Р Е Ш Е Н И Е           

  Гр. София, 22.10.2019г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 2000 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛИЦ.

Образувано е по жалба с вх.№20190926173405, подадена от „К.Н.“ ЕООД чрез процесуалния представител – адв. П.от САК, срещу отказ № 20190913131521-2/19.09.2019г. на ТР – АВ, с който е отказано вписване на заявените обстоятелства по прехвърляне на дружествен дял. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените съображения, поради което претендира отмяната му и указване на длъжностното лице да извърши заявеното вписване. Сочи, че към подаденото заявление и уточнително Ж1 е представил обяснителна записка и описаните документи, а именно удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице К.Н.Х.К.. с апостил от юли 2019г. и годишна декларация от август 2019г., които са документите, издавани от компетентните власти на щата Делауер, САЩ. Сочи, че последният и актуален регистър на Директорите е представен с апостил от септември 2014г., тъй като няма промени, а нов се издава само при наличие на такива. Сочи, че въз основа на такива документи са извършвани вписвания по партидата от АВ, включително и през януари 2019г. Изтъква, че длъжностното лице е посочило, че дружеството има агент, но не е взело предвид, че в щата Делауер, САЩ не съществува единен регистър на директорите на дружествата, което е видно от съдържанието на издаденото удостоверение.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление по образец е поискано вписване на промени по партидата на търговското дружество, а именно вписване на прехвърляне на дружествени дялове по договор за покупко-продажба на дружествени дяловес нотариална заверка от 04.09.2019г., съгласно който К.Н.Х.К.., Делауеър, САЩ прехвърля всичките си дялове на Б.Б.Б..

На 16.09.2019г. по партидата са обявени и дадени указания на заявителя, че следва да представи актуални документи, издадени от компетентен орган, установяващи съществуването на чуждестранното юридическо лице и лицата, които го представляват, също така декларации по чл. 129 от ТЗ, учредителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 119, ал.4 от ТЗ.

С допълнително заявление Ж1 е представен изменен учредителен акт на дружеството, декларация по чл. 129, ал.1 от ТЗ от Б.Б., декларация от двамата вписани управители към момента, както и удостоверение с апостил по Хагската конвенция от 28.08.2014г., че едноличен директор, президент и законен представител на К.Н.Х.К.. от 10.05.2010г. е г-н Б.Е.Б., както и извадка от регистъра на директорите с вписването му, със заверен превод от 09.09.2014г. Представен е заверен от Д.Б., секретар на щат Делауеър с дата 22.08.2019г. документ – годишен отчет на „К.Н.Х.К.. за данъчната 2018г., с дата 28.05.2019г., в който е посочено, че Б.Б. е президент и директор, но има отразен и вписан регистрационен агент – Д.К.К., като документът е със заверен превод и апостил и нотариална заверка от 02.09.2019г. Представено е удостоверение от Д.Б., секретар на щат Делауеър с дата 10.07.2019г., в превод и с апостил, в което се сочи, че компанията е надлежно учредена, в добро правно състояние и има законно фирмено съществуване, както и че данъците за франчайзинг са платени до момента.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

            Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от закона задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ. Съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца или от негов пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред Агенция по вписванията.

В случая оспорваният отказ е с основен мотив, че не са изпълнени указанията на длъжностното лице за представяне на документ, удостоверяващ актуалното представителство на чуждестранното юридическо лице. Следва да се отбележи, че се касае за дружество, което е регистрирано в щата Делауеър, САЩ и следователно по местното законодателство следва да се определи кой е компетентния орган, който може да удостовери кой е актуалния представител и дали е налице такава хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ТЗ, когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява или от изрично упълномощено лице. Статута на юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани (чл. 56, ал. 1 от КЗЧП) и това приложимо право урежда учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма, името и фирменото наименование, правосубектността и системата на управление, състава, компетентността и функционирането на органите, представителството, придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения, отговорността за задължения, последиците от нарушение на закона и или на устройствения акт и преобразуването и прекратяването (чл. 58 от КМЧП). В този смисъл е налице и практика на съдилищата, а именно решение по Ф-117 от  07.09.1992г. по ф.д.. № 85/1992 Г., V Г. О. НА ВС и мн.др. Българското право е приложимото право и относно формата и съдържанието на договора за прехвърляне на дялове по чл. 129 от ТЗ, но не и относно статута на чуждестранното юридическо лице. Предвид  фактическите и правни изводи на съда е необходимо допълнителното даване на указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ, а именно за установяване съдържанието на приложимото право относно статута на чуждестранното юридическо лице, регистрирано в щата Делауеър, САЩ а. Именно тези указания е следвало да бъдат дадени от длъжностното лице, а не неправилните такива да се представи удостоверение за актуално състояние, който е приложим за българските дружества с ограничена отговорност. Съдът споделя изложените от длъжностното лице мотиви, че от така представените документи не се установява кои са лицата, които го управляват по националния му закон към настоящия момент. Процесните представени документи за президент и директор на дружеството датират от 2014г., т.е. повече от 5 години преди процесното заявление, а представения документ от Д.Б., секретар на щат Делауеър от 10.07.2019г. и не установява актуалните законни представители на това чуждестранно юридическо лице, за което нито длъжностното лице от АВ –ТР, нито съдът е длъжен да прави справки по интернет сайтове, защото те не са с посочен ЕИК и няма данни за тях в Търговския регистър. Задължение на заявителя е да представи съгласно чл. 50а, ал.2 т. 1 от Наредба №1/14.02.2007г. документ, удостоверяващ както съществуването на дружеството, така и лицата, които го представляват. Докато за съществуване на дружеството може да се приеме, че  е налице, но няма данни за актуалния законен представител. Доводите на адвоката на заявителя по жалбата, че в щата Делауеър не съществува единен регистър на директорите на дружествата и че документите, които са представени са единствените, които се издават от компетентните власти от щат Делауеър, САЩ, са само твърдения, които не са подкрепени с документ, удостоверяващ същите, респ. с данни относно съдържанието на чуждестранното законодателство. След като към 2014г. очевидно е могло да се представи удостоверение със апотистил относно това кой е едноличен директор и президент на дружеството, няма основание да се приеме, че това не може да стане към процесния период на сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове. Също така съдът намира, че доколкото жалбоподателя се позовава на чужд закон, но същият не е част от българското и европейското законодателство, за да е длъжен съдът да го познава и прилага, той следва да установи съдържанието на чуждото право, от което желае да се ползва, а документ, удостоверяващ твърдението на заявителя, че правната система на щата Делауеър, САЩ не познавала искания документ, респ. че се издават само описаните удостоверения, няма представени. Съгласно чл. 43, ал.1 КМЧП, установяват се действащите в друга държава правни норми, като доказателствената тежест за това е на страната, т.е. в случая на жалбоподателя и именно той, ако желае прилагането на това право, следва да установи съдържанието му. Такива доказателства заявителят не е приложил, включително и към частната жалба.

Същевременно съдът намира, че длъжностното лице е допуснало процесуално нарушение, тъй като не са дадени подходящите указания на заявителя по реда на чл. 22, ал.5 от закона. Налице е необходимост от представяне на допълнителни документи, на липсата на които е обоснован отказа. Горното процесуално нарушение се явява съществено и  е основание за отмяна на отказа, който се явява постановен преждевременно. След отмяната му, съдът няма как да постанови акт по същество, тъй като той няма правомощия да дава указания по реда на чл. 22, ал.5, а такива следва да бъдат дадени от длъжностното лице. Предвид горното, макар да не споделя изложените от жалбоподателя доводи, че са приложени всички документи за обявяване на исканите обстоятелства, съдът намира, че обжалваният отказ следва да се отмени, като преписката по заявлението се върне на АВ-ТР за даване на указания по чл. 22, ал.5 от закона за представяне на гореописаните документи, включително ако заявителят желае прилагане на чуждо право, да представи доказателства за действащите правни норми в другата държава. Именно поради това отказът се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката – върната на АВ-ТР с съответните указания. Воден от горното съдът

                                               Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№20190926173405, подадена от „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, отказ № 20190913131521-2/19.09.2019г. на ТР – АВ,  с който е отказано вписване на заявените обстоятелства по заявление с вх.№20190913131521.

 УКАЗВА на АВ - ТР да изпълни процедурата по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛИЦ по отношение на процесното заявление съобразно гореизложените мотиви.

Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.                          

                                                                       СЪДИЯ: