РЕШЕНИЕ
№ 10242
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110173571 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Р. И. В. срещу „Топлофикация - София“ ЕАД, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът в качеството на наследник на титуляра на инсталация № ********** –
Йорданка И. Богданова, не му дължи сумата от 945,98 лева, предявена като частичен иск от
сума в общ размер на 7 425,73 лева, представляваща начислена сума за топлинна енергия за
периода от м.05.2008г. до м.10.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
217, вх. 1, ап. 3. В исковата молба се твърди, че титуляр на партида с инсталация №
**********, открита за ап. № 3, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 217, вх. 1,
е наследодателят на ищцата – Йорданка И. Богданова.
Ищецът сочи, че след направена справка в деловодството на ответника е установено, че
за абонатен номер ********** се претендира сума за неплатени задължения за топлинна
енергия в общ размер на 7 425,73 лева, начислена за периода от м.05.2008 г. до м.10.2021г.
Оспорва наличието на облигационни отношения. Оспорва ответникът да е доставял стоки
или услуги на процесната стойност, както и че е доставял ТЕ, отговаряща на българския
държавен стандарт за топлопреносната мрежа. Оспорва да е ползвал ТЕ, както и качеството
потребител. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и излага подробни
съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. С уточняваща молба с вх.
№ 81995/21.04.2022г. и в изпълнение указанията на съда, ищецът е уточнил каква част от
сумите по всяка от фактурите отрича, а именно: от фактура № ********** от м.05.2008г. на
стойност 18,36 лв. – 3,06 лв.; от фактура № 16584646 от м.01.2009г. на стойност 321,01 лв. –
1
43,50 лв.; от фактура № 16989655 от м.02.2009г. на стойност 190,28 лв. – 31,71 лв.; от
фактура № 17392873 от м.03.2009г. на стойност 221,05 лв. – 29,84 лв.; от фактура №
17792697 от м.04.2009г. на стойност 86,37 лв. – 14,40 лв.; от фактура № 18127894 от
м.05.2009г. на стойност 70,96 лв. – 11,83 лв.; от фактура № 18452041 от м.06.2009г. на
стойност 40,45 лв. – 6,74 лв.; от фактура № ********** от м.06.2009г. на стойност 18,36 лв.
– 3,06 лв.; от фактура № 18870283 от м.07.2009г. на стойност 51,78 лв. – 8,63 лв.; от фактура
№ 20089946 от м.08.2009г. на стойност 48,53 лв. – 8,09 лв.; от фактура № 20454618 от
м.09.2009г. на стойност 54,06 лв. – 9,01 лв.; от фактура № 21070974 от м.10.2009г. на
стойност 74,19 лв. – 12,37 лв.; от фактура № 21540781 от м.11.2009г. на стойност 118,65 лв.
– 19,78 лв.; от фактура № 21955174 от м.12.2009г. на стойност 161,37 лв. – 26,90 лв.; от
фактура № 22366502 от м.01.2010г. на стойност 186,18 лв. – 26,03 лв.; от фактура №
22778179 от м.02.2010г. на стойност 152,98 лв. – 25,50 лв.; от фактура № 23190719 от
м.03.2010г. на стойност 138,66 лв. – 23,11 лв.; от фактура № 23599644 от м.04.2010г. на
стойност 100,05 лв. – 16,68 лв.; от фактура № 23940620 от м.05.2010г. на стойност 69,53 лв.
– 11,59 лв.; от фактура № 24269383 от м.06.2010г. на стойност 55,62 лв. – 9,27 лв.; от
фактура № ********** от м.06.2010г. на стойност 18,36 лв. – 3,06 лв.; от фактура №
24615262 от м.07.2010г. на стойност 67,80 лв. – 11,30 лв.; от фактура № 26929547 от
м.08.2010г. на стойност 65,94 лв. – 10,99 лв.; от фактура № 27290988 от м.09.2010г. на
стойност 69,81 лв. – 11,64 лв.; от фактура № 27900326 от м.10.2010г. на стойност 104,68 лв.
– 17,45 лв.; от фактура № 28387483 от м.11.2010г. на стойност 119,99 лв. – 20,00 лв.; от
фактура № 28811214 от м.12.2010г. на стойност 204,39 лв. – 34,07 лв.; от фактура №
29229838 от м.01.2011г. на стойност 207,20 лв. – 34,53 лв.; от фактура № 29649936 от
м.02.2011г. на стойност 143,57 лв. – 23,93 лв.; от фактура № 30072876 от м.03.2011г. на
стойност 132,19 лв. – 22,03 лв.; от фактура № 30501253 от м.04.2011г. на стойност 75,17 лв.
– 12,53 лв.; от фактура № 30846151 от м.05.2011г. на стойност 38,60 лв. – 6,43 лв.; от
фактура № 31176443 от м.06.2011г. на стойност 33,09 лв. – 5,52 лв.; от фактура №
70001374652 от м.06.2011г. на стойност 22,44 лв. – 3,74 лв.; от фактура № 34133378 от
м.10.2011г. на стойност 15,21 лв. – 2,54 лв.; от фактура № 34692185 от м.11.2011г. на
стойност 46,67 лв. – 7,78 лв.; от фактура № 35135583 от м.12.2011г. на стойност 60,16 лв. –
10,03 лв.; от фактура № 35568414 от м.01.2012г. на стойност 71,75 лв. – 11,96 лв.; от фактура
№ 35989315 от м.02.2012г. на стойност 72,79 лв. – 12,13 лв.; от фактура № 36409069 от
м.03.2012г. на стойност 40,68 лв. – 6,78 лв.; от фактура № 36826844 от м.04.2012г. на
стойност 19,39 лв. – 3,23 лв.; от фактура № 70001793380 от м.06.2012г. на стойност 22,44 лв.
– 3,74 лв.; от фактура № 42282890 от м.01.2013г. на стойност 53,74 лв. – 8,96 лв.; от фактура
№ 42738965 от м.02.2013г. на стойност 63,49 лв. – 10,58 лв.; от фактура № 43177249 от
м.03.2013г. на стойност 60,60 лв. – 10,10 лв.; от фактура № 43598678 от м.04.2013г. на
стойност 19,13 лв. – 3,19 лв.; от фактура № ********** от м.06.2013г. на стойност 22,44 лв.
– 3,74 лв.; от фактура № ********** от м.06.2014г. на стойност 22,44 лв. – 3,74 лв.; от
фактура № 55984770 от м.07.2014г. на стойност 169,13 лв. – 28,19 лв.; от фактура №
********** от м.05.2015г. на стойност 26,62 лв. – 4,44 лв.; от фактура № 64991939 от
м.07.2015г. на стойност 145,82 лв. – 24,30 лв.; от фактура № 75646064 от м.07.2016г. на
2
стойност 66,61 лв. – 11,10 лв.; от фактура № 81882646 от м.07.2017г. на стойност 825,69 лв.
– 132,62 лв.; от фактура № 96649237 от м.07.2018г. на стойност 369,39 лв. – 61,57 лв.; от
фактура № ********* от м.07.2019г. на стойност 745,85 лв. – 10,00 лв.; от фактура №
********* от м.09.2019г. на стойност 5, 38 лева- 1 лева; от фактура № ********** от
м.07.2020г. на стойност 460,19 лв. – 5,00 лв.; от фактура № ********** от м.05.2021г. на
стойност 15,92 лв. – 0,94 лв.; от фактура № ********** от м.06.2021г. на стойност 13,52 лв.
– 1,00 лв.; от фактура № ********** от м.07.2021г. на стойност 345,55 лв. – 5,00 лв.; от
фактура № ********** от м.07.2021г. на стойност 31,38 лв. – 1,00 лв.; от фактура №
********** от м.08.2021г. на стойност 32,21 лв. – 1,00 лв.; от фактура № ********** от
м.09.2021г. на стойност 30,16 лв. – 1,00 лв.; от фактура № ********** от м.09.2021г. на
стойност 38,98 лв. – 1,00 лв.;
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Счита, че в случая са предявени два иска – за недължимост на
сумите, поради липса на облигационна връзка и евентуален, поради изтекла давност, като
развива подробни съображения в насока, че последният е недопустим. Оспорва твърдението
на ищеца, че между страните липсват облигационни отношения и излага подробни
аргументи относно наличието на такива. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
С молба от 27.01.2023г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е заявил, че
подкрепя становището на „Топлофикация София“ ЕАД, счита предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Твърди, че дяловото разпределение за аб. № 139410 е
извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Посочено е, че за част от процесния период в процесния имот са налице уреди за дялово
разпределение с радио дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в
електронната база данни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи наличието на
правен интерес от предявения иск, т.е. че ответното дружество е начислило на ищеца
претендираните суми.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на договор за доставка на
топлинна енергия с ищеца, стойността на доставената топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот за исковия период, начина на формиране на претенцията му към ищеца,
включително квотата, за която отговаря ищеца, наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
3
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза с определението от 15.12.2022г. съдът на основание чл. 146,
ал.1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е
начислил процесните суми на ищеца, което обстоятелство се установява и от представените
от ищеца съобщение към фактура и електронна справка за задължения, както и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от отричане на начисленото и
претендирано от ответника вземане.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая по делото е представен Договор № 958 от 06.12.1990г. за продажба на
държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните
имоти, представляващ ап. № 3, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 217, вх. 1 съгласно
който въз основа на Заповед № 720 от 27.09.1990г. на началника на КЕ и ГЖЧ, одобрена от
началника на поделение 22690- МНО- София същият е продаден на Йорданка И. Богданова
и Иван Вазов Богданов. От приетото удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-
2183 от 16.02.2023г., издадено от Столична община, район Люлин се установява, че Иван
Вазов Богданов е починал на 27.12.2022г. и е оставил за свои законни наследници дъщеря
си- Р. И. В., и сина си- Симеон Иванов Вазов. От удостоверение за наследници № 002042 от
4
05.08.2011г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че Йорданка И.
Богданова е починала на 11.07.2011г. и е оставила за свои законни наследници нейния
съпруг- Иван Вазов Богданов, дъщеря си- Р. И. В. и сина си Симеон Иванов Вазов. Т.е. от
началото на процесния период – 05.2008г. до смъртта на нейната наследодателка- Йорданка
Богданова, ищцата отговаря за наследствените задължения на нейната майка до размера на
нейната наследствена квота -1/6, доколкото съгласно чл. 9, ал. 1 съпругът наследява част
равна на частта на всяко дете. След 12.07.2011г. до края на процесния период – 10.2021г.
ищцата отговаря като клиент по неформален договор за доставка на топлинна енергия при
общи условия в качеството си на съсобственик на процесния имот за задълженията за
доставена топлинна енергия до притежаваната от нея част- в случая 1/6. Ето защо по делото
се установява, че ищецът отговоря за процесния период и имот до размера на 1/6 част от
общо начислените за имота задължения.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От
експертното заключение, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
се установява, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на разпределителите по т. 6.4 от Приложението към
Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, посочено е, че при отчета на дяловите единици са
съставяни протоколи за главен отчет с подпис на абоната, показанията от протокола за
главен отчет са били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Експертът е
посочил, че от сезон 2013/2014г. дяловите единици са отчитани по електронен път с
радиоотчитане и показанията са нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните
изравнителни сметки. Вещото лице е уточнило, че топлата вода е начислявана по реален
отчет по т.5.2 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.
Поради неосигурен достъп за следните сезони топлата вода е начислявана за сезони
2013/2014г. и 2021г./2022г. по разход от предишен период, сезони 2017/2018г. и 2020/2021г.
топлата вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребители на 140л/ ден за един човек
съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. От заключението се
установява, че топлината, отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формулата т.
6.1.1 от Приложението към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база отоплителната
мощност на инсталацията/проектна до сезон 2013/2014г. и инсталирана до сезон 2014/2015г.
и денградусите за периода. Експертът е установил, че разпределението е извършвано в
съответствие на нормативните разпоредби и закони, както и Общите условия на ищцовото
дружество. Вещото лице е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец като с помощта на т.н. „терминал“ се снема
показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия били приспаднати технологичните разходи. Експертът е установил, че
през процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични
технически проверки на всеки две години и съответства на одобрения тип.
5
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово
разпределение документи, както и на извършените от вещото лице изчисления.
Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна
енергия след прибавяне на резултата от изравнителните сметки за процесния период и след
приспадане на сумите за възстановяване е общо 7237,10 лева, което надхвърля
осчетоводеното от ответното дружество задължение за същия период съгласно експертното
заключение по ССчЕ /7225,46 лева/. Съобразно своята квота в съсобствеността ищецът
дължи 1/6 от така посочените суми за процесния период, или общо 1206,18 лева.Тъй като
така установените задължения надхвърлят определената от ищеца цена на иска по отделните
части от периода и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът намира, че възникването
и размерът на процесните задължения предмет на спора от 945,98 лева за периода от м.
05.2008г. до м. 10.2021г., са изцяло доказани от ответника по делото.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира
следното.
При действието на общите условия от 03.02.2014г. изискуемостта на сумите по
индивидуални фактури и общи фактури настъпва след изтичане на 30 дни от обявяването им
на интернет страницата на ищеца. Тъй като тази редакция на общите условия предвижда, че
изискуемостта на вземането възниква след отправяне на покана чрез публикуване на
интернет-страница /действие което зависи от волята на кредитора/, а не обвързва
изискуемостта с обективното настъпване на определен падеж, то на основание чл. 114, ал. 2
от ЗЗД, давността при общите условия от 2014г. започва да тече от датата, на която
вземането е възникнало. Тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия месец.
Счетоводните операции на ищеца като фактуриране, издаване на кредитни известия и
префактуриране в общи фактури нямат отношение към момента на възникване на вземането.
Единствено вземането за изравнителен резултат, когато е сума за доплащане, възниква с
начисляването му в общата фактура, доколкото това самостоятелно вземане не е част от
месечните цени и се начислява след края на отоплителния период.
При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ответникът,
който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до
спиране или прекъсване на давността, въпреки дадените му указания по реда на чл. 146, ал.
2 ГПК.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
6
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на посочените правила се установява, че към датата на приключване на
съдебното дирене в настоящото производство съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК /21.03.2023г./ са
погасени по давност всички процесни вземания за периода от м.05.2008г. до м.10.2019г.
Вземането за м.10.2019г. е станало изискуемо на 15.12.2019г. с изтичане на 45-дневния срок
за плащане считано от 01.11.2019г. Давността за него е следвало да изтече на 15.12.2022г,
като след продължаването с периода от 2 месеца и 7 дни изтича на 22.02.2023г. – преди
датата на приключване на съдебното дирене. Следователно, съобразно частите от отделните
фактури, предмет на отрицателния установителен иск, както са уточнени с молбата-
уточение от 21.04.2022г., погасена по давност се явява процесната сума от 930,04 лева за
периода от м.05.2008г. до м.10.2019г. До тези размери и за тези периоди предявения
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над
930,04 лева до 945,98 лева и за периода от м.11.2019г. до м.10.2021г. предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и е била представлявана безплатно от адв.
адв. Николай Илчев съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Съобразно уважената част от иска, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за
държавна такса в размер на 49,16 лева, а на адв. Илчев следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 295,10 лева. Ответникът е сторил разноски за депозити за
възнаграждения на вещи лица в общ размер на 500 лева, 2 броя такси за съдебни
удостоверения в размер на 10 лева, както и претендира юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 100 лева предвид средното /обичайно за този вид дела/ ниво
на правна и фактическа сложност и извършените от ответника процесуални действия. С
оглед частичното отхвърляне на претенцията, на ответника се дължат разноски в общ
размер на 10,28 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл. 363, ап. 48, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 930,04 лева,
представляваща част от вземане /цялото в размер на 7425,73 лева/ за цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2008г. до м.10.2019г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. Люлин, бл. 217, вх. 1, ап. № 3, инсталация № **********, аб. № 139410, като
частичната претенция е формирана, както следва: от фактура № ********** от м.05.2008г.
на стойност 18,36 лв. – сумата от 3,06 лв.; от фактура № 16584646 от м.01.2009г. на стойност
321,01 лв. – 43,50 лв.; от фактура № 16989655 от м.02.2009г. на стойност 190,28 лв. – 31,71
лв.; от фактура № 17392873 от м.03.2009г. на стойност 221,05 лв. – 29,84 лв.; от фактура №
17792697 от м.04.2009г. на стойност 86,37 лв. – 14,40 лв.; от фактура № 18127894 от
м.05.2009г. на стойност 70,96 лв. – 11,83 лв.; от фактура № 18452041 от м.06.2009г. на
стойност 40,45 лв. – 6,74 лв.; от фактура № ********** от м.06.2009г. на стойност 18,36 лв.
– 3,06 лв.; от фактура № 18870283 от м.07.2009г. на стойност 51,78 лв. – 8,63 лв.; от фактура
№ 20089946 от м.08.2009г. на стойност 48,53 лв. – 8,09 лв.; от фактура № 20454618 от
м.09.2009г. на стойност 54,06 лв. – 9,01 лв.; от фактура № 21070974 от м.10.2009г. на
стойност 74,19 лв. – 12,37 лв.; от фактура № 21540781 от м.11.2009г. на стойност 118,65 лв.
– 19,78 лв.; от фактура № 21955174 от м.12.2009г. на стойност 161,37 лв. – 26,90 лв.; от
фактура № 22366502 от м.01.2010г. на стойност 186,18 лв. – 26,03 лв.; от фактура №
22778179 от м.02.2010г. на стойност 152,98 лв. – 25,50 лв.; от фактура № 23190719 от
м.03.2010г. на стойност 138,66 лв. – 23,11 лв.; от фактура № 23599644 от м.04.2010г. на
стойност 100,05 лв. – 16,68 лв.; от фактура № 23940620 от м.05.2010г. на стойност 69,53 лв.
– 11,59 лв.; от фактура № 24269383 от м.06.2010г. на стойност 55,62 лв. – 9,27 лв.; от
фактура № ********** от м.06.2010г. на стойност 18,36 лв. – 3,06 лв.; от фактура №
24615262 от м.07.2010г. на стойност 67,80 лв. – 11,30 лв.; от фактура № 26929547 от
м.08.2010г. на стойност 65,94 лв. – 10,99 лв.; от фактура № 27290988 от м.09.2010г. на
стойност 69,81 лв. – 11,64 лв.; от фактура № 27900326 от м.10.2010г. на стойност 104,68 лв.
– 17,45 лв.; от фактура № 28387483 от м.11.2010г. на стойност 119,99 лв. – 20,00 лв.; от
фактура № 28811214 от м.12.2010г. на стойност 204,39 лв. – 34,07 лв.; от фактура №
29229838 от м.01.2011г. на стойност 207,20 лв. – 34,53 лв.; от фактура № 29649936 от
м.02.2011г. на стойност 143,57 лв. – 23,93 лв.; от фактура № 30072876 от м.03.2011г. на
стойност 132,19 лв. – 22,03 лв.; от фактура № 30501253 от м.04.2011г. на стойност 75,17 лв.
– 12,53 лв.; от фактура № 30846151 от м.05.2011г. на стойност 38,60 лв. – 6,43 лв.; от
фактура № 31176443 от м.06.2011г. на стойност 33,09 лв. – 5,52 лв.; от фактура №
70001374652 от м.06.2011г. на стойност 22,44 лв. – 3,74 лв.; от фактура № 34133378 от
м.10.2011г. на стойност 15,21 лв. – 2,54 лв.; от фактура № 34692185 от м.11.2011г. на
стойност 46,67 лв. – 7,78 лв.; от фактура № 35135583 от м.12.2011г. на стойност 60,16 лв. –
10,03 лв.; от фактура № 35568414 от м.01.2012г. на стойност 71,75 лв. – 11,96 лв.; от фактура
№ 35989315 от м.02.2012г. на стойност 72,79 лв. – 12,13 лв.; от фактура № 36409069 от
м.03.2012г. на стойност 40,68 лв. – 6,78 лв.; от фактура № 36826844 от м.04.2012г. на
8
стойност 19,39 лв. – 3,23 лв.; от фактура № 70001793380 от м.06.2012г. на стойност 22,44 лв.
– 3,74 лв.; от фактура № 42282890 от м.01.2013г. на стойност 53,74 лв. – 8,96 лв.; от фактура
№ 42738965 от м.02.2013г. на стойност 63,49 лв. – 10,58 лв.; от фактура № 43177249 от
м.03.2013г. на стойност 60,60 лв. – 10,10 лв.; от фактура № 43598678 от м.04.2013г. на
стойност 19,13 лв. – 3,19 лв.; от фактура № ********** от м.06.2013г. на стойност 22,44 лв.
– 3,74 лв.; от фактура № ********** от м.06.2014г. на стойност 22,44 лв. – 3,74 лв.; от
фактура № 55984770 от м.07.2014г. на стойност 169,13 лв. – 28,19 лв.; от фактура №
********** от м.05.2015г. на стойност 26,62 лв. – 4,44 лв.; от фактура № 64991939 от
м.07.2015г. на стойност 145,82 лв. – 24,30 лв.; от фактура № 75646064 от м.07.2016г. на
стойност 66,61 лв. – 11,10 лв.; от фактура № 81882646 от м.07.2017г. на стойност 825,69 лв.
– 132,62 лв.; от фактура № 96649237 от м.07.2018г. на стойност 369,39 лв. – 61,57 лв.; от
фактура № ********* от м.07.2019г. на стойност 745,85 лв. – 10,00 лв.; от фактура №
********* от м.09.2019г. на стойност 5,38 лева- 1 лев.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен
установителен иск за разликата над 930,04 лева до пълния предявен размер от 945,98 лева и
за периода от м.11.2019г. до м.10.2021г., която част е формирана, както следва: от фактура
№ ********** от м.07.2020г. на стойност 460,19 лв. – сумата от 5,00 лв.; от фактура №
********** от м.05.2021г. на стойност 15,92 лв. – 0,94 лв.; от фактура № ********** от
м.06.2021г. на стойност 13,52 лв. – 1,00 лв.; от фактура № ********** от м.07.2021г. на
стойност 345,55 лв. – 5,00 лв.; от фактура № ********** от м.07.2021г. на стойност 31,38 лв.
– 1,00 лв.; от фактура № ********** от м.08.2021г. на стойност 32,21 лв. – 1,00 лв.; от
фактура № ********** от м.09.2021г. на стойност 30,16 лв. – 1,00 лв.; от фактура №
********** от м.09.2021г. на стойност 38,98 лв. – 1,00 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Р. И. В. основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 49,16 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Николай Илчев Илчев, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „ № , ет. , офис-партер, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 295,10 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Р. И. В..
ОСЪЖДА Р. И. В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 10,28 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ответника „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9