Определение по дело №145/2020 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

гр.Стара Загора, 18.01.2021г.

 

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, VIII състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при участието на секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 145 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                                              

                                                                                  

 

            Производството е по реда на чл.248 от Гражданско-процесуалН. кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалН. кодекс /АПК/.

 

Образувано е по молба вх.№ 7022/21.12.2020г. на адв.К.М., пълномощник на И.Д.К., за изменение на Решение №432/27.11.2020г. по адм.д.№ 145/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта за разноските. В молбата се сочи, че защитата на жалбоподателя е реализирана още във фазата на ревизионното производство, т.е. заплатеното адвокатско възнаграждение обхваща и двете фази на процедурата по оспорване – и административната и съдебната. Обосновава се, че делото е със значителен обем и е с фактическа и правна сложност, като защитата му в административната и съдебната фаза е продължила почти по една година за всяка от тях. Излагат се съображеН., че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че част от него представлява заплатено от жалбоподателя ДДС, което не следва да се смята за част от възнаграждението на адвоката. Твърди се, че положеН.т от адвоката труд е в значителен обем и всякаква редукция на възнаграждението от 6 000 лева е несправедлива и неправилна. В заключение се сочи, че защитаваН. материален интерес е 143 904,82 лева, но предвид, че с друг РА са установени данъци и за съпругата на жалбоподателя в размер на 267 491,32 лева, или общо за двамата 411 396,14 лева, правната сложност на казуса е адекватна със заплатеН. адвокатски хонорар от 6 000 лева. Моли се съда да измени постановеното решение в частта за разноските като присъди на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева с включен ДДС.   

 

Ответникът по искането – Директор  на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив, чрез процесуалН. си представител – М. Г., в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че с решението на съда правилно е приложена разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК, поради което се моли искането на адв.М. – пълномощник на И.Д.К., да бъде отхвърлено.

 

         След запознаване с материалите по делото съдът намира следното:

 

         Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебН. административен процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

 

Искането на адв.М. – пълномощник на И.Д.К. за изменение на съдебното решение е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно, поради следните съображеН.:

 

С Решение №432/27.11.2020г. по адм.д.№ 145/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора е отменен по жалба на И.Д.К. Ревизионен акт №Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г., поправен с Ревизионен акт №Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г., потвърден и изменен с Решение №40/27.01.2020г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП. С решението Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на И. ***, направените по делото разноски в размер на 4 059,40 лева, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещото лице и адвокатско възнаграждение в размер на 3 354 лева.

 

При определяне на размера на възнаграждението за адвокат е съобразен големия обем на материалите по делото, правната му сложност и продължителността на процеса. Именно и поради това възнаграждението е присъдено в друкратН. размер на възнаграждението, определено по реда на чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба№ 1 от 09.07.2004г. Размерът на определеното от съда възнаграждение е по-голям от половината от претендираното възнаграждение (3 354 лева, при претендирано 6 000 лева за двете фази на процедурата по оспорване – административната и съдебната) и касае извършената правна защита и съдействие единствено в първоинстанционното съдебно производство, но не и в производството по оспорване на РА по административен ред. Това е така, защото в ДОПК няма разпоредба, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски при обжалването на РА по административен ред, като такава уредба липса и в субсидиарно приложимия АПК, както и в уреждащия гражданското съдопроизводство ГПК. При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване на РА по административен ред, остава възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но не и същите да се присъждат от съда при оспорване на РА по съдебен ред. Поради тези съображеН. съдът намира, че определеН. размер на възнаграждението за адвокат в настоящото производство в размер на 3 354 лева, при претендирано 6 000 лева за двете фази на процедурата по оспорване – административната и съдебната, отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и е „обоснован и справедлив“, т.е. съразмерен е на извършената правна защита и съдействие.

 

Ирелевантно за определяне на възнаграждението за адвокат по настоящото производство е обстоятелството, че срещу съпругата на жалбоподателя И.Д.К. също е издаден РА и адв.К.М. е осъществявал защита и в това производство. Това е така, защото се касае за отделни производства и при евентуален благоприятен завършек на съдебното производство срещу РА, издаден на съпругата на жалбоподателя, по него отделно ще бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.161 от ДОПК и това не следва да се отразява на определеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

 

Доводите в искането, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че част от него представлява заплатено от жалбоподателя ДДС, което не следва да се смята за част от възнаграждението на адвоката, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждеН., за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнаграждеН.та по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

 

С оглед на всичко гореизложено искането по чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК за изменение на решението на АС Стара Загора в частта за разноските, обективирано в молба вх.№ 7022/21.12.2020г. на адв.К.М., пълномощник на И.Д.К., следва да се остави без уважение.

 

         Водим от тези мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 7022/21.12.2020г. на адв.К.М., пълномощник на И.Д.К., за изменение на Решение №432/27.11.2020г. по адм.д.№ 145/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за разноските, като неоснователна.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Стара Загора пред ВАС.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: