МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N1946/2016год. по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
подс. г.в. г. в това, че на 11 ноември 2015год. в град Русе, след
предварителен сговор с подс.П.П.Т. и С.Б.И.,
в немаловажен случай и в условията на съучастие с подс. Р.Т.С., като извършител, подбуден и
подпомогнат от последния, в условията на повторност в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи – 1 брой преносим компютър марка „Асус”, с 15
инча дисплей, 1 брой преносим компютър
марка „НР”, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус”, с 10 инча
дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold” и парична сума в размер на 400 евро с левова
равностойност 782, 33 лв, всичко на обща стойност 1482.33 лева, от владението
на М.О. И. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195 ал.1 т.5 и т. 7, вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК
подс. П.п. Т. в това, че на 11 ноември 2015 год., в град Русе, след предварителен сговор
със С.Б.И. и подс. Г. В. Г., в немаловажен случай и в условията на съучастие
с подс. Р.Т.С., като извършител,
подбуден и подпомогнат от последния, отнел
чужди движими вещи – 1 брой преносим компютър марка „Асус”, с 15 инча
дисплей, 1 брой преносим компютър марка
„НР”, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус”, с 10 инча
дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold” и парична сума в размер на 400 евро с левова
равностойност 782, 33 лв, всичко на обща стойност 1482.33 лева, от владението
на М.О. И. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195 ал.1 т.5, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК. подс. Р. т. С. в това, че на 11 ноември 2015 год. в град
Русе, в съучастие с П. П.Т., С.Б.И. и Г. В. Г., като подбудител и помагач,
подбудил и подпомогнал същите да отнемат чужди движими вещи – 1 брой преносим
компютър марка „Асус”, с 15 инча дисплей,
1 брой преносим компютър марка „НР”,
с 15 инча дисплей, 1 брой таблет
марка „Асус”, с 10 инча дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold” и парична
сума в размер на 400 евро с левова равностойност 782, 33 лв, всичко на обща
стойност 1482.33 лева, от владението на М.О. И. ***, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1, вр. чл.
20 ал.3 и ал.4 от НК
Прокурорът
поддържа повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимите. Пледира за приложението но чл.58 А, ал.1 от НК.
Тримата подсъдими
изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 НПК. Защитниците им пледират за наказание към
минимума, при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. г. в. г., ЕГН
**********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, безработен, осъждан нееднократно. Относимо към процесното
престъпление е споразумение 341/09.09.2015г., по НОХД 1592/2015г. по описа на
РРС, в сила от 09.09.2015г., с което бил признат за виновен в извършване на
престъпления по чл. 346 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63
ал. 1 т. 3, по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63
ал. 1 т. 3 и по чл. 216 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК,
като му били наложени наказания лишаване от свобода за всяко от престъпленията,
в размер на осем месеца, шест месеца и шест месеца. На основание чл. 23 НК били
групирани посочените наказания, като било наложено общо, най- тежко наказания -
лишаване от свобода за срок от осем месеца, отложено за изпитателен срок от 2
години.
Подс.П. п. Т., ЕГН **********,
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, не работи, осъждан с присъда 286/26.11.2012г., по НОХД 2498/2012г.
по описа на РРС, в сила от 21.02.2013г., с която бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 НК, като му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което да изтърпи ефективно
при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип. Изтърпял
наказанието на 11.02.2014г., когато бил освободен от Затвора Ловеч.
Подс. Р. т. с., ЕГН **********,
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работещ като таксиметров шофьор, неосъждан.
Тримата подсъдими
и С.Б.И., спрямо когото материалите по досъдебното производство са отделени, се
познавали.
Вечерта на
10.11.2015г. четиримата играели хазарт в казино в гр. Русе, където загубили
парите си. Оплака ли се един на друг от загубата. Тогава, подс.Р. С. /с прякор
„Кастро”/, водач на таксиметров автомобил, предложил да извършат кражба и така да
се сдобият със средства. Разказал им, че негов познат – св.М.И., държал в
апартамента си ценни вещи, които можели да откраднат, а след това продадат и
така да се снабдят с пари, които да разделят. Останалите се съгласили. За да е
сигурен, че св.М.И. се намира в дома си, подс. С. му телефонирал от своя мобилен
телефон с абонатен номер ********** на тел. **********, ползван от св. И. и му
казал, че по- късно щял да мине да го види.
След полунощ, на
11.11.2015г., тримата подсъдими и С.Б.И. се качили в таксиметровия автомобил,
управляван от подс.Стефанов. По пътя последният им разказал, че св. М.И. живеел
в апартамент, находящ се в кв. „Възраждане“, в който държал пари и скъпи вещи-
лаптопи, таблет, мобилен телефон, които лесно можели да продадат, след като ги
откраднат. Когато пристигнали на адреса, подс.С. посочил входа – вх.5 на блок
„Росица“, на ул. Доростол. Познавайки разположението в блока, подс.С. им изложил
плана на действие, а именно – след като влязат във входа, да се скрият на
междуетажната площадка под ет. 6, където живеел св. И., а той щял да му отвлече
вниманието, като го извика по телефона в автомобила си, за да разговарят. Така
апартаментът оставал свободен и можело спокойно да се влезе в него. Четиримата
се уговорили, че след като подс.Т., подс.Г. и С.Б.И. чуят шум от излизане от
жилището на св. И., да влязат в него и
бързо да вземат вещите. Уговорили се, когато излязат от жилището, да подадат
сигнал на подс.С. по мобилен телефон, като знак, че са готови и той може да
прекрати разговора със св. И.. Планът бил изпълнен според уговорката. Подс.Т., подс.Г.
и С.Б.И. влезли във входа, скрили се на междуетажната площадка под етажа, на
който живеел св. И. и зачакали излизането му от жилището. През това време, в
01,33 часа на 11.11.2015г. подс.С. от тел. номер ********** телефонирал на св. И.
на тел. ********** и го извикал пред входа да се видят и изпушат по цигара. Пострадалият
излязъл и тъй като щял скоро да се прибере, не заключил входната врата на апартамента. След като чули шума от
излизането му, подс.Т., подс. Г. и С.Б.И. незабавно влезли в жилището и започнали
да търсят посочените им от подс.С.вещи. Действително открили и взели такива, а
именно 1 брой преносим компютър марка „Асус”, с 15 инча дисплей, 1 брой преносим компютър марка „НР”, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус”, с 10 инча
дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold“. С.Б.И.
открил и сумата от 400 евро с левова равностойност 782, 33 лв, поставена в
портмоне от св. И., която също взели. С посочените вещи и пари напуснали жилището,
като се скрили на междуетажната площадка. Междувременно подс. С. разговарял
пред входа със св. И. и го задържал да пушат, като очаквал уговореното
позвъняване от останалите. Скоро от тел. номер ********** подс. Г. позвънил на подс.С.
на тел. ********** в 01,38 часа на 11.11.2015г. часа и го уведомил, че плана
бил изпълнен. Като разбрал това, подс.С.приключил разговора си със св. И. и
последният се качил в апартамента си. В този момент тримата дейци бързо
излезели от входа с вещите, качили се в лекия автомобил на подс.С. и потеглили.
Започнали да търсят начин да се разпоредят с отнетите вещи. В опитите си да ги
продадат още същата нощ, подс. С. телефонирал от ползвания от него мобилен
номер ********** на св. Д.К., като поискал от него да се срещнат, но последният
отказал предвид късния час. През нощта четиримата успели да се разпоредят с
инкриминираните вещи - 1 брой преносим компютър марка „Асус”, с 15 инча
дисплей, 1 брой преносим компютър марка
„НР”, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус”, с 10 инча
дисплей, като ги продали на неустановени в хода на разследването лица, след
което получената парична сума от продажбата, както и отнетата сума от 400 евро,
поделили по равно. Върнали се в казиното и продължили да играят. У тях останал
единствено отнетия 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold”, който подс.
Г. държал в себе си.
Междувременно св. И. установил извършената му
кражба и преди писмено да сигнализира в ОДМВР Русе, решил да отиде до няколко
заложни къщи, сред които и тази с наименование „Свежи пари“ в гр. Русе, където
работел негов познат - св. Б. Б.. От него пострадалият по- рано бил закупил мобилен
телефон марка „LG Gold. Разказал му случилото
се с надеждата и молбатата, ако някое лице предложи такива вещи за продажба,
той да му се обади. Така и станало. В
ранните сутрешни часове на 11.11.2015г. паричните средства на четиримата, които
залагали, започнали да привършват. Тогава подс.Г. отишъл до заложна къща „Свежи
пари“, където на смяна все още бил св.Б. и му предложил отнетия телефон „LG Gold” за продажба. Св. Б. Б. разпознал телефона,
разгледал съдържанието му и установил, че вътре има снимки на св. И.. Тъй като
вече бил предупреден от св. И., че телефонът е обект на кражба, поискал документ за самоличност на подс.Г. и така
узнал имената му. След това го уведомил, че знае, че телефонът е краден,
обстоятелство което притеснило подс. Г.. Последният започнал да моли св. Б. да
не вика полиция, оставил му мобилния телефон, без да вземе пари за него и напуснал
заложната къща.
Св. Б. се
свързал със св. И., върнал му мобилния апарат, след което св.И. сигнализирал
органите на МВР писмено за случилото се, като посочил имената на един от
извършителите – подс. Г., установени от св. Б..
Предварителна
проверка по случая извършил св. Д.Т. – полицейски служител при ОДМВР Русе,
който снел обяснения от всички лица, включително и от подсъдимите. От тях установил
номерата на ползваните мобилни телефони.
Пред него дейците признали извършеното престъпление.
Видно то
заключението на назначената в хода на разследването СЦИЕ общата стойност на
инкриминираните вещи, отнети от владението на св. И., възлизала на сумата от 1482, 33 лв.
Заключението
на назначената в хода на разследването
СППЕ на подс. Т. сочи, че същият се водел на диспансерен учет в ЦПЗ Русе
от 29.11.2012г. с диагноза шизофрения-параноидна форма, но след запознаване с
медицинската документация, извършеното стационарно наблюдение и експертна
оценка, експертите не намерили достатъчно клинични основания да потвърдят тази
диагноза. Същите посочили, че той страдал от психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други
психоактивни вещества. Вещите лица счели, че към момента на извършване на
деянието- 11.11.2015г.,подс. Такев е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Към момента на освидетелстването същият също не бил с нарушени
годности да разбира свойството и значението на извършваните по отношение на
него следствени действия.
Заключението
на назначената от РРС комплексна СППЕ по отношение на подс.Георгиев сочи, че
спрямо него имало диагностични заключения за умерено тежки депресивни епизоди,
за наличието на които към момента на освидетелстването му през септември 2016г.
експертите не намерили клинични прояви. Установили и наличие на ситуативна
тревожност, която била свързана с предстоящите съдебни процедури. Наред с това
счели, че отклоненията в психичното му състояние биха могли да бъдат
преценявани и като дезадаптационна реакция, а също и като психологична защита
или и двете на терена на установените при него относително ограничени
личностови годности. Според експертите нямало медицински и психологични
основания спрямо подс. Г. да не продължи да се прилага мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
Авторството на тримата подсъдими в
извършване на деянието и начинът на осъществяването му са безспорно установени.
В тази насока са самопризнанията на подс.Г. Г., подс.Пл. Т. и подс.Р.
С. дадени в съдебно заседание, чрез които заявяват, че не оспорват фактите,
изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, които съдът кредитира, тъй като те са подкрепени и от
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Бланкетните самопризнания в съдебно заседание кореспондират
с обясненията на подс.Пл.Т., дадени на досъдебното производство, в които сочи себе
си и подсъдимите Г. Г.,Р. С. и Св. И. за автори на извършеното деяние, начина на
осъществяване и предмета на посегателство. Съдът дава вяра на обясненията на
подс.Пл. Т., не само защото те кореспондират със заявеното от тримата на
съдебното следствие, че признават всички факти в обвинителния акт, а и защото
са налице безспорни доказателства доказващи, че същите са автори на престъплението
– това са показанията на св. Д.Т.,
полицейски служител при Второ РПУ, при ОДМВР - Русе, който провел беседи
с четиримата дейци, при които всеки разказал подробности от извършеното
престъпление. Техните твърдения
кореспондират помежду си и макар и производни, показанията на полицейския
служител съдът кредитира с пълно доверие. С показанията на пострадалия св.
М.И. се доказва факта на извършеното престъпление от апартамента му, предмета
на посегателство, начина на проникване в него, както и самоличността на еден от
авторите на деяниета – подс.Р. С., доказателства, относими към квалификацията
на престъплението, начина на осъществяване и авторство. Тези гласни
доказателства съдът кредитира с доверие, тъй като те кореспондират на
посочените по-горе такива. Уличаващи доказателства се съдържат и в показанията
на св.Б. Б., комисионер в заложна къща „Свежи пари”, на когото подс.Г. Г.
предложил в залог мобилен телефон марка „LG
Gold”, в който свидетелят разпознал телефона на пострадалия, в резултат на което
го предупредил. Неговите показания уличават подс.Г. Г. в авторство и сочат
начина, по който е разкрито престъплението и неговите автори. Косвени
доказателства се съдържат и в приложените справки от „Виваком БТК”ЕАД,
доказващи разговори между подсъдимите и пострадалия в инкриминираната нощ, за
каквито обяснява подс.П. Т. и св.Д.Т., необходими за стиковане
действията помежду им.
По делото са приложени две СППЕ. Едната на
подс.Т., а втората на подс.Г.. Вещите лица и по двете заключават, че
подсъдимите към момента на извършване на деянието - 11.11.2015 г., са могли да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си –
годни субекти за наказателна отговорност.
Съдът
намира, че с така анализираните доказателства и доказателствени средства, разгледани
поотделно и в тяхната взаимовръзка и последователност, по безспорен начин се
установява авторството, начина на
извършване на деянието и предмета на посегателство.
Предвид
гореизложеното и направеният анализ на доказателствата съдът намира, че с деянието
си подсъдимите г.
в. г. и П. п. Т. осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал.1 т.5 , вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2
от НК и във вр.т.7 на чл.195ал.1 от НК за подс.Г., тъй като 11 ноември
2015год. в град Русе, след предварителен сговор помежду си и С.Б.И., в
немаловажен случай и в условията на съучастие с
Р.Т.С., като извършители, подбудени и подпомогнати от
последния, в условията на повторност в немаловажен случай за подс.Г. Г., отнели чужди
движими вещи – 1 брой преносим компютър марка „Асус”, с 15 инча дисплей, 1 брой преносим компютър марка „НР”, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус”, с 10 инча
дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG
Gold” и парична сума в размер на 400 евро с левова равностойност 782, 33 лв,
всичко на обща стойност 1482.33 лева, от владението на М.О. И. ***, без
неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, а
подс. Р. т. с. осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 вр.
чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК, тъй като на 11 ноември 2015год. в град Русе, в
съучастие с П. П. Т., С.Б.И. и Г. В. Г., като подбудител и помагач, подбудил и
подпомогнал същите да отнемат чужди движими вещи – 1 брой преносим компютър
марка „Асус”, с 15 инча дисплей, 1 брой
преносим компютър марка „НР”, с 15 инча
дисплей, 1 брой таблет марка „Асус”, с
10 инча дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold” и парична
сума в размер на 400 евро с левова равностойност 782, 33 лв, всичко на обща
стойност 1482.33 лева, от владението на М.О. И. ***, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои,
От обективна страна елементите на състава
на престъплението за тримата подсъдими са налице, както следва: Подс.Г. Г. и
подс.П.П.Т. предприели обективно действия по осъществяване отнемането на
инкриминираните вещи – проникнали в
апартавента на пострадалия, взели от там описаните по-горе вещи, изнесли ги
извън територията му, натоварили ги на таксиметровия автомобил, управляван от
подс.Р. С. и се отдалечили с тях, с което е
прекъснато владението на собственика им върху им и осъществили трайна
фактическа власт. Престъплението е следвало да бъде квалифицирано и чрез използване на моторно превозно средство, тъй като дейците използвали последното за да
реализират престъпните си намерения по
отнемане на инкриминираните вещи- натоварването им от мястото, където се
намирали, отдалечаване и установяване на трайна фактическа власт върху тях,
но след като липсва повдигнато за това обвинение от страна на РРП, същите не
могат да отговарят за това квалифициращо обстоятелство. Деянието на подс.
Г. и подс. Т., било осъществено след предварителен сговор по между си и със С.Б.И., в немаловажен случай и в условията на съучастие с Р.Т. С., подбудени и подпомогнати от
последния. Същите действали в условията на съучастие с Р. Т.С. като извършители по смисъла на чл. 20 ал. 2 НК, тъй като били подбудени и подпомогнати от
последния, но участвали в самото изпълнение на умишленото престъпление. Досежно
подс.Г. е налице квалифициращото обстоятелство „повторност” по чл.195
ал. 1 т. 7 НК, тъй като осъществил процесното деяние след като бил осъждан по
НОХД 1592/2015г. по описа на РРС, в сила от 09.09.2015г за еднакво по вид
престъпление, а именно по по чл. 195 ал. 1, на лишаване от свобода за срок от осем месеца,
отложено за изпитателен срок от 2 години и 5годишния срок по чл.30 ал.2 от НК не
бил изтекъл. Решението за кражбата взели предварително, в спокойна обстановка, предварително
набелязвайки целта /апартамент с ценни вещи/ и предмета, подходящ за продажба,
като
предвид стойността на вещите, начина на извършване и добрата организация, деянието
е немаловажно, с което е осъществен признака на чл.195 ал.1 т.5 НК.
Деянието на подс.С. се
изразявало в подбуждане и подпомагане на подс. Г., подс. Т. и С.И. и по
конкретно подбуждането се изразявяло в това, че той умишлено ги
склонил да извършат кражбата, като посочил обекта и предмета на посегателство, като преди
неговото действие у тримата не е имало формирана воля за това.
Помагачеството се изразявало в това, че умишлено ги улеснил при извършването на
престъплението като ги придвижил с автомобила до входа на инкриминираното
място, дал им съвети как да извършат деянието, къде да се скрият, колко да изчакат,
дал им разяснения какви вещи съхранявал в жилището си, отстранил спънките
към деянието като отклонил вниманието на свидетеля И. и го отдалечил от вещите. Затова
квалификацията по чл. 20 ал. 3 и ал.4 НК спрямо подс.С. се
извежда от факта, че последният не участвал в изпълнението на умишленото
престъпление, а само подбудил и подпомагал тримата да го осъществят.
От субективна страна подсъдимите
извършили деянието с пряк умисъл и специална цел за противозаконно своене - съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали общественоопасните му последици и
искали настъпването им. Съзнавали противоправния характер на деянието си, но
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, ги мотивирало към
това. Всеки от тях съзнавали, че участва с останалите лица в
извършване на престъплението, всеки осъзнавал собствения си принос в деянието,
както и че от взаимната им престъпна дейност ще настъпи престъпния резултат.
Предвид изложеното,
съдът признава подс. г. в. г.за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 195 ал.1
т.5 и т. 7, вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 20
ал.2 от НК и му налага наказание при условията на чл.58А, ал.1, вр.чл.54 от НК
съобразявайки задължителното му прилагане съгласно чл.373 ал.2 НПК, поради
което при предвиденото в правната норма наказание от 1 до 10 години лишаване от
свобода, определя малко над минимума - ДВЕ ГОДИНИ, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства: смекчаващи: признанията, които направил още на
досъдебното производство пред полицейския служител; частично възстановена щета-върнат
мобилен телефон; тежко социално положение; отегчаващи: наличие на друго осъждане,
при това само 5 месеца след което извършил процесното деяние, извън това което
определя деянието му в „повторност”; Така определеното наказание съгласно
чл.58а от НК намалява с 1/3 и НАЛАГА в ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Налице
са условията на чл.57 и чл.61 ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което следва да се
ОПРЕДЕЛИ първоначален режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода –
СТРОГ, което за изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. Определеното
наказание съдът намира справедливо и съобразено с личната и генерална превенция
по чл.36 НК. Съдът не намира многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което искането за приложението на чл.55 от НК се явява неоснователно. Налице са условията на чл.59 от НК поради което
следва да бъде ПРИСПАДНАТ периода на предварително задържане по настоящото
дело, считано от 23.06.2016г.
