ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1860

гр. Пловдив, 02.08.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

          

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, десети състав, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдия Янко Ангелов адм. дело № 1833 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

 

Постъпила е Молба вх. № 10626/15.05.2023г. от адв.М. /пълномощник на ищеца И.А./, с която се иска съдът да допълни Решение № 797/27.04.2023г., постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, като се произнесе относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до датата на предявяване на исковата молба, не за не повече от 3 години. Наред с това, се сочи и че съдът не се произнесъл по обстоятелствата, дали описаните в молба вх.№ 3109/08.02.2023г. ИАА са нищожни.

Ответната страна  - Национална агенция по приходите гр.София, в представен писмен отговор от процесуален представител, заема становище за неоснователност на исканията.

Административен съд – Пловдив, след преценка на депозираната от адв.М. молба, намира, че същата обективира две отделни искания по отношение на Решение № 797/27.04.2023г. на АС Пловдив, постановено по адм. делото № 1833/2021г., а именно:

1. искане по чл.144 от АПК, във връзка с чл.250, ал.1 и сл. от ГПК за допълване на съдебния акт в частта относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до датата на предявяване на исковата молба, не за не повече от 3 години

2. искане по чл. 176 от АПК за постановяване на допълнително решение, с което съдът да се произнесе относно нищожността на описаните в молба вх.№ 3109/08.02.2023г. ИАА  постановени от публичен изпълнител /разпореждания за разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело/.

По отношение на искането по чл. 176 от АПК, съдът приема следното: Искането за допълване на решението е недопустимо. Видно от диспозитива на Решение № 797/27.04.2023г., постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, решаващият състав се е произнесъл по всеки един от предявените от ищеца кумулативно обективно съединени искове за присъждане на обезщетение, като е отхвърлил същите като неоснователни, а в мотивите на съдебния акт са изложени мотиви за това. Исканото допълване на съдебният акт не сочи за непроизнасяне по заявените пред съда имуществени претенции, тъй като с него се цели не друго, а излагането на мотиви в насока наличието на предпоставки за уважаване на предявената искова молба по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице предмет за постановяване на допълнително решение по чл. 176 от АПК, респ. искането в тази насока като безпредметно се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане /в същият смисъл и Определение № 7341/29.05.2013г. на ВАС, по адм. д. № 6664/2013г./.

По отношение на искането с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК:

Искането за допълване на Решение № 797/27.04.2023г., постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив е недопустимо, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 250 ГПК не намира приложение в административното производство предвид наличието на съответна уредба в АПК. Съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК субсидиарно приложение правилата на ГПК намират в съдебното административно производство единствено и само при липсата на изрична правна уредба в АПК. Постановяването на допълнително съдебно решение е регламентирано в чл. 176 АПК.

Разпорежданията за разпределение са обжалват по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК и за тях е налице произнасяне на горестоящия административен орган и компетентния съд - Административен съд Стара Загора, като с Решение от 10.06.2022 г. по адм. дело №84/2022 г. на Административен съд Стара Загора  е отхвърлена като неоснователна жалба на И.П.А. против Решение № 9/18.01.2022 г.

На следващо място, съдът не следва да се произнася по искането за прогласяване на нищожност на две от разпорежданията, а именно тези от 06.12.2021 г. и 13.01.2022 г., тъй като те са издадени след периода 21.10.2017 г. - 21.03.2021 г. и не са относими към предмета на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмЯ. на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.

Дадената от закона възможност на съда да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актове е само по отношение такива актове на администрацията, които обуславят изхода на спора, какъвто не е настоящият случай.

Съгласно чл. 176, ал. 2 от АПК, съдът призовава страните за открито заседание, когато постановява решение, с което се допълва първоначалното решение. Относно искането по чл. 176 от АПК за постановяване на допълнително решение, с което съдът да се произнесе относно нищожността на описаните в молба вх.№ 3109/08.02.2023г. ИАА  постановени от публичен изпълнител / разпореждания за разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело/, както и по отношение на искането по чл.144 от АПК, във връзка с чл.250, ал.1 и сл. от ГПК за допълване на съдебния акт, в частта относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до датата на предявяване на исковата молба, не за не повече от 3 години, не съществува процесуална пречка като недопустими да бъдат оставени без разглеждане с определение в закрито заседание.

Ето защо АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отделение, Х състав:

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за постановяване на допълнително решение по реда на чл.176 от АПК към постановеното Решение № 797/27.04.2023г., постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, като се произнесе относно претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, за периода от датата на изискуемост до датата на предявяване на исковата молба, не за не повече от 3 години.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането  за допълване и изменение по реда на чл. 250 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК на Решение № 797/27. 04.2023г. постановено по адм. дело № 1833/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта относно искането за прогласяване нищожността на описаните в молба вх.№ 3109/08.02.2023г. индивидуални административни актове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

           

   

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: