№ 1850
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110138840 по описа за 2021 година
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу Г. ОРЛ. ВЛ. обективно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено, че Г. ОРЛ. ВЛ. дължи на ищеца следните суми: 188.37
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Петко Ю.
Тодоров“, бл. 7, ет.5, ап.10, аб. № 128299 за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 21.12.2020 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 15.04 лв.
– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от
15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 64221/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднала в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. ОРЛ. ВЛ. не е подал отговор
на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
1
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената
защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото в първото по делото заседание са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период
ищецът е доставял до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, ул. „Петко Ю. Тодоров“, бл. 7, ет. 5. ап. 10, топлинна енергия
на стойност 188.37 лв., която сума не е била заплатена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 29 от 16.06.2000 г., том II, рег. № 3337, дело № 243 от 2000
г., се установява, че Станчо Костадинов Станев и Петко Костадинов Станев
продават на Г. ОРЛ. ВЛ. и Орлин Орлинов В., следния свой собствен
недвижим имот, а именно апартамент № 10, находящ се в гр. София,
комплекс „Стрелбище“, бл. 7, на пети етаж. Представен е и договор за
доброволна делба от 29.03.2002 г. с нотариално удостоверяване на подписите,
сключен между Г. ОРЛ. ВЛ. и Орлин Орлинов В., съгласно който Г. ОРЛ. ВЛ.
получава в дял и става изключителен собственик на апартамент № 10,
находящ се в гр. София, комплекс „Стрелбище“, бл. 7, на пети етаж.
Представено е и постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. №
20148440402218 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, съгласно което е възложено
на Владимир Тошев Пешев, следния недвижим имот, а именно апартамент №
10, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Петко Ю. Тодоров“, бл. 7,
ет. 5. На постановлението е отбелязано, че е влязло в законна сила на
11.08.2017 г. В разглеждания случай по делото от представените
2
доказателства се установява, че ответникът е притежавал правото на
собственост върху процесния имот за част от процесния период, а именно от
01.05.2017 г. до 10.08.2017 г. Следва да се посочи, че ирелевантен се явява и
моментът, в който е предадено владението по изп. д. № 20148440402218 по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, доколкото страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие е лицето притежаващо правото на
собственост, а не лицето ползващо имота, поради което за задължението
отговоря собственика, като същият няма пречка впоследствие да претендира
заплатените суми от лицето ползващо имота с оглед на вътрешните им
правоотношения. В разглеждания случай по делото се установява, че
ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния имот за
периода от 01.05.2017 г. до 10.08.2017 г., което налага приемането на извод,
че през периода от 01.05.2017 г. до 10.08.2017 г. ответникът е имал качеството
на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така
придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при настъпване на законоустановения факти,
прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия за част от
периода /01.05.2017 г. до 10.08.2017 г. / е ответникът по силата на
притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим
имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител.
Настоящият състав намира, че доколкото по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. за процесния топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Петко Ю. Тодоров“, бл. 7, ет. 5. ап. 10
възлиза на сумата от 188.37 лв. и ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за част от периода от 01.05.2017 г. до 10.08.2017 г., то ответникът
следва да отговаря за така посочения период. Предявения иск се явява
основателен за сумата 126.40 лв., представляваща топлинна енергия
доставена за периода от 01.05.2017 г. до 10.08.2017 г. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК., като в останалата си част до пълния предявен размер от 188.37
лв., както и за периода от 11.08.2017 г. до 30.09.2017 г. искът следва да се
отхвърли.
След като ответникът е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия, действащи през от процесния
период, клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 10.07
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като в останалата си част до пълния
претендиран размер от 15.04 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
3
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 134.18 лв. С оглед частичната неоснователност на исковата
молба, ответникът би имал право на разноски, но доколкото страната н
претендира разноски, такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Г.
ОРЛ. ВЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ №
209, вх. Б, ет. 1, ап. 5, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. ОРЛ. ВЛ. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 126.40 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Петко Ю. Тодоров“, бл. 7, ет.5, ап.10, аб.
№ 128299 за периода от 01.05.2017 г. до 10.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.12.2020 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 10.07 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64221/2020 г. по
описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за сумата над уважения размер от 126.40 лв., до пълния претендиран
размер от 188.37 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 21.12.2020 г., до окончателното изплащане и за периода от
11.08.2017 г. до 30.09.2017 г., както и иска за лихва за забава върху начислена
върху главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 10.07
лв., до пълния претендиран размер от 15.04 лв.
ОСЪЖДА Г. ОРЛ. ВЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Георги
С. Раковски“ № 209, вх. Б, ет. 1, ап. 5, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 134.18 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4