Налице са
условията на чл.68 от НК – процесното деяние подсъдимият осъществил в
изпитателния срок на наложеното по НОХД №1592/2015год. по описа на РРС
наказание, в размер на ОСЕМ месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен
срок от 2 години. Съдът съобразява обаче, че последното деяние подсъдимият
осъществил като непълнолетен и предвид наличието на тежкото му социално и
материално положение и на основание чл.69 от НК следва да го освободи ОТЧАСТИ от изтърпяване за срок от
ТРИ МЕСЕЦА.
На
основание чл.57 и чл.61 ал.1, т.2 от ЗИНЗС следва да се ОПРЕДЕЛИ първоначален
режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода – СТРОГ, което за изтърпи
в затворническо заведение от закрит тип.
Предвид изложеното,
съдът признава подс. П. п. Т. за ВИНОВЕН в извършване на
престъплението по чл. 195
ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и му налага
наказание при условията на чл.58А, ал.1, вр.чл.54 от НК съобразявайки
задължителното му прилагане съгласно чл.373 ал.2 НПК, поради което при
предвиденото в правната норма наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода,
определя такова малко над минимума – ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства: смекчаващи:
признанията, които направил още на досъдебното производство пред св.Д. П.
и самопризнанията при привличането му към наказателна отговорност; частично възстановена
щета – върнат мобилен телефон; недобро материално и социално положение; съдът
счита, че отразената в двете епикризи диагноза „Шизофрения-параноидна форма” не
следва да се отчита като влошено здравословно състояние, тъй като експертите,
изготвили СППхЕ дават заключение, че”не намират достатъчно клинични основания
за потвърждаването й”, още по-вече че комбинираната употреба на подсъдимия с
психоактивни вещества /ПАВ, марихуана, амфетамини/ е негов личен избор;
отегчаващи: наличие на друго осъждане с наказание лишаване от свобода. Така
определеното наказание съгласно чл.58а от НК намалява с 1/3 и НАЛАГА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. Налице
са условията на чл.57 и чл.61 ал.1, т.2 от ЗИНЗС поради което следва да се ОПРЕДЕЛИ
първоначален режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода – СТРОГ,
което за изтърпи в затворническо заведение от закрит тип.
Налице
са и условията на чл.70 ал.6 от НПК, вр.чл.59 от НК поради което следва да бъде
ПРИСПАДНАТ периода от 30дни, през който подсъдимият с определение № 481/23.06.2016
год. на РРС – Русе бил настанен в ЦПП -Русе за изследване, както 72 ч.
задържане, считано от 21.06.2016 год от 09.50ч.
Съдът намира така определеното наказание за справедливо и отговарящо на
целите на чл. 36 НК.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Р. т. с. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК и му налага наказание,
при условията на чл.58 А, ал.1, вр.чл. 54 от НК съобразявайки задължителното му
прилагане съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, поради което при предвиденото в правната
норма наказание до 8 години лишаване от свобода, определя такова над минимума –
ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства; смекчаващи отговорността обстоятелства:
частично възстановяване на щетата; чисто съдебно минало; признанията, които
направил пред полицейския инспектор; отегчаващи: инициатор и организатор на
престъплението, с най-висок принос за престъпния резултат. Така определеното наказание съгласно чл.58а от НК намалява с 1/3 и НАЛАГА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият, отчитайки
и водещата му роля в престъплението от една страна и чистото съдебното минало
от друга, съдът преценява, че
определеното наказание не следва да изтърпи ефективно и при наличието на условията на чл. 66 от НК, така
определеното наказание следва да се отложи за максималния изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Последният съдът намира за съответен на деянието и дееца, през който последния да
преусмисли постъпката си и ще бъде
проверка за бъдещото му поведение. Съдът намира така определеното наказание за
справедливо и отговарящо на целите на чл.36 НК.
Подсъдимите дължат
направените по делото разноски: както следва 13,28 лв. за подс. Р.
С., 534.92 лв. за подс. Г.Г. и 438,32 лв. за подс. П.П.Т., както и по сметка на
РРС по 26,70 лв. за всеки от тримата.
Причини за извършване на престъплението: желание за облагодетелстване по
неправомерен начин, пристрастеност към хазарт.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................