Решение по дело №46/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер: ………60……………. Година  2020г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                           ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 21.02.                                                                            2020 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  АЛБЕНА ПАЛОВА    

                                                                                                       МАРИАНА ДИМИТРОВА

                                                                                                 

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. гр. д. № 46 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П.  е сезиран с искова молба,подадена от   С.В.Б., ЕГН **********,***, против „ Дневен център за деца и младежи с увреждания „ гр. П. , с административен адрес гр. П.,ул. „Сокола „ № 1.  

С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 ,т. 2 ,3  от КТ .

С Решение № 858 /06. 11.2019г. на районен съд  П. , постановено по гр. д. № 1287/2018г. по описа на същия съд,  исковете по чл. 344 ал. 1 т.1, 2, 3 от КТ са уважени , като иска по чл.225 ал. 1 от КТ е уважен частично.  Присъдени са разноски в полза на страните , съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба  от ответника  в първоинстанционното производство„ Дневен център за деца и младежи с увреждания „ гр. П. ,  подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение  поради назаконосъобразност ,необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.   Искането е да се отмени решението на районния съд  и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се отхвърлят   предявените искове.   Прави се искане за присъждане на  сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстации.  Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната . В отговора  се оспорва въззивната жалба  .  Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на  сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание страните  поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания . Ответната страна прави искане за присъждане на  сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .  Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение  , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК  и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (  ответник  в производството пред районния съд ). 

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .

І. Какво е установено по делото от фактическа страна на спора

Със Споразумение № 156/13. 10. 2015г. ,сключено между Община П. , представлявана от Кмета на Общината, и С.В.Б. ,  ищцата е назначена на длъжността „Д.“ на Дневен център за деца и младежи с увреждания / ДЦДМУ/ гр. П. ,по безсрочен трудов договор.    

Със Заповед № 544/ 27. 06. 2016г. на Кмета на Община П. е възложено на  С.В.Б. да изпълнява и функцията на „Д.“ на Дневен център за възрастни хора с увреждания / ДЦВХУ/ гр. П. .

На 01. 07. 2016г. , на основание чл. 18а ал. 3 от ЗСП , е сключен договор между Община П. и Фондация „Социални практики в общността „ . По силата на договора Община П. е делегирала управлението на социалните  услуги ( изразяващо се в организиране и предоставяне на социални услуги ) на Фондацията . В договора изрично са посочени  социалните учреждения по отношение на които се делегира управлението на социалните услуги. Сред посочените учреждения са ДЦДМУ и ДЦВХУ.

На 29. 07. 2016г.между Фондацията ищцата е  сключен трудов договор № 031/29. 07. 2016г. Договорът е сключен при условията на чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ и чл. 70 ал. 1 от КТ (безсрочен трудов договор със срок  за  изпитване в полза на работодателя ) .  В договора е посочено ,че ищцата се назначава на длъжността „ Д. в Социална услуга „  с място на работа ДЦДМУ гр. П.,считано от 01. 08. 2016г.При сключването на трудовия договор  на ищцата е връчен препис от длъжностна характеристика на  длъжността „Д.“ на ДЦДМУ и ДЦВХУ. Установено е по делото ,че по – късно е променено наименованието на ДЦВХУ на Дневен център за  пълнолетни лица с увреждания/ДЦПЛУ/. Това е наложило връчването на ищцата на  длъжността характеристика за длъжността с  промененото наименование, което е станало на 05. 06. 2017г.

На 07. 08. 2018г. ищцата е подала молба до председателя на Фондацията , с която е поискала да бъде  освободена по взаимно съгласие от длъжността Д. на ДЦПЛУ ,считано от 08. 08. 2018г. по лични причини.  Молбата е входирана същия ден във Фондацията ,като върху нея има поставена резолюция „Да“.

На 08. 08. 2018г. ищцата е подала молба до  председателя на Фондацията , в която е посочила ,че оттегля подадената молба за освобождаване от длъжността Д. на ДЦПЛУ.              

Молбата е получена във Фондацията същия ден.  Върху молбата има поставена резолюция“Не“           

По делото е представена Заповед № 009/08. 08. 2016г. на председателя на Фондацията , с която е  прекратено трудовото правоотношение с ищцата  на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ( по взаимно съгласие на страните, изразено писмено )  , считано от 08. 08. 2018г. В заповедта  е посочено ,че ищцата се  освобождава от длъжността“Д. социални услуги в общността „  ,поделение ДЦПЛУ П. .    

По делото е разпитан ,като свидетел лицето Е.С. Б. –дъщеря на ищцата .

Свидетелката е обяснила пред съда,че ищцата е правила опити да се върне на работа ,но не е била допусната от длъжностни лица в учреждението .

ІІ.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба  и допълнителните молби на ищцата(след като исковата молба е оставена „без движение „ от съда ), относно прекратеното трудово правоотношение и какво искане е направено в исковата молба .     

С допълнителна молба вх. № 7248/21. 12. 2018г. ищцата е посочила ,че със Заповед № 009/08. 08.2016г. на председателя на Фондацията е прекратено   единственото съществуващото трудово правоотношение , а именно това с  ДЦДМУ ,поради липсата на възникнало трудово правоотношение със социалната услуга   ДЦПЛУ. Твърди се ,че при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е допусната грешка  относно социалната услуга , с която се прекратява трудовото правоотношение.  Твърди се ,че това е основание за отмяната на заповедта за уволнение , като незаконна. Искането , което е направено е да се отмени атакуваната заповед и ищцата да се възстанови на предишната й работа, а именно„Д. в Социална услуга „  с място на работа ДЦДМУ гр. П.,          

ІІІ. Правни изводи .

Правната норма на чл. 344   ал. 1 от КТ дава право на работника или служителя да оспори пред работодателя или по съдебен ред  законността на уволнението си .  Оспорването предполага  валидно възникнало трудово правоотношение  между работника или служителя и работодателя ,по реда на чл. 61 от КТ, което  е прекратено при  условията на глава ХVІ  от КТ „Прекратяване на трудовото правоотношение“.

От доказателствата по делото се установява ,че  ищцата е имала валидно възникнало трудово правоотношение със социалната услуга ДЦДМУ. В тази социална услуга ищцата е заемала длъжността“Д. на социалната услуга „. С тази социална услуга е възникнало трудовото правоотношение между ищцата и работодателя . Социалната услуга се явява „работодател“ на ищцата , тъй като по нейното щатно разписание се намира тази длъжност. Работодателската власт. Работодателската власт на  Кмета на Общината, като по – горестоящ орган и като орган на изпълнителната власт ,  се изразява единствено в сключване и прекратяване на трудовия договор с Д.а на социалната услуга , тъй като той в качеството му на представляващ социалната услуга не може сам със себе си да сключи и да прекрати трудовия си договор. Работодател на персонала в социалната услуга е Д.а на  социалната услуга , който сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в социалната услуга .При трудови спорове относно възникване ,съществуване и прекратяване на трудовото правоотношение надлежен ответник по иска е   съответната социална услуга , в качеството й на „работодател“  на работниците и служителите в социалната услуга , включително и по отношение на  Д.а на  социалната услуга.

В случаите , когато  Кмета на Общината делегира правомощията си  по управление на социалната услуга   на трети лица,работодателската власт по отношение на работниците и служителите в социалната услуга и по отношение на Д.а не се променя . Тя остава в същия обем , както бе посочена по – горе . В този случай  по- горестоящ орган спрямо работодателя се  явява третото лице , на което Кмета на Общината е възложило управлението на социалната услуга .  При трудови спорове относно възникване ,съществуване и прекратяване на трудовото правоотношение това трето лице не става надлежен ответник по иска. Надлежен ответник по иска е съответната социална услуга ,в която се намира длъжността , предмет на спора( виж чл. 61 ал. 2 от КТ , чл. 18а ал. 1,2 и 3 от КСО и съдебната практика в тази насока , а именно -   ТР № 1/ 30. 03. 2012г. на ОСГК на ВКС ; Р. № 31/09. 03. 2018г. по гр. д. № 3247/2017г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;  Определение № 542/20. 06. 2017г. по гр. д. № 5507/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;  Определение № 403/14. 04. 2015г. по гр. д. № 6231/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ; Р. № 338/12. 10. 2016г. по гр. д. № 572/2016г. на   ОС Хасково; Р. № 2614/13. 05. 2016г. по гр. д. № 335/2016г. на   ОС Благоевград; ). 

От съдържанието на уволнителната заповед се установява ,че е прекратено трудово правоотношение , което не е възникнало  с ищцата . Ищцата няма сключен трудов договор със социалната услуга ДЦПЛУ.Трудовият договор на ищцата е сключен със социалната услуга ДЦДМУ. В тази връзка следва да се отбележи ,че двете социални услуги имат самостоятелното качество на   „работодател „ по смисъла на параграф 1 т. 1 от ДР на КТ. Двете социални услуги са организационно и икономически обособени  и наемат самостоятелно  работници или служители по трудово правоотношение. Това се установява на първо място от длъжностните характеристики на  длъжността „Д.“   , които са представени по делото . В длъжностната характеристика, която е връчена на ищцата на 01. 08. 2016г. при възникване на трудовото правоотношение изрично е посочено  в началото на длъжностната характеристика,че се касае за  две самостоятелни / структурни звена   в системата на социалното подпомагане . Освен това от съдържанието на Заповед № 544/ 27. 06. 2016г.на Кмета на Община П., с която  е възложено на  С.В.Б. да изпълнява и функцията на „Д.“ на Дневен център за възрастни хора с увреждания /ДЦВХУ/ гр. П.,  се  установява самостоятелната структура на тази социална услуга . В заповедта е посочено ,че социалната услуга също има Д., която е напуснала,  което налага възлагане управлението на социалната услуга на друго лице .   Ако тази социална услуга нямаше самостоятелна организационна и икономическа обособеност не би имало нужда  от назначаването на отделен Д. , както и структурното й отделяне от другата социална услуга за хора с увреждания.               

При положение ,че валидно възникналото трудово правоотношение с ищцата не е прекратено със заповед на по – горестоящия   орган  ( фондацията ) , ищцата няма правен интерес да обжалва законността  на уволнение , което не съществува . Издадената  Заповед № 009/08. 08. 2016г. на председателя на Фондацията , с която е  прекратено трудовото правоотношение с ищцата  на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ( по взаимно съгласие на страните, изразено писмено )  , считано от 08. 08. 2018г.,не е породила никакво правно действие по отношение на ищцата , тъй като с тази заповед е прекратено несъществуващо трудово  правоотношение.    

За да отмени уволнението районния съд е приел,че ищцата е уволнена от длъжност , която не е  заемала. Това не е основание за отмяна на уволнението , а обратно ,това основание за отхвърляне  на иска поради липсата на прекратено трудово правоотношение с ищцата,което да бъде предмет на защитата по чл. 344 ал. 1 от КТ.  

Несъстоятелно е твърдението в исковата молба на ищцата за допусната грешка при издаването на уволнителната заповед относно социалната услуга , с която се прекратява трудовото правоотношение. Ако такава грешка действително беше допусната  за работодателя съществуваща правната възможност да  отмени заповедта до отнасяне на спора пред съда( чл. 344 ал. 2 от КТ )  и да издаде нова заповед , с която да прекрати съществуващото трудово правоотношение. Такива заповеди няма издадени до настоящия момент.

В заключение следва да се отбележи,че ако работодателя не допуска ищцата на работа при съществуващо трудово правоотношение , което не прекратено за ищцата съществува правната възможност да предяви иск против работодателя и виновните длъжностни лица  за  заплащане на обезщетение за  незаконно недопускане до работа  по мл. 213 от КТ. Отделно от това за ищцата съществува правната възможност да подаде сигнал до Инспекцията по труда  за налагане на принудителни административни мерки по отношение на работодателя за незаконното недопускане до работа на ищцата по чл. 404 ал. 1т. 1 от КТ ,както и за административнонаказателна отговорност на работодателя за нарушение на трудовото законодателство по чл. 414 от КТ.

На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени изцяло решението на районния съд , като неправилно и незаконосъобразно .  Ще следва да се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора ,с което се отхвърлят предявените искове ,като неоснователни .

Ще следва да се отмени решението на районния съд и в частта за разноските по делото .

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди ищцата да заплати в полза на ответника по иска сумата 580лв. ,представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат в първоинстанционното производство .  Разноски за адвокатско възнаграждение във  въззивното производство съдът не присъжда ,тъй като няма доказателства за сторени такива .  

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 858 /06. 11.2019г. на районен съд  П. , постановено по гр. д. № 1287/2018г. по описа на същия съд,вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ  на С.В.Б., ЕГН **********,***, против „ Дневен център за деца и младежи с увреждания „ гр. П. ,с административен адрес гр. П.,ул. „Сокола „ № 1, за отмяната на Заповед № 009/08. 08. 2016г. на председателя на Фондацията , с която е  прекратено несъществуващо  трудовото правоотношение с ищцата , на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ, за възстановяване на ищцата на предишната й работа, а именно„Д. в Социална услуга „  с място на работа ДЦДМУ гр. П.  и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ .

ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********,*** , да заплати в полза на  „ Дневен център за деца и младежи с увреждания“ гр. П., с административен адрес гр. П.,ул. „Сокола „ № 1, сумата 580лв. ,представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат в първоинстанционното производство        

  

 

На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК   решението на въззивната инстанция  по исковете по чл.  344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ  подлежи на касационно обжалване  пред ВКС  в едномесечен срок от връчването му на страните .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :