№ 10104
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110111098 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Г. ЗДР. СТ., в която се твърди, че Тодор Радиев В. -
лице, с което се е намирала във фактическо съжителство, е осъществил акт на домашно
насилие спрямо молителката на 07.02.2022г. и на 08.02.2022г.
В молбата се твърди, че ответникът, с когото молителката живеела на семейни
начала до 2019 г. и с когото имат общо дете, е упражнил психическо насилие спрямо
нея, като на 07.02.2022г. й се обадил по телефона, който бил на високоговорител, и я
заплашил и обидил, наричайки я „боклук“, „наркоманка“, и я заплашил, че ще и вземе
детето, и заявил: „…Ще дойда в Люлин и ще ти разцепя главата…“, „…Ще те изпратя
при баба ми и дядо ми…“. На 08.02.2022г. в телефонен разговор срещу нея отново
били отправени обиди и заплахи, а именно „Боклук“, „Наркоманка“, „Не ти стигат
наркотиците“, „Ще ти взема детето“, „Ще ти сцепя главата“. Моли се съдът да издаде
против ответника заповед за защита срещу домашно насилие.
Ответникът не взема становище по молбата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от акта
1
на домашно насилие. Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. 2 и т. 3 ЗЗДН, тъй като от събраните доказателства
се установява, че молителката и ответникът са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство и че имат общо дете.
Описаните в молбата актове на 07.02.2022г. и на 08.02.2022г. представляват
актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено психическо насилие спрямо молителката.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът намира за годно доказателствено
средство, в настоящия случай не може да послужи като самостоятелно основание за
издаване на заповед за защитата на молителите по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН,
предвид събраните други доказателства, а следва да бъде преценявана съобразно
доказателствената съвкупност по делото.
От приложено удостоверение за раждане се установява, че Теодора Тодорова В.а,
родена на 01.07.2012г. е дете на Г. ЗДР. СТ. и Т. Р. В..
С Решение № 119 от 01.08.2019г. по гр.д. № 395 по описа за 2019г. на РС-Пирдоп
е утвърдено споразумение, според което режимът на лични контакти между ответника
и неговото дете е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа
в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец от лятната ваканция,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като го взема и връща на
адреса, на който живее майката, както и по друго време при съгласие между
молителите.
Видно от справка за съдимост ответникът е освободен от наказателна отговорност
на основание чл. 78а НК с наложено административно наказание глоба за това, че е
управлявал МПС, нерегистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал.2,
вр. ал.1 НК.
От писмо рег. № 513000-27496/11.05.2022г. на МВР-СДВР се установява, че по
отношение на Т. Р. В. има заведено ДП № 33843МК-920/11.06.2020г. по чл. 144 НК по
описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 5740/2020г. по описа на СРП по повод жалба на Г.
ЗДР. СТ. за психически и физически тормоз; преписка вх. № 338400-11559/26.11.2020г.
по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 48542/2020г. по описа на СРП по повод молба от
Марин Димитров Кисьов за това, че Т. Р. В. отправя физически и психически тормоз
към Г. ЗДР. СТ.; преписка вх. № 338400-2665/28.02.2022г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.
пр. № 7206/2022г. по описа на СРП от Г. ЗДР. СТ. срещу Т.В. за психически тормоз,
като са приложени материалите по последната.
По делото са приети като писмени доказателства материалите по преписка №
347000-1164/22г. по описа на РУ-Пирдоп.
От разпита на свидетеля Марин Димитров Кисьов, лице във фактическо
2
съжителство с молителката, се установява, че на 07.02.2022г. в късния следобед
ответникът звъннал по телефона на молителката с оправданието да попита за
състоянието на детето. Свидетелства, че чул разговора между страните, като
ответникът употребил думите „наркоманка“, „боклук“, заплашил и, че ще намери
молителката в Люлин, ще вземе резачка и ще я убие. Уточнява, че телефонът бил на
високоговорител, като разпознал гласа на ответника и видял името му изписано на
телефона. Сочи, че молителката се обадила на тел. 112. Свидетелят заявява, че
молителката му споделила за нови заплахи и обиди в телефонен разговор на следващия
ден-08.02.2022г.
От приложените справки от МВР, сочещи за подавани през последните три
години сигнали за психически и физически тормоз от страна на молителката срещу
ответника, се установява, че отношенията между страните са обтегнати. Съдът намира,
че на процесната дата 07.02.2022г. спрямо молителката е осъществен акт на домашно
насилие, представляващ психически тормоз. Ответникът е употребил спрямо нея
обидни изрази „боклук“, „наркоманка“, като е отправил и заплахи, казвайки, че ще я
убие. Това се потвърждава от показанията на свидетеля Кисьов, който е чул
телефонният разговор, проведен между страните, доколкото телефонът е бил на
високоговорител. Съдът кредитира показанията на свидетеля Кисьов в обсъдената им
част, като съобрази фактическото им съжителство, но предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, не намира пречка да ползва
показанията при формиране на свободното си вътрешно убеждение. Отправените
обидни изрази и заплахи съдът намира за психическо насилие спрямо личността на
молителката.
Що се отнася до твърденията на молителката за отправяни срещу нея обиди и
заплахи на 08.02.2022г., съдът ги намира за недоказани. В случая не са присъствали
очевидци и не се установява ответникът да е отправил към молителката визираните от
нея в молбата обидни изрази и заплахи на горепосочената дата. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Кисьов относно случилото се на 08.02.2022г., разказано му
от молителката, доколкото не се основават на лични впечатления на свидетеля.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
поведението от страна на ответника на 07.02.2022г., изразяващо се в психическо
посегателство над личността на молителката, граничи с ненормално ниво на
комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията,
независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в
поведението на ответника, който не може да разреши по нормален път възникналите
спорове между страните. Между тях е налице непримирим конфликт на лична основа,
3
основан на семейни въпроси. Общуването помежду им е извън рамките на добрия тон
и разбирателството.
Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за защита за
основателна.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1-во ЗЗДН мерки за защита по
отношение на молителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗЗДН, ще създаде и допълнително
гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до молителката на
разстояние по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во 1 ЗЗДН, за
срок от 10 месеца, считано от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се
попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие.
Мерките съдът определи, като взе предвид, че от извършеният акт на домашно
насилие не са настъпили за молителката значителни вредни последици за живота и
здравето й, но е отправена заплаха за живота и здравето на молителката, както и не за
пръв път спрямо нея се осъществява форма на насилие.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици от извършеното деяние, липсата на данни за доходите на ответницата,
4
счита, че на Т. Р. В. следва да бъде наложена глоба в размер от 200 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски има молителката, която претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за което са представени доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Софийския районен
съд, държавна такса за производството в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Т. Р. В., ЕГН:
**********, с адрес: с. Чавдар, ул. „Ал. Стамболийски“ № 4, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Т. Р. В., ЕГН: **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Г. ЗДР. СТ. , ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.1, кантора 6.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, Т. Р. В., ЕГН:
**********, да не доближава Г. ЗДР. СТ. , ЕГН: **********, на разстояние по-малко
от 100 метра за срок от 10 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Т. Р. В., ЕГН: **********,
че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Т. Р. В., ЕГН: **********, глоба в
размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Т. Р. В., ЕГН: **********, да заплати
на Г. ЗДР. СТ., ЕГН: **********, сума в размер на 300 лева, представляваща разноски,
сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Т. Р. В., ЕГН: **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25
лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене
на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6