РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.ева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.ева Административно
наказателно дело № 20231880200232 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба подадена от Н. П. К. от гр. С., кв. „...“, ул. „...“ №
..., ЕГН ..., против наказателно постановление № ... от 23.06.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР- С., РУ- С., с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер
от 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материалноправните норми. Иска се от съда да го
отмени изцяло, алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо, дава
становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
На 01.05.2023 г. около 11:50 часа в с. Я., по път ... от път ..., с посока
хижа ..., жалбоподателят Н. П. К. управлявал мотоциклет „...“ с рама №....,
който не бил регистриран. Заедно с него бил негов приятел – св. А. Г., като
двамата се били отправили заедно с множество други мотоциклети към
1
ежегодно организирано събитие, а именно традиционен мотосъбор, който се
провеждал в с. Я. На мястото на мотосъбора и в близост до него имало
засилено полицейско присъствие за осигуряване на безопасността на
събитието. По същото време – 01.05.2023 г. и на същото място св. Б. М. П. –
полицейски инспектор в група „ОП“ РУ- С., изпълнявал служебните си
задължения по контрол за безопасност на движението. Той забелязал, че
мотоциклетът, управляван от жалбподателя по път ... няма поставена
регистрационна табела, поради което го спрял за извършване на проверка. На
мястото бил и св. С. С. Я. – мл. автоконтрольор в група „ОП“ РУ- С., който
след като проверил документите на жалбоподателя и направил справка,
установил, че мотоциклетът не бил регистриран. Св. Я. съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № ... от 01.05.2023
г. против жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Б. П.. Въз основа
на така съставения АУАН и на останалите материали по административната
преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление /НП/.
За същото деяние била образувана прокурорска преписка № .../2023 г.
по описа на РП- К., по която бил постановен отказ да се образува досъдебно
производство от 14.06.2023 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства: АУАН, бл. № ... от 01.05.2023
г.; Заповед № .../02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка за
нарушител/водач по отношение на Н. П. К., както и всички писмени
доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка,
изготвена във връзка с наказателно постановление № ... от 23.06.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР- С., РУ- С., както и събраните гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на св. С. С. Я., Б. М. П. и
А. И. Г.
Съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви
свидетелските показания на св. С. С. Я. и Б. М. П.. От тях се установяват
мястото на извършване на нарушението, както и че към момента, когато
жалбоподателят е бил спрян за проверка, той е управлявал мотоциклет.
Свидетелите изясняват още, че мотоциклетът е нямал поставена
регистрационна табела, а след извършената по служебен път дистанционна
справка било установено и че превозното средство не било регистрирано.
Посочват, че след като била извършена проверката, срещу водача бил
съставен акта за установяване на административно нарушение. Съдът дава
вяра на показанията на св. А. И. Г. като подробни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Подадената жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /наказателното постановление е редовно връчено на
27.11.2023 г., а жалбата е депозирана на 08.12.2023 г./ от лице, което има
правен интерес да обжалва наказателното постановление.
2
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и
НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в
закона реквизити.
В конкретния случай съдът счита, че издаденият акт за установяване на
административно нарушение съдържа всички реквизити посочени в чл. 42
ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от
цитирания закон. В настоящия случай АУАН е съставен по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Издаденото въз основа на
посочения АУАН наказателно постановление съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 57 ЗАНН реквизити. От Заповед № .../02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
С наказателното постановление по отношение на Н. П. К. на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания за това,
че на 01.05.2023 г., около 11:50 часа, с. Я., управлява мотоциклет „...“, с рама
№ ...., по път ... от път ..., с посока хижа ... и след извършена проверка на мост
в с. Я., се установява, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, с
което виновно е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се отбележи, че по делото по категоричен
начин се доказа, че на посочените в наказателното постановление време и
място – на 01.05.2023 г., около 11:50 часа, в с. Я., по път ... от път ..., с посока
хижа ..., жалбоподателят К. е управлявал мотоциклет „...“, с рама № ....
Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във
вина административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1
ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на
превозното средство. От приложената по делото справка за нарушител/водач
за жалбоподателя Н. К. се изяснява, че същият е правоспособен водач на
МПС и притежава СУМПС, издадено на 28.05.2018 г. и валидно до 28.05.2028
г.
На следващо място по делото е доказано, че управляваният от
жалбоподателя мотоциклет не е бил надлежно регистриран. С разпоредбата
на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
3
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална
дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели
с регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението –
01.05.2023 г., процесният мотоциклет „...“ не е разполагал с такова
административно разрешение, поради което правилен е изводът на
административнонаказващия орган, че МПС не е било надлежно
регистрирано. Този извод се прави от събраните по делото доказателства,
като от показанията на свидетеля С. Я., изцяло кредитирани от съда, се
установи, че по време на проверката той е извършил справка в
информационната система на МВР, при която е установил, че управляваният
от жалбоподателя мотоциклет не е имал изискуемото административно
разрешение да участва в пътното движение.
От субективна страна деянието е извършено виновно от жалбоподателя
К.. Към момента на извършването му той е формирал в съзнанието си
представа относно проявлението в обективната действителност на всички
елементи от състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към
неговото извършване. Съзнавал е, че е привел в движение моторно превозно
средство, като е боравил с уредите му за управление и се е придвижвал по
пътното платно с него. Формирал е съзнание и че то не е било регистрирано.
Последното обстоятелство беше изяснено по делото по категоричен начин от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, като то не е отречено и
от жалбоподателя.
Едновременно с това, съдът счита, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН доколкото се касае за маловажен
случай на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да бъде деянието маловажен случай, то
трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване
следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В настоящия
случай, видно от показанията на св. А. Г., които съдът кредитира,
жалбоподателят е управлявал нерегистрирания мотоциклет по черни, горски
пътища, като единствено е пресякъл път ..., където е установено нарушението,
4
за да отиде непосредствено след това към мотосъбора, провеждан в с. Я.
Предвид това, с оглед преимущественото му придвижване по пътища, които
не са за обществено ползване, защитаваните обществени отношения са
изложени на риск в по- занижена степен. Същевременно, след анализ на
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че по същото
време, на същия път са преминавали множество мотоциклети, които са се
движили в посока към мотосъбора, който е ежегодно организирано събитие,
на което има засилено полицейско присъствие. Гореизложеното обосновава
извод, че извършеното съставлява маловажен случай на административно
нарушение предвид по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Ето защо и на основание чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият
орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Горното мотивира отмяна на обжалваното наказателното
постановление, като жалбоподателят по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН следва
да бъде предупреден от съда, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата
на чл. 144 препраща към чл. 78 ГПК. Жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, претендира заплащане на направените от него разноски. По
делото е приет договор за правна защита и съдействие, видно от който
разноските направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в
размер от 800 лева. С оглед изхода на делото административнонаказващият
орган следва да бъде осъден на заплати направените от жалбоподателя
разноски в размер от 800 лева. Съдът счита, че предвид явяването на адвоката
на жалбоподателя в няколко съдебни заседания и ангажирането на множество
доказателства, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева е
съразмерно и съответства на обема на предоставената процесуална защита.
Предвид това направеното от административнонаказващия орган възражение
за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя, не следва да
бъде уважено, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение
съответстват на фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН,
съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .... от 23.06.2023 г., издадено от
Началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге, с което на Н. П. К. от гр. С., кв.
„...“, ул. „...“ № ..., ЕГН ********** , за нарушение на 140, ал. 1 ЗДвП, са
наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административни
наказания „глоба” в размер от 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. П. К. от гр. С., кв. „...“, ул. „...“ № ..., ЕГН
**********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
С., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „...” № ..., ЕИК ...,
представлявана от директора, да заплати на Н. П. К., с адрес: гр. С., кв. „...“,
ул. „...“ № ..., ЕГН ..., направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд- Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6