№ 592
гр. Сливен, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500448 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.
Чрез ДСИ на 23.09.22г. е постъпила жалба против разпореждане, с което е
указано на взискателя да внесе депозит за особен представител на длъжника.
Жалбата е подадена от взискателя по изп.д. № 33482019г. на ДСИ при СлРС.
С нея се обжалва разпореждане от 05.09.2022г. на ДСИ, с което той е
указал на взискателя да внесе депозит за особен представител на длъжника
в размер на 200 лв. и го е предупредил, че в противен случай изпълнителното
производство ще бъде прекратено, като жалбоподателят го счита за
незаконосъобразно. Заявява, че е внесъл такъв депозит на 03.09.2019г. по
делото за възнаграждение за особен представител на длъжника И.С.М,
като за такъв е определен адв. М. Стефанов и има сключен договор за
правна защита и съдействие между него и Районен съд – Сливен, чрез
председателя му. Тъй като в хода на производството длъжникът починал и
бил конституиран като такъв неговият наследник и правоприемник – С. И.
С., негов син, ДСИ, изпълнявайки процедурата по чл. 47 от ГПК, не го е
открил и е разпоредил отново да се внесат от взискателя разноски за особен
му представител. Жалбоподателят счита, че след като вече е внесъл такъв
депозит, има назначен адвокат за особен представител по делото, няма
данни адв. Стефанов да е освободен от задълженията си и е настъпило
приемство в процеса на основание чл. 227 от ГПК, не е необходимо нито
назначаване на друг особен представител, нито внасяне на нов депозит.
1
Поради това иска съдът да отмени разпореждането на ДСИ и да го
задължи да продължи изпълнителното производство. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съгл. чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна – длъжник по изпълнителното дело, не е намерен за да му
се връчи препис от жалбата.
В мотивите си ДСИ заявява, че счита жалбата за недопустима.
След като се запозна с изп.д. № 334/2019г. на ДСИ при СлРС, и като извърши
преценка на доводите на жалбоподателите, на взискателя и обясненията на ЧСИ,
съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на ГПК основанията за атакуване на действията на
СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно
определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е
от двете посоки, е недопустимо.
Правото да обжалва различни, но точно изброени действия на съдебния
изпълнител само от страна на длъжника, е регламентирано с ал. 1 на чл. 435 от ГПК,
това на взискателя – с ал.2. Ал. 3 и 5 на същата норма пък предвиждат
възможност за атакуване на конкретни действия на СИ от различни
активнолегитимирани субекти, при наличието на допълнително въведени условия.
Така взискателят може да атакува съгласно чл. 435 ал. 1 от ГПК отказа на СИ
да извърши исканото изпълнително действие, отказа на СИ да извърши нова оценка
по чл. 468 ал. 4 и чл. 485 от ГПК, спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение, както и, съгласно ал. 3 на чл. 435, постановлението за
възлагане.
В настоящия случай не е налице никоя от изброените хипотези, при наличието
на които се поражда правото на жалба.
След конституиране на длъжник, в качеството му на правоприемник на
починалия в хода на производството първоначален такъв, ДСИ е предприел действия
по връчване на покана за доброволно изпълнение, не е открил лицето и е осъществил
процедурата на чл.47 от ГПК, катго съгл. ал. 6 на същата норма е пристъпил към
назначаване на особен представител на разноски на взискателя. С атакуваното
разпореждане е определил възнаграждение от 200 лв. и е указал на взискателя да ги
внесе.
Така е видно, че с жалбата се атакува разпореждане за внасяне на разноски,
представляващи възнаграждение за особен представител на длъжника по чл. 47 ал. 6
2
от ГПК, което не е нито в изчерпателно изброените самостоятелни предмети на
обжалване, нито пък представлява същинско изпълнително действие и не подлежи на
самостоятелно обжалване. Доколкото СИ е поставил като условие за продължаване
на изпълнителното производство внасянето на възнаграждението, едва
евентуалното прекратяване на делото/принудителното изпълнение, би подлежало на
обжалване.
По тези съображения настоящият състав намира, че жалбата е недопустима
и следва да се остави без разглеждане. Що се отнася до възражението за
прекомерност на определеното възнаграждение – то следва да се отправи към СИ.
На жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 5554/14 от 23.09.2022г. на община
Сливен против разпореждане на съдебния изпълнител от 05.09.2022г. по изп.д. №
334/2019г. по описа на ДСИ при СлРС, с което е указано на взискателя да внесе
възнаграждение за особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на длъжника, като
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 448/22г. на СлОС като
НЕДОПУСТИМО.
Определението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3