Р Е Ш Е
Н И Е
№41
гр. Несебър, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 1830 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н.С.Д. срещу наказателно постановление № 22-0000270 от
26.08.2019г. на началника на ОО „АА” гр. Бургас, с което на жалбоподателя
на основание чл. 96а, ал. 3, предл. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП)
е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв. Жалбоподателят твърди, че НП е
неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Намира, че обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, не са описани в пълнота в текста на НП. Счита,
че не е следвало да бъде наказван, тъй като не е разговарял с жената, която се
е качила в автобуса, нито е получавал плащане от нея. Обръща внимание, че
следва да се приложи чл. 28, буква „а” от ЗАНН. С тези доводи моли обжалваното
НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – ОО „Автомобилна
администрация” гр. Бургас, чрез началника си, заема становище, че НП е
законосъобразно и съобразено с материалните и процесуалните правила. Развива
подробни съображения в подкрепа на тезата си, с цитиране на относими правни
норми. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 20.08.2019г. жалбоподателят Н.С.Д. управлявал автобус „Форд Транзит” с рег. № А **** МТ,
собственост на „Т.Ю.” ЕООД. За целта бил издаден пътен лист № 001785 (на л. 18
от делото). В него било вписано, че се издава, ведно с фактура, за случаен
превоз на пътници по маршрут Елените – Ф. Нокс – Свети Влас – Слънчев бряг –
Несебър и обратно. Към пътния лист била издадена и фактура за случаен превоз. В
него била вписана и туристическа фирма – „Л.Т.” ЕООД. На същата дата, около
20:10 часа, на спирка от комплекс „Елените” в автобуса се качила С.Г.–
служителка в главна дирекция фискален контрол при ЦУ на НАП. Тя била приета в
автобуса, като заплатила сумата от 10 лв. за превоз от комплекс „Елените” до
гр. Несебър. Плащането било прието, като не й била издадена фискална бележка.
За констатациите си тя съставила протокол за извършена проверка № 0399625 от
20.08.2019г. Около 20:30 часа в гр. Несебър, ул. „Анджело Ронкали”, обръщалото
на „Стар Град” автобусът бил спрян за проверка от служители на ОО „АА” гр. Бургас,
сред които свидетелят Р. (инспектор в отдела). Св. Р. констатирал, че с
автобуса се превозва лицето С.Г.по линията комплекс „Елените” гр. Несебър срещу
сумата от 10 лв. При тези данни св. Р. съставил на Д. АУАН Серия А-2018 №
260972 от 20.08.2019г. за извършено нарушение на чл. 96а, ал. 3, предл. 1 от
ЗАвП. Със ЗППАМ № РД-14-2445 от 21.08.2019г. на ОО „АА” Бургас автобусът бил
спрян от движение. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия А-2018 № 260972 от 20.08.2019г., протокол
за извършена проверка № 0399625 от 20.08.2019г., пътен лист № 001785 от
20.08.2019г., фактура към него, ЗППАМ № РД-14-2445 от 21.08.2019г. на ОО „АА”
Бургас, заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта информационните
технологии, свидетелските показания на актосъставителя Р.. Посочените
доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка по
делото, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и НП не са
допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Следва да се има предвид, че нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, са описани по пълен и ясен начин в
текста на АУАН и НП, поради което не се приемат доводите в жалбата за непълно и
неясно описание. Посочени са всички относими към нормата на чл. 96а, ал. 3 от
ЗАвП обстоятелства, а именно вменено на жалбоподателя управление на автобус, с
който се извършва превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен
превоз.
Съдът намира, че обжалваното НП
е и материално законосъобразно. Съгласно чл. 96а, ал. 3, предл. 1 от ЗАвП на
наказание подлежи „водач” на моторно превозно средство, който извършва превоз
на пътници по автобусна линия под формата на случаен или специализиран превоз
или превоз за собствена сметка. В чл. 23, ал. 1 от ЗАвП е предвидено, че случайни
автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с
клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България). Според чл. 23, ал. 3 от ЗАвП извършването на случаен превоз
започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по
ал. 1. Съгласно пар. 1, т. 5 от ДР на цитираната Наредба № 33 „Случаен превоз” е превоз, който не отговаря на
определението за превоз по автобусни линии, нито за специализиран превоз и може
да бъде: а) "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и
също превозно средство се използва за превоз на предварително определена група
без изменение на състава, като пътуването започва и завършва в един и същи
пункт; б) превоз от вида "пълен - празен" - при който пътуването на
групата започва от един пункт и завършва в друг, при условие, че превозното
средство се връща празно; в) превоз от вида "празен - пълен" - при
който превозното средство извършва пътуването от един пункт до друг без
пътници, а на връщане - с група. В чл. 68 – чл. 71 от Наредбата са предвидени
правилата за извършване на случаен превоз и документите, които се съставят за
това. По арг. от чл. 68в от Наредба № 33 водачите следва да извършват случайни превози на пътници по правилата,
предвидени в Закона за автомобилните превози и тази наредба. Сред документите
за случаен превоз са пътен лист и фактура за превоза (чл. 71, т. 2 и т. 3 от
Наредбата). При тези денни безспорно в случая следва да се приеме, че
управляваният от жалбоподателя автобус „Форд Транзит” с рег. № А **** МТ е осъществявал „случаен превоз” по
маршрут Елените – Ф. Нокс – Свети Влас – Слънчев бряг – Несебър и обратно, като
за целта е бил издаден и съответен пътен лист. Извършената от жалбоподателя
дейност напълно попада и в обхвата на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗАвП, според който
текст „Случайни автобусни превози” са превозите на предварително определена група пътници без промяна в
състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени
условия. Следователно с този автобус не е следвало да се извършва
срещу заплащане пътници по автобусна линия.
От своя страна „Обществен превоз” е
превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане (пар. 1,
т. 1 от ДР на ЗАвП), а „Автобусна линия” е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози
по утвърдено разписание (пар. 1, т. 22 от ДР на ЗавП). По арг. от пар. 1, т. 51
от ДР на ЗавП „Спирка” е място, обозначено за спиране с цел слизане
и/или качване на пътници, включващо автогари и автоспирки. В чл. 17 – чл. 22 от
ЗАвП са разписани и конкретни правила за осъществяване на общественият превоз на пътници по автобусни линии. От фактическа страна по
делото безспорно се установява, че служителка на НАП – Станимира Георгиева, се
е качила от автобусна спирка в комплекс „Елените” в
управлявания от жалбоподателя автобус, като е заплатила за превоза си до гр.
Несебър сумата от 10 лв. Посоченият маршрут попада в утвърдената (публично
известна) транспортна схема на автобусните превози в община Несебър (приета на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗАвП). Т.е. извършеният превоз на лицето С.Г.има
всички характеристики на обществен превоз на пътник по автобусна линия.
Цитираната норма на чл. 96а, ал. 3, предл. 1 от ЗАвП забранява превоз на пътници по автобусна линия да се извършва под формата на случаен
превоз. Настоящият случай е точно такъв, тъй като управляваният от
жалбоподателя автобус е осъществявал фактическа „случен превоз”,
като за целта са били издадени и нужните документи. Ето защо с този автобус не
е следвало да се превозват пътници по автобусната линия по транспортната схема
на община Несебър. След като такъв превоз е осъществен, то безспорно е
допуснато нарушение на чл. 96, ал. 3, предл. 1 от ЗАвП. Не се приема тезата на
жалбоподателя, че той не следва да отговаря за това нарушение, тъй като не е
контактувал със съответния пътник. Субект на нарушението е „водач” на моторно
превозно средство. По делото няма спор, че процесният автобус се е управлявал именно
от Д., поради което той е бил водач на превозното средство. Ето защо той е субект,
годен да понесе отговорност и наказанието правилно е наложено на него.
Налага се извод, отговорността на жалбоподателя правилно
е ангажирана по реда на чл. 96а, ал. 3, предложение 1 ЗАвП, в която норма
санкцията е фиксирана и е глоба в размер на 500 лв. Точно в такъв размер е и
наложената на жалбоподателя глоба, поради което следва да се приеме, че
наказанието е определено при спазване на чл. 12 ЗАНН.
Що се отнася до възражението, че в настоящия случай приложение следва да
намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР №
1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл.
93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с превоз на пътници, съдът намира, че самото нарушение не
може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Вярно е, че
липсват данни жалбоподателят да е наказван за други нарушения на ЗАвП, но
липсата на предходни наказания не е достатъчно основание за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение
като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид. Ето защо наказващият орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Всичко изложено до тук води до
краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000270 от 26.08.2019г. на началника на ОО
„АА” гр. Бургас,
с което на Н.С.Д., ЕГН **********, на основание чл. 96а, ал. 3, предл.
1 от ЗАвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: