Определение по дело №10223/2022 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 32

 

Гр. Велико Търново, 14.11.2022 година

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Мария Данаилова

                                                                                            Ивелина Янева

 

като разгледа ч.к.адм. дело № 10223 / 2022г. по описа на АС – Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на ЕООД „Автостъкла Кобра“ с адрес на управление гр.София против Определение № 572 / 06.10.2022г. по АНД № 807 / 2022г. по описа на Районен съд Велико Търново, втори състав, с което е отменен дадения ход по същество и прекратено производството по делото.

В Районен съд Велико Търново постъпва чрез ТД на НАП Велико Търново жалба от ЕООД „Автостъкла Кобра“, представлявано от адвокат Д.Г.срещу Наказателно постановление № 639661-F643789  06.06.2022г. С разпореждане на съдията докладчик е насрочено открито съдебно заседание, проведено е едно съдебно заседание без участие на представител на въззивника, допуснат е до участие процесуален представител на ответника и делото е обявено за решаване.

В определението въззивния съд приема, че жалбата е подадена от адвокат Г.в лично качество, а не като упълномощено от дружеството лице. До този извод е достигнато след анализ на приложеното по делото пълномощно, като въззивния съд приема, че то не отговаря на изискванията на чл.93 от НПК, като по аргумент на чл.93, ал.5 от НПК пълномощното следва да съдържа винаги конкретно определен предмет на производството. След като пълномощното на адв.Г.е общо за представителство пред съдилищата, то липсва надлежно упълномощаване и жалбата не е подадена от дружеството, поради което е нередовна и производството прекратено.

Настоящият състав намира оспореното определение постановено в нарушение на процесуалния и материалния закони.

Видно от разпоредбата на чл.93 от НПК в нея липсват каквито и да било правила по отношение на съдържанието на пълномощното на защитника. Даденото от съда тълкуване на разпоредбата на алинея 5 от посочената норма, може и да има основание при преценката за надлежно упълномощаване на защитник в наказателно производство с оглед неговите различни фази, или при различните инстанции, но във въззивното производство по оспорване на актове по ЗАНН е неприложимо.

Съдебното производство се образува след като жалбата е подадена чрез административно наказващия орган, следователно не е възможно в пълномощното да бъде вписан като предмет образуваното съдебно производство, за да е налице хипотезата на чл.93, ал.5 от НПК.

Още повече, че упълномощаването на трето лице, различно от адвокат, да представлява дружеството, включително и да подава жалби пред съдилища, е допустимо от уредбата на прехвърлянето на права. Едва по отношение на процесуалното представителство пред съд са налице специални изисквания по отношение на лицата, които могат да представляват страните в производствата. В конкретния случай не е направено разграничение между процесуалните действия по подаване на жалба и прехвърляне на представителна власт за тези действия към трето лице от управителя на дружеството и процесуално представителство пред съд в качеството на защитник по смисъла на НПК. За допустимостта на жалбата е достатъчно тя да е подписана от надлежно упълномощено лице да представлява дружеството пред съдебни органи, каквито правомощия са налице в представеното пред въззивния съд пълномощно.

Следователно преценката на районния съд за нередовност на въззивната жалба поради подаването й от лице без представителна власт по отношение на наказаното дружество е неправилна.

Основателно е и възражението на касатора за неравно третиране на страните във въззивното производство. Процесуалните представители и на двете страни се легитимират с общи пълномощни. И докато по отношение на процесуалния представител на въззивника са поставени изисквания за конкретизиране на предмета на производството, то за процесуалния представител на ответника такова изискване не е поставяно – той не само е допуснат до участие в съдебно заседание, но и е уважено искането му за присъждане на разноски. Подобно различно третиране на страните е недопустимо в съдебно производство, но предвид изложените по-горе мотиви и пълномощното на процесуалния представител на ответника следва да се счита за редовно.

По изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 572 / 06.10.2022г. по АНД № 807 / 2022г. по описа на Районен съд Велико Търново, втори състав.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                 

                                                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.