Разпореждане по дело №1412/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Й.Г.Й., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.В.Д. ***, срещу Заповед №23-0819-000321/13.03.2023г на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

С разпореждане №6800/27.06.2023г производството по делото е оставено без движение и на жалбоподателя чрез пълномощника му е указан 7-дневен срок, в който да отстрани указаната му нередовност, като представи доказателства за платена ДТ от 10лв. по сметката на АС – Варна.

С молба с.д. №10461/10.07.2023г жалбоподателят чрез пълномощника си е представил указаното му доказателство, с оглед на което производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Със същата молба с.д. №10461/10.07.2023г жалбоподателят чрез пълномощника си е направил искане на осн.чл.166 ал.3 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА, със следните аргументи: 1). На жалбоподателя са предоставени родителските права по отношение на двете му малолетни деца (на 10г и на 8г), които той упражнява с бившата си съпруга под формата на споделено родителство, съответно – той е родителят, който полага непосредствени грижи за децата, като ги води и взема от училище и от тренировки, купува им храна и пособия, превозва ги до жилището им; 2). От началото на м.април 2023г жалбоподателят има увеличен брой поръчки за изработване на метални конструкции, което е основната му дейност, респективно – и източник на доходи за него и за децата му; 3). И двата факта – споразумението за споделено родителство, и увеличеният брой поръчки, са нововъзникнали след издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, което обосновава приложимост на чл.166 от АПК; 4). От предварителното изпълнение на оспорения ИАА ще настъпят значителни имуществени вреди – невъзможност да реализира доходи от работата си, което пък ще резултира в непоправими имуществени вреди – невъзможност не само да издържа децата си, но и да полага адекватни родителски грижи в изпълнение на медиационното споразумение (да води децата си на тренировки по футбол, да ги води на лекар при необходимост и прочие); 5). Предвид приложения по делото резултат от лабораторно изследване с отрицателни резултати за наличие на неразрешени субстанции в организма му, същият не представлява опасност и непосредствена заплаха за причиняване на ПТП за останалите участници в движението. Формулирано е искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ в хипотезата на чл.166 ал.1 от АПК до окончателното решаване на спора за законосъобразност на заповедта за прилагането й, както и възстановяване на положението, съществувало преди изпълнението й чрез връщане на жалбоподателя на отнетите му СУМПС и контролен талон.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В горецитираната Заповед № 23-0819-000321/13.03.2023г полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна е изложил, че на 11.03.2023г в гр.Варна жалбоподателят е управлявал МПС , като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, като му е издаден и талон за медицинско изследване. Прието е, че с горното е извършено виновно нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, т.е. налице е материалноправната предпоставка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП за налагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, и е посочено, че с чл.172 ал.3 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на ПАМ.

Заповедта е връчена лично на жалб.Х. на 06.06.2023г. По преписката са приложени цитираният в заповедта АУАН против Й.Й.; издаденото въз основа на него НП, с което на жалбоподателя са наложени кумулативните наказания по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; заповед за компетентността на издателя на оспорената заповед, и справка за нарушител от региона.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгл.чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; предварителното им изпълнение е допуснато по силата на закона съгл.чл.172 ал.3 от ЗДвП; заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР №5/08.09.2009 г на ВАС. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – спиране от движение на МПС, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус.

Именно поради изричното предвиждане на чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус.

По отношение на твърдените нови обстоятелства – вярно е, че споразумението за споделено родителство между Й. и бившата му съпруга е сключено на 12.04.2023г, т.е. след издаване на оспорената заповед на 13.03.2023г. С него обаче не е увеличен обема на родителските му задължения, нито техния интензитет – напротив, след като до този момент родителските грижи са били полагани съвместно от двамата родители, след м.април те са си поделили времето, през което всеки от тях ще полага индивидуално грижи за децата. По този начин времето, отделено от Й. за тази цел, съответно – и обема на задълженията му, обективно е намалял. При това следва да бъде съобразен и фактът, че след приключване на учебната година е отпаднал и ангажиментът за ежедневно водене на голямото дете на училище. Твърдението, че бащата ще бъде възпрепятстван да осигурява храна и пособия на децата и да ги води на лекар с автомобил, са принципно верни, но за него остава открита възможността да им осигурява необходимите условия за живот и грижи с различен вид транспорт от собствен лек автомобил. Твърдението, че след м.април 2023г се е увеличил обема на поръчки за изработване на метални констукции от клиентите му, респективно – и обема на работата му, е недоказано. Нещо повече – от съдържанието на социалния доклад в раздел „Трудова заетост, работно време и доходи“ се установява, че бащата Й.Й. работи предимно от вкъщи, като получава подкрепа при отглеждането на децата си от родителите си – пенсионери за прослужено време и стаж. Не на последно място – представеният отрицателен тест за употреба на наркотични вещества на жалбоподателя е неотносим при преценката за наличието на нови обстоятелства, доколкото ПАМ е приложена не поради установени такива в организма на Й., а поради отказа да му бъде извършена проверка. Поради изложеното съдът в този си състав приема за недоказано настъпването на нови обстоятелства по см.чл.166 ал.2 от АПК.

От друга страна съдът намира, че жалбоподателят безспорно търпи вреди от допуснатото от законодателя предварителното изпълнение на ЗППАМ, но не ангажира доказателства, че в конкретния казус личният му частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, и то до степен да го преодолява. Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за жалбоподателя в резултат на невъзможността на ползва автомобила си в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.Г.Й., ЕГН **********,***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №23-0819-000321/13.03.2023г на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Препис от определението да се връчи само на молителя.

	Съдия: