Присъда по дело №292/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 11
Дата: 9 септември 2021 г. (в сила от 25 септември 2021 г.)
Съдия: Магдалена Станчевска
Дело: 20214300200292
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Ловеч , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА

СТАНЧЕВСКА
СъдебниКАЛИНКА НЕШЕВА
заседатели:ДИКОВСКА

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
и прокурора Кирил Енчев Петров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Наказателно
дело от общ характер № 20214300200292 по описа за 2021 година
и въз основа доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. М. Й., ***, живущ в гр. ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.11.2018 год., около 17:20 часа в
гр. Тетевен, Ловешка област, пред дом № 6 на ул. „***", при управление на
МПС - л.а. марка „Рено", модел 19, с рег. № ********, нарушил правилата за
движение чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и след като управлявал автомобила със
скорост от 64,81 км/ч., не съобразил скоростта си за движение с характера на
движението - населено място и с конкретните условия за видимост -
движение през тъмната част на денонощието, на светлините на фаровете, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - велосипедист
на пътното платно, по непредпазливост причинил смъртта на Т.Ц.К., 55
годишен от гр. Тетевен, като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.
343а, ал.1, б.“б“ във връзка с чл. 343, ал.1, б. „в“, предл.1 във връзка с чл.342,
ал.1 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на 1 /една/ година и 6 /шест/
1
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК
НАМАЛЯ така определеното наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода с 1/3, или Й. М. Й., ЕГН **********, следва да изтърпи
наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода.
СЪДЪТ ПРИЗНАВА подсъдимия Й. М. Й., ЕГН **********, за
НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, предл.1 във връзка с
чл.342, ал.1 от НК.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия Й. М. Й., ЕГН **********, за срок от 3
/три/ години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК НАЛАГА на Й. М. Й., ЕГН **********,
наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /една/ година от влизане на присъдата в сила и отнемане на
свидетелството за правоуправление.
ОСЪЖДА подсъдимия Й. М. Й., ЕГН **********, с гореснетата
самоличност, да заплати по сметката на РУ”Полиция”- гр.Тетевен разноски
по делото в размер на 6451.11 /шест хиляди четиристотин петдесет и един
лева и единадесет стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева на Окръжен съд –
Ловеч за служебно издаване на изпълнителен лист.
Веществените доказателства:
Обект № 1 - велосипед марка „HATTRICK” на съхранение в РУ-МВР-
Тетевен, да бъде върнат на наследниците на Т.Ц.К. - Кр. Ц. Кр. от гр. *** и Д. В.
Р. от гр. Тетевен, област Ловешка, ул. „***“ № 51, след влизане на присъдата
в сила.
Обект № 2 - л.а. марка „Рено”, модел „19” с рег. № ******** - на
съхранение в РУ-МВР-Тетевен, да бъде върнат на Й. М. Й., ЕГН **********,
от гр. ***, след влизане на присъдата в сила.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Т. за плащане на сумата
2000.00 /две хиляди/ лева от подсъдимия Й. М. Й., ЕГН **********,
представляваща сума за възнаграждение за процесуално представителство
2
пред настоящата инстанция, на основание чл. 38 от ЗА, като неоснователно.
Присъдата подлежи на жалба и протест пред АС - Велико Търново в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ :
Подсъдимият Й. М. Й. е предаден на съда за престъпление по чл.З4З,
ал. 1, б.“в“, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, затова, че на 28.11.2018
год., около 17. 20 часа, в гр. Т., Ловешка област, пред дом № 6 на ул. „***“,
при управление на МПС - л.а. марка „Рено“, модел 19, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и след като
управлявал автомобила със скорост от 64. 81 км/ч, не съобразил скоростта си
за движение с характера на движението - населено място и с конкретните
условия за видимост движение през тъмната част на денонощието, на
светлините на фаровете, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие - велосипедист на пътното платно, по
непредпазливост причинил смъртта на Т.Ц.К., 55 годишен, от гр. Т..
В съдебно заседание Кр. Ц. Кр. и Д. В. Р., бяха конституирани като
частни обвинители, представлявани от адв.И.Т. в процеса.
Делото бе разгледано по реда на Глава 27 - съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция - по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като
подсъдимият призна фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч поддържа
обвинението, повдигнато срещу Й., като сочи, че в обвинителния акт
всестранно е изяснена фактическата обстановка. Посочва, че от
съдебномедицинската експертиза се установява непосредствена причина за
смъртта на пострадалия и причинените му увреждания. Излага, че с оглед
изясняване на разположението на тялото на пострадалия по отношение на
автомобила в момента на удара е назначена и допълнителна експертиза, която
описва, че ударът в областта на тялото е бил в гърба, при което се е счупил
гръбначния стълб, коментирани са и другите констатирани увреждания по
тялото и окончателното становище на тази експертиза е, че разположението
между тялото и превозното средство е било гърба на пострадалия към
предната повърхност на автомобила.
Посочва, че по делото са назначени две автотехнически експертизи,
като първата от тях изяснява механизма на удара, мястото на удара, определя
скоростта на движение на автомобила. Излага, че вещите лица приемат, че
предвид установената скорост, ударът е бил неизбежен, но при движение със
скорост, която е била разрешена за населено място и конкретно за участъка,
ударът е бил предотвратим.
Сочи, че при предявяване на делото и в резултат на постъпили
възражения както от защитата, така и от пострадалите, е назначена повторна
съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която
допълнително е отговорила на първоначалните въпроси и на въпроси,
1
поставени от страните по делото. Вещите лица приемат, че пострадалият е
навлязъл пътното платно, карайки велосипеда, определили са мястото на
удара на 90 см. в ляво от десния край на пътното платно, подробно е описан
механизма на произшествието, ударът е с предна дясна част на автомобила в
зоната около стъпенката и левия педал на велосипеда. Прието е от вещите
лица, че пострадалият се е намирал на велосипеда и го е карал.
Посочва, че първоначалната повторна и допълнителната повторна
експертизи определят, че скоростта на движение на лекия автомобил е 64. 81
км/ч. и мястото на удара е на около 2 м. в ляво от дясната граница на пътното
платно за движение.
Излага, че е изчислено от експертизата, че на къси светлини
подсъдимият е имал възможност да възприема пътната обстановка не само
непосредствено в лентата за движение, в която се движи, но и в част от
дясната страна извън пътното платно. Налага довод, че момента на
възникване на опасността, с оглед възможността да бъде възприет
пострадалия, в случая велосипедиста и извън пътното платно, с оглед
насочеността на неговите движения се приема, че опасността за движението е
възникнала малко по-рано.
Счита, че в конкретния случай движение в градски условия при
ограничение на скоростта е до 50 км/ч. и мястото на инцидента е преди
кръстовището, движението се извършвало в тъмната част на денонощието и
всички действия на водача по отношение на скоростта за движение трябва да
бъдат съобразени с тези условия в тъмната част, а именно той да се движи със
скорост, която да му даде възможност да спре в зоната на светлините. Налага
довод, че в тези случаи, при тези обстоятелства, водачите следва да се движат
и със скорост дори по-ниска, отколкото е разрешената 50 км/ч. Посочва, че
пътното платно е било мокро и в метеорологичната справка е посочено, че
обстановката е валежна, почти през целия ден с прекъсване е превалявало
сняг, имало е снежна покривка от страни от пътното платно и температурата
около 21. 20 ч. е била малко под 0 градуса. Счита, че тези фактори също са
оказали влияние върху избора на скоростта. Извежда извод, че правилната
квалификация за допуснато нарушение трябва да бъде по чл. 20, ал. 2, изр. 1
от ЗДвП, макар да има превишена скорост, като в самия обвинителен акт е
обосновал защо и е посочил практика.
Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, пр.1 във връзка чл. 342 от НК, като
предвид характера на производството, с оглед изискванията на чл. 373, ал. 2
от НПК, следва да намери приложение чл. 58а, ал. 1 от НК и съдът като
определи наказание, което предлага да бъде минимума на предвиденото от
закона, да намали това наказание с 1/3, като считам, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 66
2
от НК за отлагане изпълнението на наказанието.
Счита, че лишаването от права, съгласно чл. 343 г от НК, следва да
бъде една година от влизане на присъдата в сила.
Представителят на частните обвинители адв. Т. се присъединява към
становището на представителя на ОП Ловеч, но намира, че правилната
квалификация за допуснато от подсъдимия нарушение на ЗДвП следва да
бъде по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като във всеки един случай, когато скоростта
на движение е превишена, тя е несъобразена и това е трайна съдебна
практика. Позовава се и на двете автотехнически експертизи, в които е
прието, че при движение със скорост от 50 км/ч., каквато е разрешената,
подсъдимият би могъл да избегне ПТП. Счита, че настоящия съдебен състав
има възможността да квалифицира деянието по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и това
би било правилното развитие.
Посочва, че на подсъдимия следва да бъдат наложени по –строги
наказания и не следва да намери приложение чл. 66, ал. 1 от НК, като
наказанието лишаването от право за управление на МПС следва да е за по-
дълъг срок, в размер на две години.
Моли съдът да им присъди възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на частните обвинители, в минимален размер, за които
представят договори, на основание чл. 38 от ЗА, тъй като е предоставил
безплатна адвокатска помощ за настоящото дело.
Частните обвинители Кр. Ц. Кр. и Д. В. Р. поддържат позицията на адв.
Т..
В съдебно заседание адв. С., защитник на подсъдимия, посочва, че е
невярно твърдението на представителя на частните обвинители, че вещите
лица не са посочили скорост, при която е могло да бъде избегнато ПТП.
Счита, че подсъдимият се е обадил на близките на пострадалия, не е
допуснал никой да го мести и се е обадил се е на телефон 112. Налага довод,
че правилната правна квалификация на деянието следва да е по чл. 343а, ал.
1, б. „б“ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3
от НК. Позовава се на Решение № 30/06.04.2021 г. по н. д № 28/2021 г. на
ВКС, III н.о.
Посочва, че с оглед справките, приложени по делото, за това, че
подсъдимият не е осъждан, няма нито едно нарушение на ЗДвП, с оглед
поведението му след ПТП, с оглед поведението му в хода на ДП, в което
цялото производство и направеното самопризнание, следва да бъде
определено наказание в минимален размер, като се приложи разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 НК.
3
Моли да се остави без уважение искането за присъждане на адвокатски
хонорар за представена безплатна помощ, тъй като не са приложени
декларации, че частните обвинители нямат възможност да платят правната
помощ.
Подсъдимият в защита поддържа всичко казано от защитника му,
твърди, че се е обадил на телефон 112 и съжалява за извършеното.
Настоящата инстанция, като съобрази направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК и събраните на досъдебното
производство доказателства, намира за установено следното :
Подсъдимият Й. М. Й. е роден и живее в гр. Т., Ловешка област, има
завършено средно образование и работи. Той притежавал СУМПС категория
„В,М, АМ” от 1995 год. и е наказван един път през 2014 г. по
административен ред за нарушение на ЗДвП.
Й. е собственик на лек автомобил, марка „Рено 19”, с рег. № ********.
Подсъдимият на 28.11.2018 год., около 17. 20 часа, пътувал с лек
автомобил, марка „Рено 19”, с рег. № ********, по ул. „***” в гр. Т., в посока
центъра на града. Движението се извършвало в тъмната част на денонощието,
на светлините на фарове, при отрицателни температури, снеговалеж и мокра
настилка. В ул. „***” той навлязъл от улица, водеща към с. ЧВ, в което село
ходил да търси майстор на резачки. На кръстовището спрял, след което завил
на дясно по ул. „***”. След навлизане в ул. „***” той ускорил автомобила на
автомобила до 64. 81 км/ч. По също време пострадалият Т.Ц.К. от гр. Т.,
излязъл от дом № 6, където бил в дома на вуйчо си – св. Г. В. Ат. /л. 250/, като
се придвижвал със велосипед. Той се качил на велосипеда и още от тротоара
се насочил към пътното платно в посока центъра на гр. Т.. След навлизането
на пострадалия в дясната лента за движение, по която се приближавал Й.,
последвал удар с лекия автомобил. След удара пострадалият и велосипедът
били отхвърлени на дясно към тротоара, а автомобилът спрял на известно
разстояние. Подсъдимият се върнал, видял пострадалия, когото разбрал, че
познава, позвънил на жилището на св. А. и му съобщил за ПТП. А. излязъл и
видял, че е пострадал племенника му. К. лежал по гръб и хъркал от болка. По
лицето му имало кръв и не говорел. На мястото дошли и други съседи.
Подсъдимият подал сигнал на тел. 112. От писмото на Дирекция
„Национална система 112” към МBP се установява, че първото обаждане към
тел. 112 е било в 17.31 часа от подсъдимия.
Св. К. прибрал велосипеда в дома си. Първо пристигнали служител на
РУ Полиция Т. и накарали К. да възстанови положението на велосипеда. След
това пристигнал медицинския екип, който транспортирал К. в МБАЛ - гр. Т..
Пострадалият починал след около половин час.
От заключението на вещото лице д-р МГ по съдебно - медицинска
експертиза /л. 24 - 26/, се установява, че причината за смъртта на Тинко К., 55
4
г., от гр. Т., е остра кръвозагуба, следствие на травматичното разкъсване на
важен паренхиматозен оран - белия дроб. При огледа и аутопсията били
установени: охлузвания и рани в областта на лицето, охлузвания в областта
на гърба, по предната повърхност на хълбока, кръвонасядания по меката
черепна покривка, кръв в гръдната кухина, разкъсване на белия дроб в дясно,
счупване на ребра двустранно, счупване на гръбначен стълб, липса на алкохол
в кръвта /л. 28/.
От допълнителното заключение на вещото лице д-р МГ по
допълнителна съдебно - медицинска експертиза на л. 34 -35 от досъдебното
производство се установява, на К. са били причинени: травматично счупване
на ребра - повече в дясно на две места, счупване на ребра и в ляво, счупване
на гръбначен стълб, охлузване предимно в областта на лицето и повече в
дясно, охлузване в областта на дясното рамо, охлузване - масивно в областта
на гърба. Вещото лице е приело, че ударът в областта на тялото е бил в
гърба, при което се е счупил и гръбначният стълб, повече в дясно, при което
са се счупили десните ребра. Описани са и разкъсването на междуребрената
мускулатура, разкъсването на белодробният паренхим на три места и излив на
кръв в дясната гръдна кухина. /описателна част - външен и вътрешен оглед на
първата CМE/ С оглед на тези изменения, експертизата е приела, че
разположението между тялото и превозното средство е гръб на пострадалия и
повече в дясната му половина на тялото към предната повърхност на л.а.
От заключението на вещите лица М., П., М. и Ч. по повторната съдебна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза на л. 86-110 от
досъдебното производство, което се кредитира от тази инстанция, се
установява, че пътното платно било двупосочно с непрекъсната разделителна
линия, започваща преди постоянният ориентир и след местопроизшествието
по посока на огледа. На 28.11.2018 год., около 17:30 часа в гр. Т. на ул. „***”,
непосредствено след разклона за с. ЧВ, в посока с, Р. се движел л.а. „Рено 19”
с рег. N2 ********, управляван от Й. М. Й.. Същевременно от дом № 6 на ул.
„***” излязъл Т.Ц. К., които напускайки входната врата на домът се качил
велосипед HATTRICK и, движейки се перпендикулярно на тротоара, се
включва в ул. „***”. При навлизането на велосипеда в лентата за движение и
на разстояние около 0.90 м. вляво от десния край на лентата за движение,
същият бил ударен от приближаващия се л. а. „Рено 19“. Автомобилът ударил
с предната си дясна част велосипеда в зоната около стъпенката и левия педал.
Вследствие на удара-велосипедът е отхвърлен до мястото, на което бил
намерен; а тялото на велосипедиста е придобило движение към автомобила и
ротация около надлъжната си ос, като е последвал контакт с предния десен
калник, където се установени деформации/вдлъбване/ на калника над дясната
предна гума, причинено най - вероятно от тазовата област на тялото на
пострадалия, след което ротираното по надлъжната си ос тяло в посока
надясно е контактувало с предно панорамно стъкло на автомобила, видно от
деформациите в тази част. Тялото е носено още около 7 м, поради
продължаващото движение на л.а., като същевременно преминава през
дясното странично огледало, при което го поврежда и след това
велосипедистът бива отхвърлен до мястото, на което е бил открит при огледа.
Автомобилът продължил движението си в режим на служебно/неаварийно/
5
спиране и се установил на мястото, на което е намерено при огледа - 46,50 м.
след удара. Поради липса на данни за травматични увреждания на левия
долен крайник в зоната между глезена и коляното може да се приеме, че към
момента на инициалния контакт Тинко К. се е намирал на велосипеда и го е
управлявал. Между тялото на К. и автомобила не е имало контакт в областта
на долните крайници и не се касае за автомобилна травма блъскане на
пешеходец от движещ се л.а. В случай, че е работело уличното осветление,
обв. Й. е имал пряка видимост към велосипедиста още докато се е движел по
тротоара, но последният е започнал да представлява опасност от момента, в
който велосипедистът е навлязъл в лентата за движение в посока с. Р.. Л.а.
„Рено 19” се е движел правомерно, като разположение върху лентата за
движение, но с превишена скорост. Метеорологичната обстановка не е в
причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. Липсата на улично
осветление би могло да бъде предпоставка за по-трудно възприемане на
велосипедиста от обвиняемия. Отстоянието на л.а., при максимална
разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч., е 98. 53 м. При движение на
къси светлини обв. Й. е имал възможност да възприеме водача на велосипеда
на разстояние около 50 м. При определените хипотези, скорост и при
движение на къси светлини, ударът е бил непредотвратим. Ударът е настъпил
в края на времето, необходимо за задействане на спирачната уредба.
Изследвано е било твърдението на Й., че се е включил в ул. „***”, идвайки от
с. ЧВ. При потеглянето на л.а. „Рено 19” от разклона за с. ЧВ, експертизата
установила, че е възможно да достигне мястото на удара с определената от
експертите скорост. Вещите лица са направи извод, че е еднакво възможно Й.
да се е движел както по ул. „***” така и да се е включил в нея от
кръстовището за с.ЧВ. Смъртта на К. се дължи на тежка гръдна травма,
причинила значителна кръвозагуба от разкъсване на важен жизненоважен
орган - бял дроб и последиците от тази травма са в пряка причинна връзка с
претърпяното ПТП. Действията на немедицинските лица, оказали
първоначално помощ на пострадалия с действията си преместване, повдигане
на тялото и т.н., не са причинили увреждания, които да са се отразили
неблагоприятно върху крайния резултат, довел до настъпването на смъртта.
Съгласно писмо № 4391/001 от 12.12.2018 год. на Община -Т.,
уличното осветление по ул. *** е било включено в 17. 25 часа.
На досъдебното производство е назначена допълнителна повторна
съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза с вещи лица М.,
П., М. и Ч., която съдът кредитира. На снимковият материал, приложен в
албума към протокола за оглед се виждало, че отдясно на пътеката, по която
се излиза от дом № 6 на ул. ***, имало наредени чували, образуващи преграда
/бент/. Същите представлявали естествена преграда, която принуждавала
излизането от дом № 6 да бъде по направление перпендикулярно на пътното
платно. От друга страна, вдясно от пътеката, водеща от дом № 6 и достигаща
до пътното платно се виждал натрупан сняг, по който нямало следи от
велосипеда, които да сочат, че при излизането си от дом № 6 велосипедът се е
движел спрямо посоката на движение на л.а. под ъгъл, различен от 90 градуса.
Ударът е станал на около 18 м. след приетия ориентир, т.е. почти пред
малката врата на дом № 6. Прието е от вещите лица, че велосипедистът е
6
излязъл от дом № 6 и се движел към пътното платно под ъгъл 90 градуса
спрямо него. Дори и да се допусне, че велосипедистът се е движел спрямо
траекторията на движение на л.а. под някакъв ъгъл, различен от 90 градуса то,
поради гореспоменатите съображения, отклонението би било от порядъка на
няколко градуса, поради което изводите не биха се променили. Ако в момента
на удара велосипедистът се е движел успоредно на пътното платно би
следвало да се констатира следното: в случай, че л.а. е ударил велосипедиста
отзад - деформации по задната част на велосипеда - заден калник, задно
колело и др., не би била повредена стъпенката на велосипеда. Велосипедистът
би полетял към автомобила назад и би достигнал челно стъклото му с тила си,
при което би получил наранявания в тила. В случай, че л.а. е ударил
велосипедиста странично - приплъзване между двете превозни средства с
последващо падане на велосипедиста надясно - отново би била повредена
стъпенката, но с голяма вероятност би бил повреден и левият му педал. При
това положение велосипедистът би имал наранявания и в задната долна част
на левия крак. При успоредно движение на двете превозни средства,
относителната им скорост би била по-малка, поради което велосипедистът не
би бил „качен” на предния капак на л.а. и не би достигнал с главата си
челното стъкло. Същият би се притрил до дясната страна на л.а., но по-
вероятно би паднал надясно почти веднага след удара, поради загуба на
равновесие, а не би бил отхвърлен на такова разстояние, Автомобилът би
контактувал с велосипеда първоначално с предната си дясна част и в този
случай предна дясна броня не би била повредена до мястото на предната
регистрационна табела и би имала щети само в дясната си част от
притриването си с велосипеда.
От заключението на допълнителна повторна съдебна автотехническа
експертиза с вещи лица М., П. и М. на л.1З4-145 от досъдебното
производство, се установява, че пътното платно в района на ПТП се състоял
от платно за движение, пясъчен банкет и затревен тротоар. Платното за
движение било двупосочно от две ленти, по една за всяка посока, разделени
по между си с непрекъсната разделителна линия. От двете страни на платното
за движение и наравно с него имало пясъчен банкет, който бил с променлива
ширина и на места бил заснежен. Пред дом № 6 бил с ширина 0.40 м, а отляво
0.20м. Затревена тротоарна площ пред дом № 6 била с ширина 2.50 м. и
ограничена с нисък бордюр с височина 0.10 м. Мястото на удара се намирало
в дясната пътна лента, съвпадаща с лентата на движение на л.а. и по ширина
било на около 0.90м. вляво от десния край на платното за движение. Пътят,
който изминал велосипеда - 2м, е разстоянието, което той изминал от
момента на навлизането му в платното за движение до момента на настъпване
на удара с л.а. Ударът бил страничен в областта на лява стъпенка, т.е. към
момента на удара най-предната точка на велосипеда е била на разстояние
около 2.0 м в ляво от дясната граница на пътното платно за движение. Според
обясненията Й. „малко след като изправих автомобила, за да се движи
направо в последния момент видях силует на човек и чух удар”. Вещите лица
са приели, че разстоянието, което е изминал л.а. от маневрата „завой
надясно” от знак „Стоп”, намиращ се преди кръстовището, до достигане
мястото на удара било около 58.00 м. Л.а. от момента на потегляне от знак
„Стоп” до завършване на маневрата „завой надясно”, е изминал разстояние
7
около 13.0м. Разстоянието при праволинейно движение било около 45.0 м. В
случай, че уличното осветление по ул. „***” не е било включено и л.а. е бил с
включени къси светлини, за подсъдимия е било възможно да възприеме
наличието на тъмни обекти при осветена зона от 2 lux. Водачът би имал
видимост надясно от л.а. на около 6.0 м. Поради наличието на автобусна
спирка преди дом № 6, вдясно от платното за движение, видимостта се
ограничавала до границата на осветяемост, показана на Фигура 6 от
експертизата. Й. е имал възможност да възприеме придвижването на
велосипедиста в зоната от 0.20 м. наляво от входа на дом № 6 до
настъпването на удара. В повторната АТЕ е определена скоростта на л.а.
„Рено 19”. В случай, че в момента на удара пострадалият е бил на
велосипеда, скоростта е била 64.81 км/ч, ако е бил до велосипеда скоростта на
л.а. е 69,81 км/ч. От техническа гледна точка велосипедът започва да
представлява опасност за обвиняемия от момента на навлизане на предната
част на велосипедиста на платното за движение. За да се определи дали при
конкретните условия Й. е имал възможност да забележи своевременно
опасността и да предотврати ПТП бил проведен анализ, резултатите от който
са приложени в Таблица 3 /л. 144/, и според която, и в двата варианта /на
велосипеда и бутайки велосипеда/ водачът е имал възможност да възприеме
велосипедиста. При движение на автомобила с постоянно ускорение след
включването в ул. „***” до достигане на скорост 50км/ч експертите
разгледали същите два варианта. Резултатите са посочени в таблица 4 /л.145/.
Според тях след достигане на скорост 50 км/ч и продължаващо ускорение, то
при установените скорости ударът е бил неизбежен.
С писмо № 4391/001 от 12.12.2018 год. /л.217/ на община -Т., е дала
отговор, че пътя по „ул. ***” в гр. Т. е част от републикански път 3-358
/Троян Кърнаре/ - Шипково – Р. - Т. – Гложене – Ябланица – Добревци -
/Роман- Златна Панега/ от км. 47+550 до км.60+340 - 12,790 км. В този район
на ул. „***” имало пътна маркировка, няма пътен знак или др. знак
ограничаващ скоростта на движение в посока с. Р. към 07.12.2018 год.
В писмо № 3107/1/ от 10.09.2019 год., /л.219/ община Т. е отговорила,
че в началото на населеното място гр. Т. в посока с. Р. имало обозначителна
табела Д11 в м. „В.”. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП на водачите на МПC е
забранено да превишават скоростта от 50 км/ч, т.е. след табелата за влизане в
населено място скоростта на движение не трябва да превишава 50км/ч., освен
ако няма друг пътен знак, указващ друга скорост. На около 30 м. преди
разклона за с. ЧВ в посока В. – Р. имало монтиран пътен знак В26, с
ограничение до 50 км/ч, което не означава,че в останалата част на улицата не
важи ограничението от 50 км/ч.
От писмо с изх. № 11 от 21.01.2019 год. /л.225/ на НИМХ -
Хидрометеорологична обсерватория Ловеч, е видно, че на 28.11.2018 год. в
района на гр. Т. е имало валежна обстановка, почти през целия ден с
прекъсвания е превалявало сняг. Натрупаната снежна покривка е била с
дебелина 4 см. Температурата на въздуха в 21 :20 часа е била /- 0.2 градуса/.
Вятърът е бил слаб.
8
ДПБ – Ловеч /л.227/ с писмо № 2533 от 10.12.2018 год. е уведомила, че
Т.Ц.К. от гр. Т. се водел на диспансерен отчет към болницата с ЛАК № 1108
от 21.11.1989 год. с диагноза: Биполярно афективно разстройство. Същия се
водел и в Регистъра за задължително и принудително лечение към ДПБ. От
2000 год. се е лекувал многократно в болницата, като последната му
хоспитализация е била от 02.12.2016 год. до 20.01.2017 год.
Настоящата инстанция приема, че подсъдимият Й. М. Й. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението
по чл. 343а, ал.1, б. „б“ във връзка с чл. 343, ал.1, б. „в“, пр. 1 във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК, като на 28.11.2018 год., около 17. 20 часа в гр. Т., Ловешка
област, пред дом № 6 на ул. „***", при управление на МПС - л.а. марка
„Рено", модел 19, с рег. № ********, нарушил правилата за движение чл. 20,
ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и след като управлявал автомобила със скорост от 64.81
км/ч., не съобразил скоростта си за движение с характера на движението -
населено място и с конкретните условия за видимост - движение през тъмната
част на денонощието, на светлините на фаровете, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие - велосипедист на пътното платно,
по непредпазливост причинил смъртта на Т.Ц.К., 55 годишен от гр. Т., като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие, като на
посочената дата и място, при управление на МПС, нарушил правилата за
движение чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и след като управлявал автомобила със
скорост от 64. 81 км/ч., не съобразил скоростта си за движение с характера на
движението - населено място и с конкретните условия за видимост -
движение през тъмната част на денонощието, на светлините на фаровете, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - велосипедист
на пътното платно, по непредпазливост причинил смъртта на Т.Ц.К., 55
годишен от гр. Т., като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия.
Налице е и съпричиняване на съставомерния резултат от страна на
пострадалия, тъй като е допуснал нарушения на чл. 79, т. 3 и 4 и чл. 80, т. 1 и
2 ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, т. 1 и 2 ЗДвП, пострадалият като водач на
велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка през тъмната част
на денонощието и при намалена видимост, и да се движи възможно най –
близо да дясната граница на платното за движение. При описване на
механизма на ПТП вещите лица са посочили, че велосипедистът е излязъл от
дом № 6 и се движел към пътното платно под ъгъл 90 градуса спрямо него. От
заключението на вещите лица М., П., М. и Ч. по повторната съдебна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза на л. 86-110 е установено,
че велосипедистът е навлязъл в лентата за движение неправомерно, като не се
е съобразил със скоростта на движение и отстоянието на приближаващия лек
автомобил /л. 102/. Съдът приема, че велосипедът не е бил изправен, тъй като
съгласно чл. 79, т. 3 и 4 ЗДвП не е имал устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад и
9
бели и жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на
колелото. Този факт се установява от дадените обяснения на подсъдимия на
л. 258 от досъдебното производство, които съдът кредитира. ПТП е станало в
тъмната част на денонощието, пострадалият е бил без светлоотразителна
жилетка, управлявал е неизправен велосипед /не е имал устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад и бели и жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелото/, навлязъл
перпендикулярно на пътното платно и не се е движел възможно най – близо
да дясната граница на платното за движение.
Тази инстанция, както и представителя на ОП Ловеч, приема, че
пострадалият представлява опасност за движение не от момента на
навлизането му в лентата за движение на подсъдимия, а към момента на
навлизане в осветената от фаровете зона на автомобила. Безспорно по делото
е установено, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието и уличното
осветление не е било включено, но подсъдимият е могъл да възприеме
пострадалия в един предходен момент, когато все още не е навлязъл в
лентата му за движение. По експертен път е изчислено, че подсъдимият на
къси светлини е имал възможност да възприема пътната обстановка не само
непосредствено в лентата за движение, в която се движи, но и в част от
дясната страна извън пътното платно.
От заключението на вещото лице вещото лице д-р МГ по съдебно -
медицинска експертиза /л. 24 - 26/, се установява непосредстената пичина за
смъртта Тинко К. и причинените му уреждания. От допълнителното
заключение на вещото лице д-р МГ по допълнителна съдебно - медицинска
експертиза на л. 34 -35 се установява механизма на причиняването им. Тази
инстанция кредитира тези заключения, като обосновани, правилни и
съответни на обективните находки по делото. Съдът кредитира тези
заключения като компетентни, обосновани и правилни.
Настоящата инстанция кредитира заключението на вещите лица М., П.,
М. и Ч. по повторната съдебна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза на л. 86-110, допълнителна повторна съдебна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза с вещи лица М., П., М. и Ч. /л.117-124/ и
допълнителна повторна съдебна автотехническа експертиза с вещи лица М.,
П. и М. на л.1З4-145 от досъдебното производство, тъй като са обосновани, не
възникват съмнения за тяхната правилност и кореспондират на обективните
находки по делото. Съдът приема, че не следва да се приемат заключението
на вещите лица Д., Б., В. и Г. по първоначална комплексна съдебна
автотехническа експертиза на л. 46-56 и заключението на вещите лица Д., Б. и
В. по допълнителна компекна съдебно автотехническа експертиза на л. 65-78,
тъй като са необосновани и възникват съмнения за тяхната правилност.
Съдът приема, че нарушението от страна на подсъдимия на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат, след като управлявал автомобила със
скорост от 64. 81 км/ч., не е съобразил скоростта си за движение с характера
10
на движението - населено място и с конкретните условия за видимост -
движение през тъмната част на денонощието, на светлините на фаровете, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - велосипедист
на пътното платно. Безопасната скорост на движение на лекия автомобил, при
която може да се предотврати ПТП, е изчислена от вещите лица М., П., М. и
Ч. по повторната съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза
на л. 86-110 на л. 102 и тя е 43.43 км/ч. Вещите лица са направили извод в т.
13, че при тази скорост на движение /64.81 км/ч/, както и при разрешена
скорост от 50 км/ч, ударът е бил непредотвратим. Те са потвърдили това и на
л. 144 при проведен анализ, който е представен в таблица.
Неоснователно е становището на адв. Т., че правилната квалификация
на нарушението на ЗДвП следва да бъде по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като във
всеки един случай, когато скоростта на движение е превишена, тя е
несъобразена и това е трайна съдебна практика. В случая подсъдимият е
управлявал автомобила си със скорост, която не е била съобразена с характера
на движението - населено място и с конкретните условия за видимост -
движение през тъмната част на денонощието, на светлините на фаровете, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - велосипедист
на пътното платно.
След извършване на деянието, подсъдимият е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което съдът
квалифицира деянието като престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“ във връзка с
чл. 343, ал.1, б. „в“, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. По делото е
установено от фактическа страна и е прието от представителя на ОП Ловеч в
обвинителния акт, че непосредствено след настъпването на ПТП,
подсъдимият се е върнал, видял пострадалия и след като разбрал, че познава,
позвънил на жилището на св. А. и му съобщил за ПТП. Подсъдимият подал
сигнал на тел. 112. Този факт се установява от писмото на Дирекция
„Национална система 112” към МBP, че първото обаждане към тел. 112, е
било в 17.31 часа от подсъдимия. Налице е оказана помощ на пострадалия по
смисъла на чл. 343а от НК. Това обстоятелство е посочено и от представителя
на ОП Ловеч в обстоятелствената част на обвинителния акт, кореспондира на
събраните по досъдебното производство доказателства и е признато от
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
От субективна страна на Й. е извършил деянието по непредпазливост,
по небрежност, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът призна подсъдимия Й. М. Й. за виновен и го осъди за
престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“ във връзка с чл. 343, ал.1, б. „в“, пр. 1
във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като го призна за невиновен и го оправдава
по първоначално предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1,
б. „в“, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на Й. съдът съобрази,
че в НК за престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „б“ във връзка с чл. 343, ал.1,
11
б. „в“, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено наказание до
четири години лишаване от свобода, доброто процесуално поведение на
подсъдимия през цялото производство, факта, че е неосъждан, наказван е
един път за нарушения по ЗДвП през 2014 г., работи, признава вината си,
изразява критично отношение към извършеното и е налице съпричиняване на
съставомерния резултат от страна на пострадалия. Съдът при условията на чл.
373, ал. 2 от НПК го осъди на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното
наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода с 1/3, или
Й. М. Й. следва да изтърпи наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия Й. М. Й. за срок от 3 /три/ години от
влизане на присъдата в сила. Налице са условията за приложение на чл. 66,
ал. 1 НК – подсъдимият е неосъждан, наложеното наказание лишаване от
свобода е до три години и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието.
Съдът на основание чл. 343г от НК наложи на Й. М. Й. наказание по чл.
37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година
от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за
правоуправление. При определяне на размера на наказанието лишаване от
права тази инстанция прецени обществената опасност на деянието, доброто
процесуално поведение на подсъдимия през цялото производство, факта, че е
неосъждан, наказван е само един път за нарушения по ЗДвП през 2014 г.,
работи, признава вината си, изразява критично отношение към извършеното и
е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия.
При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът
осъди подсъдимия Й. М. Й. да заплати по сметката на РУ Полиция гр.Т.
разноски по делото в размер на 6 451.11 /шест хиляди четиристотин петдесет
и един лева и единадесет стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева на Окръжен
съд – Ловеч за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът постанови веществените доказателства по делото: Обект № 1 -
велосипед марка „HATTRICK” на съхранение в РУ-МВР-Т., да бъде върнат на
наследниците на Т.Ц.К. - Кр. Ц. Кр. от гр. *** и Д. В. Р. от гр. Т., област
Ловешка, ул. „***“ № 51, след влизане на присъдата в сила; Обект № 2 - л.а.
марка „Рено”, модел „19” с рег. № ******** - на съхранение в РУ-МВР-Т., да
бъде върнат на Й. М. Й., ЕГН **********, от гр. Т., област Ловешка, ул.
„****“ № 6, след влизане на присъдата в сила.
Съдът остави без уважение искането на адв. Т. за плащане на сумата 2
000.00 /две хиляди/ лева от подсъдимия Й. М. Й. представляваща сума за
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция, на основание чл. 38 от ЗА, като неоснователно. Съгласно Чл. 38.
(1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) ЗА „Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
12
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист“. По силата на (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от
2012 г.) „В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати“. В настоящият казус се претендира от адв. Т.
заплащане на сумата 2 000.00 /две хиляди/ лева от подсъдимия Й. М. Й.
представляваща сума за възнаграждение за процесуално представителство
пред настоящата инстанция, като се твърди, че частните обвинители са
материално затруднени. Съдът остави без уважение това искане като
неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства, за да се
направи извод, че частните обвинители нямат средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение и са налице условията за оказване на безплатна
адвокатска помощ.
Съдът постанови присъдата си по изложените мотиви.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
13
Съобщи за изтекли лични данни