Р Е Ш
Е Н И Е
№
57
23.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора
Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
1156 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по подадена от Д.К.Б. ***, чрез процесуален представител - адв.И.И., касационна
жалба срещу Решение № 260078 от 27.10.2020г., постановено по АНД № 706/2020г.
по описа на Районен съд – Хасково.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. За да остави в сила
обжалваното наказателно постановление и наложеното с него наказание, районният
съд пренебрегнал както съществени процесуални нарушения, така и възпроизвел
неправилно фактическите твърдения на разпитаните свидетели, за да направи
погрешни и незаконосъобразни изводи.
Районният
съд не преценил правилно свидетелските показания на разпитаните свидетели Д. Ч.
и Я. З., тъй като всеки един от тях дал различни обяснения за влизането на
автомобила на жалбоподателя в кръстовището и разположението му спрямо техния
автомобил. Тези противоречия говорели, че изобщо нямало навлизане на автомобила
на жалбоподателя в кръстовището, тъй като не било възможно автомобилът му да
застане спрямо техния по никакъв друг начин. Жалбоподателят определено спрял на
знак Б2 в локалното платно на бул.“Освобождение“ и въобще не бил навлязъл вътре
в кръстовището. Видно било и от описанието в акта и НП, че административният
орган използвал термина „навлиза“, но не обяснявал къде – дали в кръстовището,
дали в другото платно – което било още една неточност, която не се доказала от
свидетелите, но пишело, че създал предпоставка за ПТП със служебен автомобил на
МВР. Ако това било така, възниквал въпросът защо жалбоподателят не бил наказан
за това деяние.
Допуснато
било и второ процесуално нарушение, а именно съдът не взел под внимание
изтъкнатите от жалбоподателя в жалбата съществени процесуални нарушения в АУАН
и НП и не коментирал тяхната тежест. И в двата административни акта било
описано „не съобразява поведението си с пътен знак Б2/спри осигури предимство“,
което не било изпълнително деяние за нарушаване на пътен знак Б2. Същият,
съгласно ППЗДвП, означавал: „Спри! Пропусни движещите си по пътя с предимство“.
Съответно деянието за нарушение на същия следвало да бъде „не спира на пътен
знак Б2“, а не „не съобразява същия“. При описанието на деянието
административнонаказващият орган бил длъжен точно и ясно да фиксира нарушената
законова разпоредба, съобразно закона, а в случая това не било сторено.
Наложеното на жалбоподателя наказание глоба в размер на 20 лева за нарушаване
на чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение първо било различно от описаното нарушение
в акта и НП и освен това можело да бъде наложено с фиш, но на жалбоподателя бил
съставен акт и съответно издадено НП, вероятно за да му се отнемат контролни
точки. В НП било посочено, че му се отнемат 8 контролни точки на основание
Наредба Iз-2539 на МВР, без да се
конкретизира на основание кой член, което било съществено процесуално и
материално нарушение, тъй като Наредбата не била създадена единствено и само за
знак Б2. С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде
отменено обжалваното от него решение като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено процесното
наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, посочва, че
решението на РС – Хасково е правилно и законосъобразно, поради което предлага
да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
С Решение №
260078 от 27.10.2021г., постановено по АНД № 706 по описа за 2020г., Районен
съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 20-1253-000996/07.07.2020г.
на Началник Група към ОДМВР - Хасково сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП на Д.К.Б., ЕГН : ********** ***, е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.04.2020г., около 17.10
часа, в гр.Х., по бул.“О.“ в посока към центъра на града се е движел патрулен
автомобил, в който били св.Я. Д. и св.Д. Ч.– полицаи в „Жандармерия“. Същите
видели как лек автомобил „Мерцедес С350 ЦДИ“ с рег.№ Х …. КВ се движи успоредно
с тях, като на кръстовището на бул.“Освобождение“ с околовръстен път ПП-1-5
автомобилът не спрял на знак Б2 /Стоп/ и навлязъл в кръстовището. При тази
маневра водачът на патрулния автомобил бил принуден да задейства спирачките на
автомобила, за да избегне ПТП. След преминаване на кръстовището лекият автомобил
бил спрян от свидетелите и установено обстоятелството, че автомобилът се
управлява от жалбоподателя Д.Б..
В мотивите
към решението си съдът е посочил, че жалбоподателят е бил длъжен да изпълни
задълженията си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, според който участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посочил е, че като е преминал,
без да спре на знак Б2 – Стоп!, жалбоподателят Д.Б. е нарушил задължението си
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съответно е приел за установено извършването на
административното нарушение. Цитирал е и разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 3
от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба от 20 лв. водач, който не спира
на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
Обсъдил е лаконично наложеното наказание и е посочил, че правилно, с оглед разпоредбата
на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба 1з-2539 на МВР от 04.02.2013г. от водача са
отнети 8 контролни точки. Съдът е заявил още, че доводите на жалбоподателя не
намират подкрепа нито в доказателствата по делото, нито в правната уредба.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че по
същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо
се в несъобразяване на водача на автомобила с пътен знак Б2, въведен с чл. 6,
т. 1 от Закона за движение по пътищата, за което се носи
административно-наказателната отговорност, установена в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 3 предл. 1 от ЗДвП. Противно на
твърдяното в жалбата, АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, поради което
наказващият орган не е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване
на НП, респективно решаващият съд не е нарушил материалния закон при преценка
законосъобразността на същото.
Вмененото във вина на касатора
административно нарушение е описано от фактическа и правна страна в
необходимата степен, за да не бъде накърнено правото на защита на наказаното
лице. При установяването на фактическата обстановка по делото, съдът се е
ръководил от събраните в хода на съдебното производство доказателства, като е
направил необходимото за изясняването й в пълна степен. Настоящият съдебен
състав споделя изводите относно кредитирането на свидетелските показания на
посочените като свидетели лица. По отношение на възражението в касационната
жалба за противоречие в тези свидетелски показания следва да бъде отбелязано
следното:
В настоящото производство на контрол
подлежи вмененото във вина на касатора административно нарушение, което от
фактическа страна се основава на това, че на 07.04.2020 г., в 17.10 ч., в гр.Х.,
на бул."О." управлява лек автомобил „Мерцедес С350 ЦДИ“, като не съобразява
поведението с пътен знак Б2. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, за обосноваване на административното обвинение от правна страна, като
нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
регламентираща, че участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. В случая е вменено именно нарушение на предписанието на
пътния знак В2. В тази връзка съдът намира, че всички съставомерни фактически
обстоятелства, предвид квалификацията на деянието, са установени безспорно от
събраните по делото доказателства, включително гласните такива. Не може да бъде
възприета и тезата на касационния жалбоподател, че направеното фактическо
описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение,
опорочаващо наказателното постановление и представляващо основание за неговата
отмяна. С посочването, че Д.Б., управлявайки лек автомобил, не съобразява
поведението си с пътен знак Б2, очевидно по никакъв начин не е ограничено
правото на защита на санкционираното лице. Действително съгласно чл. 45, ал. 2
от ППЗДвП, знакът В2 има наименование: "Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!". Това задължение е за всеки водач, който се включва в
път с предимство при наличието на поставен знак. Безспорно е установено по
делото, че такъв знак е бил поставен на пътя, на който се е намирал
жалбоподателят, преди да навлезе в пътя с предимство. Съгласно чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са
длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или
ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. В случая безспорно е установено, че касаторът не е спрял на
съответната линия, въпреки наличието на посочения пътен знак.
Доказателствата по делото разкриват
по категоричен начин установената фактическа обстановка и не съществуват
каквито и да било такива, включително възражения в АУАН, които установяват
противното от страна на оспорващия. Изложената защитна теза не променя фактите,
подкрепени от събраните в административнонаказателното производство
доказателства, като безспорно са установени фактическите обстоятелства, които
сочат на извършено административно нарушение.
За неоснователно касационният състав
намира и оплакването за допуснато нарушение на закона относно отнетите
контролните точки. В случая отнемането на съответния брой точки настъпва по
силата на закона – чл. 157 от ЗДвП, а частта от НП, в която е направено
отбелязване на конкретния брой отнети точки, по характер е констативен
административен акт, чието предназначение е официално да констатира
съществуването на факти, които имат правно значение за възникването,
изменението, погасяването или прекратяването на субективни права или
задължения. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. броят на
отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се
водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по
местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система.
Следователно, след като отчетът на отнетите точки се води въз основа на
отбелязване в НП, то последното в тази си частта има удостоверителна функция.
Поради това дори да не е посочена разпоредбата от Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. за отнемане на контролни точки, това не съставлява нарушение на изискването
по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
С оглед изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260078 от 27.10.2020г.,
постановено по АНД № 706/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.