№ 3702
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100512579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Г. В. срещу решение №
16274/29.08.2024г., постановено по гр. д. № 60494/2023г. на СРС, 82 с-в.
С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявения от А. Г. В., ЕГН
**********, срещу Министерство на правосъдието, иск с правно основание
чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване неистинността на документ,
представляващ ел. свидетелство за съдимост с рег. №
230324012000005947/24.03.2023 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В проведеното съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
1
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно оплакванията срещу първоинстанционното решение,
въззивният съд намира следното.
Съобразно ЗСВ – чл. 77, ал. 3 от ЗСВ във всеки районен съд има Бюро за
съдимост, което събира, съхранява данни и обменя информация за съдимост
на лицата, родени в района на съда, които са осъдени от български съдилища
или са осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по
наказателни дела, приет за изпълнение по реда на НПК, както и за лицата,
освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им
наложени административни наказания по чл. 78а НК. Дейността на Бюрата за
съдимост е регламентирана и с подзаконов нормативен акт Наредба № 8 от
26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за
съдимост. Регистрирането на осъдените лица в бюрата за съдимост се
извършва чрез бюлетини за съдимост и бюлетини за наложени
административни наказания по чл. 78а НК на хартиен носител и в електронен
архив, които се съставят служебно на хартиен носител - картон по образец за
всяко осъдено лице на наказание по чл. 37 НК в седемдневен срок от влизане в
сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието (чл. 5, ал. 1, чл. 6 и чл. 8
от цитираната наредба) и имат съдържанието, посочено в чл. 7, респ. в чл. 26
от Наредба № 8.
Въз основа на данните в бюлетините за съдимост, бюрата за съдимост
издават свидетелства за съдимост (по искане на заинтересовани лица) и
справки за съдимост (за служебна цел на органите, посочени в чл. 33, ал. 5 от
Наредба № 8).
Справката за съдимост се издава при условия и по ред, определени в
2
Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на
бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено
наказание по чл. 37 от Наказателния кодекс НК), като тя се издава за
служебна цел на лицата и органите, посочени в чл. 33, ал. 5 от Наредбата, сред
които съд, прокуратура и разследващи органи.
Съгласно практиката на административните съдилища, справката и
свидетелството за съдимост, с оглед съдържанието им, не са административни
актове, а официални свидетелстващи документи, които удостоверява факти,
свързани с наказателното право, а именно - дали е налице осъждане на лицето.
Отново в практиката на административните съдилища се приема, че в
Наредба № 8/2008 г. е налице пропуск в регламентацията на условията и реда
за защита срещу такива документи. В Решение № 6226 от 8.05.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 7677/2012 г., III о. е прието, че свидетелството за съдимост, (а по
аналогия и справката за съдимост, доколкото и двете са официален
удостоверителен документ- настояща инстанция) не може да бъде атакувано
по административен ред поради липса на по-горестоящ административен
орган, поради което в този случай неверността на съдържанието му следва
предварително да бъде установена с влязло в сила решение в отделно съдебно
производство - било в установително исково производство по общия исков ред
по ГПК (в какъвто смисъл е преобладаващата практика на ВАС относно
приложното поле на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК), било в производство по чл. 128,
ал. 1, т. 8 АПК (в какъвто смисъл са Определение по адм. д. № 14079/2011 г.,
ВАС, II отделение и Определение № 12666/15.10.2012 г. по адм. д. №
10256/2012 г. по описа на ВАС, II отделение). В Определение № 3048 от
1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2011 г., III о., е прието още, че съгласно
чл. 82, ал. 2 от АПК по административен ред може да се оспори и
съдържанието на документ, но съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК на
административните съдилища са подведомствени само исканията за
установяване на истинността на административните актове /авторството им/, а
по аргумент на противното не и на тяхното съдържание. И това е така, защото
съдът контролира само законосъобразността на действията на
администрацията, а установяването на съществуването или несъществуването
на едно правно отношение става пред гражданския съд по реда на чл. 124 от
ГПК. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд,
изразена в решение № 11201/27.10.2008 г. по адм. д. № 8828/07 г. на трето
3
отделение на ВАС, решение № 9134/8.07.2009 г. по адм. д. № 15674/08 г. на
трето отделение на ВАС и други.
В случая с предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК се оспорва верността на
констатацията в него, а именно, че лицето е осъждано. Само
свидетелстващият /удостоверителен/ документ може да бъде верен или
неверен - когато обективираното в него удостоверително изявление на
издателя не отговаря на действителното фактическо положение.
Свидетелстващият документ притежава материална доказателствена сила,
която се състои в доказателственото значение на документа по отношение на
стоящ извън него факт, който се удостоверява от материализираното
удостоверително изявление. По отношение на такъв документ e допустимо да
се повдигне възpaжeниe, че е нeвepeн, както и да се предяви установителен
иск за установяване на неговата истинност, т. е. дa ce ocпopвa и отрича
материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с
твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното
фактическо положение, поради което е допустимо да се установява по исков
ред неверността му, когато е и официален. Оспорването на верността на
свидетелстващия /удостоверителен/ документ е средство за защита срещу
неговата обвързваща материална доказателствена сила, каквато има
официалният свидетелстващ документ.
Видно от представената пред СРС електронна справка за съдимост от
28.02.2024г. е отразено, че лицето е осъждано. Посочено е, че същото е било
признато за виновно за посочените престъпления, като е осъдено на лишаване
от свобода за срок от една година за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК на лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца и на лишаване от право да заема
магистратска длъжност в органите на съдебната система за срок от пет години
и шест месеца, като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо най-
тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца, а на основание чл. 23, ал. 2 НК към общото наказание лишаване от
свобода е присъединено наказанието лишаване от право да заема магистратска
длъжност в органите на съдебната система за срок от пет години и шест
месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на общото определено
наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца е отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
4
В електронната справка в „допълнително сведение“ е посочено
“13.04.2022г. – реабилитиран на основание чл. 86 НК“, а последствие
„допълнително сведение, валидно от 07.11.2022г.“ е извършена поправка на
вписване от 13.04.2022г., като се отменя вписването на реабилитацията, като
грешно отразена.
Ето защо, съдът намира, че свидетелството за съдимост, издадено на
24.03.2023г., отговоря на съдържанието на справката към момента на
издаването й, поради което не представлява документ с невярно съдържание.
След като не е установено да е настъпила реабилитация, то не може в
свидетелството за съдимост да е налице вписване, че лицето не е осъждано.
Справките за съдимост и свидетелствата за съдимост са официални
документи, които се издават въз основа на бюлетин за съдимост и за да са
верни следва да отразяват неговото съдържание към определен момент. Към
момента на издаването на справката от 24.03.2023 г. въведеното в нея
съдържание е съответно на бюлетина за съдимост.
Съгласно чл. 21 от Нареба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост поправките и
отбелязванията в бюлетина за съдимост се вписват и подписват от лицето,
изпълняващо функциите на ръководител на бюрото за съдимост в съответния
съд или от определен от него служител, а в Централното бюро за съдимост - от
неговия ръководител или от определен служител юрист. Съгласно ал. 2
поправките и отбелязванията по ал. 1 незабавно се вписват и в електронния
бюлетин за съдимост, като корекциите автоматично се отразяват в
централната база данни. Аналогични са разпоредбите на Наредбата, действали
и към датата на издаване на свидетелството за съдимост. В случая корекцията
за отменената реабилитация е направена от административния ръководител,
председател на РС Бургас и е автоматично отразена в централната база данни.
РС Бургас е отменил вписаната първоначално реабилитация, респективно тези
данни са отразени в свидетелството за съдимост.
Съдът споделя извода СРС, че реабилитация не е настъпила към датата
на издаване на оспореното свидетелство за съдимост, но по различни
съображения. Реабилитацията по право, каквото се твърди от жалбоподателя
да е настъпила, е обвързана с изтичането на определен период от време. Тя
настъпва автоматично, когато изтече предвиденият в закона срок.
5
Възможността за реабилитация настъпва едва след изтичане на най – дългия
между сроковете, свързани с отделните й наказания.
Присъдата е влязла в сила на 11.04.2018г. Със същата е определено общо
най-тежко наказание: лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца, а на основание чл. 23, ал. 2 НК към общото наказание лишаване от
свобода е присъединено наказанието лишаване от право да заема магистратска
длъжност в органите на съдебната система за срок от пет години и шест
месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на общото определено
наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца е отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3 НК обаче реабилитацията настъпва по право,
когато лицето е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено
порицание или лишаване от права, както е в настоящия случай, ако в течение
на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго
престъпление от общ характер. Настоящият случай е именно такъв –
жалбоподателят е осъден с лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието е отложено, а лицето заедно с това е лишено от право да заема
магистратска длъжност за определен срок.
От датата на влизане в сила на присъдата на 11.04.2018г., изпитателният
срок - четири години, изтича на 11.04.2022г., но за общото наказание. За
присъединеното към него лишаване от право на заема магистратска длъжност
срокът изтича на 11.10.2023г. /5 години и 6 месеца от влизане в сила на
присъдата/.
На тази дата е настъпила реабилитацията за престъплението, за което
жалбоподателят е бил осъден с влязлата в сила присъда. Ето защо, и
издаденото ново електронно свидетелство за съдимост от дата 17.10.2023г. и с
дата на валидност 17.04.2024г., прието в проведеното съдебно заседание, е с
удостоверяване, че лицето не е осъждано.
Дори да се приеме, че и за присъединеното наказание лишаване от право
за заемане на определена длъжност, следва да се приспадне от определеното
за изтърпяване на наказание времето, през което въззивникът е бил задържан
/31.03.2011г. до 30.05.2011г. и от 02.06.2011г. до 15.06.2011г./ или общо два
месеца и 15 дни, то тогава ищецът би бил реабилитиран на 26.07.2023г.
Оспореното свидетелство за съдимост е издадено на 24.03.2023г., към която
6
дата лицето все още не е било реабилитирано.
Неоснователни са доводите, че наложеното наказание лишаване от право
за заемане от определена длъжност, следва да се разглежда отделно от
наложеното наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено.
Действително съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, условието,
на което следва да отговаря вписващият се адвокат е да не е осъждан като
пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ
характер. В случая обаче наказанието лишаване от право да заема
магистратска длъжност е присъединено към общото наказание лишаване от
свобода и не може да се разглежда отделно при изследване на въпроса дали е
настъпила реабилитация по право. Възможността за реабилитация настъпва
едва след изтичане на най – дългия между сроковете, свързани с отделните й
наказания. Ето защо, към датата на издаване на оспореното свидетелство за
съдимост, въззивникът не е бил реабилитран, поради което не се установява
свидетелството да отразява невярно съдържание.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции,
решението следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемият не претендира разноски и не представя доказателства за
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16274/29.08.2024г., постановено по гр. д.
№ 60494/2023г. на СРС, 82 с-в.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8