
ли да се направи извод, че съществува реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление. Видно от свидетелството за
съдимост на подзащитния ми той е осъждан за извършени от него
престъпления в миналото, но става дума за престъпления, които не са от
5
категорията на тежките умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК. Освен това и настоящото обвинение не крие характеристиките на такъв
тип престъпление, тъй като същото е квалифицирано от прокуратурата по чл.
343в от НК, наказуемо е с лишаване от свобода по-малко от пет години. От
друга страна в настоящото производство бяха представени писмени
доказателства, от които може да се направи извод, че подзащитният ми е с
установена самоличност и адрес на местоживеене. Видно от удостоверението
от професионалния домоуправител той и семейството му са адресно
регистрирани на посочения адрес. От същото удостоверение се извличат
данни за добра характеристика по отношение на доверителя ми и от там може
да се направи извод, че той единствен се грижи за ненавършило пълнолетие
дете, тъй като съпругата му и понастоящем се намира в чужбина. Според
прокуратурата представената епикриза от 2019 г. касае заболяване с голяма
давност, но характерът на това заболяване не е такъв с кратко времетраене.
Става въпрос за хипертонична болест на сърцето, от която той ще търпи
последици вероятно до края на живота си. С оглед влошеното здравословно
състояние, предполагащо ежедневен прием на медикаменти и с оглед на
всичко заявено, както и с оглед липсата на други неприключили наказателни
производства по обвинения в престъпления от общ характер, считам, че не са
налице доказателства, от които да се извлекат изводи за наличието на реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, ако
му наложите по-лека мярка за неотклонение. С оглед нуждите на
наказателното производство, целите на чл. 57 от НПК и съдебното минало на
подзащитния ми, считам, че най-адекватната мярка за неотклонение е
„Домашен арест“, която би обезпечила присъствието на подзащитния ми за
предстоящите процесуалноследствени действия и би го лишила от
обективната възможност да върши други престъпления. Моля да оставите
искането без уважение.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. С. С.: Поддържам казаното от моя защитник.
Имам едно малолетно дете. Майката работи в Германия. Не мога да кажа кога
ще се прибере в България. В момента брат ми е на хемодиализа и той се
грижи за детето, докато мен ме няма. Баща ми е починал, майка ми не е добре
здравословно. Пълнолетната ми дъщеря е в Англия. Работя в строителството
6
без договор. Пия лекарства за хипертония, диабет и сърдечна недостатъчност.
В ареста също приемам лекарства.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. С. С.: Моля да ми наложите по-лека мярка
„Домашен арест“, за да се грижа за себе си и за детето си.
СЪДЪТ, след като се запозна със становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. от НПК.
Образувано е по искане на Районна прокуратура – Русе /РП-Русе/ за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Н. С. С.,
като същото се мовитивира с обстоятелствата, че е налице обосновано
предположение за вероятната съпричастност на обвиняемия към
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и че е
налице реална опасност да се укрие и да извърши престъпление, доколкото
обвиняемият С. е неправоспособен водач от 2007 г., като в тази връзка е бил
санкциониран както по административно-наказателен ред, така и по
наказателен ред.
Настоящата съдебна инстанция счита, че искането на РП-Русе е
основателно по следните съображения:
В процедурата по чл. 64 от НПК съдът следва да прецени дали са
налице кумулативно предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки за
налагане мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, а именно
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което
се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и
доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
7
На първо място при доказана съставомерност на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК, за което обвиняемият е привлечен към наказателна
отговорност, в НК е предвидена възможност за налагане на наказание
„Лишаване от свобода“ от една до три години.
На второ място настоящият съдебен състав, съобразявайки практиката
на ЕСПЧ /Роменский срещу Русия, Хаушилд срещу Дания/ и разясненията,
дадени в ТР № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС, и отчитайки, че настоящото
производство се намира на един ранен етап, а именно на досъдебна фаза,
приема, че обхватът на преценка във връзка с обоснованото предположение се
прави обобщено, като следва да се установи единствено вероятната
съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което му е повдигнато
обвинение в хода на разследването. От събраната доказателствена
съвкупност, а именно гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц.П.
и А.Д. – служители на ОД на МВР, извършили проверката и констатирали
нарушението на ЗДвП, както и писмени такива – АУАН № 791120/27.02.2021
г., справка за нарушител, ЗПАМ № 10065/09.05.2007 г. на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, НП № 20-3393-000119 от
09.03.2020 г. на началника на 2-ро РУ при ОД на МВР – Русе и справка за
съдимост, съдът приема, че към настоящия момент е налице обосновано
предположение за възможна съпричастност на обвиняемия към
престъплението, за което е ангажирана и наказателната му отговорност.
На следващо място по отношение на втората група предпоставки съдът
приема, че спрямо обвиняемия С. не е налице опасност да се укрие, доколкото
същият разполага с постоянен и настоящ адрес на територията на РБългария и
не са налице данни да се е укривал. Съдебният състав счита, че
обстоятелството, че при признаване на вината на обвиняемия, същият ще
следва да изтърпи и отложеното по чл. 66 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ по НОХД № 1741/2020 г. по описа на РС-Русе, само по себе си не
води до извод, че С. би се укрил. Същевременно съдът счита, че е налице
реална опасност да извърши престъпление при неналагане на мярка или при
налагане на по-лека мярка за неотклонение. Видно от приложената по делото
справка за нарушител обвиняемият Н.С. е неправоспособен водач на МПС,
считано от 2007 г. съгласно ЗПАМ № 10065/09.05.2007 г. на началника на
8
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. От приложената справка за
съдимост се установява, че посоченото не е възпряло обвиняемия да
управлява МПС, като в тази връзка е бил санкциониран, както по
административно-наказателен ред – с Решение № 85/14.09.2020 г.,
постановено по НОХД № 1537/2020 г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на
22.09.2020 г., по реда на чл. 78а от НК му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, така по и наказателен ред – с Протоколно определение №
260073 от 27.11.2020 г., постановено по НОХД № 1741/2020 г. по описа на
РС-Русе, влязло в сила на 27.11.2020 г., му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е
отложил изтърпяване на наказанието за срок от три години. В тази насока и
отчитайки, че деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност,
се явява извършено в изпитателния срок по последното му осъждане, както и
че същото е с идентично правна квалификация като последните му две
осъждания, съдът счита, че посоченото обосновава извод, че обвиняемият е
лице с висока обществена опасност, трайно незачитащо обществените
отношения, регулиращи транспорта и системно нарушаващо ги, като
наложение до момента наказания не са оказали превантивна и
превъзпитателна функции.
Съдът счита, че направените от защитата възражения са неоснователни.
По делото липсват актуални доказателства, подкрепящи тезата, че
здравословното състояние на обвиняемия е несъвместимо с престоя му в
следствените арести. Наличието на хронични заболявания, каквито са
хипертонията и диабета, безспорно налагат регулярно приемане на
съответната медикаментозна терапия, като не е налице пречка това да се
осъществява и по време на задържането на обвиняемия. Видно от
представеното удостоверение за раждане, обвиняемият С. има малолетно
дете, за което следва да полага грижи, но по делото не се представиха
доказателства, които да обосноват извод, че същият е полагал такива и преди
задържането му. В тази насока съдът акцентира, че видно от представената
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
обвиняемият С. не разполага със средства от законоустановена дейност. На
следващо място съдът отбелязва, че малолетният Иван Савов има и друг
родител, а именно неговата майка Мария С.а, която е длъжна съгласно
9
Семейният кодекс да полага грижи за детето си в отсъствието на бащата.
По изложените съображения и след като отчете характера на
повдигнатото обвинение и личността на обвиняемия, настоящата съдебна
инстанция счита, че искането е основателно, доколкото мярката „Задържане
под стража“ се явява адекватна и съобразена с посочените в чл. 57 от НПК
цели.
Мотивиран от горното и на основание чл. 64, ал. 4 от НПК съдът
ВЗЕМА по отношение на Н. С. С., с ЕГН **********, обвиняем по
досъдебно производство - пр. пр. № 1298/2021 г. по описа на РП-Русе, мярка
за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест с частна жалба и
частен протест в тридневен срок от днес пред Окръжен съд - Русе, като при
евентуално постъпване на жалба или протест
НАСРОЧВА делото за 10.03.2021 г. от 14:00 ч. в Окръжен съд - Русе,
за когато страните са уведомени.
Заседанието приключи в 15:15 ч.
Протоколът се изготви в с.з.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
Секретар: _______________________
10