Решение по дело №32/2021 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 3
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20212170200032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Средец , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20212170200032 по описа за 2021 година
След проведено открито съдебно заседание на 22.04.2021г. с участието на съдебния
секретар Маринка Маринчева, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив,
***, чрез защитника т.н., против Наказателно постановление № 21-0269-000045 от
16.03.2021г., издадено от административнонаказващия орган М.З.Ч. – началник група към
ОД МВР Бургас, РУ Средец, с която на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за това че виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказва
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му.
В жалбата се излага, че оспорваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят твърди, че в съставения АУАН било записано, че отказал проверка за
алкохол с дрегер и съответно с кръвна проба, както и че му бил връчен талон за изследване
на кръв с № 0050544. В тази връзка релевира, че ако това било така, както е посочено в
АУАН, актосъставителят не би имал възможност да знае дали към момента на съставяне на
акта бил отказал кръвна проба. Отправя искане да се приеме, че съставените АУАН и НП
били издадени при нарушение на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и
създавали неяснота относно нарушението, като по този начин се ограничавало правото на
защита на жалбоподателя.
В хода на проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се
представлява от защитника адв.т.н., която поддържа жалбата. Представя допълнение към
жалбата, в което се сочи, че липсвала точна и правилна законова квалификация на
нарушението, като по този начин било ограничено правото му на защита, като релевира и
доводи, че отказът да даде кръвна проба не бил установен по реда на Наредба №
30/27.06.2001г. за реда за установяване употреба на алкохол или на друго упойващо
вещество от водачите на МПС. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
1
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят актосъставителят мл.автоконтрольор н. а. я. на 04.03.2021г. за времето от
18.00 часа до 6.00 часа на 05.03.2021г. бил на смяна като автопатрул „КТОР“ съвместно със
свидетеля мл.инспектор п.г.. Около 21.35 часа при обход на ул.“Иван Вазов“ в гр.Средец
срещу дом № 26, в посока ул.“Мересев“, свидетелите спрели със звуков и светлинен сигнал
движещ се срещу тях лек автомобил марка „Мерцедес“, ЦЛК 200, с рег.№ А7171НВ,
собственост и управляван от жалбоподателя Н.Ц.. При извършване на проверката от
полицаите, Ц. им замирисал на алкохол, предвид което свидетелят я. му заявил, че ще бъде
тестван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ 0062. Излизайки
от автомобила Ц., бил във видимо нетрезво състояние – залитал и говорел неадекватно.
Пасажерът в автомобила Т.П.С. също бил във видимо нетрезво състояние, като заявили той
и жалбоподателя, че се прибирали от гости при техен приятел. Ц. отказал да бъде тестван за
алкохол, като за отказа бил съставен АУАН по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Бил издаден и талон за
медицинско изследване. Жалбоподателят отказал да разпише АУАН, както и да получи
талона за изследване. Предвид това бил спрян трети автомобил, управляван от А.П.Ц., който
станал свидетел на отказа на Ц. да подпише АУАН.
Съставен бил от н. а. я. Талон за изследване № 0050544, в който било посочено, че в
21,35 часа на 04.03.2021г. водачът Н.Ц. отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство – Алкотест Дрегер 7510, фабр.№ 0062, като отказва да бъде изследван за употреба
на алкохол с доказателствен анализатор и медицинско и химическо или химико –
токсикологично изследване. В талона е посочено, че водачът може да се яви в ФСМП –
Средец до 40 минути. Въпросният отказ е удостоверен от п. г. г., видно от положения
подпис от него. В настоящото производство няма данни жалбоподателя да се е увил във
въпросното медицинско заведение в посочения срок за даване на кръвна проба, като такива
твърдения не са и наведени от страните по делото.
За така извършеното от жалбоподателя бил съставен АУАН № 47/04.03.2021г. за това,
че на 04.03.2021г. около 21.35 часа в гр.Средец по ул.“Иван Вазов“ до дом № 26 посока
ул.“Мересев“ управлявал собствения си л.а. „Мерцедес“ ЦЛК 200, с рег.№ А7171НВ, като
при проверката отказвал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ 0062, чрез измерването
му в издишвания въздух. На водача му бил връчен талон за изследване № 0050544, отказвал
кръвна проба за химичен анализ, връчените стикери – отказвал да ги получи, с което
виновно нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Въпросният АУАН не е връчен на Ц., тъй като е
отказал да направи това, което обстоятелство се удостоверява с подписа на свидетелят
А.П.Ц..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 47/04.03.2021г., бл.№ 948671, Талон за изследване №
0050544 от 04.03.2021г., свидетелските показания на актосъставителя н. а. я. –
мл.автоконтрольор при РУ – Средец и А.Г.Н. – мл.инспектор в РУ – Средец, както и от
другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на
препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при
2
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление
- същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Описаното в АУАН нарушение е идентично с това, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя с наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП е
индивидуализирано в пълна степен мястото, където е констатирано процесното нарушение,
като е посочен градът и улиците. Предвид това не е налице неяснота за мястото на
нарушението, която по някакъв начин да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.
Съобразно нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицински изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева.
Не е спорно в настоящото производство, че жалбоподателят Ц. е управлявал лек
автомобил „Мерцедес“, рег.№ А7171НВ, когато е бил спрян за проверка на дата 04.03.2021г.
От събраните по делото доказателства, с категоричност се установява, че към момента на
извършване на проверката жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в издишания въздух с техническо средство и
отказва кръвна проба за химичен анализ.
От контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване №
0050544, в който е отразено, че Ц. отказва да го получи. Това обстоятелство е отразено както
в самия талон с положения подпис от свидетеля П.Г.Г., така и от свидетелските показания
на я. и г., приобщени в хода на проведеното съдебно следствие в настоящото производство,
които изрично заявяват, че е бил съставен талон за медицинско изследване на
жалбоподателя, но същият отказал да го получи. Видно от съставения АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, в описанието на нарушението е посочено, че
такъв талон е издаден /като е посочен номера на талона – 0050544/ и лицето отказва да даде
кръв за химичен анализ. В тази връзка безспорно, доколкото номера на талона за изследване
е посочен в АУАН, води до извода, че въпросният талон е издаден преди съставянето на
АУАН.
Жалбоподателят е направил отказ да получи и АУАН, което обстоятелство е
удостоверено от свидетел на случилото се - А.П.Ц., съобразно нормата на чл.43, ал.2 от
ЗАНН, предвид което не нарушена процедурата по неговото съставяне. Така заявения отказ
се установява и от свидетелските показания на свидетелите я. и г..
В чл.3а от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози с лабораторно
изследване се цели да се установи употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, когато водачът откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест, не приеме показанията на техническото средство или теста, или физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. С отказа на
Ц. да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол, чрез измерването му в издишания въздух, съчетан с отказа за химико-
токсикологично лабораторно изследване, изразяващ се в категоричния отказ да получи
талона за изследване, е осъществен състава на нарушението и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание. Следва да се
отбележи и това, че невземането на биологична проба за медицинско изследване е изцяло и
3
единствено резултат от поведението на нарушителя, поради което в негова тежест са и
неблагоприятните последици от това. Жалбоподателят сам е предпоставил невъзможността
за извършване на изследването и е осуетил извършването на проверката по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, по който и да е от допустимите от закона начини, като първо е отказал проверка с
техническо средство, а след това е отказал да даде проба за изследване. Също така по делото
не се твърди и не се установява лицето фактически да се е явило за вземане на кръвна проба
за изследване в медицинско заведение или поне да е направил опит за това, за да се приеме,
че по някакъв начин е нарушено правото му на защита, тъй като не бил получил талон за
изследване.
Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отделно то това
санкционираното лице не оспорва и самия отказ като факт.
Независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и
също нарушение – това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана
отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem“ и
довела до ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ц. двукратно за
едно и също бездействие.
За нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години. В оспорваното наказателно постановление и двете кумулативно предвидени
наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата
санкционна разпоредба. Наказанието е в абсолютен размер, поради, което и с оглед
правомощията на съда в настоящото производство, в частност ограничението на чл. 27, ал. 5
ЗАНН, не се налага допълнителното и обсъждане.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че оспореното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, предвид което следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-0269-000045 от
16.03.2021г., издадено от административнонаказващия орган М.З.Ч. – началник група към
ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на Н. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за това че виновно е
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя, чрез неговия защитника и на
административнонаказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4