ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1860
гр.
Пловдив, 02.08.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, десети състав, в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Янко Ангелов адм. дело № 1833 по описа за 2021 година и
взе предвид следното:
Постъпила е Молба вх. № 10626/15.05.2023г. от адв.М.
/пълномощник на ищеца И.А./, с която се иска съдът да допълни Решение № 797/27.04.2023г.,
постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд Пловдив,
като се произнесе относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците
за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до
датата на предявяване на исковата молба, не за не повече от 3 години. Наред с
това, се сочи и че съдът не се произнесъл по обстоятелствата, дали описаните в
молба вх.№ 3109/08.02.2023г. ИАА са нищожни.
Ответната страна
- Национална агенция по приходите гр.София, в представен писмен отговор
от процесуален представител, заема становище за неоснователност на исканията.
Административен съд – Пловдив, след преценка на
депозираната от адв.М. молба, намира, че същата обективира две отделни искания
по отношение на Решение № 797/27.04.2023г. на АС Пловдив, постановено по адм.
делото № 1833/2021г., а именно:
1. искане по чл.144 от АПК, във връзка с чл.250, ал.1
и сл. от ГПК за допълване на съдебния акт в частта относно претендираните от
ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, за
периода от датата на изискуемост до датата на предявяване на исковата молба, не
за не повече от 3 години
2. искане по чл. 176 от АПК за постановяване на
допълнително решение, с което съдът да се произнесе относно нищожността на
описаните в молба вх.№ 3109/08.02.2023г. ИАА
постановени от публичен изпълнител /разпореждания за разпределение на
постъпили суми по изпълнителното дело/.
По отношение на искането по чл. 176 от АПК, съдът
приема следното: Искането за допълване на решението е недопустимо. Видно от
диспозитива на Решение № 797/27.04.2023г., постановено по адм. дело №
1833/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, решаващият състав се е
произнесъл по всеки един от предявените от ищеца кумулативно обективно
съединени искове за присъждане на обезщетение, като е отхвърлил същите като
неоснователни, а в мотивите на съдебния акт са изложени мотиви за това.
Исканото допълване на съдебният акт не сочи за непроизнасяне по заявените пред
съда имуществени претенции, тъй като с него се цели не друго, а излагането на
мотиви в насока наличието на предпоставки за уважаване на предявената искова
молба по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо, настоящият състав приема, че не
е налице предмет за постановяване на допълнително решение по чл. 176 от АПК,
респ. искането в тази насока като безпредметно се явява недопустимо и следва да
бъде оставено без разглеждане /в същият смисъл и Определение №
7341/29.05.2013г. на ВАС, по адм. д. № 6664/2013г./.
По отношение на искането с правно основание чл. 250,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК:
Искането за допълване на Решение № 797/27.04.2023г.,
постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд -
Пловдив е недопустимо, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 250 ГПК не намира приложение в
административното производство предвид наличието на съответна уредба в АПК.
Съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК субсидиарно приложение правилата
на ГПК намират в съдебното административно производство единствено и само при
липсата на изрична правна уредба в АПК. Постановяването на допълнително съдебно
решение е регламентирано в чл. 176 АПК.
Разпорежданията за разпределение са обжалват по реда
на чл. 266 и сл. от ДОПК и за тях е налице произнасяне на горестоящия
административен орган и компетентния съд - Административен съд Стара Загора,
като с Решение от 10.06.2022 г. по адм. дело №84/2022 г. на Административен съд
Стара Загора е отхвърлена като
неоснователна жалба на И.П.А. против Решение № 9/18.01.2022 г.
На следващо място, съдът не следва да се произнася по
искането за прогласяване на нищожност на две от разпорежданията, а именно тези
от 06.12.2021 г. и 13.01.2022 г., тъй като те са издадени след периода
21.10.2017 г. - 21.03.2021 г. и не са относими към предмета на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК,
решението, с което е отхвърлено оспорване за отмЯ. на административен акт, е
пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго
основание.
Дадената от закона възможност на съда да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актове е само по отношение такива актове на администрацията, които обуславят изхода на спора, какъвто не е настоящият случай.
Съгласно чл. 176, ал. 2 от АПК, съдът призовава
страните за открито заседание, когато постановява решение, с което се допълва
първоначалното решение. Относно искането по чл. 176 от АПК за постановяване на
допълнително решение, с което съдът да се произнесе относно нищожността на
описаните в молба вх.№ 3109/08.02.2023г. ИАА
постановени от публичен изпълнител / разпореждания за разпределение на
постъпили суми по изпълнителното дело/, както и по отношение на искането по
чл.144 от АПК, във връзка с чл.250, ал.1 и сл. от ГПК за допълване на съдебния
акт, в частта относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците
за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до
датата на предявяване на исковата молба, не за не повече от 3 години, не
съществува процесуална пречка като недопустими да бъдат оставени без
разглеждане с определение в закрито заседание.
Ето
защо АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отделение, Х състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за постановяване на допълнително решение по
реда на чл.176 от АПК към постановеното Решение № 797/27.04.2023г., постановено
по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, като се
произнесе относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за
имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до
датата на предявяване на исковата молба, не за не повече от 3 години.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за
допълване и изменение по реда на чл. 250 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК на
Решение № 797/27. 04.2023г. постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на
Административен съд Пловдив, в частта относно искането за прогласяване нищожността
на описаните в молба вх.№ 3109/08.02.2023г. индивидуални административни актове.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: